Решение № 400 от 01.09.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. София, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Анабела Д. Нинова като разгледа докладваното от Анабела Д. Нинова Въззивно гражданско дело № 20261800500914 по описа за 2026 година

Производството e по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 8908/20.08.2026 г., подадена от ДЗЗД „ДЖЕН-ДУЙ ЖП ЕЛИН ПЕЛИН“, чрез юрисконсулт З. Д. – длъжник по изпълнителното дело, срещу действията на ЧСИ Стоян Лазаров, рег. № 927, с район на действие Окръжен съд – София, по изп. дело № 20269270402226, изразяващи се в неправилно определени такси и разноски по изпълнителното дело. Отделно се иска намаляване на разноските за адвокатски хонорар в изпълнителното производство.

В жалбата се сочи, че на дата 02.07.2026 г., вследствие на наложения запор на банкови сметки на длъжника в „ТЕ-ДЖЕ ЗИРААТ БАНКАСЬ – КЛОН СОФИЯ“, по специалната сметка на ЧСИ е постъпила сума в размер на 42 257.63 евро, достатъчна за цялостно погасяване на вземанията на взискателя разноските по делото, след което на 03.07.2026 г. наложеният запор е бил вдигнат. На следващо място се твърди, че длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение на дата 08.07.2026 г. Излагат се доводи за това, че задължението е изпълнено преди изтичане на срока за доброволно изпълнение, като се пояснява, че това се е случило още преди длъжникът да получи самата покана, като в тази връзка се излага съображения за нарушение на Забележка 1 към чл. 26 от Тарифата към ЗЧСИ. Твърди се, че всички такси по изпълнителното производство след датата на плащане от страна на длъжника са недължими. Излагат се доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на взискателя, с оглед липсата на каквато и 1 да е правна и фактическа сложност на изпълнителното дело. Моли въззивния съд да постанови намаляване на пропорционалната такса по чл. 26 от Тарифата наполовина, премахване на всички такси за действия на ЧСИ, извършени след 02.07.2026 г. и намаляване на адвокатския хонорар на взискателя на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение от Ц.

Г. Г., в качеството му на взискател по изп. дело № 20269270402226/2026 г., чрез процесуалния му представител адв. И. Т.. В него се сочи, че жалбата на длъжника е неоснователна, а в частта, в която се атакуват неопределени „такси след 02.07.2026 г.“ без индивидуализиране на конкретно действие и конкретна сметка е недопустима. Твърди се, че плащането от 02.07.2026 г. от страна на длъжника не е извършено преди образуване на изпълнителното дело, нито преди предприемане на изпълнителни действия, а е резултат от вече започнало принудително изпълнение. Посочва, че съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично изброените хипотези – прекратяване по чл. 433 от ГПК, освен при плащане след започване на изпълнителното производство; изоставяне или отмяна на изпълнителните действия; разноски за изпълнителни способи, които не са приложени, като излага, че в случая нито една от тези хипотези не е налице.

Цитира практика на ВКС, съгласно която длъжникът дължи пропорционална такса и разноски, когато плащането е извършено след започване на изпълнението, включително когато сумата е платена пряко или във връзка с висящо изпълнително дело. Също така посочва, че ВКС изрично е приел, че след предявяване на изпълнителния лист длъжникът дължи пропорционална такса върху събраната сума, без значение дали плащането е направено пряко на взискателя или по изпълнителното дело, като е без значение и дали взискателят е внесъл предварително таксата, тъй като при невнасяне тя се събира от длъжника по чл. 79, ал. 2 от ГПК. Оспорва твърденията на длъжника, че е налице доброволно плащане, тъй като в случая плащането е след образуване на изпълнителното дело и след налагане на запор, като самият платежен документ сочи „Плащане по запор“. Счита за неоснователно искането на длъжника за това пропорционалната такса да бъде намалена наполовина, като посочва, че ВКС приема, че когато длъжникът изпълни при висящо изпълнително производство, той дължи пропорционалната такса върху събраната сума, т.е. плащането след започване на изпълнението не освобождава длъжника от тази такса. Твърди, че наложените такси по изпълнителното дело се дължат от длъжника, тъй като те са пряко свързани с осъществения изпълнителен способ. Излага подробни съображения относно размера на адвокатския хонорар, като посочва, че последният е съобразен с извършените действия на процесуалния представител по изпълнителното дело, което е с голям материален интерес, като счита че това обстоятелство също следва да се вземе предвид. Твърди, че ако все пак въззивният съд реши да намали адвокатското възнаграждение, то следва да го направи, след като отчете реално извършената работа – образуване на изпълнително дело, избор 2 на изпълнителен способ, проучване на имущество, запор, събиране на значителна сума и защита срещу жалбата. Моли съда да остави без уважение жалбата.

Постъпило е и становище на ЧСИ Стоян Лазаров, според който жалбата е допустима, но неоснователна. Посочва се, че няма законова пречка изпълнителният способ да бъде наложен преди получаването на поканата за доброволно изпълнение, даже точно обратното – съгласно чл. 428, ал. 2, изр. 2 от ГПК „в поканата за доброволно изпълнение се съобщават наложените запори и възбрани.“ Счита за неправилно твърдението на жалбоподателя, че щом вземането е събрано в срока за доброволно изпълнение, то законът задължавал ЧСИ да намали таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ наполовина, тъй като в ГПК, ЗЧСИ, ТТРЗЧСИ или в който и да било друг нормативен акт липсва подобна разпоредба. Твърди, че след датата на постъпване на сумата – 02.07.2026 г, по делото са начислени единствено 2 бр. авансови такси по 4 от ТТРЗЧСИ в общ размер на по 12.26 евро с ДДС, с оглед изпращането по пощата до взискателя на съобщение за приключване на делото /което ще бъде извършено след постановяване на съдебно решение по производството по настоящата жалба и изпращане по пощата до „ТЕ-ДЖЕ ЗИРААТ БАНКАСЬ КЛОН СОФИЯ“ на съобщение за вдигане на запора. Посочва, че съгласно чл.

