Решение № 32 от 09.02.2024, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. гр. Димитровград, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Т. Г. Д. като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело № 20225610100544 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128 КТ и чл.222, ал.3 КТ.

ИЩЕЦЪТ - С. Х. К. от гр.Димитровград твърди, че работила в ответното дружество както „санитар“ с безсрочен договор от 01.11.2015 г. до 16.06.2021 г. и с размер на работна заплата от 325 лева за 4-ри часов работен ден и добавка за трудов стаж и професионален опит – 17 лева или общо 342 лева. По нейно искане трудовото правоотношение било прекратено по чл.327, ал.1, т.12 КТ, поради придобиване право на пенсия. В заповедта за прекратяване било посочено изплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, но дружеството дължало и обезщетение по чл.222, ал.3 КТ – за срок от два месеца в размер на БТВ, което плащане било отказано. Не били изплатени трудовите възнаграждение за работа на първа линия в посочен период, съгласно чл.5 ЗБНЗОК за 2020 и 2021 г., като на ищцата се следвало такова в половин размер, именно по 60 лева месечно. Моли за постановяване на решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати обезщетение по чл.222, ал.3 КТ – 684,00 лева и 870 лева допълнително трудово възнаграждение, ведно със законната лихва. Претендира деловодни разноски.

Производството в частта по отношение на иска по чл.222, ал.3 КТ беше прекратено поради отказ от иска, на основание чл.233 ГПК. Предприема на основание чл.214 ГПК изменение на иска в частта по чл.128 КТ- относно допълнителното трудово възнаграждение – ковид добавки, който намаля от 870 на 390 лева и 43,30 лева лихва, в останалата част оттегля иска.

ОТВЕТНИКЪТ - АГППМП „ЗДРАВЕ“ ООД – Димитровград не подава отговор. В съдебно заседание пълномощникът на дружеството оспорва иска. Твърдят, че не са дали повод за завеждане на делото, тъй като претенциите касаещи средствата отпускани от държавата за работа при неблагоприятни условия на труд, са били предвидени единствено за санитари в болничната помощ – ковид отделения в болници, където не се твърди ищцата да е полагала труд, поради което и ответното дружество не 1 е получавало такива средства. По отношение на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ ответницата не била отправяла молба, нито представила съответните документи, удостоверяващи, че е достигнала стаж и възраст, за които претенции научили в исковата молба. Размера на това обезщетение бил заплатен на ищцата. Моли за отхвърляне на претенциите като неоснователни. Претендира деловодни разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

Ищцата представя молба до управителя на ответното дружество, в която се посочва, че във връзка с достигане на необходимия стаж и възраст за пенсиониране, отправя предизвестие за прекратяване на трудовите правоотношения, като при съгласие моли за прекратяване на трудовия договор – по взаимно съгласие, налице били и основанията на чл.327, ал.1, т.12 КТ. Молбата е без входящ номер и дата, носеща печат на ответното дружество.

Прилага Заповед № 3/17.06.21 г. за прекратяване на тр. Договор № 58/30.10.2015 г. , на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ, считано от 17.06.2021 г., на длъжност санитар. Посочено е, че лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Представен е фиш за заплати за м. юни 2021 г., както и копие на тр. книжка стр.24 и 25 с отразяване на тр. стаж.

Допълнително се представят писмо от 31.05.22 г. до ищцата от Д“ИТ“Хасково.

Ответното дружество представя преводно нареждане от 01.06.2022 г. за платеното обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на 669,50 лева, Договор от 07.02.2020 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ с НЗОК, разчетно платежна ведомост за м. май 2022 г., както и допълнително споразумение № 4 към договор за оказване на първична извънболнична помощ от 17.12.2020 г.

За изясняване на делото от фактическа страна се назначи съдебносчетоводна експертиза. От заключението на същата се установява, че размерът на БТВ за м. май 2021 г. служещо за база за изчисляване на обезщетенията по чл.228 КТ е 334, 75 лева. Размерът на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ за 2 месеца е 669,50 лева.

