Решение № 818 от 28.06.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 818 гр. Варна, 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско дело № 20223100501002 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 20726/28.03.2022 г., депозирана от ЗЛ. Н.

СТ., К. Г. СТ. и Н. Г. СТ., всички чрез адв. Ц.Д. срещу Решение № 568 от 7.03.2022 г., постановено по гр. д. № 15131/2021 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните, че:

- ЗЛ. Н. СТ. дължи на „Електроразпределение север“ АД, сумата от 1444.04 лева, представляваща главница за незаплатена електрическа енергия, представляваща главница за незаплатена електрическа енергия за периода от 18.10.2016 г. до 12.05.2020 г., за обект с абонатен № 0200606025 и адрес на потребление гр. Долни чифлик, ул. „Люлин“ 14, за която е издадена фактура № 0106212057/28.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 179.71 лева - обезщетение за забава за заплащане на горната сума, начислено от падежа на задължението 8.06.2020 г. до 30.08.2021 г.,

- К. Г. СТ. дължи на „Електроразпределение север“ АД, сумата от 1444.05 лева, представляваща главница за незаплатена електрическа енергия, представляваща главница за незаплатена електрическа енергия за периода от 18.10.2016 г. до 12.05.2020 г., за обект с абонатен № 0200606025 и адрес на потребление гр. Долни чифлик, ул. „Люлин“ 14, за която е издадена фактура № 0106212057/28.05.2020 г., ведно със законната лихва върху 1 главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 179.70 лева - обезщетение за забава за заплащане на горната сума, начислено от падежа на задължението 8.06.2020 г. до 30.08.2021 г.,

- Н. Г. СТ. дължи на „Електроразпределение север“ АД, сумата от 1444.05 лева, представляваща главница за незаплатена електрическа енергия, представляваща главница за незаплатена електрическа енергия за периода от 18.10.2016 г. до 12.05.2020 г., за обект с абонатен № 0200606025 и адрес на потребление гр. Долни чифлик, ул. „Люлин“ 14, за която е издадена фактура № 0106212057/28.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 179.70 лева - обезщетение за забава за заплащане на горната сума, начислено от падежа на задължението 8.06.2020 г. до 30.08.2021 г., за които суми е издадена заповед № 4779 за изпълнение на парично задължение от 9.09.2021 г. по ч. гр. д. № 12858/2021 г., по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради постановяването му при противоречие с материалния закон и необоснованост.

Жалбоподателите сочат, че не са в договорни отношения с насрещната страна по повод на процесния обект на потребление. Излагат доводи, че в заявлението по чл. 410 ГПК не е посочено, че сумата се претендира от всеки един от ответниците съобразно квотите им в съсобствеността, като наследници, по корекция на сметка за минал период или на основание влязлото в сила решение по в. гр. д. № 480/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Считат, че липсва съответствие между депозираното заявление по чл. 410 ГПК и исковата молба по чл. 422 ГПК, доколкото са наведени различни основания за претендиране на вземането, откъдето извеждат доводи за недопустимост на исковото производство. Твърдят, че не следва да бъдат съобразявани събраните доказателства по гр. д. № 9241/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, както и че в настоящото производство не е представена фактура № 0106212057 от 28.05.2020 г., както и други такива, въз основата, на които е начислена сумата. Оспорват формата и съдържанието на издадената фактура. Считат, че не са представени доказателства за приемане на наследството на К.Д. от страна на ответниците.

В условията на евентуалност, оспорват правилното изчисляване на процесната сума.

Молят за отмяна на решението. Претендират разноски. Възразяват за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна, в случай, че надвишава минимумите по Наредба № 1/2004 г.

В постъпилия отговор на въззивната жалба, депозиран от „Електроразпределение север“ АД, чрез юрк. В.В., се излагат доводи за правилността на обжалвания съдебен акт.

Сочи, че е налице идентичност между заповедното производство и исковото, доколкото не е налице разминаване между основанията, на които се претендира процесната сума. За необосновани намира доводите на въззивниците за необходимостта за събиране на доказателства, предвид факта, че по корекционната процедура вече е формирана сила на 2 пресъдено нещо между страните. Доколкото самите ответници, сами са се определили като наследници по закон на К.Д., инициирайки предходното гр. д. № 9241/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, счита, че същите за неоснователни доводите за липсата на доказателства за приемане на наследството. Счита, че възраженията относно приложението на чл. 56 ПИКЕЕ, както и тези за съдържанието на процесната фактура са обхванати от силата на пресъдено нещо по гр. д. № 9241/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, в което са отхвърлени исковете на настоящите въззивници за приемане за установено, че не дължат заплащането на процесната фактура.

Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззивниците, редовно уведомени, не се явяват, не се представляват.

