Решение № 7327 от 29.06.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 47642/2021
- Вид
- Решение № 7327
- Подписан
- 29.06.2022
- Състав
- ДИМИТЪР КУРТЕВ ДЕМИРЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.6, ал.1 · Закон за лечебните заведения
РЕШЕНИЕ
№ 7327 гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20211110147642 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД от Б. ИВ. П. срещу В.А. и С.С. Н., за осъждане ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 25 000лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Б. ИВ. П., ведно със законната лихва от 17.08.2021г. до окончателното плащане.
Ищецът Б.П. твърди, че от 09-ти срещу 10-ти през месец юни 2016 г. страдал от висока температура, получавал сърцебиене и се чувствал отпаднал, което наложило извършване на множество изследвания за установяване на причината за влошаване на здравословното му състояние. На 13.08.2016 г. бил приет по спешност за лечение във В.А., като след първоначален и повторен преглед било установено, че показва неврологична симптоматика, поради което била направена компютърна томография на главата, при която се установило, че има неспецифични очертания в главния мозък париетоокциопитално вдясно, като не можело да кажат от какво естество били тези очертания и че имал компресия и изместване на мозъка. Поради това ищецът бил приет за допълнителни изследвания и лечение в Клиниката по неврохирургия на ВМА - МБАЛ София. Веднага му била назначена терапия с различни антибиотици и медикаменти за намаляване на мозъчния оток и била назначено допълнително МРТ на главата с контрастно вещество. На 15.06.2016г. било направено допълнително изследване, което показало наличието на лезии. В разговор с лекарите получил отговор, че от образа на контрастното изследване не можели да са категорични какво е, но най-вероятно бил мозъчен абсцес. На 17.08.2016г. му било съобщено, че две от лезиите се съединили и образували обща с размер 3х4 см, която не подлежала на консервативно лечение с медикаменти и било наложителна операция. На 18.08.2016г. била извършена нужната операция от д-р Хаджиангелов, който след операцията дал мнение, че ставало въпрос за мозъчен абсцес, но окончателната диагноза следвало да се постави след получаване резултатите от хистологичното изследване, което единствено можело да установи структурата и вида на оперираните образувания в главния мозък. След операцията ищецът останал в болницата до 25.08.2016г., след което бил изписан.
1
При изписването лекарите съобщили на ищеца, че хистологичното изследване показало туморна формация „Глиобластом 4 ст. по СЗО “. На 30-31.08.2016г. получил епикриза, заедно с решение на Общата клинична онкологична комисия (Клинична комисия по хематолофия при ВМА - МБАЛ София) и резултата от хистологичното изследване, извършено от С.С. Н., в което било записано, че оперираната формация била туморна и според хистологичното изследване било „Глиобластом 4 ст. по СЗО “. На основание на резултатите от хистологичното изследване, решението на комисията било за провеждане на съчетана лъчехимиотерапия, а в епикризата диагнозата била „Туморна формация на главния мозък разположена париетоокципитално вдясно МГБ С 71 (злокачествено новообразувание на главния мозък).
От поставената диагноза ищецът бил съкрушен, не можел да спи, бил подтиснат, изпитвал силни притеснения, мисли, страх, болки и страдания, отказал да се храни. Ищецът и семейството му отказали да приемат диагнозата и потърсили други мнения, като изпратили за изследване хистологичния материал в други лечебни заведения - болница Токуда София д-р П.Д.Дакова, УМБАЛСМ Н.И.Пирогов - д-р М.Каменова и в Хановерското висше медицинско училище, Институт по патология - проф. Д- р Х.Х.Крайпе и проф.д-р К.Хартман. В периода до получаване на второ мнение ищецът се затворил в себе си, не излизал никъде, не можел да спи, изпитвал страх, ужас, паника.
