Решение № 287 от 03.08.2020, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

Гр.Кърджали, 03.08.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Дарина

Байданова при секретаря Марияна Суркова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1385 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с установителен иск с пр.осн. чл. 124, ал.1 от ГПК за собственост върху недвижим имот и с насрещен иск насрещен иск с пр.осн. чл.108 от Закона за собствеността.

Постъпила е искова молба, в която ищецът претендира да бъде установено по отношение на ответниците, че е собственик на едноетажна полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 56кв.м, състояща се от три помещения, построена на северната имотна граница в поземлен имот, с планоснимачен номер №247, находящ се в кв. 35 по кадастрално-регулационният план на с.Бели Пласт, община Кърджали, област Кърджали, целият с площ от 1 252 кв.м., при граници и съседи на поземления имот: от северозапад-път, от югозапад-поземлен имот с пл.сн. №248 и поземлен имот с пл.сн. №249, от югоизток - общинско място, от североизток - път, като ищецът живее в него и го ползва. Твърди, че през м.септември 2019г. разбрал, че ответниците Ф.Н.Ю. и А.А.Ю. се снабдили с Нотариален акт за констатиране собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 40, том I, рег. № 1130, дело № 39 от 2015г.,издаден на 04.03.2015г., с който са били признати за собственици на процесната едноетажна полумасивна стопанска сграда в с.Бели Пласт, общ.Кърджали, без същите да са живели в имота и да са го владели.

Твърди, че ответниците на 04.03.2015г. продали на третия ответник - Н.Ф.Н. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот , със запазване право на пожизнено ползване № 43, том 1,рег.№1149, дело № 42 от 2015г. процесната едноетажна полумасивна стопанска сграда. Сочи,че тъй като ответниците Н.Ф.Н. и С.С.Н. били съпрузи, процесният недвижим имот, който Н.Ф.Н. закупил на 04.03.2015г. от първите двама ответници, станал съпружеска имуществена общност. Ищецът твърди, че процесният имот бил построен от него, съответно ремонтиран през годините и само и единствено той е полагал грижи за този имот заедно с построеното в него.

Тъй като същият не притежавал нотариален акт за собственост върху процесния имот, през месец септември 2019г. решил да го узакони на свое име и тогава разбрал, че първите двама ответници неправомерно се снабдили с Нотариален акт за констатиране собственост върху недвижим имот придобит по давност №40, том 1, рег.№1130, дело №39 от 2015г., издаден на 04.03.2015г. и след това го продали на третия ответник - Н.Ф.Н. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазване право на пожизнено ползване. Моли съдът да признае по отношение на ответниците собствеността на ищеца върху процесния недвижим имот и да обезсили посочените два Нотариални актове за констатиране собственост върху недвижим имот придобит по давност и за покупко - продажба на недвижим имот със запазване право на пожизнено ползване като незаконосъобразно издадени. В съдебно заседание лично и чрез упълномощен адвокат поддържа иска и моли съда да го уважи,както и оспорва насрещния иск и излага съображения. Претендира разноски. Конкретизира,че давностното му владение е с начало 1975г., когато започнал строежът на процесната стопанска постройка, завършил в началото на 80-те години,като по време на строежа ищецът отсядал тогава при живите му родители в двуетажната къща и непрекъснато осъществявал давностно владение, независимо от факта, че живял в Р.Турция,тъй като се прибирал всяка година.

Заявява,че построил и пригодил за живеене тази постройка с личен труд и през годините я ремонтирал със свои средства, направил нов покрив на постройката след срутването му. До 1989г. живял в имота, след което заминал за Р.Турция. Оспорва твърдението, че бил приютен от ответниците на тавана им. При завръщането си в Р.България отсядал в постройката, но от две години водата и тока били спрени от Н.Ф.Н., което принудило ищеца да предяви иска. Обяснява и че от 1989г. до 1994г. не се връщал в Р.България от Р.Турция, след 1994г. се прибирал в постройката, в с.Бели Пласт веднъж годишно, която направил през 1975г. за около 1-2 месеца, през което време живеел при родителите си в двуетажната къща. Заявява,че в постройката никога не е имало животни и е с три стаи за живеене,като живял в нея от 1975г. до 1989г. с жена си, а в Хасково отишъл през 1971г. Когато се връщал от Р.Турция стоял по 20дни, а след 1996г. му давали по един месец отпуск от работа и идвал в постройката. През 1999г. се пенсионирал в Р.Турция и си дошъл в България, живеел в постройката, а апартаментът в гр.Хасково го изгубил. Постройката останала в западната част на двора, която била негова. Преди Н. да оправи къщата, имал ток и вода, но сега не, всичко отрязали, защото оставали в неговата част.

