Решение № 176 от 29.12.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Русе, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Свилен Сирманов

Членове:

Юлиян Стаменов

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Недялка Неделчева в присъствието на прокурора С. Гр. Г. като разгледа докладваното от Юлиян Стаменов Въззивно административно наказателно дело № 20224500600875 по описа за 2022 година Производство по чл. 7 ал. 3 от УБДХ.

Б. Т. Т. е обжалвал решението по н.а.д. № 2320/22 г. на РРС, с което по реда на чл. 6 ал. 1 б. „а“ вр. ал. 3 вр. чл. 1 т. 2 от УБДХ е ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл. 1 от УБДХ, за това, че на 19.11.2022 г., в гр. Русе, извършил непристойна проява, изразена в оскърбително отношение и държане към М. П. Д. и в сбиване с нея, с което нарушил обществения ред и спокойствие. Деянието е извършено на 19.11.22 г., около23,30 ч., на публично място, находящо се в гр. Русе, на бензиностанция „Инсаойл“ на бул. „Липник“ № 73. Конкретизирани са оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон и необоснованост, по подробно изложени съображения и с искане за отмяна на решението.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от жалбоподателя и защитника му.

Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна.

1

След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните окръжният съд прие, че

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА досежно основното искане в нея за отмяна на първоинстанционното решение. Основателно изтъкнатите в нея, обаче, процесуални нарушения в предхождащите съдебното производство стадии на административнонаказателното производство, както тези които констатира в настоящото производство въззивната инстанция, изначално са опорочили административнонаказателното производство и обуславят прекратяването му без възможност за приключване на същата с произнасяне по същество.

Така видно от материалите по делото, вкл. приложените преписи от решението и протоколите от съдебните заседания по н.а.д. № 2157/22 г. на РРС актът за констатиране на проява на дребно хулиганство, въз основа на който е образувано настоящото производство, се отнася за същите събития и дублира изцяло деянията на административно-наказания Б. Т. Т. и М. П. Д., третирана тук като обект на хулиганските му агресивни действия.

С решение по 2157/22 г. на РРС, в сила от 25.11.2022 г. с потвърждаването му по в.а.н.д № 774/22 г. по отношение на М. Д. със сила на присъдено нещо е прието за устанвоно, че същата дата и място е извършила хулиганска проява, изразяваща се в агресивни действия по отношение на Б. Т. Т., като го наплюла, нарекла го свиня и боклук , нанесла му удари с ръце и крака и демонстрирала притежание на хладно оръжие – нож с дължина на острието двадесет сантиметра, както и също такава проява към Н. В. Т..

Видно от констатациите в мотивите към решението по а.н.д.2157/22 г. на РРС, възприети изцяло и в потвърждаващото въззивно решение, съдът е анализирал от фактическа и правна страна възникналия и протекъл конфликт на бензиностанцията между Т. и Д., вкл. с всички детайли предмет на 2 настоящото производство /наплюване и сбиване/, като ескалация обаче на безспорно започнатата от Д. агресия и с обхващане и обсъждане и на редица други детайли, безспорно установени по двете дела, като многобройните, последавателни и упорити агресивни действия от страна на Д., непредизвикани с нищо от Т., достигнали вкл. до вадене и до изваждане и демонстриране на нож /конфискуван от съда на осн. чл. 20 ал. 1 от ЗАНН като вещ послужила за осъществяване на умишлено нарушение. Деянията на Т.и Д., предмет на двете производства, безспорно и видно от непротиворечивите гласни, писмени и веществено доказателства по делата са извършени в хода на провокирания и ескалирания единствено от Д. конфликт, не е налице разделяне и темпорална последователност разграничаваща вменените на Т. по настоящото дело деяния. Впрочем те са и неясно и непълно формулирани, вкл. в обжалваното съдебно решение, където посоченото в акта /и както се посочи подробно обсъждано в предходното приключило а.н.дело/ „наплюване“ въобще липсва, а деянието е формулирано като „оскърбително отношение и държане с Д. и сбиване с нея“. Липсват при това каквито и да било обсъждания и въобще твърдения в акта за констатиране на нарушението по настоящото дело и първоинстанционното решение и по въпросите дали въобще и как именно са възприети деянията на всеки от двамата участници в сбиването, за разлика от констациите по 2157/22 г. на РРС, където, за да се приеме, че се касае за хулигански действия по принцип, е прието със сила на присъдено нещо, че именно действията на Д. са изразявали явно неуважение към обществото, скандализирайки и възмущавайки присъствувалите свидетели /Б., К. и др./. Впрочем и по настоящото дело впечатленията на разпитаните свидетели по тези важни въпроси за идентични с установените по предходното дело.

Налице е следователно съвпадение на предмета на двете с дела досежно обсъжданите деяния на всеки от участниците в процесния конфликт, което по правилото „non bis in idem“ - чл. 24 ал. 1 т. 5 от НПК вр. чл. 11 от ЗАНН вр. чл. 9 от УБДХ изключва ново наказателно, вкл. административнонаказателно производство за същите деяния и обуславя прекратяване на административнонаказателното производство.

Наред с изложеното основателни са и доводите по жалбата за допуснати при провеждането на административнонаказателното производкство и специално в досъдебната му фаза съществени нарушения на процесуалните 3 правила. Съгласно резонно цитираните в от жалбоподателя разпоредби по чл.

2 и 3 от УБДХ, както и съгласно субсидиарно приложимите за неуредените въпроси разпоредби /чл. 9 от УБДХ/ разпоредби по ЗАНН /чл. 36, 37, 40, 43/ инициирането на производствата по УБДХ е предоставено от законодателя в прерогативите на определен кръг от органи /МВР, кметове и зам. кметове, които „констатират проявата“ и „съставят акт“. Това означава установяването, възприемането на съставомерното по УБДХ деяние да е извършено от някой от тези изчерпателно изброени органи и на това основание, по тяхна инициатива да се извърши надлежното му дощкументиране в акта за установяване на нарушението, с известните атрибути и изисквания уредени в закона. Основателни са оплакванията по жалбата, че в случая, видно и от изричните показания на актосъставителя в първоинстанционното производство, той е действувал на въз основа на такива лични или дори на други служители от МВР впечатления, а „по разпореждане на съда“ след горепосоченото предходно приключване на а.н.д. № 2157/22 г. на РРС. Актосъставителят изрично е обяснил в съдебно заседание, че е „приложил „ същите обяснения /впрочем видно от материалите по делото към съставения от него нов акт липсват такива приложения. Актът е съставян на три последователни дати, не в присъствието на нарушителя и свидетелите, като е подписван от тях както в кабинета при актосъставителя, така и на местопроизшествието - но три седмици по-късно – на процесната бензиностанция от единия свидетел, работещ там. Така са нарушени както императивните изисквания относно компетентността по установяването и актуването на деянието, така и преклузивните срокове и императивни изисквания относно съставянето на акта. При това, както се посочи, за същия скандал и същите деяния на Т. и Д., извършени едновременно. Тези нарушения, наред с горните, също са опорочили проценото административнонаказателно производство по начин правещ ненужно обсъждането на доводите по същество относно доказаността или не на вменените на Т. съставомерни деяния. Последните, най-сетне, не са и конкретизирани адекватно на разпоредбата по чл. 1 ал. 2 от УБДХ /оскърбителното отношение и държане и сбиване с Д. очевидно не изчерпват състава по разпоредбата/.

Ето защо обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен и процесното административнонаказателно производство – прекратено.

4

Искането за разноски на жалбоподателя е частично основателно. Такива в настоящатга инстанция всъщност не са установени, но са направени в първата, в размер на 600 лв. адвокатски хонорар. Съдът прие, в съответствие с разпоредбата по чл. 143 от АПК и чл. 63 от ЗАНН вр. чл. 9 от УБДХ, че тези разноски следва да ес намалят на 200 лв., в какъвто размер се дължат от бюджета на административнонаказващият орган в случая РРС.

По тези съображения окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 749/16.12.2022 г. по н.а.х.д. № 2320/2022 г. на РРС – седми нак. състав и вместо него постановява

ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното производство по чл. 6 ал. 1 б. „а“ вр. ал. 3 вр. чл. 1 т. 2 от УБДХ № УРИ3339.р-17165/14.12.2022 г. на МВР-Второ РУ-Русе против Б. Т. Т. от гр. Русе, ЕГН ********** за деяние на 19.11.2022 г. около 23,30 ч. в гр. Русе, на бензиностанция „Инсаойл“ на бул. „Липник“ № 73 на бензиностанция „Инсаойл“ на бул. „Липник“ № 73.

На основание чл. 63д от ЗАНН вр. чл. 143 от АПК разноските по производството – адвокатски хонорар – в размер на 600 лв. подлежат на възстановяване, като в случая съдът намалява същите на 200 лв., платими от бюджета на РРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба или протест в 7 дн. срок от днес пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5