Решение № 299 от 19.07.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Варна, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов при участието на секретаря Христина Здр. А.а като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело № 20213100900686 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени установителни искове на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, гр. София, действащо чрез процесуален представител адв. Р.М., срещу Д. В. Д., ЕГН **********, гр. Варна, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер от 31 517.66 лева, включваща главница в размер на 27 345.60 лева, /от които просрочена главница за периода 25.02.2016 г. – 22.08.2017 г. в размер на 2 462.77 лева и редовна непогасена главница за останалия срок на договора в размер на 24 882.83 лева/; договорна лихва в размер на 3 450.86 лева за периода 25.02.2016 г. – 22.08.2017 г.; наказателна лихва в размер на 623.70 лева за периода 25.02.2016 г – 27.09.2017 г. и такси /нотариална такса за обявяване на предсрочна изискуемост/ в размер на 97.50 лева, дължими по Договор за потребителски кредит № РК14 - 041432 от 25.08.2014 г., сключен между „СИБАНК“ ЕАД /понастоящем „Обединена българска банка“ АД/ и Д.

В. Д., което вземане е прехвърлено от „Обединена българска банка“ АД на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия от 25.06.2019 г., и за което е издадена Заповед № 7938/29.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК по ч.гр.д. № 14724/2017 г. по описа на ВРС, на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението в съда /28.09.2017 г./ до окончателното й изплащане.

Сочи се в исковата молба, че между „СИБАНК“ ЕАД /понастоящем „Обединена българска банка“ АД/ от една страна и Д. В. Д., като кредитополучател от друга, е сключен Договор за потребителски кредит № РК14 – 041432 от 25.08.2014 г., по силата на който кредиторът предоставил на длъжника сумата от 30 000 лева, която била усвоена изцяло. Страните по договора приели приложим годишен лихвен процент, както следва: в размер 1 на 10.95 % за първите 6 вноски; 10.05 % ГЛП за вноски от 7 до 12; 9.55 % ГЛП за вноски от 13 до 18; 8.95 % ГЛП за вноски от 19 до 30 и 8.25 % ГЛП за останалия период от договора – вноски от 31 до 120. Кредитополучателят се задължил да погаси задължението си на 120 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, считано от 25.09.2014 г. Цялото задължение към дата на сключване на договора за потребителски кредит било в размер на 49 523.17 лева, с ГЛП в размер на 11,55 %. Твърди се, че кредитът е обявен на длъжника за предсрочно изискуем, считано от 14.08.2017 г. с нотариална покана с рег. № 9194/2017 г., том 2, № 187 по описа на Кънчо Ицков. Излага, че към датата на депозиране на исковата молба общият размер на дълга е бил 31 517.66 лева. Твърди се, че по заявление на „Сибанк“ ЕАД /понастоящем „Обединена българска банка“ АД/ е образувано заповедно производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 7938/29.09.2017 г., въз основа на документ по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 14724/2017 г. по описа на ВРС. Въз основа на издадените в заповедното производство заповед и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 640/2017 г. по описа на ЧСИ Д.П.-Я..

Вземането е прехвърлено с договор за цесия от 25.06.2019 г. на ищеца в настоящото производство „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, въз основа на което последният е конституиран в качеството на взискател по посоченото изпълнително дело. Сочи се, че на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, вследствие на което длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. С уточняващи молби ищецът конкретизира вземанията, за които е издадена процесната заповед за изпълнение и претендира за признаване дължимостта им, както и присъждане на сторените в производствата разноски.

С допълнителна искова молба ищецът твърди, че сумата по кредита е усвоена от ответника, което е видно от представеното по делото извлечение от кредитната сметка на длъжника. Сочи, че формирането на дълга е на база единствено приетия от ответника погасителен план. Излага, че към момента на депозиране на исковата молба предсрочната изискуемост е настъпила с връчването на нотариална покана, евентуално с връчване на поканата за доброволно изпълнение на 14.12.2020 г., съобразно твърденията на ответника в депозирания отговор. В условията на евентуалност претендира, че към датата на постановяване на съдебното решение ще са настъпили съответните падежи на вноските за главница по кредита, следващи издаването на заповедта за изпълнение, а договорната и наказателната лихви са в размера, посочен първоначално за съответните периоди. Твърди се също, че уведомление за извършената цесия е връчено на ответника най – късно с получаването на препис от исковата молба.

В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове, моли за тяхното уважаване и присъждане на разноски.

Ответникът Д. В. Д., с писмен отговор, чрез пълномощника си – адв.

Ц.А., оспорва предявените искове по основание и размер. Излага, че ответникът не е получавал кредит от „СИБАНК“ ЕАД, както и че не е усвоявал сочената сума по сметката си. Твърди се, че положените подписи не са на ответника, същият не е подавал искане за предоставяне на кредит, поради което и ищцовото дружество няма вземане към Д.Д.. Сочи, че от твърденията в исковата молба не става ясно какъв е начинът, по който се формират договореният лихвен процент, лихвеният процент при забава и наказателната лихва, кои вноски са просрочени и какъв е техният размер.