Ответниците Ф.Н.Ю.,

А.А.Ю., Н.Ф.Н. и С.С.Н. в срока по чл. 131 от ГПК депозират отговор, с който оспорват предявения първоначален иск и молят същият да бъде отхвърлен, като противопоставят изтекла в полза на първите двама ответници придобивна давност. Твърдят,че поземленият имот и трите сгради в него , включително процесната полумасивна стопанска сграда от 56 кв.м. били собственост на родителите на ищеца и първия ответник и след смъртта на двамата родители - след 08.11.1989г.,когато починал и баща им, по неговата воля като наследодател имотът останал във владение на най-големия от синовете му – първият Ф.Н.Ю. и съпругата му А.А.Ю.., откогато до продажбата на поземления имот ,ведно с трите построени в него постройки, през 2015г. били продадени на третия ответник Н.Ф.Н. и са във владение на първите двама ответници,като владението е непрекъснато, явно и спокойно и до предявяване на иска никой от останалите наследници не е предявявал претенции към имота. Оспорват непрекъснатото владение на ищеца с твърдението ,че преди да се изсели в Турция в началото на 90-те години, живял в собствена къща в гр.Хасково,която впоследствие продал, през което време,а след това и в Турция, ответниците владели имота и постройките в него непрекъснато,явно и необезпокоявано от 08.11.1989г. до сега. Отричат ищецът да се е интересувал през годините от имота ,да е идвал и да е полагал грижи за запазването му. Твърдят,че третият ответник Н.Ф.Н. през 2014г. извършил ремонт на жилищната сграда със собствени средства и подобрения по отношение на другите сгради, както ответниците заплащали данък недвижим имот и такса смет за процесния имот повече от 10 години. Преди около 2 години ищецът помолил ответниците да го приютят за кратко, тъй като нямало къде да живее , а в замяна обещал да им помага с животните и първоначално бил приютен в таванското помещение на жилищната сграда, но за да не им пречи, поискал да се пренесе в процесната постройка, след като я направи годна за престой,на което ответниците се съгласили с уговорката това да е временно, но понастоящем ищецът неоснователно се пренесъл със съпругата си и я ползавал като жилище, въпреки че по предназначение била стопанска постройка и през годините била ползвана за отглеждане на животни. Считат, че едва с подаването на исковата молба ищецът демонстрирал намерението си за своене,който момент следвало да се счита за начало на давностно владение. Молят съда да отхвърли иска и да им присъди разноски. В съдебно заседание чрез адвокати по пълномощие,а ответникът Н.Ф.Н. и лично оспорват иска, включително и твърденията на ищеца в съдебно заседание, че от 1975г. започнал да строи процесната постройка,като противопоставят,че сградата и стопанската сграда са построени от общият им наследодател А.Й.Х., който след смъртта си оставил имота на сина си ответника Ф.Н.Ю., който от своя страна ползвал и владеел масивната жилищна сграда, както постройките и имота, за което се снабдил с констативен нотариален акт за собственост. Молят съда да отхвърли иска по съображения,че по делото е установено,че през последните

10 години ищецът по първоначалния иск и ответник по насрещния иск е живял преимуществено в Република Турция и ползвал имота единствено през летните месеци, поради което не е владял непрекъснато имота, позовавайки се на чл.81 от ЗС, че владението се прекъсва с изгубването му в продължение на 6 месеца. Претендират разноски по представен списък на разноските.

