Решение № 489 от 24.11.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. Пазарджик, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20255200500687 по описа за 2025 година

С решение №120/28.04.2025 г. постановено по гр.д. № 20245210100858 по описа на Районен съд – Велинград e е отхвърлена претенцията на С. Р. П., ЕГН ********** и Е. Ф. П., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. С., ул. Д. № 9, с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК, като неоснователна.

ИЗНЕСЕН е на публична продан недвижим имот, представляващ: УПИ, застроен и незастроен с площ от 579 кв. м. /петстотин седемдесет и девет/, означен на приложената по делото скица № С-080/07.05.2024 г. на Община С., като УПИ III – 662 /парцел трети, отреден за имот с планоснимачен номер шестстотин шестдесет и втори/ от кв. 57 /петдесет и седми/, при граници на имота: УПИ XII -667;УПИ IV-661, улица, УПИ II-662, 664 по регулационния план на гр. С. ЕКАТТЕ: 70648 одобрен със Заповед № 856/21.07.1983 г., предназначен за жилищно застрояване, ведно с построените върху имота сграда с идентификатор ******** – двуетажна, масива, селскостопанска сграда, с площ от 69 кв. м. и СГРАДА с идентификатор ******** – двуетажна, масивна жилищна сграда – еднофамилна с площ от 101 кв. м. Дяловете на съсобствениците са: 3/16 идеални части за Е. К. П. - Н. с ЕГН **********;

3/16 идеални части за С. К. П. с ЕГН ********** и 10/16 идеални части за С. Р.

П. с ЕГН ********** и Е. Ф. П. с ЕГН **********, последните в режим на СИО.

1

ОСЪДЕНА е Е. К. П., ЕГН:**********, с адрес гр. П., ул. А. № 1В ет. 4 ап. 9, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Велинград държавна такса в размер на 1199,32 лв.

ОСЪДЕНА е С. К. П., ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. А. № 1В ет.4 ап.9, поставена под пълно запрещение, действаща чрез нейния настойник Е. П.

ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Велинград държавна такса в размер на 1199,32 лв.

ОСЪДЕНИ са С. Р. П., ЕГН:********** и Е. Ф. П., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. С., ул. Д. № 9 ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Велинград държавна такса в размер на 3997,75 лв.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от С. Р. П. и Е. Ф.

П., чрез адв. М. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Твърди се, че неправилно РС е отхвърлил претенцията по чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане на делбения имот. Неправилни били изводите на РС, че съсобствеността не е възникнала по силата на наследствено правоприемство, а по силата на придобивна сделка; не бил отчел факта, че самия имот бил придобит от страните по наследство, при следните квоти 1/8 ид.ч. за К.Р. П., 1/8 ид.ч. за С.

Р. П., 1/8 ид.ч. за А.Р.А., а 5/8 ид.ч. С. Р. П. придобил по договор за продажба на имот, по силата на който неговият баща Р.С. П. продал на сина си С. Р. П. собствените си 5/8 ид. ч. от процесния имот, поради което всъщност имотът има наследствен характер. Установено било от техническата експертиза, че от този имот не могат да бъдат обособени три дяла, а най – много два, поради което е и основателно искането за възлагането му на съделителя Реджеп П. и неговата съпруга. Искането е да бъде постановено решение в този смисъл.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Е. П. и С. П., с искане решението на РС да бъде потвърдено. Излагат се доводи в подкрепа на изводите на РС. Поддържа се, че правото на съсобственост между страните е възникнала в резултат на повече от един юридически факт – наследяване и сделка, поради което делбеният имот не може да бъде възложен по реда на чл.349, ал.2 от ГПК. От руга страна от имота не могат да се обособят три дяла, поради което правилно районният съд го е изнесъл на публична продан.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в открито съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

С влязло в сила Решение № 461/23.12.2024 г. по делото е допуснато 2 извършване на съдебна делба между Е. К. П. - Н. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „А.” № 1В, ет. 4, ап. 9; С. К. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.

