Решение № 4366 от 18.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4366 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.й Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20231100503386 по описа за 2023 година Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби, подадени от ищцата Л. Б. Ю., чрез адв.

Н. А., и от ответника Прокуратурата на Република България срещу решение № 781 от 18.01.2023 г. по гр.д. № 71990/2021 г. на СРС, 151 състав, както следва: 1/. ищцата Л. Б. Ю. обжалва решението в частта, с която искът по чл.

2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен над сумата 10000 лв. до пълния предявен размер от 20000 лв.; 2/. ответникът Прокуратурата на Република България обжалва решението в частта, с която е осъден да заплати на ищцата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата 10000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата 4560 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 16.02.2021 г. до окончателното им изплащане.

С въззивната жалба, подадена от ищцата Л. Б. Ю., чрез адв. Н. А., се поддържа неправилност на първоинстанционното решение поради постановяването му в нарушение на чл. 52 ЗЗД и при необсъждане на всички факти, относими при преценка размера на обезщетението за неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнатото й обвинение. Иска се отмяна на 1 първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на иска в пълен размер. Претендират се и разноски за въззивното производство, както и присъждане в полза на адв. Н. А. на адвокатско възнаграждение за безплатно предоставената правна защита и процесуално представителство на ищцата пред настоящата инстанция, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА.

Срещу въззивната жалба не е подаден отговор от ответника Прокуратурата на Република България.

С въззивната жалба, подадена от Прокуратурата на Република България, се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение. По отношение на претърпените от ищцата неимуществените вреди се твърди се, че не е доказано същите да са резултат единствено от незаконно повдигнатото й обвинение, както и че присъденият размер на обезщетението надвишава справедливия такъв. По отношение на претенцията за имуществени вреди – разходи за адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство, се твърди, че размерът на платеното от ищцата адвокатско възнаграждение е прекомерен, поради което първоинстанционният съд е следвало да присъди по-нисък такъв, съгласно разясненията, дадени с ТР № 1 от 11.12.2017 г. по тълк.д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и отхвърляне на предявените искове, евентуално - намаляване на присъдените размери за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.

С отговора на въззивната жалба, подаден от ищцата Л. Б. Ю., чрез адв.

Н. А., се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл.

269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По съществото на спора настоящият състав намира следното:

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Действията по повдигане и 2 поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, че извършеното деяние не е престъпление или че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, поради идентичност на хипотезите „недоказаност на обвинението” и „деянието не е извършено от лицето”. В този смисъл е т. 7 от ТР № 3/2004г. В посочените хипотези обезщетението за неимуществени вреди обхваща и неимуществените вреди от незаконно задържане под стража, а обезщетението за имуществени вреди от незаконното задържане не се поглъща, а се присъжда самостоятелно /т. 13 от ТР № 3/2004 г./. Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер, какъвто орган се явява Прокуратурата на Република България /ТР № 5/15 г. ОСГК/.

В случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, визирани в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ.

В периода 15.04.2014 г. – 16.02.2021 г. по отношение на ищцата Л. Б. Ю. е било образувано и висящо наказателно производство за извършено от нея престъпление от общ характер – първоначално квалифицирано по чл. 206, ал.

3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, която квалификация е прецизирана по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Наказателното производство е било прекратено поради това, че деянието, предмет на обвинението, не е извършено. Тези факти са установени от приетите писмени доказателства: а/. постановление от 05.02.2014 г. по ДП № 137/2011 г. по описа на ГД „Национална полиция“ на МВР, пр.пр. № 45982/2011 г. по описа на СРП, с което на 15.04.2014 г. ищцата Л. Б. Ю. е била привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК; б/. постановление от 07.11.2016 г. по ДП № 137/2011 г. по описа на ГД „Национална полиция“ на МВР, пр.пр. № НСН 46/2016 г. по описа на СРП, с което на 01.12.2016 г. ищцата Л. Б. Ю. е била привлечена като обвиняем по прецизирано обвинение - за престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 2091, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК; в/. постановление от 02.04.2018 г. по ДП № 137/2011 г. по описа на ГД „Национална полиция“ на МВР, пр.пр. № НСН 46/2016 г. по описа на СРП, с 3 което на 02.04.2018 г. ищцата Л. Б. Ю. е била привлечена като обвиняем за извършено от нея престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК; г/. постановление от 17.12.2018 г. по ДП № 137/2011 г. по описа на ГД „Национална полиция“ на МВР, пр.пр. № НСН 46/2016 г. по описа на СРП, с което наказателното производство срещу ищцата е било прекратено, на основание чл. 243, а. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, за това че деянието, за което на ищцата й е било повдигнато обвинение, не е извършено; д/. определение от 20.01.2021 г. по ЧНД 11461/2020 г. на СРС, НО, 18 състав, влязло в сила на 16.02.2021 г., с което е потвърдено горецитираното постановление за прекратяване на наказателното производство срещу ищцата Л. Б. Ю..

Вследствие незаконно повдигнатото и поддържано от ответника обвинение ищцата Л. Б. Ю. е претърпяла неимуществени и имуществени вреди.

По отношение на неимуществените вреди:

Според практиката на ВКС (напр. решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., решение № 257 от 26.11.2019 г. по гр. д. № 2011/2019 г., IV г. о., решение № 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г., III г. о. и др.), с иска по чл. 2 ЗОДОВ ищецът може да претендира обезщетение за обичайни неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, изразяващи се в изпитване чувство на неудобство, унижение, притеснение и несигурност, както и в накърняване на доброто име в обществото, във влошаване на социалните контакти на лицето и др., като в този случай не е необходимо исковата молба да съдържа детайлно описание на всички претърпени от ищеца негативни психични изживявания. Обичайно подобни вреди настъпват винаги в резултат от наказателното производство. В този случай размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Ищецът може да претендира и обезщетение за вреди над обичайните за такъв случай, които са обусловени от конкретни, специфични обстоятелства, от личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, от увреждане на здравето, на психиката на ищеца и т.н. В този случай ищецът следва да посочи в исковата молба всички вреди над обичайните и да докаже пълно и главно настъпването им. Допустими са всички доказателствени средства, а при 4 необходимост от специални знания, се допуска съдебна експертиза. Съдът е длъжен да обсъди всички събрани в тази насока доказателства и да се мотивира защо присъжда обезщетение над обичайния размер.

В случая, ищцата претендира обичайни и необичайни вреди.

От свидетелските показания на И.В. се установява, че заради незаконното обвинение ищцата се е чувствала изключително притеснена и унизена, имала е семейни скандали с баща си и брат си, тревожила се за бъдещето на племенника си, който отглеждала, в случай на постановяване на незаконосъобразна присъда, стресът и неяснотата за това как ще се развие наказателното производство са й попречили да се реши да създаде семейство и да има деца. Страхувала се е работодателят й да не разбере за обвинението.

Срамувала се от извършената й полицейска регистрация. Чувствала се унизена и от обстоятелството, че била обявена за общодържавно издирване и била арестувана по време на сделка в кантората на нотариус.

Не се доказва твърдението на ищцата, че заради обвинението се наложило да напусне работата си в чужбина и да започне друга, по-ниско платена в България – за да е на разположение на разследващите органи. Видно от представения трудов договор за ограничена сезонна работа, сключен между ищцата и „Д.Е.П.К.М.Е.“ АГ, същият е бил с период на действие 31.03.2015 г.

- 15.11.2015 г., но не по-късно от датата на приключване на круиза (чл. 2 и чл.

4 от договора). Представен е и трудов договор от 10.11.2015 г., сключен между ищцата и „Н.“ ЕООД, по силата на който трудовото правоотношение възниква от 10.11.2015 г. (чл. 3 от договора). При тези данни не би могло да се приеме, че първият трудов договор е прекратен предсрочно, нито че причината за прекратяването му е воденото срещу ищцата наказателно производство.

От заключението на съдебномедицинската експертиза, от представените епикризи (л. 111 – л. 116 от делото на СРС) и от свидетелските показания на И.В. се установява, че преживеният стрес от незаконното обвинение е довел до следните заболявания на Л. Б. Ю.: възбудимо черво и киста на десния яйчник. Експертът е посочил, че несъмнена роля за развитието на възбудимо черво играе стресът, какъвто несъмнено съществува при наказателните производства. Киста на яйчника на жена в репродуктивна възраст също може да се развие при силен стрес. Вещото лице приема, че и двете заболявания, настъпили в периода на висящото наказателно производство, са резултат от 5 водения срещу ищцата наказателен процес. В този смисъл неоснователно е възражението на ответника, че не е доказано възникналите заболявания да са причинени от воденото срещу ищцата наказателно производство.

Не е доказано ищцата да е посещавала психолог или психиатър, да е имала психични проблеми над обичайните (напр. депресия, паник атаки и др.) При определяне на размера на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, настоящият състав съобрази разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и следните обстоятелства:

- обстоятелството, че престъплението, за извършването на което на ищцата Л. Б. Ю. е било повдигнатото и поддържано обвинение, е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК - престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, прецизирано на престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание от 3 г. до 10 г. лишаване от свобода, с възможност на конфискация на до ½ от имуществото на лицето;

- вида и периода на взетата по отношение на ищцата мярка за неотклонение - „Парична гаранция“ за периода 15.04.2014 г. – 04.06.2014 г.