Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 83 от 12.05.2022, Районен съд - Велики Преслав

Съд
Районен съд - Велики Преслав
Дело
Гражданско дело 314/2021
Вид
Решение № 83
Подписан
12.05.2022
В сила
21.06.2022
Състав
Соня Ангелова Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. В.П., 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20213610100314 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от „Ф.И.“ ЕАД срещу Р. О. Р. обективно кумулативно съединени искове да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 399,06лв. - главница; 83,88 лева – лихва за забава, от които 80,93 лева, начислени за периода от 15.03.2018 год. до 13.03.2020 год. и 2,95 лева, начислени за периода от 14.07.2020 год. до 12.03.2021 год., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на дълга.

В исковата молба се твърди, че на 17.04.2015 г. бил сключен договор за потребителски кредит между „П.Ф.Б.я“ ООД, в качеството на кредитодател и ответника, в качеството на кредитополучател. Изложено е, че по силата на договора е отпуснат кредит в размер на 450 лева за срок от 60 седмици, считано от датата на неговото усвояване, като съгласно чл. 27 от Договора с подписа си кредитополучателят удостоверява, че е получил паричната сума.

Крайният срок на договора е 10.06.2016 год. Посочено е, че ответникът спрял да изпълнява задълженията си по договора и преустановил плащанията. Твърди се, че първата неплатена вноска е от 02.08.2015 год., а от следващия ден ответникът изпаднал в забава. Ищцовото дружество навежда твърдение, че на 28.07.20016 год. „П.Ф.Б.я“ ООД му прехвърлил вземанията си срещу ответника, на осн. чл. 99 от ЗЗД. Уведомлението за извършената цесия не е достигнало до ответника, поради което ищецът прилага към исковата молба и копие от уведомлението за извършено прехвърляне на вземания, което да бъде връчено заедно с останалите книжа на ответника (лично или чрез процесуалния му представител). Акцентира, че претендира само част от сумите, присъдени в заповедното производство. Претендира сторените съдебно деловодни разноски.

1

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозирал е молба, в която е заявил, че поддържа исковата претенция и моли същата да бъде уважена изцяло. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът чрез назначения му особен представител депозира отговор на исковата молба, в който заявява, че признава изцяло предявения иск за сумата от 482,94 лева. В съдебно заседание последният излага, че поддържа отговора на исковата молба изцяло.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения Договор за потребителски кредит № 592659217, сключен на 17.04.2015 год. между „П.Ф.Б.я“ ООД, в качеството на кредитодател и ответника, в качеството на кредитополучател, е видно, че кредиторът е предоставил на ответника сумата от 450 лв. кредит за потребителски цели. В договора е уговорен срок за погасяване на кредита от 60 седмици (първа седмична вноска 24.04.2015 год.), при размер на вноските от 15,23 лева (с изключение на последната, която е в размер на 15,03 лева). ГПР възлиза на 48%, а ГЛП – на 31,82%. Със същия договор е уговорена и такса за оценка на досие 22.50 лева и такса за услуга „Кредит у дома“ 352,34 лева, с отразена обща стойност на плащанията – 913,60 лева.

По силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 28.07.2016 г., сключен между "П.Ф.Б.я" ООД, в полза на „Ф.И.“ ЕАД, вземанията на първото дружество срещу ответника по настоящото дела, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 592659217, сключен на 17.04.2015 год. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и др. принадлежности, включително и всички изтекли лихви на ищцовото дружеството. За това обстоятелство свидетелства и издаденото от цедента и неоспорено от страните Удостоверение от 26.05.2021 год. (л. 17 от делото) Следователно предмет на договора за цесия са и вземанията по процесния договор.

С пълномощно управителят и законен представител на "П.Ф.Б.я" ООД е упълномощил ответника „Ф.И.“ ЕАД да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията по Договор за покупко-продажба на вземания от 28.07.2016г. като изрично в пълномощното е посочено, че действията на цесионера във връзка с уведомяването на длъжниците са извършената цесия се потвърждават от цедента.

