Решение № 3854 от 24.09.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 3854

Велико Търново, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - VIII състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДИАНА КОСТОВА

При секретар П. И. като разгледа докладваното от съдия ДИАНА КОСТОВА административно дело № 20267060700638 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 и сл. От Административно- процесуалния кодекс АПК във вр. с чл. 172, ал 5 от Закон за движение по пътищата.

Образувано е по жалба на А. Й. А. [населено място], [улица] чрез адв. П. Й., гр. В. Търново ,[улица] ет.2 офис 213 против Заповед за налагане на принудителна административна мярка ЗППАМ с № GРАМ-2150543/5.06.2026г. издадена от мл. Автоконтрольор при Сектор Пътна полиция ОД на МВР В. Търново, с която на основание чл. 171, т.1, б.“з“ б.“бб“ от ЗДвП за извършено нарушение на чл.175, ал.1 от ЗДвП му е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 м. Същата подлежи на предварително изпълнение съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на ЗППАМ, изразяващи се в съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото му на защита и представляват самостоятелно основание за отмяна. Като такива са посочени: липса на мотиви, порок по чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК, вкл. Не се изложени такива и досежно срока на ПАМ. Освен това намира, че са налице съществени процесуални нарушения, ограничили правото му на защита: не му е предоставен видеозапис, снимки и други веществени доказателства, събрани в хода на административното производство, единственото доказателство за извършено нарушение е съставеният АУАН, който няма обвързваща материална сила. В тази връзка АО не е събрал обективни, безпристрастни доказателства за настъпило ПТП, а се е позовал единствено на твърденията на пострадалото лице, и доколкото същото е служител на МВР, е нарушен принципа на безпристрастност. Налице е противоречие в констатациите в АУАН и в ЗППАМ, доколкото веднъж се приема, че е налице ПТП с материални вреди, а в други акт, че е ПТ без материални вреди. Нарушен е и материалния закон, който изисква да е налице доказано правното основание за налагане на ПАМ, съответно нарушение на ЗДвП, в случая чл.123 от ЗДвП. За да е налице това основание фактически следва да е доказано нарушението, но не само от обективна страна, но от субективна. Позовава се на Тълкувателно постановление № 2/ 5.4.2023г. на ВКС и ВАС, в което изрично е посочено, че незнанието на реален факт на обективната действителност има значение за субективната съставомерност на административното нарушение. ЗППАМ противоречи на целта на закона, тъй като се явява второ наказание, а не изпълнява законоустановената цел за осигуряване безопасност на движението. От съда се иска да отмени обжалвания акт като присъди направените по делото разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. От процесуалния представител на жалбоподателя е представена и подробна писмена защита.

От страна на ответник жалба не се взема становище по жалбата. Единствено е прави възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства от фактическа страна намира за установено следното.

На 4.06.2026г.около 16,39 часа в [населено място], [улица] жалбоподателят е управлявал собствения си л.а. с ДК№ [рег. номер] като при извършване на маневра за влизане в реда на паркирани МПС блъска с предна дясна част в задна лява част паркираният л.а. с ДК№ [рег. номер], при което реализира ПТП. Същият напуска мястото на произшествието, тъй като счита, че не са настъпили материални щети, но такива са посочени от водача на другото МПС, за което е съставен съответен Протокол от полицейските органи. За извършено нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП предприемане на маневра, която създава опасност за другите участници в движението без да се съобразява с тях в резултат на което е настъпило ПТП, и на чл. 123, ал 1, т.3 б а- от ЗДвП не оказва съдействие за установяване на вредите от ПТП, му е издаден АУАН Серия GА-№ 4798166/5.06.2026г. и е издадена и процесната ЗППАМ.

Тази фактическа обстановка се установя както от горецитирания АУАН, стр.31 от делото, подписан с възражения от страна на жалбоподателя, че същият не е установил досег с другия автомобил, поради което не е напуснал умишлено ПТП, схема на ПТП стр. 33 от делото, снимков материал стр.74-77 на пострадалия л.а.Декларация от жалбоподателя, че на посочената дата е управлявал МПС с ДК№ [рег. номер] Докладна записка на актосъставителя стр. 79 от делото, Справка за нарушители веществено доказателство диск със запис от мобилен телефон.

За доказване компетентността на издателя на ЗППАМ е представена Заповед № 812з-1632/2.12.2021г. на МВР, с която в т.1.3 ОД на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП, Заповед № 366з-3249/4.09.2025г. на Директор на ОД на МВР В. Търново, в която в т.2.1 е посочена длъжността на издателя на акта с правомощието да издава ЗППАМ по чл. 171, т.1 от ЗДвП, Представено е и Удостоверение от Началник сектор Пътна полиция, че издателят на акта заема длъжността мл. Инспектор стр.80 от делото.

С Определение № 2422/11.6.2026г. влязло в сила на 19.6.2028г. съдът е спрял допуснатото от закона на основание чл. 176, ал.2 от ЗДвП предварително изпълнение на процесната Заповед.

От страна на жалбоподателя горепосочената фактическа обстановка се спори, като за опровергаване на фактите, установени от АО представя Декларация, от която е видно, че същият не е възприел настъпването на ПТП, поради което счита, че нарушението не е доказано, както и снимка на собствения си автомобил, по който няма видими материални щети, които да кореспондират на тези на другия л.а.

Настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл.168, ал.1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита следното:

Предявената жалба е редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й, подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на индивидуалния административен акт, който е утежняващ за него, т. е. при наличие на правен интерес от оспорване.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните мотиви:

Предмет на настоящето дело е административен акт за прилагане на ПАМ по реда на чл 171,т.1 б З бб от ЗДвП, който гласи: за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: може да се прилага временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач за 3 м. за нарушение по за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.,приложена по делото, Министърът на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП на основание чл. 165, ал.1 от ЗДвП е определил основни структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, вкл. по т. 1.3 - Областните дирекции на МВР. Със Заповед № 366з-3249/4.09.2025г. на Директор ОД на МВР В. Търново, се определят лицата, оправомощени да издават ЗППАМ, където в т.2.1 изрично е посочено, че това са мл. Автоконтрольори в Сектор Пътна полиция, каквато длъжност заема издателя на акта. Всичко така изложено налага извода, че процесната Заповед е издадена от компетентен орган, поради което се явява валиден административен акт.

Процесната Заповед е издадена в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата обстановка, очертаваща предпоставките за прилагане на посочената ПАМ- временно отнемане на СУМПС на водач, при наличие на извършено нарушение, визирано в чл. 175, ал. 1 от ЗДвП, В самата ЗППАМ се препраща и към издаденият АУАН, приложен в административната преписка, поради което съгласно Тълкувателно решение № 16/31.3.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите на ИАА могат да се съдържат и в други приложени в преписката материали, какъвто в случая е съставения АУАН. Самото нарушение е подробно описано, индивидуализирано е по време и място, посочено е изпълнителното деяние- неизпълнение на задължение като участник в ПТП, визирано в нормата на чл.123, ал.1 т. 3 б А от ЗДвП, доколкото се касае за ПТП само с имуществени вреди и съответно не е оказал съдействие за установяване на вредите от произшествието и е напуснал същото. Индивидуализацията на нарушението наистина не е направена в процесната Заповед, но това е сторено в приложения по делото АУАН, към който тя препраща. Там нарушението е описано по време, място и изпълнително деяние, посочено е и правното основание чл. 123, ал. 1 т.3 бА от ЗДвП. Последното е предвидена като нарушение по чл. 175, ал.1 т. 5 от ЗДвП – санкционната норма, към която препраща разпоредбата на чл. 171, т.1, б.“з“ б.“бб от ЗДвП. Издателят на акта обаче не е посочил правната квалификация по чл. 175, ал.1 т. 5 от ЗДвП,а само чл. 175, ал.1 от ЗДвП. Както приема в трайната си практика Административен съд Велико Търново, последната разпоредба съдържа 7 точки, като в заповедта не е посочена конкретната точка на чл. 175, ал. 1 и кое от описаните в мотивната част на ЗППАМ две деяния на жалбоподателя попада под нея. Доколкото принудителните административни мерки по 171, т. 1, б. "з" са обвързани с извършването на нарушение, то в ЗППАМ, което както се посочи по- горе следва да се индивидуализира по място, време и изпълнително деяние, от фактическа страна, и да се посочи изрично нарушената правна норма и санкционната такава. Следва да се посочи, че описаните в заповедта факти представляват фактическото основание за издаването й и юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне. Обхватът на съдебния контрол по АПК е очертан предварително от съдържащите се в акта, предмет на оспорване, фактически и правни твърдения, сред които в конкретния случай не фигурира точната хипотеза на санкционната норма чл. 175, ал.1 т. 5 от ЗДвП. Задълженията на съда се изчерпват с преценка досежно правилността на изложената в административния акт обосновка и не предполагат по-нататъшен анализ. Противното би било приравнимо на недопустимо дописване мотивите на органа.

Тези пропуски съществено затрудняват правото на защита на адресата на акта. По изложените съображения обжалваната ЗППАМ следва да се отмени като незаконосъобразна.

От жалбоподателя се твърдят допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото му на защита и се явяват Обжалваната ЗППАМ обаче е издадена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел.

Неоснователно е възражението, че деянието е несъставомерно поради липса на ПТП. Съгласно §6,т.30 от ДР на ЗДвП, "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Видно от съставения протокол за ПТП изготвен от полицейските органи е констатирано такова събитие с имуществени вреди на другия л.а. Липсата на такива върху МПС на жалбоподателя не е основание да се приеме, че не е налице ПТП, доколкото съгласно описания в Протокола механизъм на извършване: предприемане на маневра по паркиране на МПС в реда на вече паркирани такива движението се осъществява на ниска скорост. Това от своя страна може да не доведе до имуществени вреди на собствения автомобил, но такива са били причинени на другия. Съдът не констатира и противоречие между АУАН и ЗППАМ, макар в АУАН да са посочени две нарушения, а в ЗППАМ само едно, защото само за това посочено в процесната Заповед е предвидена законово възможността да се налага ПАМ. Освен това и в АУАН и ЗППАМ изрично е посочено, че са настъпили само имуществени вреди, поради което нарушението е това по чл. 123, ал.1 т. 3б А от ЗДвП изразяващо се неоказано съдействие по установяване на вредите било по споразумение с другия участник в ПТП, било при разногласие- да се изчака съставяне на протокол от полицейския орган. Фактът дали собственик на другото МПС е полицейски служител и изцяло ирелевантен за настоящия спор. Настоящата инстанция намира, че е доказано наличието на ПТП, доколкото от страна на жалбоподателя в хода на настоящото производство не се ангажираха доказателства които да установяват друго.