Сумата е преведена с преводно нареждане от 01.06.2022 г. При извършената проверка е установено, че на ищцата не е изплащано допълнително трудово възнаграждение по чл.5 от ЗБНЗОК, в сила от 01.01.2021 г., отнасяща се за болнична медицинска помощ.

Евентуално дължимата сума на претендираните добавки за периода от 01.12.2020 г. до 16.06.20 г. би била: за 2020 г. 1 м. по 60,00 лева, за 2021 г. – 5 м. по 60 лв. = 300 лв. и 0,5 м. х60 лв. =30,00 лв. или общо 390,00 лева. Размерът на законната лихва за забава, изчислена помесечно по калкулатора на НАП върху претендираните суми до датата на предявяване на исковата претенция е 43,30 лева.

В съдебно заседание вещото лице посочва, че е плащано само на лекари и медицински сестри, на санитари не е плащано, не е плащано и на медицинска сестра, която е на регистратурата. Здравната каса е започнала да плаща от м. декември 2020 г. само за първична извънболнична медицинска помощ. Дружеството е получило една обща сума, която се разпределя със заповед на управителя и съгласно Методиката, която определя кои има право – лекари и медицински сестри. За санитарите се упоменава в болничната помощ – там се цитират и санитарите по 120 лева., но това касае болничната помощ.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните 2 правни изводи:

Не е спорно между страните, а това се установява и от представената тр. книжка, че ищцата е изпълнявала длъжността „санитар“ при ответното дружество от 01.11.2015 г. до 16.06.2021 г., когато трудовото й правоотношение е прекратено от 17.06.2021 г., на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ – придобиване от лицето на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Производството по делото в частта по отношение претенцията за неизплатено обезщетение по чл.222, ал.3 КТ беше прекратено поради направен отказ от иска на основание чл.233 ГПК в съдебно заседание от ищцата.

Следва да се разгледа по същество претенцията относно неизплатено допълнително трудово възнаграждение.

Претенцията си за неизплатено допълнително трудово възнаграждение за работа при неблагоприятни условия по повод на обявена епидемична обстановка, ищецът извежда от разпоредбата на чл.5 от ЗБНЗОК за 2020 г. и 2021 г. Посочва, че такива възнаграждения били изплатени само на лекарите и медицинските сестри, като на санитарите се полагала сумата от 120 лева, като тя при 4-часов работен ден за периода от 01.04.2020 г. до 16.06.2021 г. или за 14 месеца и половина следвала да получи половината от сумата от 120 или 60 лева месечно.

ЗБНЗОК за 2020 г. не съдържа чл.5.

Съгласно чл.5, ал.1 ЗБНЗОК за 2021 г. (Обн. ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) За срок на обявена извънредна епидемична обстановка поради епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето чрез трансфер от централния бюджет по бюджета на НЗОК се осигуряват средства на изпълнителите на болнична медицинска помощ за изплащане на допълнителни трудови възнаграждения на медицинския персонал за всеки месец, както следва:

1. на лекари – в размер на 600 лв.;

2. на специалисти от професионално направление "Здравни грижи" – в размер на 360 лв.;

3. на санитари – в размер на 120 лв.

Цитираната разпоредба визира осигуряването на средства за допълнителни трудови възнаграждение чрез трансфер от ЦБ по бюджета на НЗОК на изпълнителите на болнична медицинска помощ.

Ищцата е работила по трудов договор в групова практика за първична медицинска помощ – по чл.8, ал.1, т.1, б.“б“ ЗЛЗ, съгласно който лечебни заведения за извънболнична помощ са: 1. Амбулатории за първична медицинска помощ, които могат да бъдат: б) групова практика за първична медицинска помощ. Т.е. категорично се касае за работа като санитар в лечебно заведение за извън болнична помощ, поради което и по силата на този текст на ищеца не се следва допълнително трудово възнаграждение за срока на епидемичната обстановка.

