Решение № 7770 от 19.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7770 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20251100104282 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба от В. Н. С. срещу И. Н. Н., с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв. – представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди поради набедяването на ищеца от ответника с писмен сигнал пред надлежен орган на власт, че е извършил престъпление, по който сигнал е образувана пр. пр. № 14762/2020 г. по описа на СРП, която пр. пр. е прекратена с постановление от 12.02.2021 г. поради липсата на достатъчно доказателства за извършено престъпление.

В исковата молба се поддържа, че на 12.04.2020 г. ответникът подал сигнал до СРП за изказване на ищеца по ТВ Алфа: „Излезте масово на Великден на църква и докажете, че Бог е над М.!“, като настоявал на ищеца да бъде потърсена отговорност по чл. 320 НК.

Образувано било ДП за престъпление по чл. 320, ал. 1 НК и чл. 270, ал. 1 НК, което било прекратено с постановление № 14762 от 12.02.2021 г. с мотив, че няма доказателства за извършено престъпление по чл. 320, ал. 1 НК. В продължение на една година обаче ищецът търпял страдания поради отлив на избиратели, приятелите и колегите променили отношението си към него, търпял емоционални страдания, които се отразили негативно върху качеството на неговия жИ.т. Моли за уважаване на предявения иск. Сочи банкова сметка IBAN: ****.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който предявения иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Исковата молба била и нередовна, не били представени доказателства към нея. Твърди се, че било спорно дали исковата молба е подадена в давностния за това срок, тъй като уточнителната молба била 1 подадена след изтичането му. Оспорват се твърденията в исковата молба ищецът да е търпял отлив на избиратели. Преценката за образуване на ДП била на прокуратурата и подаденият сигнал не бил достатъчен повод за образуване на наказателно производство. Образуваното ДП не било първото срещу ищеца. Изброяват се ДП, наказателни производства и публично известни деяния, за които се твърди да са свързани с ищеца по производството. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.

2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В отговора на исковата молба на И. Н. са изложени твърдения за недопустимост на производството и за нередовност на исковата молба. С уточнителна молба /л. 12-14/ са отстранени нередовностите на исковата молба, Наличието или не на доказателства за твърдените обстоятелства касае основателността на предявения иск, а правната квалификация на предявения иск се дава от съда, съобразно твърденията на ищеца.

Претенциите са допустими и редовни и подлежат на разглеждане по същество.

Предявени са искове с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да установи, че ответникът с конкретните си протИ.правни действия, които се изразяват в подаване на сигнал до СГП за извършено от ищеца престъпление /при знание неистинността на твърдените от тях обстоятелства и заявяването им с цел да увредят ищеца/, му е причинил неимуществени вреди и какви точно, причинноследствената връзка между поведението на ответника и причинените неимуществени вреди, както и конкретния размер на неимуществените вреди.

С определение от 21.08.2025 г. е указано на ищеца, че не сочи доказателства за подаден сигнал от ответника до СРП на 12.04.2020 г. за престъпление по чл. 320 НК, за образувано ДП, което впоследствие е прекратено с постановление от 12.02.2021 г., респ. за търпени неимуществени вреди поради действията на ответника, както и не сочи доказателства за предварително знание от страна на ответника за неистинността на твърдените обстоятелства във вр. с подадения сигнал.

От постановление за привличане на обвиняем от 14.04.2020 г. по ДП № 76/2020 г., се установява, че В. Н. С. е привлечен в качеството на обвиняем за извършване на престъпления от общ характер: за това, че на 12.04.2020 г. в гр. София, чрез телевизионното предаване „Неделник“ излъчвано в телевизия „Алфа“, е извършил подбуждане към престъпление чрез отправяне на призиви за нарушаване на протИ.епидемичните мерки:

„излезте масово на Великден и докажете, че Бог е над М.“, „…застанаха едни хора на два метра един от друг в храма. Какво показват? Кое им е по-важно – М. или Бог? Народът, вярващите да реагират и да кажат, че това не е правилно“, „Или имаш вяра, или слушаш ген.

М.. Ако имаш вяра в Бог, не трябва да си слагаш маска пред лицето на Бога в храма“ – престъпление по чл. 320, ал. 1 НК и за това, че на 13.04.2020 г. в гр. София протИ.законно е пречил на орган на властта – И. В.И. и И.А.М. – служители при 08 сектор, ОПКП – СДВР, да 2 изпълнят служебните си задължения, свързани с връчването на призовка за явяването му в качеството на обвиняем в СДВР – престъпление по чл. 270, ал. 1 НК.

По делото е представен и неподписан документ, който се твърди да изхожда от ответника и, който е адресиран до прокуратурата и съдържа информация за препратено до прокуратурата писмо със заглавие „В. С.: излезте масово на Великден и докажете, че Бог е над М.!“, тъй като в писмото се съдържали данни за престъпления против реда и общественото спокойствие.

Въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК, ищецът не установява при условията на пълно и главно доказване, че именно с оглед сигнал на ответника /а не поради изявление в национален ефир/ е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 320, ал. 1 НК, което е прекратено с постановление от 12.02.2021 г. по пр. пр. №14762/2020 г.

Дори обаче тези обстоятелства да бяха установени по производството, съдът следва да отбележи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 45 КРБ гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. Наред с това по силата на чл. 56, изр. 1 КРБ всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени негови права или законни интереси, като съгласно чл. 117, ал. 1 КРБ, тази защита може да бъде осъществена и по съдебен ред.

Затова подаване на жалби/сигнали, молби до компетентни органи представлява признато от закона право и само по себе си не е протИ.правно действие, което да обуслови отговорност за вреди причинени на трети лица. Такава протИ.правност обаче може да възникне в случаите, когато правото се упражнява недобросъвестно, т. е. когато е налице злоупотреба със същото по чл. 57, ал. 2 КРБ – виж решение № 758 от 11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о. на ВКС, решение № 668 от 19.03.2010 г. по гр. д. № 320/2009 г., IV г. о. на ВКС, решение № 201 от 06.01.2020 г. по гр. д. № 3973/2018 г., IV г. о. на ВКС. Подаването на молба/сигнал до съответния компетентен орган съставлява упражняване на законоустановена възможност ‒ гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни. Молителят е добросъвестен и, когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право /т. е. протИ.правно поведение/ е налице, когато молбата/жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато молителят знае, че те са неверни, и подава молбата/сигнала, за да навреди другиму или, за да накърни друг обществен интерес – виж решение № 53/04.04.2018 г. по гр. д. 1913/2017 г., III г. о. на ВКС.

За предявяването на неоснователен иск пред съд или подаването на сигнал от едно лице, то не може да носи отговорност по чл. 45 ЗЗД за причинените на другата страна неудобства, притеснения или душевни страдания в резултат от жалбата. Гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни, като молителят/жалбоподателят се приема за добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени по делото пред надлежните органи ‒ виж 3 решение № 758 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о.

Тъй като добросъвестността се предполага, то в тежест на ищеца е да я опровергае чрез пълно и главно доказване – виж решение № 245/5.11.2014 г. по гр. д. № 1734/2014 г., III г. о. на ВКС и определение № 795/6.11.2019 г. по гр. д. № 4543/2018 г., IV г. о. на ВКС.

Следователно, за да се ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили от сезиране на държавен орган, трябва да се установи, че ответникът предварително е знаел неистинността на твърдените обстоятелства, но ги е заявил единствено с цел да увредят ищеца. Доказването може да бъде осъществено и чрез косвени доказателства, установяващи странични обстоятелства, които, преценени в съвкупност, да създават сигурно убеждение у съда относно съществуването или несъществуването на твърдения факт ‒ виж решение № 139 от 06.08.2018 г. по гр. д. № 2508/2017 г. на IV г. о., решение № 189 от 17.01.2018 г. по т. д. № 2646/2016 г. на II т. о. и др.

По делото не са ангажирани нито преки, нито косвени доказателства за установяване на намерението за увреждане. За определяне на поведението на ответника като протИ.правно е неотносимо обстоятелството дали изложените в сигналите факти и обстоятелства са били безспорно установени в хода на проведената проверка, доколкото същите имат значение единствено за доказване на обвинението спрямо ищеца.

Сигнализирането на прокуратурата/органите на досъдебното производство за извършено престъпно посегателство е право на всеки гражданин. По делото не се установява посоченото в подадения сигнал да не е извършено от ищеца. Отделно не е протИ.правно подаването на сигнал, когато деецът е действал със съзнанието, че чрез сезирането на компетентните органи търси защита на свои или на определени от закона чужди субективни права и интереси, дори посочените от него факти да се окажат неверни. Не се доказва по делото, ответникът да е знаел, че ищецът не е заявил твърдяното по ТВ Алфа на 12.04.2020 г., т. е., че изложеното в сигнала не отговаря на действително случилото се. Недоказването на намерение за увреждане като цел на подадения сигнал, е достатъчно за отхвърлянето на предявения иск.

Предвид изложеното, поведението на ответника в случая не е протИ.правно, тъй като не се установява първият елемент от фактическия състав на непозВ.ото увреждане – ответникът да е обективирал протИ.правно деяние, извършвайки злоупотреба с право.

Обсъждането на останалите елементи от фактическия състав на претенцията и събраните във връзка с тях доказателства е безпредметно.

Претенцията в неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Разноски от ответника не се претендират.

Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

4

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Н. С., ЕГН: **********, с адрес гр. ****, иск с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД срещу И. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.

****, за осъждането на И. Н. Н. да заплати на В. Н. С. сумата от 30 000 лв. ‒ представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди поради набедяването на ищеца от ответника с писмен сигнал пред надлежен орган на власт, че е извършил престъпление, по който сигнал е образувана пр. пр. № 14762/2020 г. по описа на СРП, която пр. пр. е прекратена с постановление поради липсата на достатъчно доказателства за извършено престъпление.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5