Решение № 14090 от 19.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14090 гр. София, 19.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110134304 по описа за 2023 година

Софийският районен съд, Гражданско отделение, 171 състав, в открито заседание, проведено на двадесет и първи март две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ИВАНОВА при участието на секретаря Анита Стаменова разгледа докладваното от съдия Теодора Иванова гражданско дело № 34304 по описа на съда за 2023 година.

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Б. Х., чрез адв.

Г. М., против *******, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 3 от сключения между страните договор за паричен заем „******“ № ******** г., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 21 ЗПК, вр. чл. чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – поради противоречието й с добрите нрави.

Ищецът твърди, че между него и ответника има сключен договор за паричен заем „******“ № ******** г., по силата на който ответникът му предоставил назаем 300 лв. със срок на погасяване 28 седмици – до 24.07.2023 г, при лихвен процент за кредита 40,32 %, ГПР 49,27 %. Уговорено е ищецът да заплати на ответника сумата 118,58 лв. – такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит. Твърди, че клаузата от договора, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане е такса, която е свързана с усвояването на кредита и като такава е нищожна, тъй като противоречи на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, според която разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и 1 управление на кредита. Твърди, че чрез същата се цели заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като по своята същност представлява допълнително възнаграждение за кредитора, което не е включено при изчисляване на ГПР. Твърди и неравноправност на посочената клауза. Иска клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора да бъде прогласена за нищожна. Претендира да му бъдат присъдени направените в съдебното производство разноски, както и присъждане по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. Г. М. на адвокатско възнаграждение.

С отговора на исковата молба ответникът *******, чрез адв. *****, изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди, че таксата за експресно разглеждане е за извършване на допълнителна услуга, предхождаща сключването на договора за кредит, и не е свързана с усвояването или управлението на кредита, поради което стойността на същата не следва да се прибавя при изчисляването на ГПР по договора. Иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените разноски по делото.

С отговора на исковата молба и по реда на чл. 211 ГПК ответникът *******, чрез адв. *****, е предявил срещу ищеца М. Б. Х. насрещни искове, с които иска М.

Б. Х. да бъде осъден да заплати на *******, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК - сумата от 200,21 лв., представляваща непогасена главница по сключения между страните договор за паричен заем, ведно със законната лихва за забава от 12.09.2023 г.

(датата на предявяване на насрещния иск) до окончателното й изплащане, и на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК – сумата 15,79 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора за паричен заем, дължима за периода 03.04.2023 г.

– 24.07.2023 г.

В отговора на насрещния иск, подаден от М. Б. Х., са развити съображения за неоснователност на исковете. Твърди се, че целият процесен договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като при изчисляване на посочения в договора ГПР не са включени начислените по договора такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричния заем и неустойка по чл. 5, ал. 2 от договора за неизпълнение на задължението му за предоставяне на обезпечение по договора, с цел да се заобиколи забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поради това ответникът дължи само непогасената част от главницата на кредита, не и претендираната възнаградителна лихва, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на претендираното от дружеството адвокатско възнаграждение.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие следното:

От фактическа страна:

От договор за паричен заем „******“ № ******** г. се установява, че между М.

Б. Х., като заемател, и ******* (преди ******), като заемодател, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който дружеството е предоставило назаем 300 лв., при лихвен процент за кредита 40,32 % и ГПР 49,27 %. В чл. 2, ал. 3 и ал. 4 от договора е уговорено заемателят да заплати на заемодателя сумата 118,58 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на паричен заем, като посочената сума се дължи разсрочено, на равни части и се включва в размера на всяка погасителна вноска. В чл. 5, ал. 2 от договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение по чл. 5, ал. 1 от договора, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 78,96 лв., която 2 също се разсрочва и се заплаща на равни части към всяка погасителна вноска.

Уговорен е срок на договора 28 седмици – до 24.07.2023 г.

