Протокол № 522 от 17.09.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 522 гр. Пазарджик, 17.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Цветелина Н. Тодорова при участието на секретаря Петрана Ив. Динева

Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20265200500409 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:33 часа се явиха:

Жалбоподателят „ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС“ ЕООД, редовно призован, не изпращат представител. За него се явява адв. Л. Г., надлежно упълномощен от първата инстанция.

Ответникът Б. И. С., редовно призован, не се явява.

От процесуалният му представител адв. Д. С. е постъпила писмена молба със становище по хода на делото, становище по направените искания за доказателствата и становище по съществото на спора. Представени са доказателства за сторени разноски.

Третото лице помагач „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, редовно призовани, не изпращат представител.

От същите е постъпило становище по хода на делото и по съществото на спора. Като писмено изразяват принципно позицията си, че се присъединяват към въззивната жалба и поддържат доводите в нея.

Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК в отсъствие на представител на ответника и на третото лице помагач

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

1

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение по гр.д.№133 по описа за 2025 година на Районен съд Велинград е осъдено дружеството „Елбрус холидейс“ ЕООД с ЕИК 131059318, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 116 да заплати на Б. И. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.

„Х. М.“ № 31 на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 7669,38 евро /равностойността на 15 000 лв./, частичен иск от 51 129,19 евро /равностойността на 100 000 лв./, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства, в резултат от непозволено увреждане, настъпило на 20.08.2024 г., поради падане на стълби, водещи към външния басейн в СПА хотел „Елбрус“ в гр. Велинград, собственост на ответника, ведно със законната лихва от датата на деликта – 20.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъдено е „Елбрус Холидейс“ ЕООД с ЕИК 131059318, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 116 ДА ЗАПЛАТИ на Б. И. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Х. М.“ № 31 на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 53,99 евро /равностойността на 105,60 лв./, представляващи имуществени вреди за заплатени разходи, както следва: сумата от 25,56 евро /равностойността на 50 лв./, ведно със законна лихва, считано от 28.08.2024 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за присъждане на законна лихва за периода от 20.08.2024 г. до 27.08.2024 г. включително; сумата от 5,93 евро /равностойността на 11,60 лв./, ведно със ведно със законна лихва, считано от 22.08.2024 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за присъждане на законна лихва за периода от 20.08.2024 г. до 21 .08.2024 г. включително; сумата от 7,67 евро /равностойността на 15 лв./ ведно със законна лихва, считано от 22.08.2024 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за присъждане на законна лихва за периода от 20.08.2024 г. до 21.08.2024 г. включително; както и сумата от 14,83 евро /равностойността на 29 лв./, ведно със законна лихва, считано от 11.09.2024 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за присъждане на законна лихва за периода от 20.08.2024 г. до 10.09.2024 г. включително.

Осъдено е дружеството Елбрус Холидейс“ ЕООД с ЕИК 131059318, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 116 да заплати на Б. И. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Х. М.“ № 31, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по гр. д. № 133/2025 г. по описа на РС Велинград възлизащи в общ размер на 1780,18 евро /равностойността на 3481,72 лв./

В производството е участвало третото лице- помагач на страната на ответника, застрахователна компания „ЗАД Армеец“ АД се ИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. Стефан Караджа № 2.

2

В срок постановеното решение е обжалвано от "Елбрус Холидейс" ЕООД .

Обжалват решението в осъдителната му част,като считат,че първоинстанционният съд е достигнал до неправилни фактически и правни изводи и молят обжалваното решение да бъде отменено. Решението било неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, както били допуснати съществени процесуални нарушения, било и необосновано.

Съдът не обсъдил всички събрани по делото доказателства.

Фактическите изводи на съда се основавали предимно па показанията на свидетел - съпругата на ищеца, която е заинтересовано лице и не е непосредствен очевидец на самият инцидент. Съдът кредитирал показанията на този свидетел,като приел,че настилката е била мокра без да са налице обективни доказателства за това.

В мотивите си съдът направил изводи за състоянието на настилката и липса на сигнализация, без тези обстоятелства да са установени по несъмнен начин.

Причиненото на ищеца разстройството на здравето било кратковременно, за около месец, според експерта. Нямало телесна повреда и възстановителния процес приключил за това време. Другите страдания на ищеца нямали връзка с падането му в хотела.

