Решение № 1296 от 01.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1296 гр. София, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20221100900917 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Установителна претенция с правно основание чл.59 вр. с чл.23 ЗПрД.

В исковата си молба ищецът „Б.“ ООД, ЕИК ****, чрез адв. В. П., твърди, че е дългогодишен утвърден производител на безалкохолни напитки, които са разпространяват на територията на цялата страна и за означавани с различни търговски марки. Е.ите, които са използвани от дружеството се отличават с оригинален дизайн.

Ищецът твърди, че на 01.01.2018г. сключва с „Б.“ ООД договор за съвместна дейност, по силата на който придобива правото да бутилира по собствена технологична документация и продава безалкохолни напитки с търговска марка „Балканска“, за която „Б.“ ООД разполага с лицензионни права срещу заплащане на лицензионно възнаграждение.

По силата на чл.3 от договора ищецът предоставя за своя сметка бутилки, капачки, Е.и, суровини и опаковъчни материали за производството на безалкохолни напитки с търговска марка „Балканска“.

В тази връзка ищецът поръчва на дружество „А Б.Ц.К.“ ЕООД създаване на художествено оформление (дизайн) на четири Е.а за безалкохолни напитки, изобразени на стр. 2 от исковата молба( Е.ите), като за всеки основен дизайн са създадени разновидности, включващи търговската марка „Балканска“, изглеждащи върху продукта по начина, изобразен на стр. 2 от исковата молба (изображенията с бутилка).

За създаването на тези дизайни ищецът заплаща възнаграждение по фактури, издадени от „А Б.Ц.К.“ ЕООД, както следва: фактура №245/25.04.2018г. и фактура №254/14.05.2018г.

1

Твърди, че от края на месец април 2018г. пуска на пазара продуктбезалкохолни напитки „Балканска“ (първоначално в бутилка от 1 л, а в последствие – от 0,5 л), с изобразен външен вид и Е., на стр. 3 от исковата молба.

Ищецът твърди, че на 19.03.2020г. ответникът „Н.Г.“ АД, ЕИК ****, подава заявка за регистрация на четири промишлени дизайна на „Е.“, оформени като множествена заявка с вх.№ 11778, като дизайнът е регистриран на 21.04.2020г. под № 8967 и е публикуван в Официалния бюлетин на Патентното ведомство ( ПВ) на Република България на 29.05.2020г. Изображенията на регистрирания дизайн се намират на стр. 3- 4 на исковата молба.

Ищецът твърди, че видно от направените изображения в исковата молба дизайните на Е.ите за безалкохолни напитки, използвани от ищеца от 2018г. до датата на заявяване на регистрираните от ответника дизайни, са идентични, съгласно чл.12, ал.2 от ЗПрД.

Твърди, че добросъвестно е поръчал създаване на въпросните дизайни на Е.и, заплатил е тяхното създаване и добросъвестно е започнал да ги използва, като е пуснал на пазара продукти с Е.и с тези дизайни.

Поради тези обстоятелства ищецът твърди, че по силата на чл.23 от ЗПрД има право на преждеползване в същия обем и след датата на регистриране на промишлен дизайн № 8967.

Твърди, че това право е оспорено от ответника, който е завел дело№2361/2020г. по описа на СГС, ТО, 6-14-ти състав, срещу ищеца за извършено от последния нарушение на регистрирания дизайн с рег.№8967, посредством разпространение в периода от 06.03.2020г. – 31.05.2020г. Твърди, че към момента на подаване на исковата молба делото е висящо.

Това обстоятелство легитимира ищеца като лице с правен интерес да предяви настоящата претенция, с която моли съда, след като се убеди във верността на изложеното, да постанови решение, с което признание по отношение на ответника факта на преждеползване на регистрирания от ответника дизайн и присъди разноските.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „Н.Г.“АД, ЕИК ****, подава отговор на същата.

В депозирания отговор ответникът оспорва основателността на претенцията и оспорва твърдения на ищеца, обективирани в исковата молба, а именно: че е поръчал създаване на процесните дизайни; че е бил добросъвестен; че има право на преждеползване по смисъла на чл.23 ЗПрД.

