Определение № 5881 от 19.04.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5881 гр. София, 17.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Георги Стоев като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100509554 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалби:

1.подадена от Р. Ж. Б. с вх. № 59304/16.12.2022г. срещу отказ, обективиран в съобщение с изх. № 79650/06.12.2022г. на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 по КЧСИ да се прекрати изпълнително дело № 20128380409252 по отношение на физическото лице Р. Ж. Б.;

2. подадена от „Л.П.“ЕООД с вх. № 11519/22.02.2023г. срещу отказ, обективиран в съобщение с изх. № 08045/03.02.2023г. на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 по КЧСИ да се прекрати изпълнително дело № 20128380409252 по отношение на юридическото лице „Л.П.“ЕООД;

3. подадена от „В.П.“ЕООД с вх. № 11520/22.02.2023г. срещу отказ, обективиран в съобщение с изх. № 08045/03.02.2023г. на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 по КЧСИ да се прекрати изпълнително дело № 20128380409252 по отношение на юридическото лице „В.П.“ЕООД;

4. подадена от „Е.П.“ЕООД с вх. № 11521/22.02.2023г. срещу отказ, обективиран в съобщение с изх. № 08045/03.02.2023г. на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 по КЧСИ да се прекрати изпълнително дело № 20128380409252 по отношение на юридическото лице „Е.П.“ЕООД;

5. подадена от „Р.П.“ЕООД с вх. № 11522/22.02.2023г. срещу отказ, обективиран в съобщение с изх. № 08045/03.02.2023г. на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 по КЧСИ да се прекрати изпълнително дело № 20128380409252 по отношение на юридическото лице „Р.П.“ЕООД;

Длъжниците по горецитираното изпълнително дело твърдят, че е налице хипотезата по чл.433 т.8 от ГПК и е настъпила перемпция на изпълнителното производство поради неизвършване на изпълнителни действия за период повече от две години, поради което и отказите да констатира настъпилото прекратяване на същото от страна на ЧСИ М.Б. по отношение на всеки един длъжник и за което е бил сезиран с отделни молби е незаконосъобразен и молят да бъдат отменени.

Взискателят „ЮРОБОНАК БЪЛГАРИЯ“АД и другите присъединени взискатели в срока по чл.436 ал.3 от ГПК представят възражения срещу жалбите, с твърдения за неоснователност на същите и посочване в хронологична последователност извършваните действия по изпълнителното производство, като твърдят, че между извършването на което и да е от тях не е изтекъл двугодишен срок.

1

Частен съдебен изпълнител М.Б. по реда на 436 ал.3 от ГПК е депозирал мотиви по извършените от него изпълнителни действия, в които е изложил становище за неоснователност на жалбите, подадени от юридическите лица - длъжници. Твърди, че по изпълнителното дело са предприемани множество действия по изпълнението, като в нито един момент не е настъпило ex lege прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и което да бъде констатирано с постановление от ЧСИ.

В мотивите не изразява становище по подадената от Р. Ж. Б. жалба.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:

Жалбите са подадени в срока чл.436 ал.1 ГПК, от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащо на основание чл.435 ал.2 т.6 ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител – отказ за издаване на постановление за прекратяване на принудителното изпълнение.

Обжалваните откази са постановени по молба на жалбоподателите, с която е заявено искане за прекратяване на изпълнителното дело поради изтичане на предвидения в чл.433 ал.1 т.8 от ГПК 2 -годишен срок.

От доказателствата по изпълнително дело № 20128380409252 се установява, че същото е образувано на 02.12.2012г. по молба подадена от „Юробанк България“ АД, /с предходно наименование „Банка Пиреос България“ АД/ въз основа на изпълнителен лист от 24.09.2012 г. по ч. гр. д. № 36218/2012 г. на СРС, 75 състав, издаден по заповед за изпълнение от 24.09.2012 г. по същото дело, срещу солидарните длъжници „Р.П.“ ЕООД /предишно наименование „В.-П.“ ЕООД/, ЕИК ****, „В.П.“ ЕООД, ЕИК ****, „Р.И.“ ЕООД, ЕИК 202073771, „Е.П.“ ЕООД, ЕИК ****, „Л.П.“ ЕООД, ЕИК ****, и Р. Ж. Б., ЕГН:

**********, за суми по договор за инвестиционен кредит № 032/2007 г., сключен на 16.01.2008г. с длъжниците и анекси към него.

В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил конкретни изпълнителни способи, насочени към имуществото на всеки от солидарните длъжници /налагане на запор върху движими вещи, вземания, дялове и акции, запор върху трудово възнаграждение, както и възбрана върху недвижимото им имущество/.

С ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.10, е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК поради т. нар.

„перемпция”, която настъпва по силата на закона, съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. В ТР се разрешават въпросите по отношение на погасителната давност в изпълнителния процес, но постановките му се отнасят и до срока за перемиране на изпълнителното дело, доколкото и двата срока се влияят от едни и същи действия и факти.

Погасяването на вземанията по давност след образуването на изпълнителното дело не представлява обстоятелство, което съдебният изпълнител има правомощия да установява, но съдебният изпълнител има възложено от закона правомощие да следи за извършването на действия, които прекъсват давността, а при липсата на такива действия в двугодишния срок 2 по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК /който е и по-кратък от предвидения давностен срок за погасяване на вземанията/ – да постанови акт, с който да обяви прекратяване на изпълнителното производство.