Мястото на падане били стълби, при използването на които трябвало да се внимава, още повече,че имало 3 начина на преминаване през тях. Ищецът бил преди това 5 пъти в този хотел,следователно бил запознат с обстановката.

Не било установено кой точно начин на придвижване – слизане по стълби ищецът е използвал. Имало и светещи предупредителни лепенки на земята /черно-жълто/, както и табели „Мокър под“ навсякъде.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД не можела да се основава на предположения . По делото не била изследвана настилката, с помощта на експерт,нямало снимков материал, свидетели очевидци. Показанията на свидетелите, които установявали наличие на организация по почистване, подсушаване и сигнализация в СПА зоната не били правилно преценени.

Нямало причини да не се кредитират показанията на тези свидетели,макар и служители на хотела. Неправилно съдът не приел,представен от ответника снимков материал.

По делото не била назначена експертиза относно вида на настилката, изискванията и стандартите за безопасност в такива хотели, обичайната практика за поддръжка.

Отговорността по чл.49 от ЗЗД била гаранционно –обезпечителна.Самия факт на настъпил инцидент не водел автоматично до отговорност на ответника.

Наличието на мокра настилка в зони с басейн и СПА

3 представлявало обичаен, предвидим и социално поносим риск.

За да се приеме,че иска е основателен било необходимо да е налице,дефект на настилката, нарушение на технически или нормативни изисквания, състояние, което надхвърля нормалния риск за обекта. В конкретният случай нямало доказателства за такива обстоятелства.

Ответникът полагал дължимата грижа за хиляди гости, но не било възможно гарантиране на абсолютната им безопасност.

Изискването подът да бъде сух във всеки един момент в СПА среда било противоправно завишаване на законовия стандарт. Първоннстанционният съд неправилно приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД. Не било установено конкретно противоправно действие или бездействие на служител на хотела, нито нарушение на нормативни, технически или общоприети правила за безопасност. В тежест на ищеца било да установи елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане,като само вината се предполагала до доказване на противното.

Дори да се приеме наличие на влажна настилка, не било доказано по категоричен начин, че именно това е причината за падането на ищеца. Не били изключени други възможни причини - неподходящи лични обувки, загуба на равновесие или невнимание.

Не била установена причинно – следствената връзка . Налице било съпъпричиняване, тъй като ищецът не положил дължимата грижа за собствената си безопасност. Ищецът е редовен гост на хотела и било възможно съпричиняване, поради недостатъчно внимание неподходящи обувки, неизползване на перилата.

Ответникът твърди,че пода е бил чист, сух и не е бил хлъзгав. Касаело се за случайно събитие.

Освен това имало обозначени вертикални табели /„Внимание Мокър Под“/ и хоризонтално предупреждение. След инцидента било оказано пълно съдействие на ищеца. Ищецът не заявил никакви претенции и не бил провеждан разговор между страните.

Присъденото обезщетение било прекомерно, с оглед приетото в съдебната практика. Оздравителният процес приключил в кратък срок.

Неимуществените вреди не били доказани,като съдът кредитирал в тази насока само показанията на свидетелката – съпруга на ищеца.

Липсвали данни за трайни увреждайки или тежки последици за ищеца.

Инцидентът настъпил в зона с обективно предвидим риск - СПА/басейн, което следва да бъде отчетено при определяне па справедлив размер па обезщетението.

По делото е установено наличие на валидна застраховка „Злополука на гости на хотели“. Съдът формално е конституирал застрахователя, но не анализирал неговата позиция, мнения, искания и значението на това правоотношение при преценката на отговорността.

4

Този довод е несъстоятелен, тъй като застрахователя участва като помагач в производството, има всички права за ангажира доказателства,но последицата от участието му е обвързаност от прието от съда.

Съдът допуснал и процесуални нарушения.

В случая ищецът не провел пълно доказване за противоправно поведение длъжностни лица при ответника.

Считат,че иска е недоказан и като такъв неоснователен.

Правят доказателствени искания – за допускане на съдебно-техническа експертиза, като обосновават искането си с необходимост, възникнала след постановяване мотивите на съда.

Представени са и писмени доказателства, като не е мотивирано представянето им пред въззивната инстанция.