След около 20 дни получил резултатите от изследвания от д-р П.Д.Дакова, д-р М.Каменова и проф. Д-р Х.Х.Крайпе и проф.д-р К.Хартман, които изрично отхвърлили поставената диагноза на база резултата от извършеното хистопатологично изследване № Б16-19830-33 от С.С. Н.. На база предоставено заключение от хистопатологичното изследване от Хановерското висше медицинско училище, ответникът Н. коригирал първоначалното си и изготвил ново хистопатологично изследване № Б-16-19830-33/01.02.2017г., в което било записано, че „направената имунохистохимия, каквато към момента във ВМА не е била възможна, не установява със сигурност наличие на туморен процес, а по-скоро наличие на възпаление и че трябва да се приеме диагнозата Хроничен мозъчен абсцес“. С коригираното изследване, така и от заключенията на д-р П.Д.Дакова, д-р М.Каменова и проф. Д-р Х.Х.Крайпе и проф.д-р К.Хартман, се доказвало, че изготвеното първоначално изследване и поставената диагноза „Глиобластом 4 ст. по СЗО“ от проф. Н. били грешни.
Въпреки това ищецът все още изпитвал страх, притеснение и объркване като не знаел дали поставената диагноза е вярна или не и дали трябва да проведе лъчехимиотерапия, като след проведени още консултации с лекари от Хановерското висше медицинско училище, които категорично отхвърлили поставената диагноза и назначеното лечение, решил да не провежда назначената лъчехимиотерапия.
Сочи, че майка му понесла изключително тежко новината за сгрешената диагноза и предписаното му лечение, като това влошило здравословното й състояние, тъй като се възстановявала от операция, а се тревожела постоянно за здравето на ищеца. Сочи, че изпитвал угризения за това, че случилото се през 2016 г. съкратило нейния живот и довело до смъртта й, което обстоятелство увеличило многократно болките и страданията му.
Ответникът В.А. в срока по 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Оспорват се фактическите твърдения. Твърди се, че на 13.08.2016г. ищецът постъпил по спешност в неврологичен кабинет на Спешно отделение на ВМА с приемна насочваща диагноза „Мозъчен оток“, като след направени спешни изследвания и консултация с неврохирург бил приет в Клиниката по неврохирургия на ВМА с приемна диагноза „Туморна формация на главния мозък разположена париетоокципитиално вдясно“.
Въз основа на данните от образните изследвания и клиничните данни било преценено, че пациентът бил показан за оперативно лечение на лезията разположена окципитално вдясно предвид размера и компресионно-дислокационния синдром в най- голяма степен свързан с нея. На 16.08.2016г. пациентът бил запознат с неотложността, обема, сложността и 2 характера на операцията, за което подписал информирано съгласие. На 17.08.2016г. била извършена операция . В хода на операцията се достигнало до туморна формация, като бил изпратен материал за експресно хистологично изследване. Получен бил резултат за Глиобластом, оформен впоследствие документално като Резултат за хистопатологично изследване № Б16-19830-33/24.08.2016г. След безпроблемен следоперативен период, пациентът на 25.08.2016г. бил изписан. С оглед хистопатологичния резултат ищецът бил представен на 29.08.2016г. пред Обща клинична онкологична комсиия, от която бил насочен за начално лечение и съчетана лъчехимеотерапия. Предвид на тежестта на евентуалната процедура се твърди, че на ищеца било препоръчано преди да пристъпи към онколечение да потърси второ мнение. Оказано му било съдействие още на 29.08.2016г. да получи хистологичните си препарати от хистотеката на Клиниката по обща и клинична патология.
След представяне на резултати от страна на ищеца от хистопатологични изследвания в Токуда, Пирогов и ХВМУ, в рамките на 3 до 10 дни след изписването му от ВМА, ищецът получил безспорни заключения, потвърждаващи диагнозата мозъчен абсцес и липсата на морфологични данни за глиален тумор, което отхвърляло необходимостта от провеждане на съчетана лъчехимиотерапия.
