Решение № 372 от 24.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20251000503371 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e образувано по въззивна жалба на В. П. Т., ищец пред първата съдебна инстанция, срещу решение № 6401 от 26.10.2025 г. на СГС, ГО, І-19 състав, постановено по гр.д.№ 6384 по описа за 2024 г., с което е отхвърлен, предявеният от ищцата срещу ответника ЗАД „Армеец“ АД, иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД.

Решението се обжалва изцяло.

Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства.

Неправилно съдът не бил кредитирал изцяло свидетелските показания като се позовал на заинтересованост на свидетелката. Твърди, че от тези показания се установявало наличието на връзка, привързаност и грижа между ищцата и нейния дядо. От тези показания се установявало и търпените от ищцата страдания поради смъртта на нейния дядо. Обстоятелството, че ищцата била 1 изоставена от баща си и дядо й заместил ролята на бащата, се установявало и от показанията на свидетеля П.. Дядо й я бил отгледал, както и я подпомагал финансово, вкл. бил заплатил таксата за университета. Живеели в едно домакинство с нейната майка. Освен дядо й никой друг не се грижел за нея.

Смъртта на дядо й била внезапна и неочаквана като се имало предвид, че дядото бил изключително активен за възрастта си. Сочи, че отношенията между ищцата и дядо й попадали под характеристиката „особена близка привързаност“ по смисъла на ТР №1/2018 г. на ОСГТК на ВКС.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което претенцията на ищцата да бъде уважена в пълния предявен размер от 100 000 лв. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред първата съдебна инстанция – ЗАД „Армеец“ АД, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от СГС, решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивницата нарушенията на материалния и процесуален закон. Намира за правилен извода на СГС, че ищцата не попада в кръга на лицата, които имат право на обезщетение при смърт на близък, съобразно ТР №1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Счита, че по делото не била доказана изключителна емоционална връзка между ищцата и пострадалото лице. Не било доказано, че починалия Й. Г. Р. е полагал грижи или отглеждал своята внучка та мястото на нейните баща и майка. Не било доказано, че ищцата е имала нужда от заместваща грижа на друго лице, вместо нейните родители. Установило се от доказателствата по делото, че връзката между ищцата и дядото била традиционна и обичайна за роднинска връзка дядо и внучка, т.е. не било налице изключението по ТР №1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Сочи, че от свидетелските показания се установило, че поведението на ищцата след смъртта на дядо й не се било променило. Противно на соченото от въззивника, първоинстанционният съд бил обсъдил събраните по делото гласни доказателства. Правилно съдът не бил кредитирал изцяло показанията на свидетеля П., тъй като същите не почивали на личните му впечатления, а преразказвали това, което му била казала ищцата. Затова предявеният иск правилно бил отхвърлен като неоснователен. При условията на евентуалност, ако въззивната инстанция приеме, че ищцата попада сред кръга на горецитираното ТР, които имат право на обезщетение, то да се приложи 2 нормата на чл.493 а от КЗ. Счита, че по смисъла на ал.4 от последната разпоредба на КЗ, не следва да бъде присъдено обезщетение в размер поголям от 5 000 лв. Претендираният от ищцата размер на обезщетението бил прекомерен, както и не отговарял на социално-икономическите условия в страната. Следвало търпените от ищцата вреди да бъдат оценени разумни и при съобразяване с реално търпените такива. Не следвало обезщетението да се превръща в неоправдан източник на приходи. Поддържа се възражението за съпричиняване. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

Препис от обжалваното решение е връчено на въззивницата на 03.11.2025 г.

Въззивната жалба е подадена на 10.11.2025 г.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният съд е приел, че между страните не е спорно и от доказателствата се установявало, че ищцата е внучка на починалия Р.. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2016 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС при смърт, причинена от деликт, обезщетение за неимуществени вреди можело да бъде присъдено по изключение и на лице извън посочените в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Върховния съд, ако то докаже, че е било в трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и че смъртта на последния му е причинила продължителни болки и страдания, чието 3 обезщетяване се явява справедливо. Касаело се за връзка, която се е развила с интензитет, дълбочина и сила, по-големи от обичайните за съответния тип отношения. Белег за съществуването й били две групи факти: 1. особени житейски причини, довели до развитие на специфични отношения между ищеца и починалия, и 2. особено интензивни вреди от преустановяване на връзката вследствие на смъртта. В първата група попадали различни отклонения от нормалния жизнен ход, най-често довели до промяна в обичайната житейска роля на ищеца или на починалия – например отглеждане на внуците от бабата/дядото вместо от техния родител/родители /поради заболяване или смърт, работа в чужбина, дезинтересиране или занижен родителски капацитет у последните/, полагане на грижа между братя и сестри, наподобяваща родителската и при липса на такава и др. като СГС се е позовал на съдебна практика на ВКС, която е цитирал: Решение № 372/14.01.2019 г.

