Решение № 168 от 05.07.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Бургас , 02.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20212100500693 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба от ЮЛ. П. Т., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Адам Мицкевич“ 3, подадена чрез упълномощения му по делото процесуален представител адв. Любомир Цветков проти в решение № 260187 от 02.02.2021 г., постановено по гр. дело № 2415/2020 г. по описа на РС-Бургас, с която първоинстанционният съд е отхвърлил исковете й за осъждане на ответника „ЗАЛОЖНА КЪЩА ИБИС” ООД, ЕИК: 102870314, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж/к „Меден Рудник“, бл. 436, вх. Г, ет. 1, представляван от Диян Стоянов Донев, на основание чл. 79, ал. 2 от ЗЗД да й заплати сумата от 900лв. - обезщетение за вреди, представляващо равностойността на заложени златни накити, дължимо за пълно неизпълнение на сключен между страните договор за залог от 09.04.2015 год. и сумата от 274.25лв., представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 26.05.2017 г. до 26.05.2020 г ., ведно със законнатата лихва, начиная от подаване на исковата молба - 27.05.2020 год. до окончателното плащане. С обжалваното решение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът е осъдил ищцата да заплати на ответното дружество направените по делото разноски от 400 лв.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на атакувания съдебен акт с твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на 1 материалния закон, както и необоснованост. Сочи се, че в нарушение на процесуалните правила първоинстанционния съд не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната пълнота и не се е произнесъл по направените възражения, както и, че не е извършил задълбочен анализ и не е изследвал правилно приложимия материален закон на нормата на чл. 79, ал. 1, предл. второ от ЗЗД, което е довело до неправилност и необоснованост на постановения съдебен акт. Изразява недоволство от направените от районния съд изводи, че ответното дружество не следва да носи търсената от него отговорност за заплащане на стойността на процесните накити, тъй като те са били иззети в хода на досъдебното производство, поради обстоятелството, че са обект на престъпление. Въззивникът счита, че претендираното обезщетение е дължимо от ответника, тъй като представлява за заместваща облага на първоначално дължимото по договора и обезщетението за забава, тъй като заложната къща е в неизпълнение на сключения с ищцата договор за паричен заем, обезпечен със залог и следва да възмезди ищцата за вредите от неизпълнението си.

По изложените, подробно доразвити доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноските пред двете инстанции. Не са направени доказателствени искания.

По делото е постъпила и частна жалба от ЮЛ. П. Т., ЕГН: ********** против определение № 261691 от 02.03.2021г., постановено по гр. дело № 2415/2020 г. по описа на РС-Бургас, с което първоинстанционния съд е оставил без уважение молбата й по чл.

248 от ГПК, за изменение на горепосоченото обжалвано решение, постановено по същото дело в частта за разноските, с искане за отмяната му и постановяване на ново, с което в полза на ищцата да бъдат присъдени направените от нея пред първата инстанция разноски.

Счита, че на ищцата се дължи присъждане на разноските по делото, тъй като с поведението си е ответникът е станал повод за завеждане на делото.

В сроковете по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемия –ответник „ЗАЛОЖНА КЪЩА ИБИС” ООД е представил писмени отговори по въззивната и частната жалба, в които е оспорил изцяло изложените в тях съображения за неправилност на обжалваните съдебни актове. Посочил е, че счита жалбите за неоснователни и моли за потвърждаване на обжалваните съдебни актове като правилни и законосъобразни. Не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивницата, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа въззивната и частната си жалба. Излага становище, че е налице допуснато от районния съд нарушение, доколкото в хода на съдебното производство длъжникът е изпълнил своето задължение по договора, но счита това не води до неоснователност на исковата претенция за претендираното обезщетение.Сочи, че претенцията е основана на правото на ищцата да избере за защита една от хипотезите на чл.

79,ал. 2 от ЗЗД, което не изключва възможността в последващ момент когато длъжникът предостави дължимото, то да бъде прието. Заявява, че ищцата е получила процесните вещи още в хода на първоинстанционното производство. Моли за присъждане на разноските 2 съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание въззиваемото дружество, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа писмените си отговори по жалбите на въззивницата. Сочи, че дружеството не е било във владение на вещите, тъй като те са били иззети в досъдебното производство, като впоследствие в хода на делото вещите са били върнати на ищцата.

Заявява, че доводите на ищцата за търсената на процесното обезщетение биха били основателни, само ако то е държало вещите и неоснователно е отказвало тяхното връщане.

Счита за неоснователно искането на ищцата за ангажиране на отговорността за разноски на ответника, по съображения, че е дал повод за завеждане на делото. Моли за присъждане на разноските по делото съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение и допълващото го определение по чл. 248 от ГПК, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост, поради което намира, че обжалваните съдебни актове са валидни и допустими. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди, че на 09.04.2015г. между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който ответникът е предоставил в заем на ищцата сумата от 1450лв. срещу задължението на последната да му я върне в уговорения срок при начисляване на съответните месечни лихви и такси. За обезпечение на задължението си на същата дата ищцата сочи, че е заложила в полза на дружеството златни накити – бижута, описани в исковата молба и последващите й уточнения с общо тегло 44 грама. Твърди се, че на 27.05.2015г. ищцата е погасила задължението си към ответника като му е върнала взетата в заем сума, ведно с уговорените лихви и такси, възлизащи в общ размер на 1496лв. Ищцата заявява, че на същата дата ответникът й върнал само част от предадените му в залог бижута, от които липсвали медальон и два синджира с общо тегло 15 грама, като ответникът не дал обяснения за липсата на тези заложени вещи, нито й възстановил тяхната парична равностойност и не е положил дължимата грижа за опазване на заложеното имущество.