Твърди се, че въпреки погрешно поставената му диагноза на основание сгрешения хистопатологичен резултат, успешната операция не е довела до неблагоприятни последици за здравето му, а необосновано, несъстоятелно и прекомерно претендирал обезщетение за неимуществени вреди, защото в резултат на сгрешената диагноза не са настъпили неблагоприятни последици за ищеца, защото не била провеждана съчетана лъчехимиотерапия или какво и да било допълнително лечение. Така и необосновани били твърденията, че за тридневния срок на неизвестност са причинени изключителни страдания, вкл. смъртта на онкологично болната му майка.
Ответникът С.С. Н. в срока по 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Твърди, че не е участвал пряко или косвено в диагностицирането на ищеца, а единствената дейност било проведеното хистопатологично изследване № Б-1619830-33/29.08.2016г., като същото не представлявало диагноза, а основание за поставяне на такава в окончателната епикриза, която била изготвена и подписана от лекари в състав, в който ответникът не участвал. На следващо място, непосредствено след „грешната“ диагноза, ищецът взел всички блокчета с проби от ВМА и ги предоставил на медицински заведения за изследване, което било видно от представен към отговора препис от медицински журнал, в който било отбелязано, че на 29.08.2021г. лицето Николай Алексиев взел блокчетата с пробите, касаещи ищеца. С това се препятствало възможността за ревизиране и повторно изследване на пробите. Дори да се приемело, че диагностицирането било невярно, то ищецът научил от независими три източника, че не следва да провежда лъчехимиотерапия непосредствено след диагнозата от ВМА. На следващо място, акцентира се, че искът е силно завишен, доколкото не можело да се вмени вина за кончината на майка му във вина на ответника, така и че за период от 4 дни претендираното обезщетение било изключително силно завишено.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото медицински документи, се установява, че на 13.08.2016 г. на ищеца е направено изследване на КТ на глава в Катедра по образна диагностика на ВМАМБАЛ София, по което е посочено следното заключение: „парието-окципитално в дясно се скенират няколко разнокалибрени зони с пръснати очертания с размери 25-40 мм, с характеристика на абсцесни кухини, изразен перифокален едем, общомозъчен едем, 3 компресия на десния вентрикул.
В приетата като доказателство по делото предоперативна епикриза от 17.08.2016г. е взето становище, че при ищеца е налице вероятен възпалителен процес – абсцес, с хематогенен произход на разпространение. Взето е решение да бъдат интервенирани лезиите, разположени в окципиталния лоб на дясна голямомозъчна хемесфера предвид интимната им близост една до друга и размер повече от 4 см. с цел ексцизия и евентуално изготвяне на микробиологично изследване.
Представено е и КТ – изследване на глава с контрастно излседване № 1507 от 18.08.2016г., изготвен от д-р Ива Кисьова, в което е посочено, че състоянието на ищеца след ексцизия на ту формация в дясно париетоокципитално, като е направено сравнение с КТ изследване от 13.08.2016 г.
Прието по делото е и МРТ – изследване № 1181 от 15.08.2016 г., в което е посочено, че са заличени субарахноидните пространства в дясно супратенториално, в дясно париетоокципитално се виждат две неправилни по форма кситозни лезии с добре видими различни по дебелина собствени стени, повишаващи във висока степен интензитета на сигнала на постконтрастните Т1-образи. Констатиран е изразен перифокален едем с компресия на десния страничен вентикур и значителна дислокация на срединно разположените мозъчни структури наляво от сагиталната равнина. В заключителната част е посочено, че описаната МРТ находка е както при множествнеи абсцеси в сясната голямомозъчна хемисфера с различна давност, киста в десния максиларен синус.
Приета е и епикриза от Клиниката по неврохирургия на ВМА - МБАЛ София, в която е посочено, че ищецът е приет в клиниката на 13.08.2016 г. и е изписан на 25.08.2016 г., с поставена следната диагноза: „Ту формация на главния мозък париетоокципитално в дясно.