Решение № 154 от 29.04.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. П., 28.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

ИВАНИНА ИГН. И. при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500097 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №1293 от 30.11.2023г. постановено по гр.д.№20225220103328 по описа на съда за 2022г., Е ОТХВЪРЛEН предявения от Б. С. Б. от гр. П., ул. „В. Б." №**, ет.* против С.

С. К., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Б." №*, Л. С. Б., ЕГН ********** от гр.

П., ул. „Ш." №**, иск с правно основание чл.12 от ЗН, за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата в размер на 12682 лева, с която сума е спомогнала да се увеличи наследството на С. Б. А. и Ц. И. А. чрез извършване на полезни разноски в жилищната сграда с идентификатор *****.***.***.* по КК и КР на с. Ю., общ. П., находяща се в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЕН Е предявения от Б. С. Б. от гр. П., ул. „В. Б." №**, ет.* против Л. С. Б., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Ш." №**, при условията на евентуалност иск с правно основание чл.59 ЗЗД, да бъде осъдена ответницата Л. С. Б. да заплати на ищцата сумата от 9600 лева, с която се е обогатила неоснователно за сметка на обедняването й, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

1

Със същото решение е осъдена Б. С. Б. от гр. П., ул. „В. Б." №**, ет.* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.3 ГПК, на Л. С. Б., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Ш." №** сумата в размер на 1300 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.

Осъдена е Б. С. Б. от гр. П., ул. „В. Б." №**, ет.* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.3 ГПК и на С. С. К., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Б." №* сумата в размер на 1000 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба с вх.№30253 от 21.12.2023г. подадена от ищцата в производството пред първата инстанция Б.

С. Б., с ЕГН-**********, от гр.П., чрез адвокат В. К. с доводи за порочност.

Счита, че претенцията на ищцата е доказана по основание, така както е постановил и първоинстанционният съд който уважил възражението на ответниците за погасяването й по давност. Счита, че решението е неправилно защото съгласно задължителната практика посочена в т.2 и т.4, буква“ Б“ на ППВС №7 от 1973г. на Пленума на ВС, давността за упражняване на правото по чл.12 ал.2 от ЗН започва да тече от предявяването на иска за делба. Цитира се и съдебна практика на ВКС. Посочва, че претенцията на ищцата е заявена с писмена молба по реда на чл.346 от ГПК подадена в съда на 26.06.2018г. по гр.д.№634/2014г. на РС-П. във втората фаза на производството по делбата, като с постановеното по делбеното дело решение №260029 от 19.08.2022г. съдът е постановил материалите по тази претенция да се отделят в друго дело и че по настоящата претенция не е налице нито прекратяване на делото нито решаването на спора по същество и в същност е постановил определение по движението на делото, поради което счита, че 5годишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД е започнал да тече от предявяването на иска за делба на наследството, а исковото производство е започнало с подаването на исковата молба на 26.06.2018г.Акцентира се и на приложението на чл.116 буква “б“ от ЗЗД, че с исковата молба давността се е прекъснала преди да изтече и съгласно чл.115 ал.1 буква “ж“ от ЗЗД е спряла новата давност, като производството е приключило едва с постановяване на решение №1293 от 30.11.2023г. -представляващ първия съдебен акт приключващ производството пред първата инстанция по смисъла на чл.81 от ГПК. Затова жалбоподателят заключава, че уважавайки възражението за погасителна давност съдът е постановил неправилно решение което моли да бъде отменено и да се уважи иска.

Постъпил е писмен отговор от С. К. чрез адв.С. в който въззивната жалба се квалифицира като неоснователна. Счита, че началната дата от която започва да тече погасителната давност за иска по чл.12 ал.2 от ЗН извън делбата, е не от датата на завеждане на делото за делба, а от датата на изискуемостта на вземането, която започва да тече от датата на продажбата2 10.06.2009г., като при недопустимост на претенцията поради недопуснат до делба имот в първата фаза , съдът е следвало да прекрати делото, а не да отделя материалите в ново отделно производство, което се развива не като делбено, а като дело по общ исков ред. Акцентира се, че искът е погасен по давност на 10.06.2014г. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски.

Постъпил е отговор и от Л. С. Б. чрез адв. Б., в който се поддържа, че обжалваното решение е правилно. Акцентира се на съдебна практика-ПП №7/1973г.,че съделителите могат да предявяват искания само за вземания, които имат един спрямо друг във връзка с подлежаща на прекратяване общност и цели едновременно с прекратяването на съсобствеността да се ликвидират и облигационните отношения между съсобствениците във връзка със съсобствените делбени имоти. Като правилен се определя извода на РСП., че искът е погасен по давност тъй като са изминали повече от 5г. от извършването на разпоредителната сделка от наследодателите-10.06.2009г. и заявяване на искането по чл.346 от ГПК в делбеното производство по гр.д.

№634/2014г. с молбата на Б. С. от 26.06.2018г. Като правилен се определя извода на съда, че с предявяването на иска за делба, по което е образувано гр.д.№634/2014г. на ПРС не е прекъснат давностния срок за исковата претенция, по която е образувано настоящото съдебно производство, тъй като претенцията на ищцата не е подлежала на разглеждане в делбеното производство, поради което и давността не е прекъсната с предявяване на иска за делба. При условията на евентуалност се поддържа довод за неоснователност на претенцията като се препраща към съображенията изложени в писмената защита при първоинстанционното разглеждане на делото. Моли да се потвърди обжалваното решение.

Страните не сочат нови доказателства пред въззивната инстанция по реда на чл.266 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на Б. С.

Б. с вх.№30253 от 21.12.2023г. както и постъпилите отговори от насрещните страни и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявени са при условията на евентуалност главен иск за заплащане на подобрения извършени от държател, в чужд имот и против приобретателя на подобрения имот, имащ качеството на наследник по закон на прехвърлителя /негов низходящ/ с посочено правно основание от ищеца по чл.12 ал.2 от ЗН в хипотеза на знание от негова страна /на приобретателя/ преди или по време на придобиването, че подобренията са извършени не от неговия праводател, а от владелеца, като знанието се предполага, ако 3 приобретателят е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на праводателя и евентуален иск по чл.59 от ЗЗД.

Главният иск е предявен във втората фаза на делбено производство /гр.д.№634/2014г., образувано 24.02.2014г./, след влизане в сила на решение №458 от 18.04.2018г. на РС-П.,/л.146/ по същото дело, с което е допусната делба между Б. С. Б., ЕГН-**********, Л. С. Б., ЕГН-********** и С. С. К., ЕГН-**********, на незастроен недвижим имот УПИ Х-601 по плана на с.Ю., обл. П. от 340кв.м. при права по 1/3 ид.част за всеки един от тримата съделители, както и е допусната делба между Б. С.-Б., С. С. К., ЕГН********** Л. С. Б., ЕГН-********** и Т. Б. М., ЕГН-**********, на УПИ ХIХ-601 в кв.51 по плана на с.Ю., обл.П., с площ от 2552кв.м., при права- по 1/6 ид.ч. за С. С. К. и Б. С. Б. и общо 4/6 ид.ч. за Л. Б. и Т. Б. М..

Претенцията е квалифицирана от ищеца /съделителя/ Б. С. Б. по чл.12 ал.2 от Закона на наследството, и е заявена и приета в първото по делото заседание във втората фаза на делбата на основание чл.346 от ГПК/молба с вх.

№15155 от 26.06.2018г. -л.178/ и против Л. С. Б., Т. Б. М. и С. С. К., за присъждане на извършени от същата подобрения и трайни насаждения приживе на наследодателите С. А. и Ц. А. с тяхно знание и съгласие, и със свои средства и труд както следва: А. Подобрения в УПИ Х IХ-60-1.Направа /1997г. / на навес без оградни стени от смесена конструкция-метална и дървена и покрит с профилирана поцинкована ламарина с размери 3.40х4, на стойност 174лв; 2.Направа /1998г./ на навес, без оградни стени от смесена конструкция-дърво и бетонни стълбове /покрит с керемиди, с размери 3х4.20, на стойност 148лв; 3.Направа /1997г.-1998г./ на външна тоалетна със септична яма от тухлена зидария с мазилка на подова и таванна ж.б. плоча с размери 2.20х1.50, теракот на пода и фаянс, на стойност 577лв;