В о. с. з. процесуалният представител на въззиваемата страна моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Излага доводи, че е недопустимо пререшаването на спор, между същите страни за същото искане, по който има влязло в сила решение. Претендира разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по гр. д. № 15131/2021 г. по описа на Районен съд-Варна е образувано по предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК от „Електроразпределение север“ АД за приемане за установено в отношенията между страните, че ЗЛ. Н. СТ. дължи сумата от 1444.04 лева, а К. Г. СТ. и Н. Г. СТ. - сумата от по 1444.05 лева, представляваща главница за незаплатена електрическа енергия за периода от 18.10.2016 г. до 12.05.2020 г., за обект с абонатен № 0200606025 и адрес на потребление гр.

Долни чифлик, ул. „Люлин“ 14, за която е издадена фактура № 0106212057/28.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, З.С. - сумата от по 179.71 лева, а К. Г. СТ. и Н. Г. СТ. - сумата от по 179.70 лева, представляващи обезщетение за забава за заплащане на горната сума, начислено от падежа на задължението - 8.06.2020 г. до 30.08.2021 г., за които суми е издадена заповед № 4779 за изпълнение на парично задължение от 9.09.2021 г. по ч. гр. д. № 12858/2021 г., по описа на Районен съд – Варна.

В исковата молба се излагат доводи, че К.С. Д. е в договорно правоотношение с ищеца, с клиентски № 1100027946 и абонатен № 0200606025, за обект на потребление, находящ се в гр. Долни чифлик, ул. „Люлин“ 14. Сочи, че ответниците като наследници са завели отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 4332.14 лева, за което е издадена фактура № 0106212057/28.05.2020 г. Позовава се на влязло в сила решение по в. гр. д. № 480/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с която е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск. Сочи, че ответниците не са заплатили процесната сума, поради което е инициирано заповедно производство. Счита, че предвид депозирането на възражение в срока по чл. 414 ГПК е налице интерес от предявяването на настоящия иск.

Моли за уважаване на исковете.

3

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответниците. В същия се излагат доводи за неоснователността на исковете. Сочат, че не в договорни правоотношения с ищцовото дружество по повод на процесния обект за потребление, че на тяхно име е издадена фактура № 0106212057/28.05.2020 г., както и основанието за начисляване на сумата със същата. Оспорват приемането на наследството от общия им наследодател - К.Д.. Молят за отхвърляне на исковете.

Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че въз основа на депозираното заявление по чл. 410 ГПК от страна на „Електроразпределение Север” АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 12858/2021 г. по описа на Районен съд – Варна. Със същата заповед е разпоредено длъжниците ЗЛ. Н. СТ., Н. Г. СТ. и К. Г. СТ. да заплатят на заявителя стойността на електрическа енергия за периода 18.10.2016 г. – 12.05.2020 г., за обект с абонатен № 0200606025, адрес на потребление гр.

Долни чифлик, ул. „Люлин“ 14, за която е издадена фактура № 01062212057/28.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 25.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главницата за периода от падежа на задължението - 8.06.2020 г. до 30.08.2021 г., както следва:

- ЗЛ. Н. СТ. – сумата от 1444.04 лева – главница и 179.71 лева – обезщетение за забава;

- Н. Г. СТ. – 1444.05 лева – главница и 179.70 лева – обезщетение за забава и

- К. Г. СТ. - 1444.05 лева – главница и 179.70 лева – обезщетение за забава.

От приложеното гр. д. № 9241/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, се установява, че същото е образувано по предявени искове от ЗЛ. Н. СТ., Н. Г. СТ. и К. Г. СТ. срещу „Електроразпределение Север” АД за приемане за установено в отношенията между страните, че всеки от ищците не дължи на ответника сумата от по 1444.05 лева – начислена електрическа енергия за периода 18.10.2016 г. – 12.05.2020 г. В исковата молба са посочили, че за обект за потребление с адрес гр. Долни чифлик, ул. „Люлин“ 14, е открита партида за доставка на електрическа енергия с титуляр К.С. Д., който през 1997 г. дарил на сина си Г.К.

С. процесния имот. Изложили са доводи, че са наследници на Г.К. С., поради което са съсобственици на имота и отговарят за задълженията, свързани в него, в това число и за заплащане на потребената електрическа енергия

Първоинстанционното решение, постановеното по гр.д. № 9241/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, е отменено с решение № 765 от 19.04.2021 г., постановено по в. гр. д.

№ 480/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна. С въззивното решение са отхвърлени исковете на ЗЛ. Н. СТ., Н. Г. СТ. и К. Г. СТ. за приемане за установено в отношенията между страните, че всеки от ищците не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата от по 1444.05 лева, представляваща стойност на начислена електрическа енергия за периода от 18.10.2016 г. – 12.05.2020 г., за обект, находящ се в гр. Долни чифлик, ул. „Люлин“ 14, с абонатен № 0200606025, за която сума е издадена фактура № 01062212057/28.05.2020 г. на обща стойност 4332.14 лева.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:

4

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца процесните суми, представляващи стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена корекция на сметка, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава. Настоящото производството е образувано след инициирано заповедно производство, по което в законоустановения срок по чл. 414 ГПК, длъжниците са подали възражения, а заявителят е депозирал настоящите искове в законоустановения срок по чл. 415 ГПК.