„А.” № 1В, ет. 4, ап. 9, поставена под пълно запрещение, действаща чрез настойника си Е. К. П. - Н.; С. Р. П. с ЕГН ********** и Е. Ф. П. с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. С., ул. „Д.” № 9, на следния недвижим имот УПИ, застроен и незастроен с площ от 579 кв. м. /петстотин седемдесет и девет/, означен на приложената по делото скица № С-080/07.05.2024 г. на Община С., като УПИ III – 662 /парцел трети, отреден за имот с планоснимачен номер шестстотин шестдесет и втори/ от кв. 57 /петдесет и седми/, при граници на имота: УПИ XII -667;УПИ IV-661, улица, УПИ II-662, 664 по регулационния план на гр. С. ЕКАТТЕ: 70648 одобрен със Заповед № 856/21.07.1983 г., предназначен за жилищно застрояване, ведно с построените върху имота сграда с идентификатор ******** – двуетажна, масива, селскостопанска сграда, с площ от 69 кв. м. и СГРАДА с идентификатор ******** – двуетажна, масивна жилищна сграда – еднофамилна с площ от 101 кв. м, при следните права: 3/16 идеални части за Е. К. П. - Н. с ЕГН **********; 3/16 идеални части за С. К. П. с ЕГН ********** и 10/16 идеални части за С. Р. П. с ЕГН ********** и Е. Ф. П. с ЕГН **********, последните в режим на СИО.

В първото по делото съдебно заседание, след допускане на делбата е прието искането на С. П. и Е. П., с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на делбения имот на съделителите.

В производството по втората фаза от делбата пред районния съд е назначена и приета експертиза, на която е възложено да даде заключение за поделяемост и цена на имота, както и да предложи начин за реално разделяне на съсобствеността. Съгласно заключението на вещото лице, допуснатият до делба имот представлява УПИ, застроен и незастроен с площ от 579 кв. м., означен на приложената по делото скица № С- 080/07.05.2024 г. на Община С., като УПИ III – 662 от кв. 57, при граници на имота: УПИ XII -667;УПИ IV-661, улица, УПИ II-662, 664 по регулационния план на гр. С. ЕКАТТЕ: 70648, одобрен със Заповед № 856/21.07.1983 г., предназначен за жилищно застрояване, ведно с построените върху имота сграда с идентификатор ******** – двуетажна, масива, селскостопанска сграда, с площ от 69 кв. м. и СГРАДА с идентификатор ******** – двуетажна, масивна жилищна сграда – еднофамилна с площ от 101 кв. м. и има пазарна стойност 159910 лв.

Вещото лице е посочило, че имотът може да бъде поделен на два дяла, както следва:

Дял 1 – Първи жилищен етаж от масивната сграда от основното застрояване с жилищно предназначение на два етажа със ЗП от 101 кв. м., ведно с ½ ид. ч. от избените помещения, Северозападната половина от 3 стопанската сграда със ЗП от 34,50 кв. м., състояща се от първи етаж за обор и втори етаж за плевня и ½ ид. ч. от УПИ III – 662 в кв. 57 по ПУП на гр. С. с урегулирана площ и приложена регулация от 579 кв. м., на стойност в размер на 79955 лв.

Дял 2 – Втори жилищен етаж от масивната сграда от основното застрояване с жилищно предназначение на два етажа със ЗП от 101 кв. м., ведно с ½ ид. ч. от избените помещения, Югоизточната половина от стопанската сграда със ЗП от 34,50 кв. м., състояща се от първи етаж за обор и втори етаж за плевня и ½ ид. ч. от УПИ III – 662 в кв. 57 по ПУП на гр. С. с урегулирана площ и приложена регулация от 579 кв. м., на стойност в размер на 79955 лв.

