Определение № 573 от 27.04.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 573 гр. Плевен, 27.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20264400500316 по описа за 2026 година Производството е по чл.274 и сл. ГПК.

С определение № 750 от 16.02.2026г. на ПлРС, постановено по гр.д. № 7556/2025г. по описа на същия съд, на основание чл.130 от ГПК е прекратено производството по делото като недопустимо и е върната исковата молба на ищците А. Н. Т. с ЕГН ********** и Н. Е. Т. с ЕГН ********** от гр.Плевен против „Изи Комерс“ЕООД с ЕИК 114671380.

Срещу определението, с което е прекратено производството пред ПлРС е подадена въззивна частна жалба от А. Н. Т. и Н. Е. Т., като в жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност.

Жалбоподателите твърдят, че е неправилно тъй като съдът е приел, че липсва правен интерес, защото процесният Договор за наем е прекратен едностранно, въпреки че правният интерес е реален, конкретен и доказан.

Считат, че направеният извод на съда е основан на това, че същият не е съобразил представените с исковата молба доказателства, доказващи наведени в молбата твърдения и представената фактология, както и не е обсъдил същите, също така не е съобразил и трайната съдебна практика на ВКС.

С жалбата се отправя искане към съда да отмени определението за прекратяване на производството пред ПлРС и да постанови връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от страна на 1 първоинстанционният съд.

Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.275 ГПК, видно от разписката за обявление – л.84 от делото на ПлРС и вх. Номер на ЧВЖ - от 18.03.2026г. – л.3 от настоящото дело, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване допустим съдебен акт.

Частната жалба е основателна.

С исковата молба, подадена от частните жалбоподатели, е предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК против „Изи Комерс“ЕООД с ЕИК 114671380 като се иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че договорът за наем от 18.05.2023г. между Н. Г. И. и „Изи Комерс“ ЕООД е прекратен едностранно от ищците, считано от 29.04.2025г.

С Разпореждане № 917 от 16.01.2026г. на ПлРС по гр.д.№7556/2025г. е оставена без движение исковата молба, като съдът е указал на ищците А. Н. Т. и Н. Е. Т. следното: на ищеца Н. Е. Т. да обоснове активната си материална и процесуална легитимация по делото; на ищеца А. Н. Т. изрично да заяви и представи съответни доказателства, намира ли се с ищеца Н. Т. в роднинска връзка и каква е тя; да се изложат изложат фактически твърдения относно лишени ли са ищците от владението си спрямо имотите, респ. твърдят ли, че имотите се владеят от ответника без правно основание, като съответно заявят и формулират ясен петитум на своят иск; да представят в цялост договор за доброволна делба от 02.03.2003г.

В указаният с горното разпореждане срок по делото са постъпили молба от Н. Е. Т. и молба от А. Н. Т. с изпълнени дадените указания, както и с представен екземпляр на договора за доброволна делба с уточнена дата от 02.06.2003г., поради допусната техническа грешка от страна на съда в постановеното разпореждане.

Уточнен е и петитума на исковата молба, като от ищците е посочено, че молят съда да признае за установено, че договорът за наем на земеделска земя, сключен на 18.05.2023г. между Н. Г. И. /наследодател на двамата ищци по представено удостоверение за наследници/ и „Изи Комерс“ ЕООД е прекратен едностранно, считано от 29.04.2025г.

Уточнено е също, че това установяване по съдебен ред е необходимо 2 поради необходимост от отпадане на противопоставимостта на Договора спрямо тях и спрямо трети лица. Изрично е заявено от ищците пред ПлРС, че не твърдят да са лишени от фактическо владение върху процесните земеделски земи, нито твърдят, че същите се владеят от ответника „Изи Комерс“ЕООД без правно основание.

В уточняващата молба се твърди също, че иска не е насочен към защита срещу фактическо владение или държане на имотите от страна на ответника, а интереса от предявяване на иск е наличие на правна пречка за упражняване на правото на собственост в пълен обем от страна на наследниците на имотите, произтичаща от вписан Договор за наем по партидата на същите, който макар да е прекратен с надлежно уведомление – договорът продължава да се противопоставя спрямо ищците и спрямо трети лица. Уточняват също, че ищците са възпрепятствани да упражнят правото си на собственост, включително и да регистрират лично ползване, да обработват имотите в реални граници и да сключват и да вписват нови договори за наем или аренда, като тази пречка е потвърдена с отказ от Областна служба „Земеделие“ – гр.

Плевен.

За да прекрати производството по гр.д.№7556/2025г. ПлРС е приел, че сключеният Договор за наем има облигационен характер и няма за предмет вещни права върху имота, предмет на договора и развалянето му следва да се извърши именно по реда на чл.87, ал.1 от ЗЗД - чрез едностранно писмено изявление на кредитора-ищец до длъжника-ответник /наемател/, с което същият го уведомява, както е сторено в процесният казус. Във връзка с това, ПлРС приел, че съдебното разваляне на договора по арг. чл.87, ал.3 от ЗЗД в този случай е неприложимо.

Настоящият съдебен състав намира, първоинстанционния съд изводи са неправилни. че изложените от

Частните жалбоподатели са сезирали съда с положителен установителен иск за произнасяне със сила на присъдено нещо, че Договорът за наем от 18.05.2023г. между Н. Г. И. /наследодател/ и „Изи Комерс“ ЕООД е прекратен едностранно от ищците, считано от 29.04.2025г.

Правният интерес от воденето дело се съдържа в отказа на ОбС Земеделие Плевен да предостави на втория ищец за ползване заявен от него земеделски имот поради заявяването му за ползване от наемателя „Изи 3

Комерс“ЕООД гр.Плевен с ЕИК 114671380 към 20.08.2025г.

Съгласно разпоредбата на чл.130 от ГПК съдът за първоначалната си констатация за недопустимост на иска може да се позове само и единствено след проверка на исковата молба.

Във връзка с горното и предоставената от Закона възможност страните да бъдат насочвани в процеса – чл.101 ГПК, от ПлРС е следвало да бъдат дадени указания на ищците, че могат да ползват правна помощ по реда и при условията на Глава десета „ПРАВНА ПОМОЩ“ от ГПК, за да оформят искането си към съда и с оглед на твърденията, че ищците са възпрепятствани да упражнят правото си на собственост, включително и да регистрират за лично ползване процесните имоти, както и да обработват имотите в реални граници, и да сключват и да вписват нови договори за наем или аренда, като тази пречка е потвърдена с отказ от Областна служба „Земеделие“ – гр.

Плевен. По делото е представено и доказателство за направеният отказ, обективиран в писмо от Общинска служба по земеделие в гр. Плевен към Областна дирекция „Земеделие“ - Плевен от 20.08.2025г. - л.39 от делото пред ПлРС.

По изложените съображения, обжалваното определение се явява незаконосъобразно. Същото следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия от Районен съд Плевен.

При тези съображения и на основание чл.278 ГПК Окръжният съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 750 от 16.02.2026г. по гр.д. № 7556/ 2025г. на РС гр.Плевен, с което е върнал исковата молба на ищците А. Н. Т. с ЕГН ********** и Н. Е. Т. с ЕГН ********** от гр. Плевен против „Изи Комерс“ ЕООД с ЕИК 114671380 и е прекратил на основание чл.130 ГПК, производството по гр.д. № 20254430107556/2025г. по описа на РС-Плевен като недопустимо, като незаконосъобразно и

ВРЪЩА делото на ПлРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5