Предвид горните обстоятелства и с оглед последвалите уточнения ищцата е предявила искове за осъждане на ответника да й заплати сумата от 900 лв., представляваща обезщетение за нанесените й вреди, изразяващи се в равностойността на заложени и невърнати й златни накити, дължимо за пълно неизпълнение на сключен между страните договор за залог от 09.04.2015 год., както сумата от 274.25лв., представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 26.05.2017 г. до 26.05.2020 г ., ведно със законнатата лихва, начиная от подаване на исковата молба - 27.05.2020 год. до окончателното плащане.

Ангажирани са доказателства. В хода на делото с писмена молба ищцата е заявила, че процесните вещи са й върнати от ответника.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е изложило съображения за 3 недопустимост на предявените искове, по съображения, че процесните вещи не се намират в негово държане, а у трето лице, като сочи, че е предприел всички възможни действия за връщане на заложените вещи с цел възстановяването им на ищцата. По същество са оспорени доводите на ищцата, че ответникът не бил положил дължимата грижа за съхранение на получените в залог нейни вещи, а напротив твърди се, че още при установяване на липсата им ответното дружество е предприело незабавни действия, подпомагащи наказателното разследване с цел установяването и изземване на вещите и ограничаване възможността за евентуалното им укриване и неправомерно разпореждане с тях. Ответникът счита предявените искове за недоказани, като сочи, че ищцата е била наясно за полаганите от него усилия за връщане на вещите, но тъй като същите са били иззети в наказателното производство и не са били в негова владение, това го е поставило в невъзможност да ги върне на ищцата. С допълнителна молба ответникът сочи, че вещите са върнати на ищцата, поради освобождаването им като веществени доказателства по наказателното производство. Ангажирани са доказателства.

Районният съд е квалифицирал предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1. предл. второ вр. с чл. 156 и сл. и чл. 86 от ЗЗД.

От фактическа страна по делото е установено следното:

Страните не спорят, а и от данните се установява, че на 09.04.2015г. помежду им е сключен договор за паричен заем, обезпечен с учреден от ищцата –длъжник в полза на ответното дружество- кредитор на същата дата залог на златни бижута с общо тегло 44 грама, част от които в размер на 15 грама не са й върнати след изплащане на дължимите по заема суми на 27.05.2015г. По делото се установява, че процесните бижута са били приобщени като веществени доказателства по воденото срещу К.Н.Д. /служител на ответника/ наказателно производство, образувано през 2015г., приключило с влязла в законна сила на 30.06.2017г. присъда от 04.06.20017г., постановена по НОХД № 6143/2016г. по описа на БРС, с която същият е осъден за извършено престъпление по чл. 201 вр. с чл. 26 от НК.

С влезли в законна сила определения от 11.08.2017г. и 22.03.2018г., двете постановени по НОХД № 6143/2016г. по описа на БРС съдът е отказал връщане на процесните вещи до разрешаване на спора за собствеността и притежателя на заложното право върху същите. Въпросът за собствеността върху процесните вещи е разрешен с влязло в законна сила решение 120/13.12.2016г. по в.гр.д. 1755/2016г. по описа на БОС, с което е отменено решение 1191 от 18.07.2016г. по гр.д. 8254/2015г. по описа на БРС, в което е прието, че те са собственост на ищцата, а с влязло в законна сила решение 112/17.16.2020г. по в.гр.д. 846/2020г. по описа на БОС, с което е отменено решение 33/02.01.2020г. по в.гр.д.

3369/2019г. по описа на БРС, е прието, че заложния кредитор на вещите е ответното дружество. Предвид разрешените спорове за правото на собственост и за носителя на заложното право върху процесните вещи с определение от 30.10.2020г. по НОХД 6143/2016г. по описа на БРС на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК съдът е постановил 4 връщането им на ответното дружество като техен заложен кредитор.

В хода на делото, ищцата е депозирала молба от 27.01.2021г., в която изрично е признала, че е получила златните си накити от ответното дружество.

Пред първата инстанция са ангажирани свидетелски показания чрез разпит на св. Д. – служител на ответника, от които е установено, че ищцата многократно е била уведомявана от него за хода на наказателното производство, водено във връзка присвояване на накитите, както и за обстоятелството, че същите не могат да й бъдат върнати от дружеството, тъй като са били приобщени като веществени доказателства. Свидетелят сочи, че ответникът дори е съдействал на ищцата, като е ангажирал адвокат по воденото от нея дело за собствеността на същите накити.

Районният съд е отхвърлил предявените искове, приемайки, че не е налице основание за присъждане на търсеното обезщетение за неизпълнение на договора за залог от страна на ответника, по съображения, че макар процесните накити не са погинали или повредени, а са върнати на ищцата, а последната не е доказала наличието на вреди от неизпълнението на договора за залог. Посочено е, че правото за обезщетение за неизпълнение би възникнало за ищцата само ако вещите са погинали.