Твърди се наличие на неравноправни клаузи от договора за кредит, свързани 2 с лихвения процент и неговата едностранна промяна, предвид липсата на твърдения от ищеца за наличие на сключени между страните анекси. Твърди се, че не е посочено основанието за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради което не може да бъде установено дали са били налице предпоставките за това. Излага се, че не са налице данни обявяването на предсрочна изискуемст да е достигнало до ответника. Твърди се, че до ответника не са достигали известия за просрочие на кредита, за обявяването на предсрочна изискуемост или покана за доброволно изпълнение на задължението. Излагат се твърдения за нередовно връчена нотариална покана с която се обявява предсрочна изискуемост на кредита и поради това за неосъществена субективна предпоставка за настъпването й, като аргументите са свързани с напускането преди пет години на адреса, на който е залепено уведомление. Твърди се нередовност и на връчената покана за доброволно изпълнение, като изрично признава че такава му е връчена чрез работодател на 14.12.2020 г. Ответникът, чрез процесуалния си представител излага още, че не е подписвал договори за учредяване на залог, а видно от представения в заповедното производство договор такъв бил учреден. Твърди се, че извършената цесия не е съобщена на длъжника.

С допълнителен отговор на искова молба се оспорва, че претендираното задължение е изчислено по представения погасителен план. Посочва се, че след като в исковата молба се твърди настъпване на предсрочна изискуемост на кредита от 14.12.2020 г., то към момента на депозиране за заявлението в съда – 28.09.2017 г. не е било налице основание за това. Твърди, че съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД извършената цесия следва да бъде съобщена на длъжника, поради което се оспорват извършените от цесионера действия. Поддържат се направените с отговора на исковата молба възражения. Моли за отхвърляне на исковите претенции, както и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски по делото.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа изложеното досежно неоснователността на претенцията, поради липса на уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, за неговото прехвърляне по силата на договора за цесия и поради едностранната промяна на първоначално уговорения лихвен процент. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните счита за установено следното от фактическа страна:

Кредиторът „СИБАНК“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК с вх.№ 54994/28.09.2017 г., въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 14724/2017 г. по описа на ВРС. С разпореждане № 44366/29.09.2017 г. заповедният съд е уважил заявлението и е осъдил ответникът Д. В. Д. да заплати сума в общ размер на 31 517.66 лева, формирана, както следва: главница в размер на 27 345.60 лева; договорна лихва в размер на 3 450.86 лева за периода 25.02.2016 г. – 22.08.2017 г.; наказателна лихва в размер на 623.70 лева за периода 25.02.2016 г. – 27.09.2017 г. и такси в размер на 97.50 лева, дължими по Договор за потребителски кредит № РК14 - 041432 от 25.08.2014 г., сключен между „СИБАНК“ ЕАД /понастоящем „Обединена българска банка“ АД/ и Д. В. Д.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.09.2017 г., както и разноски по делото, за което вземане е издадена Заповед № 7938/29.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 14724/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 35-ти състав. Покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта са връчени на длъжника Д. В. Д. чрез работодателя му на 08.01.2021 г. (л. 21 от в.ч.гр.д.№ 1216/2021 г. по описа на ВОС, приложено към ч.гр.д.№ 14724/2017 г. на ВРС). В законоустановения срок длъжникът е подал възражение по чл.

3

414 от ГПК. С разпореждане № 276632/09.07.2021 г. на заявителя е указано, че в едномесечен срок от връчване на съобщението може да предяви установителен иск за съществуване на вземането си. Препис от разпореждането е редовно връчен на страната на 03.08.2021 г. С молба вх. № 297507/03.09.2021 г. цесионерът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е представил доказателство за предявяване на исковата си молба в указания срок по чл.

415, ал. 4 от ГПК.

От представените писмени доказателства се установява, че между „СИБАНК“ ЕАД и Д. В. Д. е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит от 25.08.2014 г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя сума в размер на 30 000 лева, която длъжникът се е задължил да възстанови на 120 месечни вноски във фиксиран размер, включващ главница и лихва съобразно погасителен план, неразделна част от договора. В чл. 6 от Договора страните са уговорили годишен лихвен процент по редовен дълг в размер на 10.95 %, който се формира от сбора на референтен лихвен процент, (който може да се променя при условията на т.15.3.2. и т. 15.3.3), който към момента на сключване на договора е в размер на 3.40 % и надбавка в размер на 7.55 %. Видно от предственото по делото копие на погасителен план страните по договора са приели приложим ГЛП както следва: 10.95 % за първите 6 вноски; 10.05 % ГЛП за вноски от 7 до 12;

9.55 % ГЛП за вноски от 13 до 18; 8.95 % ГЛП за вноски от 19 до 30 и 8.25 % ГЛП за останалия период от договора – вноски от 31 до 120. Съгласно т.6.2 от Договора годишният лихвен процент по просрочен дълг се формира от сбора между годишния лихвен процент по редовен дълг и обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Проведена по делото е съдебно-графологична експертиза, заключението по която е прието и неоспорено от страните и съгласно което подписът положен за длъжник в Договор за потребителски кредит № РК14 - 041432 от 25.08.2014 г. е изпълнен от ответника Д. В. Д..

Видно от представения по делото Договор за прехвърляне на парични вземания от 25.06.2019 г. и Приложение № 1А към него „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД (правоприемник на „СИБАНК“ ЕАД) е прехвърлила на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД вземанията си по процесния договор за кредит. Приложени по делото са и потвърждение за извършеното прехвърляне на вземания от цедента, както и уведомление за това, адресирано до ответника.