От представената от ответника справка за погасителен план се установява, че при отпуснат кредит в размер на 300лв. ищецът се е задължил да върне сумата 533,54 лв., разпределена на 14 равни месечни вноски от по 38,11 лв. всяка, включваща главница в размер на 300 лв., възнаградителна лихва в размер на 36 лв., неустойка в размер на 78,96 лв. и такса за експресно разглеждане в размер на 118,58 лв.

Кредитът е бил усвоен, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 11 и т. 12 от договора, според които с подписване на договора заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя в брой заемната сума, като договорът служи като разписка за предаването, съответно получаването на сумата.

От заключението на съдебносчетоводната експертиза се установява, че по процесния договор за заем М. Б. Х. е изплатил на ******* общо сумата 220,55 лв., както и че ако при изчисляването на ГПР бъдат включени размерите на процесните такса за експресно разглеждане и неустойка за непредоставяне на обезпечение, то ГПР е 115,12 % .

При тези данни съдът намира следното от правна страна:

1. По иска на М. Б. Х. против ******* за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 3 от сключения между страните договор за паричен заем „******“ № ******** г., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 21 ЗПК, вр. чл. чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – поради противоречието й с добрите нрави.

Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 199 от 12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г., IV г. о., решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., решение № 97 от 8.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., I т. о. и др., когато са предявени искове за недействителност на договор/клауза от договор, начинът на съединяването на исковете не зависи от волята на ищеца, а от естеството на порока.

Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. А и ако сделката е нищожна на едно основание, то последващото прогласяване на недействителност на друго основание е безпредметно.

Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия - противоречие със закона или заобикалянето му, през по-леките - липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала, липсата на форма. Ако съдът приеме, че сделката не е нищожна, той е длъжен след това да разгледа основанията за унищожаемост, също подредени според тежестта на порока: от найтежкия - поради неспазване на режима на настойничеството и попечителството, през по-леките - поради неспособност да се разбират или ръководят действията, поради заплашване, поради измама, поради грешка, до най-лекия - поради крайна нужда. Ако съдът приеме, че сделката не подлежи на унищожение, той е длъжен след това да разгледа съответното основание за недействителност, напр. за висяща недействителност поради извършването й без или извън надлежно учредената представителна власт. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания, разгледани в поредност според тежестта на порока, 3 отпада вътрешнопроцесуалното условие под което са предявените останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци. Съдът не може да се произнася в решението си по тези искове, тъй като условието, под което те са предявени не се е сбъднало, а постановеното решение по тези искове подлежи на обезсилване като недопустимо.

Процесният договор за паричен заем „******“ № ******** г. е сключен при действието на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите и представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като е сключен с физическо лице - потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13 ДР към ЗЗП. Ето защо са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Клаузата на чл. 1, ал. 3 от сключения между страните договор за паричен заем е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като с нея се нарушава императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а посочената услуга представлява действия, свързани с усвояването на кредита.

Неоснователни са доводите на дружеството, че таксата е за извършване на допълнителна услуга, предхождаща сключването на договора за кредит, и не е свързана с усвояването или управлението на кредита. Предметът на тази „допълнителна услуга“ е непосредствено свързан със самия кредит. Видно от съдържанието на клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора, предлаганата от кредитодателя услуга представлява действие във връзка с усвояването на кредита във времево отношение и по същество касае обещано поведение от страна на кредитора при изпълнение на основното му задължение при кредитиране на физически лица, изразяващо се в отпускане на кредит след извършване на предварителна оценка за кредитоспособността на клиента. Същата се предоставя преди окончателното сключване на договора за кредит, тъй като е предназначена да осигури приоритетното одобрение на кандидата. Чрез така предлаганата услуга срещу допълнително заплащане, в размер на около 40 % от стойността на отпуснатия кредит, на практика кредитодателят прехвърля върху потребителя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата институция по чл. 16 ЗПК - за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит лица.

С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният от М. Б. Х. против ******* иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 3 от сключения между страните договор за паричен заем ***** г., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК е основателен и следва да бъде уважен.

Поради уважаване на иска за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 1, ал.

3 от сключения между страните договор за паричен заем на главното заявено основание - чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, не следва да се разглеждат останалите основания за нищожност, предявени при условията на евентуалност.