Решение № 13913 от 15.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13913 гр. С., 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110105755 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Етажните собственици на сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. С., ул. „О.“ № 86, представлявани от „Профешънъл Сървиз“ ЕООД, чрез адв. Х., срещу Т. М. Л., с която е предявен иск с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС вр. чл. 41 ЗС за осъждане на Т. М. Л. да заплати на ищците сумата в общ размер на 875 лв. – главница, представляваща такси за управление и поддръжка на общите части на Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. С., ул. „О.“ № 86, в която се намира собственият на ответника имот, за периода от 01.01.2021 г. до 30.11.2023 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба – 31.01.2024 г. до окончателното погасяване на вземането.

Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 29.01.2018 г. Етажната собственост провела Общо събрание и взела решение въз основа на което на 03.02.2018 г. сключила договор за управление и поддръжка с „Профешънъл Сървиз“ ЕООД, представлявано от управителя А.А.Д.. Твърдят, че договорът бил неколкократно удължаван, като решението за последното удължаване било взето на 30.11.2023 г. и към момента на подаване на исковата молба посоченото дружество продължавало да изпълнява тази функция. Поддържат, че ответникът е собственик на апартамент № 2, разположен на втория етаж в процесната сграда в режим на Етажна собственост, като с решение на общото събрание били определени месечните такси за управление и поддръжка, които всеки от собствениците на самостоятелни обекти следвало да заплаща, като същите били в размер 25 лв. месечно. Поддържат, че ответникът нерегулярно и спорадично заплащала малки суми, които съгласно чл. 5.3 от договора за управление и поддръжка от 03.02.2018 г. погасявали стари задължения. Твърдят, че към момента собственикът на ап. № 2 не заплатил 35 месечни такси за управление и поддръжка на етажната собственост за периода от 01.01.2021 г. до 30.11.2023 г. в общ размер на 875 лв. Ето защо молят съда да уважи предявения иск, като осъди Т. М. Л. да заплати на ищците горепосочената сума, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба – 31.01.2024 г. до 1 окончателното погасяване на вземането. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т. М. Л., чрез адв. И., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Поддържа, че взетото на 29.01.2018 г. решение на общото събрание за събиране на месечна такса в размер на 25 лв. за управление и поддръжка на етажната собственост било в противоречие с разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, с която законодателят изрично разпоредил, че консумативните разходи за текущото поддържане на общите части на ЕС се разпределяли поравно според броя на собствениците и обитателите. Твърди, че сумите за поддръжка и управление на етажната собственост следвало да се разпределят след отчитане броя на живущите във всеки един апартамент/ателие. Отделно от това при вземането на решението не били взети предвид и квадратурите на жилищата на всеки един от собствениците в сградата. Оспорва законосъобразността на решенията в частта им относно начина на определяне на задължението за заплащане на консумативни разходи на апартамент/ателие за посочения исков период. Оспорва и твърдението в исковата молба, че не заплащала месечните си вноски за управление и поддържане на етажната собственост, като поддържа, че била заплатила всички месечни суми, в това число и за исковия период, като заплащала месечни суми в размер на по 15 лв. за всеки месец. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, приема от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните по делото, че ответникът Т. М. Л. е собственик на самостоятелен обект – Апартамент № 2, в сградата в режим на етажна собственост, находяща се в гр. С., ул. „О.“ № 86, ет.2.

С решение от 29.01.2018 г. на Общото събрание на етажната собственост по т.1 от Протокола било решено да се сключи договор за управление и поддържане на етажната собственост с дружеството „Профешънъл сървиз“ ЕООД, а по т. 2 от Протокола било определено да се събират месечни такси за управление и поддръжка от живущите в етажната собственост в размер на 25 лв. на апартамент/ателие, считано от 01.01.2018 г.

От представените по делото доказателства се установява, че на 03.02.2018 г. между Етажните собственици на процесната сграда в режим на Етажна собственост, в качеството им на възложител, и дружеството „Профешънъл сървиз“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, е бил сключен Договор за управление и поддръжка сградата, по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят приел срещу определено възнаграждение да извършва действия по организационното, техническо и административно управление и поддръжка на общите части и съоръжения на Сградата по одобрена от възложителя оферта (Приложение № 1), представляваща неразделна част от договора.

Съгласно т. 5.3. от договора, когато събира месечни такси изпълнителят е длъжен да вземе най-старите задължения преди всички останали.

