Присъда № 69 от 23.06.2022, Районен съд - Пазарджик

НЧХД № 1132/2021 год.

МОТИВИ:

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд-грП. тъжба от П. Д. А.., ЕГН ********** от сВ., облП., който е повдигнал обвинение против подсъдимия СТ. К. АНГ., ЕГН ********** от с.С., облП. за престъпление по чл.130 ал.2 от НК, а именно затова, че на 08.03.2021 година, в сВ., облП. му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка.

В съдебно заседание тъжителят се явява лично и с повереници, чрез които поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение. Поверениците пледират за постановяването на осъдителен съдебен акт спрямо подсъдимия и уважаването на предявения граждански иск в пълен размер, с присъждане на направените по делото разноски.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитник. Не дава обяснения по повдигнатото му с частната тъжба обвинение. Защитникът на подсъдимия пледира за постановяване на оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинението, отхвърляне на предявения граждански иск и присъждане на разноски. Алтернативно пледира за приложението на института на реторсията.

С протоколно определение на съда бе приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният от тъжителят ПП.А. против подсъдимия С.А. граждански иск по чл.45 от ЗЗД за сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 08.03.2021г., до окончателното й изплащане.

Районният съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Към инкриминираната дата тъжителят П.А. стопанисвал под наем обект, състоящ се от незастроена и застроена площ, находящ се в бившия селскостопански двор в сВ., обл.Пазарджишка. Този обект функционирал като пункт за изкупуване на метални отпадъци, каквато дейност развивал тъжителят. Същият бил любител на кучета, поради което отглеждал около 2030 непородисти такива в пункта. Те не били вързани или оградени в специално пространство, а се движели свободно в пункта и района около него. Не били редки случаите, в които хора, минаващи или стопанисващи обекти в района, се оплаквали от агресивното поведение на някои от кучетата.

На 08.03.2021г., около 15:00 часа, подс.С.А., с л.а. „Форд Турнео“ с рег.

№ ***, се движел по черен път в близост до пункта на тъжителя. Той се 1 връщал от посещение на своите приятели и колеги земеделски производители – свидетелите П.В. и И.В., които имали база в близост до пункта на А.. В този момент, непосредствено срещу входа на пункта на тъжителя, на самия черен път, лежали три от неговите кучета. Когато ги достигнал с автомобила подс.

А. не спрял, нито направил опит да ги заобиколи, а минал директно през едно от тях, като го прегазил, след което продължил.

Това било възприето от тъжителя А., който в момента се намирал в офиса си в пункта и гледал мониторите, свързани с камери за видеонаблюдение, една от които обхващала района пред входа на пункта.

Възприемайки прегазването на кучето, тъжителят А. излязъл незабавно от офиса и побягнал след автомобила на подсъдимия. Последният изминал известно разстояние, но след като очевидно възприел, че А. го гони и му викал да спре - спрял. Тогава тъжителят А. отворил предната дясна врата на автомобила и се привел напред, като частично навлязъл с главата си и горната част на тялото в купето. Несъмнено бил ядосан от постъпката на подс.А., заради което му нанесъл удар с ръка в лицето, който попаднал в устата, което пък предизвикало необилно кръвотечение. След удара тъжителят се отдръпнал от автомобила и тръгнал към задната му част. Подс. А. също слязъл от автомобила си и се насочил към задницата му, където започнал да нанася удари над А.. Ударил го с юмруци в лицето, в областта над дясното око и в областта на шията. Докато нанасял ударите, тъжителят А. също му отвърнал с няколко удара. Накрая подс. А. ударил тъжителя с ритник в тялото, след което с ръка в корема. Точно в този момент при тях пристигнал св.З.Г. – племенник на тъжителя, работещ в пункта. Преди това той също бил с тъжителя в офиса, но не разбрал защо вуйчо му изведнъж излиза и побягва навън. Няколко секунди след излизането на А., св.Г. също излязъл да види какво става. Тогава видял прегазеното куче, а малко след това и как тъжителя и подсъдимия се намират зад автомобила, както и последните удари, които А. нанесъл над вуйчо му с крак и с ръка в корема. Виждайки това изтичал към тях и издърпал тъжителя назад, след което боят бил прекратен.

Тъжителят и св.Г. се върнали в пункта, като А. се обадил на мобилния телефона на полицейски служител от РУ-Септември и подал сигнал за инцидента. Подсъдимият пък се върнал с автомобила си при базата на В.и, влязъл в нея и затворил входната врата. В този момент там дошли тъжителят и св.Г., като продължили да се карат с него заради прегазеното куче.

Тъжителят псувал и обиждал подсъдимият, като казвал, че ще го ликвидира и смачка, приканвал го да излезе навън, което той не направил. Малко след това горните двама се върнали в пункта за отпадъци.

Подсъдимият останал в базата на свидетелите В.и, където бил дошъл и работещият в този момент за тях – св.Д.Б.. Всички те видели наличието на кръв по устните на подс.А., а той им споделил, че П.А. го бил ударил.

Специално пред св.П.В. и св.Д.Б. пояснил, че А. го бил ударил с юмрук, докато все още бил в колата, а той отворил врата и му нанесъл удара.

2

Около тридесет минути след инцидента на място пристигнали полицейските служители – свидетелите Й.З. и В. Й.. Те провели разговор с тъжителя и подсъдимия, като всеки от тях твърдял, че бил ударен от другия, както и че другият бил започнал пръв. След като снели писмени обяснения от участниците в конфликта, полицейските служители съставили против всеки от тях предупредителни протоколи по ЗМВР.

На 09.03.2021 год. тъжителят посетил кабинета по Съдебна медицина в „МБАЛ – Пазарджик“ АД, където бил освидетелстван от съдебен медик и му било издадено медицинско удостоверение.

От приетото по делото като писмено доказателство СМУ № 54/09.03.2021г. се установява, че при извършения преглед на тъжителят били констатирани следните телесни увреждания: по дясната вежда и над нея се виждал оток и синкаво крьвонасядане с размери 6x4 см; по дясната странична повърхност на шията имало охлузване, с размери 2x1.5см., без коричка.

Така констатираните телесни увреждания според съдебния лекар съставлявали лека телесна повреда, т.к. са причинили на тъжителя болка.

По повод на описаното до тук, на 26.07.2021г. тъжителят А. сезирал с тъжба РС-Пазарджик, в резултат на което било отпочнато настоящото наказателно производство. Тук трябва да се отвори една скоба, за да се каже, че на 08.09.2021г. С.А. също подал частна тъжба в ПзРС против П.А., касаеща събитията от същия инцидент, с която повдигнал обвинения против него за причиняване на лека телесна повреда и нанасяне на обида, като по тази тъжба било образувано НЧХД № 1365/21г. по описа на съда.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свидетелите З.Г., И.В., П.В. и Д.Б., частично от тези на свидетелите Й.З. и В.

Й., също от приетите по делото писмени доказателства и вещественото доказателство – 1 бр. флашпамет, съдържаща видеозаписи от охранителни камери, както и от заключението на СМЕ.

Тук веднага следва да се каже, че показанията на св. А.С. не заслужават обсъждане, т.к. те не допринасят по никакъв начин за установяване на релевантни за делото факти. Стана ясно, че в момента на инцидента той се е намирал в пункта на А., където ровел сред металните отпадъци. Чул, че било изквичало куче, когато покрай него минал пикап, след което А. излязъл на бърз ход към кучето. Малко след това А. се върнал, но нищо не му бил споделил. След това дошъл А. и нещо се разправяли с А., защото бил прегазил куче на последния. Не чул обиди и псувни от никой, не видял някой да удря някой.

Не заслужават задълбочено обсъждане и показанията на св.Г. Д., т.к. също не изясняват релевантни за делото факти. Той към инкриминираната дата е работел като шофьор на товарен автомобил за тъжителя А.. В момента на инцидента е бил в кабината на камиона, който бил паркиран така, че нямал пълна видимост към спрелия автомобил на подсъдимия, а само към неговата предница. Д. сочи, че след като по пътя минал автомобила на подсъдимия, 3 почнали да квичат кучета. Видял А., че излиза от пункта и търчи след л.а.

Форд, като вика „Спри!“, след това колата спряла. А. отворил предната дясна врата и се навел към купето на автомобила за кратко, след което се отдръпнал и тръгнал към задната част на колата, където Д. нямал видимост. После видял и св.Г. да отива към автомобила. Сочи, че не е видял как шофьора на автомобила /подс.А./ слиза от него, как отива към задницата му и какво се случва там, т.к. нямал видимост. Сочи, че след двадесетина минути дошла полиция, но той останал в камиона си, т.к. не искал да го „водят“ свидетел.

От показанията на св. З.Г. категорично стана ясно, че подс.А. е причинил на тъжителя А. лека телесна повреда по описания по-горе начин.

Вярно е, че св.Г. не е видял всички удари, които подсъдимият нанесъл над тъжителя, т.к. е излязъл малко по-късно на улицата. По същата причина той не е видял преди това и спирането на автомобила на пътя, отварянето на предната дясна врата от тъжителя и нанасянето на юмручен удар от негова страна в устата на подсъдимия. Не е видял и самото слизане на подсъдимия от автомобила, отИ.ето към неговата задница и нанасянето на първите удари с ръце в главата и шията на А.. Не е видял и че след тези първи удари вуйчо му също отвърнал с удари на А., което като факт се признава и в самата частна тъжба. Св.Г. обаче е видял категорично, че подс. А. изритал с крак /с ходилото, както се изрази Г./ в тялото А.ев, както и последния удар с ръка в корема му. При това положение не може да има съмнение, че подс.А. е причинил на А. описаните в горекоментираното СМУ наранявания по дясната вежда и над нея, както и по шията. Още повече, че полицейските служители З. и Й. бяха категорични, че при пристигането им на място тъжителят им показал счупените си очила, както и нараняването по главата. Св. З. заяви, че А. имал нараняване на челото и си показвал очилата, че са счупени. Св.Й. пък каза, че тъжителят показал счупените си очила и имал цицина отдясно на главата. Всичко това, па макар и установено с косвените гласни доказателства от показанията на двамата полицейски служители, сочи недвусмислено, че именно подс. А. е причинил на тъжителя въпросните телесни увреждания, имащи характера на лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.

От показанията на свидетелите И.В., П.В. и Д.Б., макар и косвено, се установи, че преди подс.А. да нанесе телесните увреждания на тъжителят, той също е бил наранен от него с нанасянето на юмручен удар в устата, докато е бил все още в колата си, непосредствено след спирането на пътя, с което също му е била причинена лека телесна повреда. Тези свидетели бяха категорични, че когато подс. А. се е върнал в базата на В.и, след приключването на инцидента между него и тъжителя, те видели, че горният има кръв по устните. Свидетелите П.В. и Д.Б. заявиха категорично, че пред тях А. пояснил, че А. го бил ударил с юмрук в устата, докато все още бил в колата, а той отворил врата и му нанесъл удара. Съдът не намери причина да не кредитира обясненията на горните трима свидетели, т.к. те не бяха опровергани от никое друго събрано по делото доказателство. Факт е, че двамата полицейски служители Й.З. и В. Й. заявиха, че нямат спомен дали са 4 видели нараняване по устните на А., но специално З. си спомни и заяви, че пред него горният твърдял, че бил ударен от А. в зъбите. Нормално е тези полицейски служители да нямат детайлни спомени за събитията около инцидента, т.к. по повод на работата им е почти ежедневие да взимат отношение по подобен род инциденти. Нормално е и полицейските служители да не са видели кръв по устните на А., т.к. за разлика от свидетелите В.и и Б., които видели подсъдимия непосредствено след приключване на инцидента, горните са пристигнали на мястото около тридесет минути след събитията, а доколкото кръвотечението не е било обилно, то очевидно същото е спряло. С оглед на всичко казано до тук съдът прие, че преди подсъдимият да причини на тъжителя инкриминираната лека телесна повреда, той също е получил такава, причинена му от А.. Това обаче не означава, че когато е причинявал телесните увреждания на А., подс.А. е бил в условията на неизбежна отбрана. Това е така, защото А. му е нанесъл един юмручен удар в устата, докато той е бил все още в автомобила си, непосредствено след спирането на пътя. След това А. се е отдръпнал от колата и тръгнал към задницата й, т.е. нападението над А. е било преустановено. Едва след преустановяването на нападението, подс. А., след като излязъл от автомобила си, на свой ред е започнал да нанася удари над тъжителя.