Не спори относно следните обстоятелства: че между ищеца и дружеството „Б.“ ООД, ЕИК **** е сключен договор за съвместна дейност от 0.01.2018г., като последното се явява дружество, свързано с ответника и негов представляващ е Е.И.Н..

Оспорва, че ищецът „Б.“ ООД, ЕИК **** е имал задължение по посочения договор да създаде и/или поръча изработване на процесните дизайни/Е.и, като твърди, че единственото му задължение е да предоставя и 2 да заплаща Е.ите, но по никакъв начин не е имал задължение/право да изработва/поръчва дизайни на същите, а разположената марка „БАЛКАНИКА“ твърди, че е регистрирал в ПВ.

Твърди, че изработване на дизайните е извършено по възложение на ответника и свързаното с него дружество „Б.“ ООД, ЕИК ****, като първоначалните идеи и задание и последващите коментари и доработки са били на Е.Н..

Твърди, че първоначално за изработване на дизайните за Е.и са били поискани оферти от различни лица, но ищецът е предложил на Е.Н. да използва печатницата, на която той възлага отпечатване на други Е.и и по този начин е избрано възлагане на изработване на дизайните да се извърши от „А.Б.Ц.К.“ ЕООД, като самото възлагане е осъществено от Е.Н., в която връзка представя налична електронна кореспонденция.

Твърди, че след изработване на дизайните тяхното заплащане е било първоначално уговорено да се осигури от „Б.“ ООД, ЕИК **** и е издадена фактура. Поради усложнени финансови отношения между ответника и „Б.“ ООД, ЕИК ****, е постигнато съгласие услугата да бъде фактурирана на ищеца и заплатена от него, а впоследствие прихваната от негови задължения към „Б.“ ООД. Поради тази причина е издадено кредитно известие от „А.Б.Ц.К.“ ЕООД към „Б.“ ООД, а впоследствие заплатените от ищеца суми са приспаднати от негови задължения към „Б.“ ООД.

Ето защо ответникът смята, че ищецът няма право на преждеползване.

Моли претенцията да бъде отхвърлена и претендира разноските по делото.

Твърди, че ще ангажира доказателства след като ищецът вземе становище по отговора на исковата молба и доклада на съда.

Страните са направили своите доказателствени искания.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

По делото ответникът е представил договор за изработка на безалкохолни напитки на ишлеме от 04.01.2017г., сключен между „Б.“ ООД, в качество на възложител и „Б.“ ООД, в качество на изпълнител, съгласно който възложителят възлага на изпълнителя да бутилира безалкохолни напитки с търговска марка „BESST“, собственост на възложителя, по рецепти и технологична документация на възложителя.

Изпълнителят е поел задължение да обезпечи процеса с необходимите суровини и вторични опаковъчни материали за сметка на възложителя, като последният поема задължение да предостави за своя сметка, на изпълнителя Е.ите за продукцията, които са по негов дизайн и текст. Посочено е, че изпълнителят не носи отговорност, поради този причина, за вида на Е.а и неговото съдържание.

С нормата на чл.5 от договора страните по сделката се съгласяват, че бутилките и капачките ще се предоставят от възложителя, който притежава и регистрация за промишлен дизайн №8191/10.12.2014г. на ПВ и регистрация за 3 олезен модел с посочения номер.

Уговорена е възможност изпълнителят да ползва бутилки и капачки и за свое собствено производство срещу лицензионна такса.

На 01.03.2020г. страните сключват анекс към този договор, с който допълват съдържанието на същия и касае бутилиране на безалкохолни напитки с търговска марка „Балканска“, като за тези напитки страните постигат съгласие, че ще бъде по рецепта и технологична документация на изпълнителя, а възложителя поема задължение да обезпечи производството с основните суровини и материали/билки, плодова база/, като заплаща авансово стойността им на изпълнителя, ако те са осигурени от него, по цени на доставчик, на база издадена фактура.

Друго, което възложителят осигурява по силата на този анекс са бутилките и капачките, които ще се използват за производството на безалкохолни напитки с търговска марка „Балканска“.

