Определение № 1794 от 02.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1794 гр. Пловдив, 01.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501603 по описа за 2024 година Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв. Н. И. против определение № 5397 от 30.04.2024 г., постановено по гр. д. № 4562/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, III гр. Състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото Решение № 1192/18.03.2024 г., в частта му за разноските, които са му присъдени на основание чл. 38, ал.2 от Задв. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение с довода, че присъденото възнаграждение на процесуалния представител на по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. за осъществената от адв. Н. И. правна помощ е следвало да бъде определено съобразно отхвърлената част от исковете, но съгласно разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се определи в размер на 480 лв. за всеки един от трите обективно съединени иска. Искането е да се отмени атакуваното определение, а вместо него да се постанови друго такова, с което на адв. И. да се присъди допълнително възнаграждение в размер на 965,22 лв., а в условията на евентуалност, да се намали присъденото на ищеца възнаграждение, като същото се намали, изчислявайки се на база 300 лв.

Ответникът по частната жалба „Кредит Инс“ АД е взел становище за неоснователност на същата.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в производството, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Ето защо същата е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се приема за неоснователна, при следните съображения:

С Решение № 1192/18.03.2024 г., постановено по гр. д. № 4562/2023 1 г. по описа на Районен съд Пловдив, III гр. състав е признато за установено в отношенията между страните, че П. И. И. дължи на „Кредит Инс“ АД сумата от 370 лв. - главница, дължима по Договор за потребителски кредит, сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното й изплащане, като за разликата над този размер до пълния претендиран размер от 443,16 лв. искът е отхвърлен. Отхвърлен е и искът на „Кредит Инс“ АД против П. И. за установяване на дължимостта на сумата от 30 лв. - договорна лихва за периода от 11.06.2022 год. до 11.08.2022 год., както и иска за установяване на дължимостта на сумата от 18,03 лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода от 12.06.2022 год. до 06.12.2022 год., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

С решението П. И. И. е осъдена за заплати на „Кредит Инс“ АД разноски в размер на 308,91 лв., сторени в исковото производство и в заповедното производство.

Със същото решение „Кредит Инс“ АД е осъдено да заплати на адв.

Н. И. И. в качеството му на пълномощник на П. И. И. адвокатско възнаграждение за предоставено на страната безплатно представителство по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 74.02 лв. съобразно отхвърлената част от исковете, изчислени на база размер на дължимото се адвокатско възнаграждение за всички искове, определен от РС на 300 лв.

С молба от адв. Н. И. И. е отправил искане до съда да измени решението си в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, като с атакуваното тук определените ПРС е оставил молбата без уважение.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав намира това определение за правилно.

Защитата пред първата инстанция, осъществена от адв. Н. И. И. се изразява в подаване на отговор на искова молба, както и на допълнителна писмена молба, приповтаряща казаното в отговора, без явяване в съдебно заседание и събиране на доказателства.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение, в хипотезата на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. следва да се съобрази постановеното на 25.01.2024г. решение на СЕС по дело С-438/22г., в което е посочено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Ето защо в настоящия казус на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС съдът ще откаже да приложи 2 нормата на чл.2 ал.5 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски хонорари, тъй като посочената разпоредба създава ограничение на конкуренцията по смисъла на посочените норми от ДФЕС и ДЕС.

Ето защо и предвид цената на исковете, действителната фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че се касае до спор, по който вече има установена съдебна практика, а защитата на ответника се изразява единствено в подаване на отговор на исковата молба, без явяване в съдебно заседание и ангажиране на доказателства, съдът приема, че дължимото се адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на въззиваемия адв. Радостин Радев ще се определи под минималния размер по Наредбата №1/09.07.2004г. за един иск, в размер на 300 лв.

Неоснователно е и искането за намаляване на възнаграждението, присъдено на насрещната страна, като същото се изчисли на база 300 лв.

Районният съд е определил същото, като е взел предвид, че ищецът е направил разноски в размер на 125 лв. за заплатена ДТ, в размер на 480 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство, в размер на 25 лв. за заплатена ДТ в заповедното производство и в размер на 480 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство. Или, разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение са реално заплатени, което се установява и от представените договори за правна защита и съдействие.

Настоящият съдебен състав споделя доводите, изложени в Определение № 7 от 17.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 339/2021 г., I т. о., ТК, а именно, че при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски (по своята правна същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл. 78 ГПК. Разпоредбата н а чл. 78 ГПК регламентира случаите, при които страната е заплатила възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, а разпоредбата на чл. 38 ЗА урежда хипотезата, при която се предоставя безплатна правна помощ. В хипотезата по чл. 38, ал. 2 ЗА липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар от всеки един от представляваните като предпоставка за неговото заплащане съгл. т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Меродавен за определяне размера на възнаграждението по чл. 38, ал.

2 ЗА при съобразяване с нормативно предвидения минимален размер, е принципът за възмездност на адвокатския труд (чл. 36, ал. 1 ЗА ).

Въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер – този с Наредба № 1/09.01.2004 г., не може да бъде приложено, предвид даденото тълкуване в решението на СЕС по дело C-438/22. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, а възнаграждението следва да бъде определено според предвидените в ГПК обективни критерии: фактическа и правна сложност на 3 делото, обем на извършената от адвоката работа. /В този смисъл са Определение № 2948 от 12.06.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1567/2024 г., Определение № 1570 от 13.06.2024 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 664/2024 г./.

Ето защо частната жалба се явява неоснователна. Като такава, същата ще се остави без уважение.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв. Н. И. против определение № 5397 от 30.04.2024 г., постановено по гр. д. № 4562/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, III гр. състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото Решение № 1192/18.03.2024 г., в частта му за разноските, които са му присъдени на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4