От представените от ответника 11 бр. платежни нареждания за кредитен превод се установява, че в периода 28.05.2021 г. – 30.12.2023 г. е извършил плащания в общ размер на 495 лв., както следва: на 28.05.2021 г. – 45 лв., с посочено основание за превод „режийни М 1 2 3 2021“; на 22.01.2022 г. – 45 лв., с посочено основание за превод „режийни М 10 11 12 2021“; на 25.01.2022 г. – 45 лв., с посочено основание за превод „режийни М 7 8 9 2021“; на 23.03.2022 г. – 45 лв., с посочено основание за превод „режийни М 1 2 3 2022“; на 24.06.2022 г. – 45 лв., с посочено основание за превод „режийни М 4 5 6 2022“; на 26.09.2022 г. – 45 лв., с посочено основание за превод „режийни М 7 8 9 2022“; на 30.12.2022 г. – 45 лв., с посочено основание за превод „режийни М 10 11 12 2022“; на 10.04.2023 г. – 45 лв., с посочено основание за превод „режийни М 1 2 3 2023“; на 22.07.2023 г. – 45 лв., с посочено основание 2 за превод „режийни М 4 5 6 2023“; на 26.10.2023 г. – 45 лв., с посочено основание за превод „режийни М 7 8 9 2023“; на 30.12.2023 г. – 45 лв., с посочено основание за превод „режийни М 10 11 12 2023“.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че с извършените от ответника плащания в общ размер на 495 лв., посочени по-горе, ищците са погасили негови задължения за периода м.09.2018 г. – м.08.2020 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС вр. чл. 41 ЗС.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС собствениците в етажна собственост са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, поради което задължението е с източник законът. Съгласно § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС разходи за управление и поддържане са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата. Съгласно чл. 48, ал. 8 ЗУЕС за текущото поддържане на общите части на етажната собственост собствениците и обитателите правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание, а съобразно чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС общото събрание определя размера паричните вноски за разходите за поддръжка и управление на общите части от сградата.

Основателността на предявения иск е предпоставена от установяване от ищците на пълно и главно на следните материалноправни предпоставки: 1/ факти, от които да се направи извод, че ответникът е собственик на индивидуален обект в сградата в режим на ЕС, 2/ решение на ОС на ЕС за определяне на разходи за управление и поддържане на общите части на сградата и 3/ размерът на частта от разходите, дължима от ответника. При установяване на така посочените факти от страна на ищците, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил процесните задължения към ЕС.

Както се изясни, не е спорно по делото, че ответникът е собственик на Апартамент № 2, находящ се в гр. С., ул. „О.“ № 86, ет. 2, поради което в качеството си на собственик на обект в процесната ЕС е следвало да прави ежемесечни вноски за поддържане и управление на общите части на ЕС в размера им, определен с решение на общото събрание (в този смисъл и чл. 48, ал. 8 ЗУЕС).

В случая дължимите суми за вноски за управление и поддръжка на ЕС в размер на 25 лева месечно се установяват от Протокол за проведено общо събрание на ЕС, находяща се в гр. С., ул. „О.“ № 86, от 29.01.2018 г. Възраженията на ответника за незаконосъобразно определяне на посочения размер от 25 лв. не следва да бъдат разглеждани по същество, тъй като ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на решенията на ОС, но същевременно ограничава със срок възможността да се иска отмяна на нищожните или незаконосъобразните решения, като е неприложим принципът нищожност да може да се установява безсрочно. Извън срока по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС лицата, които поначало са обвързани от взетите решения, не могат да искат тяхната отмяна, а на още по-силно основание това не може да стане чрез възражение в настоящото производство. Целта на нарочния иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, лимитиран във времето, е да стимулира етажния собственик активно да участва и контролира провеждането на общите събрания, а от друга страна цели и стабилитет на вече взетите решения, тъй като те обикновено засягат функционирането на цялата ЕС, а не само правната сфера на конкретен собственик и в този 3 смисъл законът не е дал превес на правата на последния, респективно на ответника, отчитайки интересът на общността. При липсата на позитивно съдебно решение по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, единствено в което производство съдът е компетентен да прецени тяхната законосъобразност (и то само по въведените с исковата молба пороци), взетите решения на ОС се стабилизират и следва да бъдат изпълнявани, като е недопустимо последващ съдебен контрол (в този смисъл и Решение № 39 от 19.02.2013 г., постановено по гр. д. № 657/2012 г. по описа на ВКС, I ГО). При това положение задължителната сила на тези решения следва да бъде зачетена и следва да се приложат съответните правни последици (така Решение № 155 от 21.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4451/2016 г., IV г. о., ГК и Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о.). В случая ответникът не твърди и не ангажира доказателства да е оспорила по реда на чл. 40 ЗУЕС гореописаните решения на ЕС.

Ето защо в качеството й на собственик на апартамент, находящ се в процесната ЕС, е обвързана от взетите и неоспорени решения на ОС на ЕС.

На следващо място, ответникът е направил възражение за погасяване на част от вземанията чрез плащане. Твърди, че с извършените през исковия период плащания в общ размер на 495 лв. е погасил част от претендираните от ищците в настоящото производство суми, тъй като в платежните нареждания е записан периодът, за който тези суми се внасят, поради което е следвало да бъдат отнесени като платени суми именно за посочените периоди. Ищците признават тези плащания, но считат, че същите са погасили стари задължения на основание т.5.3. от договора за управление и поддръжка от 03.02.2018 г. По тези възражения и доводи съдът приема следното: