Решение № 246 от 04.09.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Елин Пелин, 04.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Цветанка Анг. Н.а като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело № 20241820100020 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на „С.-К.“ АД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: гр. Ш......, пл. „..........” № 13 Б, срещу Н. Р. Т., ЕГН **********, с адрес: с.

Н...х......., общ. Е....П..., обл. София, ул. „Б.........“ № 3, с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от: 950 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № .......... от 27.05.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаването на исковата молба до датата на окончателното й плащане; 238,04 лева, договорна лихва от 27.05.2023 г. до 10.11.2023 г. Исковата молба е депозирана като насрещен иск по гр. д. № 762/2023 г. на РС Е....П..., като с определение съдът е отделил материалите по насрещния иск на основание чл. 211, ал. 2 ГПК. Твърди се, че заемната сума в размер на 950 лева е предоставена на ответника Н. Р. Т. по следният начин: на 27.05.2023 г. съгласно изразеното от страна на същият желание Дружеството е погасило служебно задължението му в размер на 800 лева по предходен кредит с № 948173 и остатъкът от заемната сума в размер на 150 лева е предоставило на ответника за получаване в брой чрез платежната система на „Изипей“. Заемната сума е предоставена на ответника за срок от 12 месеца с падежна дата на първата вноска 27.06.2023 г. и на последната вноска на 27.05.2024 г. За изпълнение на задължението си по договора ответника е внесъл една вноска в размер на 10 лева на 10.10.2023 г., като условията за настъпването на предсрочната изискуемост на цялото задължение по договора са настъпили на 28.07.2023 г., а предсрочната изискуемост е обявена с подадената насрещна искова молба по гражданско дело № 762 по описа на PC Е....П... за 2023 г.

1

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Н. Р. Т., като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК e постъпил писмен отговор, в които се твърди, че исковите претенции са неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба заявява, че поддържа иска, като няма доказателствени искания. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева. Прави се възражението за прекомерност на адвокатското възражение.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Подадени са писмени становища, в които се оспорва иска. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Според Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № .......... от 27.05.2023 г., ищецът е предоставил на ответника сумата от 950 лв., която е изцяло усвоена, като страните по договора са договорили ГЛП по кредита от 36, 00 % и ГПР в размер на 42,58 %.

Съгласно чл. 1, ал. 9 и чл. 17 от Договора кредитът се обезпечава с поръчителство или банкова гаранция, като при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, която се плаща разсрочено към всяка от погасителните вноски (чл. 27 от Договора).

Видно от приложеното гр. д. № 762/2023 по описа на РС Е....П..., че с решение № 71 от 01.04.2024 г., влязло в сила на 23.04.2024 г., е прогласена за нищожна клаузата на чл. 27 от договора за потребителски кредит № .......... от 27.05.2023 г.

Установява се от заключението на съдебно счетоводна експертиза на вещото лице Р. К. С., които съдът кредитира като пълно и компетентно, че дължимата главница по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № .......... от 27.05.2023 г. възлиза на 950 лева. Вещото лице сочи, че е погасено задължение в размер на 10 лева на 10.10.2023 г.

Възнаградителната лихва до предявяване на исковата молба е 145,57 лева, от които 132,73 лева редовна възнаградителна лихва и 12,84 лева, предсрочно изискуема възнаградителна лихва от 28.10.2023 г. до 14.11.2023 г.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по 2 договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което се подчинява на правилата на ЗПК и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение, че договорът за кредит е недействителен, поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съдът намира следното:

Съгласно посочената разпоредба в договора за потребителски кредит следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Такъв разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съдът приема, че е неустойката, която по начина по който е уговорена няма за цел да санкционира потребителя за неизпълнение на негово същинско задължение по кредита, а представлява допълнително възнаграждение за кредитора. Като не е сторено това, не е включена стойността на неустойката към ГПР е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, не е посочена общо дължимата сума по кредита и на основание чл. 22 ЗПК договора за кредит се явява недействителен.

С оглед изложеното и на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност по кредита, а именно предоставения кредит в размер на 950 лева, в която част искът следва да се уважи, като следва да се отхвърли искът за сумата от 238,04 лева, договорна лихва от 27.05.2023 г. до 10.11.2023 г., като неоснователен.

Доколкото договорът е недействителен отпада уговореното в него разсрочено плащане на вноските и потребителят дължи връщане на цялата сума, която е получил по договора за кредит.

Ищецът доказва разноски от 100 лева, платена държавна такса и 800 лева, платено в брой адвокатско възнаграждение според договор за правна помощ и съдействие серия Г № 00291 от 08.11.2023 г. и 450 лева за вещо лице, като съразмерно с уважената част от исковете следва да се присъдят 1080 лева.

Ответникът не доказа направата на разноски. Представен е договор за правна защита и съдействие от 23.06.2023 г., според който на ответника е оказана безплатна правна помощ от адв. М. М., но въз основа на този договор с решение № 71 от 01.04.2024 г. по гр. д. № 3

762/2023 по описа на РС Е....П... „С.-К.“ АД вече е бил осъден да плати сумата от 480 лева на адвокат М. В. М. - АК Пловдив с адрес: гр. П.... бул. „П... ш...“ № 81, ет. 3, ап. Б.

С оглед на изложеното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. Р. Т., ЕГН **********, с адрес: с. Н...х......., общ. Е....П..., обл. София, ул.

„Б.........“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ НА „С.-К.“ АД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: гр. Ш......, пл. „..........” № 13 Б, сумата от 950 лева, дължима главница, чистата стойност по договор за потребителски кредит № .......... от 27.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда на 14.11.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата 238,04 лева, договорна лихва от 27.05.2023 г. до 10.11.2023 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА Н. Р. Т., ЕГН **********, с адрес: с. Н...х......., общ. Е....П..., обл. София, ул.

„Б.........“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ НА „С.-К.“ АД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: гр. Ш......, пл. „..........” № 13 Б, сумата от 1080 лева, разноски съразмерно с уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Е....П...: _______________________

4