Определение № 456 от 08.05.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 528/2025
- Вид
- Определение № 456
- Подписан
- 08.05.2025
- В сила
- 08.05.2025
- Състав
- Румяна Илиева, Иванка Шкодрова, Калинка Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 21, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал. 1, предложение трето · Наказателен кодекс
- чл. 343 · Наказателен кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 4, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 342, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 456 гр. София, 08.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Румяна Илиева
Членове:
Калинка Георгиева
Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Румяна Илиева Въззивно частно наказателно дело № 20251000600528 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, предложение първо, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Ю. Н., като защитник на подс. И.
Т. И. срещу протоколно определение от 28.03.2025 г. по нохд № 11/25 г. ОС, Монтана. С посочения по-горе съдебен акт е прието, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила, които да налагат прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за тяхното отстраняване. В частната жалба са формулирани и обосновани оплаквания за допуснато процесуално нарушение по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, произтичащо от неналичието на кореспонденция между изложените в обвинителния акт твърдения по фактите и правната квалификация на деянието и ограничаващо правото на защита на подсъдимия – да разбере въз основа на какви факти се гради обвинението, за да признае тези факти или да не ги признае и да се защитава срещу тях. Позовава се на неизпълнение указанията на Апелативния съд за отстраняване на неясноти в обвинителния акт и връщане делото на прокурора за тяхното преодоляване. Като е отхвърлил искането на подсъдимия за признаване на фактите и е допуснал разглеждане на делото по общия ред първостепенният съд е ограничил правото на защита на подсъдимото лице. Моли за отменяване на определението и вместо него постановяване на ново, с което се прекрати съдебното производство и делото се върне на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.
Прокурорът при ОП, Монтана, частният обвинител Е. И. Г. и повереникът му, адв. Е. Б., след изпълнение на процедурата по чл. 342, ал. 2 НПК, не правят възражения срещу частната жалба.
1
Въззивният съд преценява частната жалба за допустима, като подадена по електронен път чрез системата за сигурно електронно връчване, в преклузивния срок по чл. 249, ал. 3, вр. чл. 342, ал. 1 НПК, от активно легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.
Апелативен съд, София, след като се запозна с наведените в частната жалба доводи и доказателствата по делото и като извърши проверка служебно и изцяло на правилността на атакуваното определение, преценява частната жалба за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение - потвърдено. Съображенията за това са следните:
Законосъобразен като резултат, макар пестелив и лаконичен, без изискуемата обстойна аргументация, е крайният извод на ОС, Монтана, за неналичие на допуснати, в стадия „Действия на прокурора след завършване на разследването“, при съставянето на обвинителния акт, съществени отстраними нарушения на процесуални правила по смисъла на чл. 249, ал. 4, т.
1 НПК, довели до накърняване правото на защита на подс. И. Т. И..
Настоящият съдебен състав не констатира наличие на претендираното от защитата съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, ограничаващо правото на защита на подсъдимия и произтичащо от липсата на корелация между изложените в обвинителния акт фактически твърдения и правната квалификация на деянието.
Видно от обстоятелствената и диспозитивна част на коментирания процесуален документ, подсъдимият И. Т. И. е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение второ и пето, б. „б“, предложение първо, вр. с ал. 1 НК затова защото, на 19.06.2020 г., по републикански път ІІ-81, км 104+500, в посока от гр. Лом към гр. Монтана, при управляване на моторно превозно средство /лек автомобил „Фолксваген“, модел Голф, рег. № *******/ нарушил правилата за движение /чл. 21, ал.. 1, ред втори, колона трета от ЗДП/ и по непредпазливост причинил смъртта на И.
С. Г. от гр. ***, обл. ***, като деянието е извършено след употреба на наркотично вещество, съдържащо тетрахидроканабинол и деецът е избягал от местопроизшествието.
При описание на фактическите обстоятелства, изпълващи състава на така инкриминираното престъпно деяние, съставилият обвинителния титул прокурор надлежно е посочил от съдържателна страна конкретно нарушеното правило за движение при управляване от подсъдимия на МПС със 132 км/ч /неспазване от водача на МПС на забраната при избиране скоростта на движение да превишава стойности на скоростта извън населено място за ППС категории „В“ от 90 км/ч/, коректно цифрово е изписана и съответната правна норма от специалния закон, изпълваща бланкетната диспозиция на чл. 343, ал.