Ответникът Н.Н. обяснява и че първоначално допуснал С. да живее на тавана, като през това време помагал с гледането на животните и от около 2014г.-2015г. С. започнал да владее имота. Преди това живеел в гр.Хасково, но жилището му било продадено. Искал да направи ремонт и да живее в постройката. Не му казали и показвали,нито, че е временно, нито че ще остане завинаги. През годините идвал рядко. Заявява,че не бил против да идва на гости. В периода от 2014г.-2015г. до сега ответникът не е искал С. да е в тази къща, както и постройката да бъде негова къща. Нямал такива намерения.

В срока за отговор на първоначалния иск е предявен НАСРЕЩЕН ИСК от ответниците Н.Ф.Н. и С.С.Н., с който молят да бъде постановено със сила на присъдено нещо, че ответникът - първоначалният ищец не е собственик на процесния имот и същият да бъде осъден да го предаде на ищците. Обосновават правото си на собственост с покупко-продажба в режим на СИО и собственост на праводателите им, констатирана при обстоятелствена проверка, обхващаща поземления имот и построените в него масивна жилищна сграда и 3 полумасивни стопански постройки,вкл. процесната с площ 56кв.м.,построена на северната имотна граница. Сочат,че ответникът по насрещния иск без правно основание владее тази постройка и молят съда да го осъди да я предаде на насрещните ищци.В съдебно заседание насрещният иск се поддържа лично от ищеца Н.Ф.Н. и от упълномощени представители и молят съда да го уважи. Претендират разноски.

Ответникът по насрещния иск С.Н.Ю. в срока за отговор по насрещната искова молба, депозира писмен отговор, с който счита същия за неоснователен и моли, съдът да го отхвърли , като твърди, че е владял имота повече от 20 години с начало 1975г., когато започнал строежът на едноетажната полумасивна стопанска сграда от 56 кв.м.,като твърди,че е живял в него, ползвал го, ремонтирал го и единствено той полагал грижи, както понастоящем живее и го ползва и с изненада през 2019г. научил, че брат му Ф.Н.Ю. и съпругата му А.А.Ю. били признати за собственици, без да живели в него и да са го владяли,както и че са го продали на ищеца по НИ Н.Ф.Н. и като придобит по време на брака със С.С.Н. е в режим на СИО, като си запазили правото на пожизнено ползване. Моли съдът да го отхвърли. В о.с.з. поддържа отговора лично и чрез пълномощник моли съда да отхвърли насрещния иск.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства – писмени и гласни, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

По делото е признато за безспорно между страните следното:

- че ищецът по първоначалния иск С.Н.Ю. и ответникът Ф.Н.Ю. са братя, а третият ответник Н.Ф.Н. е племенник ищеца С.Н.Ю.;

- че първите двама ответници Ф.Н.Ю. и съпругата му А.А.Ю. са се снабдили с Нотариален акт за констатиране собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 40, том I, рег. № 1130, дело № 39 от 2015г., по силата на който са признати за собственици на процесния недвижим имот, включително и на едноетажна полумасивна стопанска сграда с площ 56кв., построена на северната имотна граница;

- че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №43,том 1,рег.№1149, дело №42 от 2015г. ответниците Ф.Н.Ю. и съпругата му А.А.Ю., са продали собствените им имоти, включително процесната полумасивна стопанска сграда, на третия ответник – сина им Н.Ф.Н., като са си запазили правото на пожизнено ползване върху тях;

- че третият ответник Н.Ф.Н. е съпруг на четвъртия ответник – С.С.Н. и същите са придобили процесния недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност.

Установява се от приобщената по делото доказателствена съвкупност, че ответникът Ф.Н.Ю. /с български имена Р.А.Ф./ е заплатил местен данък и такса смет,дължими за земя и сграда с.Бели пласт,общ.Кърджали, кв.Бяла № 32 по партиден № 4411252346001 за 1998г., 2001г., 2005г., 2008г., 2011г., 2012г., 2013г.,2015г., 2016г.,2017г.,2018г. и 2019г., както и ответникът А.А.Ю. е заплатила дължимите за 2017г. налози за собствеността си с.Бели пласт, общ.Кърджали, кв.Бяла №32.