В първото по делото съдебно заседание във втората фаза на делбеното производство съдът с протоколно определение от 25.02.2025 г. е предявил на страните проект за разделителен протокол съгласно заключението на експертизата. По така предявения проект явилите се съделители не са депозирали възражения, а и не са изложили доводи или възражения по този въпрос във въззивната жалба и в писмения отговор.

Във връзка с претенцията по чл.349, ал.2 от ГПК жалбоподателите не са сочили доказателства.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не се констатират пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните съображения:

В своята практика ВКС трайно приема, че качеството наследник следва да се преценява към момента на откриване на наследството, с оглед приета за разглеждане претенция за възлагане на делбен имот. След откриването на наследството, последващи сделки с наследствен дял от сънаследствен и съсобствен на това основание имот, осъществени отново между наследниците, не води до хипотеза на смесена /комбинирана/ съсобственост, разглеждана в т.

8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Хипотезите, при които се достига до смесена /комбинирана/ съсобственост, разглеждана в т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС са тези, при които лице, извън кръга на наследниците, е придобило част от собствеността в наследствен имот, чрез правна сделка.

Тогава, когато сделката е осъществена между сънаследниците, не е налице смесена съсобственост и не е налице пречка да се извърши делбата на съсобствения имот, на основание чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.), сега – 349, ал.2 от ГПК, при наличие на предпоставките за това, тъй като имотът е 4 наследствен за всички съсобственици, в съсобствеността не участват трети на наследството лица, а в духа на закона е имотът да остане в патримониума на един от наследниците. (Така – в Решение № 58/24.04.2009 г. на ВКС, I г. о., по гр. д. № 6180/2007 г., Решение № 148/7.04.2010 г. по гр. д. № 437/2009 г. на I г. о., Решение № 86 от 9.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1100/2011 г., II г. о. и др. на ВКС).

В настоящия случай е безспорно, че съсобствениците на процесния имот са придобили права в него, както следва: по наследство от починалата на Тафиде П. - 1/8 ид. ч. за К.Р. П., 1/8 ид. ч. за С. Р. П., 1/8 ид. ч. за А.Р.А. и 5/8 ид. ч. за преживелия съпруг Р.С. П..

На 18.02.2011 г. е сключен договор за продажба на имот, по силата на който Р.С. П. продава на ответника и негов син С. Р. П. собствените си 5/8 ид. ч. от процесния имот. Към датата на продажбата ответникът се е намирал в гр. брак с ответника Е. Ф. П. /сключен на 26.11.1988 г. и продължаващ към настоящият момент/, като на основание чл. чл. 21, ал. 1 и 3 СК придобитото по силата на този договор е в режим на СИО между ответниците.

На 22.10.2014 г. е сключен договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № 24, том 2, нот. дело № 202/2014 г. по описа на нотариус Ю.К., с който А.А. /сестра на ответника и леля на ищците/ и С. П. продават на своя брат К. П. 2/8 ид. ч. от процесния имот, като последният на посочената дата е бил в граждански брак с К. П. /сключен на 19.06.1988 г. и прекратен със смъртта на съпруга на 17.10.2023 г., а съпругата е починала на 22.12.2023 г. и оставила за свои единствени наследници ищците/. След смъртта и на майка си ищците са придобили по наследство общо 3/5 ид. ч. от процесния имот.

При тези данни следва да се приеме, че имотът е запазил наследствения си характер, защото не са извършвани сделки с трети за наследството лица. В подкрепа на този извод е и решение № 239 от 6.08.2012 г. по гр. д. № 81/2011 г. на I г. о., в което е прието, че когато вещта е била в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, не възникна смесена съсобственост, освен в хипотезата на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г., при която преживелият съпруг получава само своя дял от общото имущество, а делът на починалия съпруг се наследяваше от децата. Прието е също така, че когато наследниците извършат помежду си разпоредителни сделки, също не е налице смесена съсобственост, тъй като разпоредителната сделка не променя наследствения характер на имота, а само уголемява квотата в съсобствеността на някой от наследниците.