79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, с изключение на прекратяването му поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или в случай на изоставяне на изпълнителните действия от взискателя, отменени от съда или в случай че разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Оспорва твърденията за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на взискателя, тъй като изпълнителното дело е образувано за събиране на неудовлетворено парично вземане, съгласно приложения изпълнителен лист, в размер на 37 913.06 евро или 74 151.50 лева (към датата на поканата за доброволно изпълнение), което попада в хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, съответно дължимият хонорар за водене на делото е 1/2 от 6 582.12 лева (3 365,38 евро), което се равнява на 1 682.69 евро.

Счита, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване и водене на делото следва да бъде 102.26 евро + 1 682.69 евро = 1784,95 евро.

Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

Окръжен съд – София, като взе предвид подадената жалба и съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Процесното изпълнително дело № 20269270402226 на ЧСИ Стоян Лазаров с рег. № 927, с район на действие Окръжен съд – София, е образувано по молба на взискателя Ц. Г. Г., ЕГН **********, чрез адв. И. Т. от САК, въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 22.06.2026 г. от Районен съд – Ихтиман, Решение № 261/13.11.2025 г. по гр .д. № 358/2025 г. по описа на РС – Ихтиман, потвърдено с Решение № 181/24.04.2026 г. по ВГД № 16/2026 г. по 3 описа на Окръжен съд – София, влязло в законна сила на 09.06.2026 г., за сумата от 28 031.84 евро, равностойността на 54825.52 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 01.04.2022 г. до 24.08.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба на 21.03.2025 г. до окончателното й изплащане; сумата от 2575.15 евро, равностойността на 5036.56 лв., представляващи разноски в първоинстанционното производство, както и сумата 3067.75 евро, равностойността на 6000.00 лв., представляваща разноски във въззивното процзводство. С молбата са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, съгласно който договореното възнаграждението е в размер на 1600.00 евро и е заплатено по банков път, видно от представено платежно нареждане от дата 23.06.2026 г. към договор № 153722 за правна защита и съдействие № 29/23.06.2026 г.

На дата 26.06.2026 г. на длъжника е изпратена Покана за доброволно изпълнение изх. № 37646/26.06.2026 г., съгласно която същият дължал сумата от общо 42 257.63 евро, от които главница в размер на 28 031.84 евро със законна лихва в размер на 4236.57 евро за периода 21.03.2025 г. – 10.07.2026 г., 5 642.90 евро присъдени разноски, 1 600.00 евро разноски по изпълнителното дело за адвокатско/юрисконсултско възнаграждение, 2 746.32 евро общо такси по Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ (ТТРЭЧСИ), в т.ч. и т. 26 от ТТРЗЧСИ, дължими към 10.07.2026 г., както и дължимите от него в полза на Държавата публични вземания, за които последната е присъединен взискател на основание чл. 458 от ГПК.

По изпълнителното дело е била наложена следната обезпечителна мярка – запор на банкова сметка на длъжника в „ТЕ-ДЖЕ ЗИРААТ БАНКАСЬ – КЛОН СОФИЯ“.

На дата 02.07.2026 г., вследствие наложения запор, по специалната сметка на ЧСИ е постъпила сума в размер на 42 257.63 евро, достатъчна за цялостно погасяване на вземанията на взискателя, разноските по делото, като още на следващия ден – на дата 03.07.2026 г., е вдигнат наложеният по делото запор в „ТЕ-ДЖЕ ЗИРААТ БАНКАСЬ – КЛОН СОФИЯ“.

На дата 07.07.2026г, на длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 37646/26.06.2026 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена от длъжник в изпълнителното производство, в рамките на срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, като е заплатена и дължимата държавна такса. Жалбоподателят има качеството на длъжник, по изп. дело № 20269270402226, поради което и съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК същият може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по 4 реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл.

486, ал. 2 ГПК; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението.

Относно възражението на длъжника, във връзка с извършено плащане преди получаване на поканата за доброволно изпълнение, съдът намира същото за правно ирелевантно. Законът не поставя като условие за дължимостта на таксите и разноските по изпълнителното дело наличието на причинно-следствена връзка между конкретно изпълнително действие и извършеното плащане. Достатъчно е плащането да е осъществено след образуване на изпълнителното дело, което в случая е безспорно. Следва да се отчете, че самото образуване на изпълнителното производство и съществуването му във времето създава правен и фактически натиск върху длъжника да изпълни задължението си. В този смисъл, дори при липса на интензивни изпълнителни действия, производството изпълнява своята функция и води до удовлетворяване на взискателя.

На следващо място, съгласно т. 2 от ТР от 10.07.2017 г. по ТД № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че законовият израз „постановление за разноски“ следва да се тълкува като всеки акт на съдебния изпълнител, в който той се произнася по задължението на длъжника за разноски в изпълнението, включително посочените в поканата за доброволно изпълнение разноски, която покана представлява произнасяне по разноските, които не са установени в изпълнителното основание.