Решение № 1612 от 06.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1612 гр. Пловдив, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330101127 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, против С. К. Ц., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 500 лева/255,65 евро – главница по Договор за потребителски кредит № ***** г., сключен между ответника С. К. Ц. и „Сити кеш“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 г.; 128,07 лева/65,48 евро – възнаградителна лихва за периода 26.01.2019 г. – 26.12.2019 г.; 246,56 лева/126,06 евро – дължими такси съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД; 603,93 лева/308,78 евро – неустойка по чл. 6, т. 2 от договора за потребителки кредит; 91,98 лева/47,03 евро – обезщетение за забава върху главницата за периода 26.12.2019 г. – 03.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 05.10.2023 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6863/06.10.2023 г. по ч. гр. д. № 14588/2023 г., по описа 1 на Районен съд – Пловдив, IV бр. с.

В исковата молба се твърди, че на 26.01.2019 г. между ответника С. К. Ц. и третото неучастващото по делото лице – „Сити Кеш“ ООД, е сключен Договор за потребителски кредит № ***** г., по силата на който ответникът получил в заем сумата от 500 лева/255,65 евро, която следвало да бъде върната на 11 месечни погасителни вноски в срок до 26.12.2019 г., при ГЛП в размер на 40,05 % и ГПР в размер на 48,46 %. Твърди се, че договорът за кредит е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР. Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, а на 13.01.2022 г. „Сити Кеш“ ООД цедирало вземанията си на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения му особен представител – адвокат А., с който се оспорват исковете. Оспорва се сключването на договора за потребителски кредит и получаване на заемната сума по него. Възразява се, че договорът за кредит е недействителен, а клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Възразява се, че вземанията са погасени по давност. Твърди се, че ответникът не е бил надлежно уведомен за извършената цесия. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на производството:

Видно е от приложеното по делото ч. гр. д. № 14588/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІV бр. с., че същото е образувано по депозирано от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, против С. К. Ц., ЕГН **********, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото исково производство, както и че по посоченото заповедно производство е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 6863/06.10.2023 г.

Така издадената заповед е връчена на длъжника (ответник в исковото производство) при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК (чрез залепване на уведомление). Предвид това, на кредитора са дадени указания съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, като в законовия едномесечен срок са предявени настоящите искове. Налице е идентитет между основанията и размерите на претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на исковото производство. С оглед изложеното, искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество на спора:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

2

За да бъдат уважени предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно възникнало правоотношение по Договор за потребителски кредит № ***** г. между ответника С.

Ц. и „Сити кеш“ ООД, при спазване на законовите изисквания, по силата на което е предоставена твърдяната парична сума, която е усвоена от ответника. Следва да установи наличието на уговорка за връщане на заема, ведно с договорна лихва, като установи нейния размер за процесния период. По отношение на претенцията за мораторна лихва, следва да установи момента на изпадане на ответника в забава, както и размера на дължимото обезщетение. Ищецът следва да установи и валидно прехвърляне на вземанията в своя полза, както и че ответникът е уведомен за цесията.

Предвид възражението на ответника за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на предвидената в закона погасителна давност.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по горепосочените обстоятелства, както и да докаже твърденията и възраженията си в отговора на исковата молба.

При така разпредЕ.та доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са неоснователни по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 6 ал. 1 ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис (Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Загл. изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г.). В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна. В тази насока са изложените в исковата молба твърдения.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя. Следователно, посочените от ищеца действия биха били достатъчни, за да се установят предпоставките за сключване на твърдения договор за кредит с ответника, ако се докаже изпълнението на посочените в горната разпоредба условия, 3 но най-вече, че цялата информация, съдържаща се в разпоредбата на чл. 10 ЗПФУР действително е била получена от ответника по описания начин. Тъй като ищецът твърди, че информацията, свързана със сключване на договора и извършените потвърждения от страна на ответника, е извършвано по електронен път на електронните адреси на страните по сочения договор за кредит, то за да произведе действие тази размяна, би следвало ищецът да докаже, че това е извършвано съобразно изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), с предишно наименование Закон за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Според трайната и непротиворечива съдебна практика, разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което връчването на писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните документи. В конкретния случай, с оглед предвиденото в разпоредбите на чл. 6 и чл. 7 от същия закон, следва, че релевантният момент за преценка на последиците от изявленията, служебната информация и прикачени файлове, е получаването на електронната поща. С постъпването на цялата тази електронна информация на електронните адреси на страните се счита, че всяко изявление и/или съответният прикачен документ са приети от адресата – чл. 10 ЗЕДЕУУ. Без значение е дали или кога е отворено съобщението – съдържанието му се счита за узнато от адресата от датата на постъпването, съответно от изтеглянето на електронния документ. Ето защо, за да се приеме, че договорът е произвел действие между страните по него, следва да се установи, съобразно приетия от страните начин на комуникация, че са изпълнени изискванията на посочените разпоредби от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, т.е. че задължителната за сключване на договора информация е достигнала до потребителя.

При изрично оспорване от страна на ответника в отговора на исковата молба, че процесният договор за кредит е сключен, представянето само на копие от неподписан договор, не е достатъчно да установи възникването на кредитно правоотношение. Ищецът не е ангажирал доказателства и не е направил доказателствени искания в насока идентифициране на лицето – кредитополучател по договора за кредит.

От представения по делото Договор за потребителски кредит № ***** г. не се удостоверява авторството на извършеното електронно изявление, за да се приеме, че е налице възникнало валидно облигационно правоотношение. В случая не се установяват твърденията в исковата молба, че за сключване на сочения договор за кредит страните по него са използвали средства за комуникация от разстояние. След като договорът не е подписан от ответника чрез универсален или квалифициран ел. подпис, то е необходимо ищецът да установи връзката между съответния генериран електронен документ и ответника. По делото не са представени документи, свързани с твърдяната размяна на информация. Не се установява съдържанието на изпратените 4 имейли. Липсват, както разпечатки, така и информация за изпратена от страна на ответника заявка. Не са налице доказателства за това, че действително е направено такова искане от ответника. Липсват и категорични доказателства, че доставчикът на финансовата услуга от разстояние е уведомил ответника своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съответно, че му е предоставил информацията по чл. 8 и чл. 9 ЗПФУР, съгласно изискванията на чл. 10 от същия закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, спазил е сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2, получил е съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. В конкретния случай ищецът не доказва изпълнението на посочените условия, поради което и не може да се приеме, че между кредитора „Сити кеш“ ООД и ответника е постигнато съгласие за сключване на твърдения в исковата молба Договор за потребителски кредит № ***** г.

На следващо място – от ангажираните от ищеца доказателства не се установява, че претендираната от него главница в размер на 500 лева е предадена, съответно усвоена от страна на ответника по силата на твърдения договор за кредит № ***** г., а установяване на този правнорелевантен факт е именно в тежест на ищеца.

От представената по делото разписка (л. 106) се установява извършен паричен превод от дата 26.01.2019 г. на сума в размер от 500 лева, но в полза на трето за настоящото производство лице, а именно А.Д.Д. с посочен ЕГН, а като описание в разписката е отразено: „Паричен превод към EasyPay: заем съгл. дог. *“. Тоест, не би могло посочената разписка да бъде свързана с твърдяното от ищеца правоотношение, тъй като същата касае друго лице, което не е страна в настоящия процес, а видно от отразеното в същата – касае се и за друг договор за заем, а не за процесния такъв.