Уговорени са и други условия на договора, като изрично е посочено, че анексът влиза в сила от датата на подписването му, а всички останали клаузи на договора запазват силата си, освен ако не противоречат на новоуговореното.

От приложение №2 към договор се установява каква е себестойността на 1 бтилка „Балканска“ в различно количество.

С анекс №2 към договора за ишлеме, страните по договора прекратяват по взаимно съгласие договора за ишлеме за бутилиране и продажба на безалкохолни напитки с търговска марка „BESST“, собственост на „Б.“ ООД.

По делото е представена електронна кореспонденция, осъществена в периода януари- февруари 2018г., проведена между Й.А., „Б.“ ООД и „Б.“ ООД, както и др. трети за делото лица, в която се обсъжда цветовата гама и елементите, съдържащи се в Е.ите на „Балканска“. От писмата от 24 и 26 януари и 23 февруари, изходящи от имейла на „Б.“ ООД се установява, че е давано становище и предложения, като във второто писмо авторът му се позовава на коментара „…на колегите, вкл. на В.…“- управителят на ищцовото дружество“, касателно съържанието на Е.а и цветовата гама, която следва да се използва.

В третото писмо, авторът, на същото, изпратил го от имейла на „Б.“ ООД заявява дословно следното:“ Говорил с В. за текста, касаещ производителя.

Според него Б. е с лош имидж на нискобюджетни продукти, другата му фирма е за недвижими имоти, поради което се спряхме на варианта да се напише „Произведено за Б.“ ООД…“.

По делото е представен договор от 01.01.2018г., сключен между „Б.“ ООД и „Б.“ ООД, съобразно който страните са посочили, че „Б.“ ООД бутилира по собствена технологична документация и продава безалкохолни напитки с търговска марка „БАЛКАНСКА“, за която „Б.“ ООД има лицензионни права, поради което са постигнали съгласие, че „Б.“ ООД дължи лицензионна такса на „Б.“ ООД за всяка продадена бутилка в размер и при условия, посочени в този договор.

4

С разпоредбата на чл.4 и чл.5 са уговорени цените и начина на плащане на уговорените лицензионни такси, а с разпоредбата на чл.6 страните са уговорили, че договорът има срок на действие от 5 години и влиза в сила от пописването му.

Предпоставките за преустановяване на действието на договора са намерили своя регламент с нормата на чл.7.

Уговорени са конкретните права и задължения на страните по договора.

По делото са представени два броя фактури, издадени от неучастващо по делото трето лица „А.Б.Ц.К.“ ЕООД с получател „Б.“ ООД от 15.04.2018г. и от 25.04.2018г., като посоченото основание за издаване на тези счетоводни документи дизайн на Е.и, а сумите са от 540лв. и от 240лв., като към фактурите са представени преводни нареждания, като верността на тези свидетелствуващи частни документи не е оспорена в процеса.

По делото ищецът е представил 26 броя фактури за удостоверяване на обстоятелството, че в периода на издаване на тези счетоводни документи е осъществявал продажба на описаните в тях стоки.

Ответникът се легитимира като носител на право на промишлен дизайн рег.№8967 на ПВ на Република България, въз основа на заявка №11778/19.03.2020г., с дата на регистрация – 21.04.2020г. и срок на действие – 19.03.2030г. с представено свидетелство за регистрация на този дизайн, издадено на 07.05.2020г., за който промишлен дизайн е удостоверено, че касае четири броя дизайн, на четири изображения на Е.и.

Представено е свидетелство за регистрация на марка под рег.

№106188/12.08.2019г. на ПВ, издадено въз основа на заявка №153094/29.11.2018г., с дата на регистрацията – 25.07.2019г. и срок на действие до 29.11.2028г., касаещи стоки и/или услуги класове 5 и 32, тип на марката- словна - Балканска.

Представени са и други документи, удостоверяващи права на ответника касателно обекти на интелектуална собственост.

Представени са две фактури, издадени от „А.Б.Ц.К.“ ЕООД с получател „Б.“ ООД, издадени на 21.03.2018г. и на 14.05.2018г., с посочено основание – дизайн на Е.и, за които е налице доказателство за извършено плащане.