Решение № 7685 от 16.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7685 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100506360 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Ц. И. Р. срещу решение № 3920/07.03.2025г., постановено по гр. д. № 28567/2024г. на СРС, 71 с-в.

Решението се обжалва в частта, в която СРС е признал за установено, че Ц. И. Р.

ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. **** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б на основание чл. 422 ГПК, сумата 473,40 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 16.07.2021 г. до 09.01.2024 г., за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №2629/2024 г., по описа на СРС, 71 състав.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението в обжалваната част.

Твърди се, че по делото не е установено въззивницата да е титуляр на партидата.

Оспорва да е получавала фактури. Счита, че след като фактурата не е издадена в 45 – дневния срок, предвиден в общите условия, е следвало да и бъде изпратена покана.

Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваната част, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, 1 намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материалноправни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства.

Решението се обжалва единствено в частта, в която СРС е приел, че се дължи мораторна лихва върху главницата за потребена топлинна енергия. По наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът намира следното.

Неоснователни са изложените доводи за липса на облигационна връзка. Според действащата разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потреби-телите /чл. 150, ал. 2 от закона/. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. От приетия пред СРС препис от нотариален акт за дарение на недвижим имот №14, том I, рег. 373 от 28.02.2018 г. на нотариус Н.В. с рег. №014 на НК, се установява, че собственик на топлоснабдения имот е Ц. И. Р.. От страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, че друго лице е придобило имота или е сключило договор с топлофикационното дружество. В случай, че твърди, че имотът вече не е в негова собственост или са извършени прехвърлителни сделки, то именно в тежест на ответника е да установи това обстоятелство. При това положение, страна по 2 сключения договор за доставка на топлинна енергия до имота е неговият собственик.

Именно той е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно то отговаря за задълженията за мораторна лихва, настъпили следствие забава плащането на главницата.

Неоснователно е и другото възражение на ответника относно началния момент на изискуемостта на лихвата за забава. Задълженията на ответника за заплащане на цена на доставената енергия са възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. По същите причини за възникване изискуемостта на вземането не е необходимо и изпращане на фактура.

По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че за месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл.

32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок.

Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни количества, затова падежите за плащане на сумите по месечните фактури са без значение за дължимостта на мораторната лихва. Тя се дължи от уговорената в общите условия по-късна дата, а именно след изтичане срока за плащане на сумата по общата фактура. Задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за плащане на вземането за цена на топлинна енергия.

Релевираното от ответника възражение, че вземането за главница ставало изискуемо след покана, тъй като общите фактури били издадени повече от 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят, е неоснователно. Както е уточнено в чл. 32, ал. 3 от ОУ, общите фактури се издават след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, а това се извършва след приключване на съответния отоплителен период. Ако общата фактура не е издадена в рамките на 45-дневния срок за плащане считано от изтичането на периода, 3 за който фактурата се отнася съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, уговореният в общите условия 45-дневен срок за плащане в полза на длъжника не се дерогира, а е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, която освобождава длъжника от последиците на неговата забава. В този случай кредиторът не би могъл да претендира плащане на мораторна лихва за период, предхождащ датата на издаване на общата фактура.

В настоящата хипотеза обаче, ищецът не претендира такава лихва. Видно от събраните по делото доказателства, за периода м. 05.2021г. до м. 04.2022г. отчитането на ТЕ е на база реален отчет и забавата е настъпила на 16.07.2021г., от която дата се претендира мораторната лихва /изтичане на 45 дневен срок, съгласно чл. 33 от ОУ/.

Така например, общата фактура за отоплителния сезон м.05.2022г. до 04.2023г. е издадена на 31.07.2023г., а лихва по нея се претендира от 15.08.2023г. Това, че в исковата молба е посочен общият размер на мораторната лихва, който се претендира по общите фактури и началният период само по първата фактура, не променя горните изводи и не означава, че се претендира мораторна лихва по другите общи фактури със същия начален период.

Други оплаквания във въззивната жалба липсват, поради което съдът е ограничен до посоченото в нея.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната част следва да се потвърди.

По разноските за въззивната инстанция:

На въззиваемия на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение постановено по гр. д. № 28567/2024г. на СРС, 71 с-в.

№

3920/07.03.2025г.,

ОСЪЖДА Ц. И. Р. ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. **** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 50 лв.

В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на 4

„Топлофикация София“ ЕАД - „Далсия” ООД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал.

3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5