Както беше посочено по – горе изтичането на давността на вземането, което се изпълнява принудидително и перемирането на изпълнителното производства са различни правни институти, но същите са обусловени от еднакви юридически факти и действия в хода на изпълнителното производство. В мотивите по т. 10 на тълкувателния акт е разяснено кои действия прекъсват давността на вземането, но същите имат значение и за преценка на двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ и това са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Разяснено е и това, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Тук е необходимо да се посочи, че съгласно цитирания изпълнителен лист и въз основа на който е образувано процесното изпълнително дело, отговорността на длъжниците е солидарна.

При поемане на дълга от повече от едно лице при условията на пасивна солидарна отговорност и образувано изпълнително производство срещу тях, всеки един от солидарните длъжници се намира в самостоятелно изпълнително правоотношение. Следователно по отношение на всеки един от длъжниците срокът по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК се изчислява поотделно, считано от датата на последното искане на взискателя за предприемане на изпълнително действие, насочено върху личното имущество на длъжника, респективно датата на осъществяването му от съдебния изпълнител. Съгласно трайно установената съдебна практика /решение № 83 от 11.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1667/2017 г., IV г. о., ГК, ВКС и решение № 48/14.07.2016 г. по търг. дело № 404/2015 г. на II т. о. на ВКС, както и решение № 4145 от 10.07.2020 г. по в. гр. д. № 5842/20 г. на СГС и др./ предприемането на изпълнителни действия по отношение на един от солидарните длъжници по изпълнителното дело не води до прекъсване на срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК по отношение на останалите длъжници. От тук следва, че процесуалният закон допуска възможността преклузивният срок, установен в чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, да изтече по отношение на един или част от длъжниците в изпълнителното производство, съответно производството в тази му част за бъде прекратено по силата на закона. В този случай настъпването на перемпция по отношение на част от солидарно задължилите се лица води до прекратяване на започналото изпълнително производство в тази му част, но не погасява материалното право, т. е. няма пречка, и след срока да започне ново изпълнително производство за неговото принудително удовлетворяване срещу тях.

3

1.По подадена от Р. Ж. Б. с вх. № 59304/16.12.2022г. срещу отказ, обективиран в съобщение с изх. № 79650/06.12.2022г. на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 по КЧСИ да се прекрати изпълнително дело № 20128380409252 по отношение на физическото лице Р.

Ж. Б..

Към жалбата на Р. Ж. Б. е представено удостоверение от ЧСИ М.Б. по процесното изпълнително дело с изх. № 54198/15.08.2022г., в което хронологично са изброени извършваните изпълнителни действия в изпълнителното производство спрямо длъжника Р.

Б.. От представения препис на изпълнителното дело и при съпоставка с удостоверението настоящият състав установи, че същите отразяват обективно извършваните действия в спрямо длъжника – физическо лице, но има неописани в удостоверението молби от взискателя за прилагане на изпълнителни способи и съответно извършвани действия, които ще бъдат описани в следващото изложение.

След проучване имущественото състояние на длъжника, е предприето изпълнително действие - налагане на запор върху дяловете на длъжника Б. притежавани в „БГ Е.И.“ООД – л.154 от изп.. ,том I, - на 25.10.2012г.

На същата дата /25.10.2012г./ са наложени и запори върху сметки/левови и валутни открити във всички банки в страната на името на Р. Ж. Б., по които обаче липсват авоари.

След образуване на изпълнителното дело на 02.10.2012г., на 06.11.2012г. е присъединено вземането на взискателя „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ “ АД по още един изпълнителен лист – от 02.10.2012г. по ч.гр.д. № 36219/2012г. по описа на СРС, 66 състав издадени и срещу длъжника Р. Ж. Б., като солидарен длъжник с останалите длъжници по вече образуваното изпълнително дело. – л.48-52 от изп.д., том I.

Следващото изпълнително действие, предприето от ЧСИ, което жалбоподателят Б. твърди, че не е насочено върху негово лично имущество, съответно същия няма и качеството на ипотекарен длъжник, поради което не следва да се зачита при изчисляване на двугодишния срок, е налагане на възбрана върху недвижим имот – с искане на ЧСИ М.Б. с изх. № 0052/06.01.2014г. и вписана от Агенцията по вписванията – от 08.01.2014г. – л.312 изп.д. , том II относно апартаментг №13, находящ се в гр. София, ж.к. ****.

Видно от нот. акт № 15, дело № 91/2010г. от 28.09.2010г. върху посочения имот – ап.13, собственост на длъжника Р. Б., към същата дата е учредена договорна ипотека в полза на „БАНКА ПИРОЕС БЪЛГАРИЯ“ за обезпечение на вземането по договор за банков кредит № 033/2007г. от 16.01.2008г. /и за вземанията, по който е издаден изпълнителния лист, въз основа на който е образувано процесното изпълнително дело/. След учредяване на договорната ипотека солидарния длъжник Р. Б. прехвърля собствеността на ипотекирания в полза на банката ап.13 чрез договор за дарение на съпругата си – В.Й. Б.а - - нот. акт № 24, дело № 9/2011г. от 04.02.2011г. – л.298 от изп.д. , том II.

Следователно, действително към датата на вписване на възбрана върху процесния апартамент, Р. Б. не се е легитимирал като собственик на същия, съответно не е имал качеството на ипотекарен длъжник, като същото качество е придобила приобретателя на имота с оглед разпоредбата чл.173 ал.1 и чл.174 от ЗЗД.