По делото е приложено изготвено от ищцовото дружество Уведомление за извършената цесия от 27.05.2021 год. до ответника, но липсват данни същото да му е било връчено.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът напълно кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че кредитът е усвоен на 17.04.2015 год. в размер на 450 лева. Експертът е достигнал до извод, че по кредита са извършвани плащания в общ размер на 220 лева (50,94 лева – главница, 44,12 лева – договорна лихва, 124,94 лева – неустойки – такса за оценка на досие и такса за услугата „Кредит у дома“), като ищцовото дружество е погасило изцяло 8 седмични вноски, а 9-та погасителна вноска е погасена частично. Вещото лице е посочило, че към падежа на последната вноска по кредита (10.06.2016 год.) общото задължение по кредита възлиза на 693,60 лева (399,06 лева главница; 44,64 лева договорна лихва и 249,90 лева неустойки 2 такса за оценка на досие и такса за услугата „Кредит у дома“). Ищецът не претендира договорна лихва и неустойка. Вещото лице е констатирало, че законната лихва върху главницата, начислена за периода от 15.03.2018 год. до 12.03.2021 год. възлиза на 107.52 лева (като вещото лице е взело предвид разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС от 13 март 2020 год.). Експертът е достигнал до извод, че ГПР в размер на 48% е изчислен неправилно, тъй като не е включена таксата за услуга „кредит у дома“. С оглед параметрите на процесния договор – размер на кредита, срок на кредита в месеци, ГЛП, такса ангажимент и „кредит у дома“, вид на погасяване с анюитетни вноски, размерът на ГПК възлиза на 48,67%.

От приложеното ч. гр. д. № 158/2021 по описа на РС- В.П. се установи, че ищецът „Ф.И.“ Е А Д е подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 20/ 18.03.2021 год. за следните суми: 399.06 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 16.03.2021 г. до изплащане на вземането ; 44.64 лева договорна лихва, начислена за периода от 02.08.2015г. до 10.06.2016г. ; 144.55 лева - лихва за забава, начислена за периода от 29.07.2016г. до 13.03.2020г. ; 2.95 – лихва за забава, начислена за периода от 14.07.2020г. до 12.03.2021г., както и за разноски в общ размер 75, 00 лв. (50 лева за заплатено юрисконсултско възнаграждение и 25 лева за заплатена държавна такса), направени по заповедното производство. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на исковата претенция:

Депозираният в настоящото производство положителен установителен иск е предявен от „Ф.И.“ ЕАД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника Р. О. Р. качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 20/ 18.03.2021 год. по ч. гр. д. № 158/2021 г. на ВПРС, и след връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, които частично съответстват на задължението, посочено в заповедта за изпълнение, като ищцовото дружество претендира единствено главницата от 399.06 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението – 16.03.2021 г. до изплащане на вземането, както и част от лихвата за забава – само сумата от 83,88 лева, от които 80,93 лева, начислени за периода от 15.03.2018 год. до 13.03.2020 год. и 2,95 лева, начислени за периода от 14.07.2020 год. до 12.03.2021 год. (вместо сумата от общо 147,50 лева, от които 144.55 лева, начислени за периода от 29.07.2016г. до 13.03.2020г. и 2,95 лева, начислени за периода от 14.07.2020 год. до 12.03.2021 год.). Настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

По основателността на исковата претенция:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал.

3

1 от ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал. 1, вр. чл. 99 от ЗЗД, и чл.86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно правилата за разпреД.е на доказателствената тежест ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване: 1. наличието на валидна облигационна връзка между "П.Ф.Б.я" ООД и ответника; 2. усвояването на кредита, т.е. изправност на цедента по договора за заем, настъпилата изискуемост на вземането, и размера му; 3. наличието на валиден договор за цесия между него, в качеството му на цесионер и "П.Ф.Б.я" ООД, в качеството му на цедент; 4. обстоятелството, че цесията е била съобщена на длъжника – кредитополучател от надлежна страна - предишния кредитор за прехвърлянето, респ. валидно упълномощения цесионер да съобщи цесията на длъжника.

От доказателствата по делото се установи, а и ответникът не спори, че между него и "П.Ф.Б.я" ООД съществува валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен на 17.04.2015 год.

Няма разногласие и по въпроса, че кредиторът е прехвърлил процесното вземане на ищеца по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 28.07.2016г. Действително по делото не бяха ангажирани доказателства, от които да се установява, че цесията е била надлежно съобщена на ответника, но възражения в тази насока не са и релевирани. Все пак съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно трайно установената съдебна практика в случай, че не са налице доказателства за уведомяване на длъжника за цесията преди датата на депозиране на исковата молба, какъвто е настоящият случай, то цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника с връчване на исковата молба, ведно с приложеното към нея уведомление (Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г. на ВКС, I ТО). Принципно вярно е, че цедентът има задължение да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, което съобщаване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането (в този см. решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д.

№ 12/2009 г., II т. о., решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.).

Възприето е, обаче и, че няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията, каквото упълномощаване е налице и в настоящия случай (решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о.).

Предвид изложеното, цесията е съобщена надлежно от ищеца на ответника с връчване на препис от исковата молба и приложеното към нея уведомление.

Както по-горе беше посочено, между страните няма спор относно наличието на валидно възникнало договорно правоотношение по процесния Договор за потребителски кредит № 592659217, сключен на 17.04.2015 год. между „П.Ф.Б.я“ ООД, в качеството на кредитодател и ответника, в качеството на кредитополучател. По своята правна същност цитираният договор е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които 4 потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.