3, б. „б“, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, предложение трето от НК /чл. 21, ал. 1, ред втори, колона трета от ЗДП/. Наведени са фактически данни за предполагаема пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между неправомерното поведение на подс. И., като водач на МПС и настъпилия тежък съставомерен 2 резултат – причиняване смъртта на пешеходеца Г., а именно – при движение с разрешената скорост от 90 км/ч водачът е разполагал с 68 метра разстояние, осигурено му от осветената част пред фаровете на автомобила, за да спре преди мястото на удара на пешеходеца или да го заобиколи и продължи движението си.
При добросъвестно изпълнение на процесуалните си задължения прокурорът е обосновал от фактическа страна твърдяното наличие и на квалифициращия признак по предложение второ, ал. 3, чл. 343 НК – извършване на деянието след употреба на наркотични вещества, индивидуализирани по вид като тетрахидроканабинол, така както и този по чл. 343, ал. 3, предложение пето, б. „б“, предложение първо, вр. с ал. 1 НК – деецът избягал от местопроизшествието.
Защитният довод за допуснато процесуално нарушение при съставяне на обвинителния акт, ограничаващо правото на защита на подсъдимия да разбере въз основа на какви факти се гради обвинението, за да признае тези факти или да не ги признае и да се защитава срещу тях, като неоснователно, не се споделя.
Неоснователно е и поддържаното в частната жалба оплакване за неизпълнение от ОС, Монтана на указанията на Апелативен съд, София за неясноти в обвинителния акт и за връщане делото на прокурора за тяхното отстраняване. Внимателният прочит на решение по внохд № 14530/24 г. САС, с което е отменена присъда от 17.09.2024 г. по нохд № 130/24 г. ОС, Монтана, обосновава извод, че констатираните процесуални нарушения са относими към липсата на процесуалните предпоставки за прилагане на особеното производство на съкратено съдебно следствие по т. 2 на чл. 371 НПК, по която диференцирана процедура се е решило делото пред първата съдебна инстанция, както и непроизнасяне в разпоредително заседание по възражение на защитата, неуказване на страните на правото на жалба и протест по реда на чл. 249, ал. 3 НПК на определението по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК и незабавно преминаване, още в същото съдебно заседание, към разглеждане на делото по реда на глава 27 НПК. Този незаконосъобразен процесуален подход е бил преодолян при новопроведеното разпоредително съдебно заседание на 28.03.2025 г. от друг състав на съда, с изрична констатация и диспозитив на съдебния акт, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, предвидени в НПК. Правилно ОС, Монтана е отговорил на заявено доказателствено искане в насока, че непълнотата на доказателства не съставлява основание за връщане на делото на прокурора, а преценката за основателност на искане за събиране на доказателства следва да се извърши в хода на бъдещо съдебно следствие.
Липсва заявеното в частната жалба съществено ограничаване на процесуални права на подс. И., произтичащо от отхвърляне искането му за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК – чл. 371, т. 2 НПК. Това е така, защото разглеждането на делото по реда на съкратено съдебно следствие 3 в производството пред първата инстанция не е безусловно. То е обусловено от положителната преценка на съда за наличие на законовите предпоставки за развитие на процеса по обсъждания процесуален ред и в частност тези по чл.
372, ал. 4 НПК – самопризнанието на подсъдимия на всички факти, описани в обстоятелствената част на иницииращия съдебната фаза на процеса прокурорски акт, да се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, което в конкретния случай ОС, Монтана обосновано е заключил, че не е налице.
Предвид всичко изложено до тук и като постанови извод за законосъобразност на проверяваното определение, обусловила неоснователност на частната жалба, на основание чл. 345, ал. 3, вр. чл. 334, т.
6 и чл. 338 НПК, Апелативен съд, София
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 28.03.2025 г. по нохд № 11/25 г. Окръжен съд, Монтана.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4