ВКС, ТК, II отд., Решение № 92/17.11.2020 г. по к. т. д. № 1199/2015 г. на по к. т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., Решение № 50099/23.11.2023 г. по к. т. д. № 1720/2022 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. Фактите от втората група /относно вредите от разрушаване на връзката/ също трябвало да сочат на изключителност спрямо обичайния за съответните отношения интензитет – например твърде продължителна тъга, необичайно поведение, свързано с изразяване на скръбта, проявление на болестно състояние в причинна връзка с емоционалния стрес, промяна в личността и социалната адекватност на ищеца, като злоупотреба с алкохол, травмиране на семейните отношения, отказ за полагане на труд, както било разяснено в Решение № 60070/29.06.2021 г. по т. д. № 904/2020 г. на ВКС, ТК, І отд. В случая за установяване материалната легитимация на ищцата като внучка на починалия при пътнотранспортно произшествие да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо си б и л и събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля П., който давал показания, че ищцата била изоставена от баща си в ранна възраст и дядо й заместил в нейните очи бащината фигура. Грижел се за нея. Заедно живеели в ж.к. ***, в едно домакинство с майка й В. и с две котки. В деня когато починал, тя се обадила на свидетеля и била в шок. Съдът не е кредитирал изцяло посочените показания, тъй като се основавали не на личните впечатления на свидетеля за отношенията между ищцата й дядо, а по-скоро на разказаното от нея.

Безспорно от тях се установявало, че между ищцата и нейния дядо е 4 съществувала връзка на привързаност и грижа. Тази връзка обаче не се отличавала с някаква изключителност. От една страна българската семейна традиция била основана на полагането на грижи за внуците от техните баба и дядо независимо от това дали родителите са наистина възпрепятствани да се грижат за децата си или не, поради което полагането на грижи за ищцата от нейния дядо не било някакво изключение от обичайните норми за поведение при такава родствена връзка. Отчитайки горното, съобразено и с възможната заинтересованост на свидетеля като близък приятел на ищцата съдът не е кредитирал показанията относно характера на връзката между ищцата и дядо й. На второ място свидетелят давал показания относно търпяното от ищцата страдание след смъртта на нейния дядо, а именно ищцата била много разстроена, и до сега се разстройва като стане дума за това. От изложеното не следвал извод претърпените от ищцата страдания да са били с нетипични за връзката между дядо и внуци. Изразяването на скръб чрез плач и нежелание за социално общуване в първите месеци след смъртта на близък човек било нормална човешка реакция. Проявената такава от ищцата не се отличава ла нито с извънредна продължителност, нито с последици от извънреден характер. С оглед изложеното съдът е приел за установено, че между ищцата и нейния дядо била съществувала връзка на роднинска обич и привързаност и след прекъсването на тази връзка ищцата безспорно изпитала чувство за загуба, довело до страдание. Връзката между ищцата и починалия обаче не се отличавала с по-дълбока от обичайната за такава родствена връзка емоционална привързаност, не била налице някаква изключителна близост между двамата. Не се установило и страданието, изпитано от ищцата, да е толкова дълбоко и продължително, с такъв интензитет, че принципът за справедливостта да изисква в случая това страдание да бъде обезщетено. По делото доказани били отношения на грижовност, типични за връзка между дядо и внуци, но неразкриващи изключителност по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, нито наподобяващи интензитета на отношенията "дете-родител". При тези си мотиви първоинстанционният съд е достигнал до извода, че не е проведено пълно доказване на двете групи обстоятелства, изведени като критерии за трайна и дълбока емоционална връзка по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Ищцата не доказала материалната си легитимация, поради което предявеният иск следвало да се 5 отхвърли без да се обсъждат останалите възражения на ответника.

Апелативен съд- С., действащ като въззивна инстанция като взе предвид доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото /пред първата съдебна инстанция/ доказателства приема следното:

Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност".

Първата предпоставка за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт, е ищецът да е материално легитимиран за това.

Спорно по делото е именно дали ищцата има качеството на „увредено лице“ от смъртта на Й. Г. Р., вследствие на ПТП, състояло се на 17.03.2023 г. около 14,00 часа в гр. С., ж.к. „Младост 1” зад игрална зала „Magic Bet”, където Р. пресичал пътното платно. В същото време движещия се в района на ж.к. „Младост 1” по улица без име с посока на движение от ул. „Методи Андонов” към товарна рампа на магазин „Т-маркет” товарен автомобил „Ивеко 50Ц35” с peг. №********, управляван от С. Ц. Л., при извършване маневра на заден ход удря пешеходеца.

Не се спори по делото, че пострадалия Й. Р. е дядо на ищцата.

В подкрепа на това същата е представила удостоверение от 13.04.2023 г., издадено от Столична община – район „Студентски“ за родствени връзки на майка си В. Й. Р.-Т., л.6 от първонистанционното производство, от което може да се извлече извод, че пострадалия Й. Р. е дядо на ищцата.