За пълнота на изложението следва да се посочи и следното:

Съгласно чл. 15а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), по време на извънредното положение, съответно на извънредната епидемична обстановка и до три месеца след нейната отмяна 3

Националната здравноосигурителна каса и Българският лекарски съюз, съответно Българският зъболекарски съюз, може да подпишат анекс към съответния национален рамков договор, който съдържа заплащане за работа при неблагоприятни условия по време на обявеното извънредно положение, съответно на извънредната епидемична обстановка и до три месеца след нейната отмяна на изпълнителите на медицинска помощ, съответно на дентална помощ, условия и ред за заплащането и методика за определяне размера на сумите. Средства може да се осигуряват и чрез допълнителен трансфер от бюджета на Министерството на здравеопазването. Министерството на здравеопазването може да изплаща допълнителни възнаграждения за постигнати резултати на служители в системата на Министерството на здравеопазването и подведомствените му разпоредители с бюджет, работещи при неблагоприятни условия на труд по време на обявеното извънредно положение, съответно на извънредната епидемична обстановка, включително за дейности, свързани с поставяне на ваксини срещу COVID-19.

Именно предвид дадената възможност за подписване на анекс към НРД за медицински дейности за 2020 – 2022 г. съгл.чл.13 НРД е във връзка с определените съвместно от НС на НЗОК и УС на БЛС Условия и ред в изпълнение на чл.13 от НРД, е сключено представеното по делото Допълнително споразумение № 4 към Договор 260416/07.02.2020 г. между НЗОК и ответното дружество, като е договорено авансово плащане в посочен размер за дейността по чл.2 от Договора, извършена през м. декември 2020 г., в която се включва авансово заплащане на сумите за м. декември 2020 г. по т.6а и т.6аа от „Методика за определяне на размера на сумите, заплащани от НЗОК на изпълнители на медицинска и дентална помощ за работа при неблагоприятни условия по повод на обявена епидемична обстановка“, съгласно чл.187а НРД, според която изпълнителят на ПИМП има право на заплащане по чл.179, ал.1, т.10 НРД – работа при неблагоприятни условия, свързани с обявено извънредно положение, съответно извънредна епидемична обстановка, съгласно методика, приета от НС на НЗОК и съгласувана с представителите на БЛС, определени по реда на чл. 54, ал. 3 от ЗЗО.

Според разпоредбите на Методиката - чл. 6а (нова - 1.12.2020 г.) За работа при неблагоприятни условия по повод на обявена епидемична обстановка на изпълнител на първична медицинска помощ се изплаща месечна сума в размер на 1000 лв. за всеки лекар, за който здравноосигурените лица са упражнили правото си на избор по реда на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (Приета с ПМС № 119 от 22.05.2006 г. , обн., ДВ, бр. 45 от 2 юни 2006г.) в съответното лечебно заведение, както и за наетите лекари в лечебното заведение, ако информацията за тях е представена при сключването на договор с НЗОК за 2020 година. Данните за наблюдението на пациентите се отразяват в електронната система КОВИД-19.

6аа. (нова - Решение № РД-НС-05-9 от 16.12.2020 г.) За работа при неблагоприятни условия по повод на обявена епидемична обстановка на изпълнител на първична медицинска помощ се изплаща месечна сума в размер на 360 лв. за всеки нает професионалист по „Здравни грижи“, в лечебното заведение.

В случая се касае за целево финансиране – субсидиране, от НЗОК, поради което предоставените средства могат да се ползват единствено и само за предвидените в Методиката субекти, по установения в нея ред. Не е налице възможност ответникът да извършва преценка по целесъобразност относно разходване на тези средства за други дейности и цели, включително и за заплащане на допълнително трудово възнаграждение на наетия персонал.