4.Направа/1991г./ на конструкция за оранжерия от газови и метални тръби на бетонови стъпки с размери 11х5 на стойност 209лв, или общо 1014лв; Б/ Подобрения в 2МЖС в УПИ XIX-601-1.През 1991г. тухлена зидария за ограждане тераси и стълбище/3кв.м.-330лв; 2. През 1991г. направа на стоманобетонна плоча, греди и колони /3.25куб.м./-800лв; 3. През 1992г.остъкляване с ъглово желязо и орнаментно стъкло-2етажа-980лв; 4.През 1992г.-циментова мозайка по подове и стая-30кв.м.-280лв ; 5. През 1992г.облицовка с керамични плочи вътрешни стъпала, площадки и под на остъкление-30кв.м.-950лв; 6.През 1993г.-лампени и контактни излази по стени и тавани-7бр-150лв; 7. През 1996г.- външна вароциментна мазилка по стени-189кв.м.-2050лв.; 8.През 1996г.-външна гладка бяла мазилка 112кв.м.580лв; 9.През 1996г. направа корниз под стреха 23кв.м.-85лв; 10.През 1996г. направа на корниз около прозорци и врати, 53кв.м.-175лв; 11. През 1996г.външен цокъл по стени, мазилка, каменна облицовка и мита мозайка-24кв.м.4 395лв; 12. През 1996г.-двукратно боядисване фасади с акрилатни бои 112кв.м.-980лв; 13.През 1996г.- -направа на дървена покривна конструкция, обшивка и покриване с керемиди-48кв.м.-1850лв или общо подобрения в 2МЖС-9600лв; В. Засаждане и отглеждане на трайни насаждения в УПИ XIX-601-1.Ябълки 4бр./днешна възраст 3бр. и 1бр. на 13г.- по 40лв всяко или 160лв.; 2.Сливи-3бр./днешна възраст-20г., 15г. и 13г./ по 30лв всяко или общо 90лв; 3.Череша 1бр./на 9г./ на стойност 50лв; 4.Круша 1бр. на 10г. на стойност 40лв; 5.Дюла-1бр. на 15г. на стойност 20лв; 6.Орех 1бр., на 11г. на стойност 100лв; 7.Иглолистни-4бр на 12г. по 50лв или общо 200лв.; 8.Лозя -48бр. корени на 10г. по 20лв или общо 960лв 9.Лозови асми на метална конструкция-9бр. на 12г. по 100лв или 900лв;10. Киви-5бр. на метална конструкция -на 22г., по 20лв. всяко или 100лв или общо трайни насаждения от 2620лв. С постановеното решение №260029 от 19.08.2022г. по гр.д.

№634/20114г. съдът се е произнесъл по претенциите за подобрения по чл.12 ал.2 от ЗН и по чл.30 ал.3 от ЗС във фазата по извършване на делбата, делбеният съд е постановил материалите по претенцията на Б. С. Б. против С. С. К., Л. С. Б. и Т. Б. М. по чл.12 от Закона за наследството за извършени подобрения в 2МЖС построена в УПИ Х IХ-601 да се отделят в отделно производство и за образуване на ново дело, тъй като процесната сграда не е предмет на делбата. В същност това са претенциите по буква“ Б“ на молбата на Б. С. ,изброени по-горе в 13 пункта.

Както се посочи, молбата е депозирана от съделителката Б. С. на 26.06.2018г., под №15155, като втората фаза на делбата е започнала на дата 04.05.2018г./влизане в сила на първоинстанционното решение по допускане на делбата/.

Съделителката посочва, че общо за тези подобрения и насаждения не е била възнаградена по друг начин-с имот или пари, като моли да се присъдят в тежест на останалите съделителите-според дяловете.

Претенцията е оспорена от останалите трима съделители Л. С. Б. и Т. Б.

М.-чрез пълномощника адв.Е. Б., като по отношение на претендираните подобрения в двуетажната масивна жилищна сграда, построена в УПИ Х IХ601, е въведен довод, че жилищната сграда не е включена в наследството към момента на смъртта на наследодателите и не е предмет на делба и че сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си само за имоти, за които е допусната с решение по чл.344 ал.1 от ГПК делба. По същество се оспорват посочените в тринайсетте пункта подобрения в жилищната сграда с довод, че те са направени със средства и материали на родителите на страните, а всеки член на семейството се е включвал с труд.