Решение № 168 от 10.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. София, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа М.ова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20211100509879 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

Подадена е въззивна жалба от С. А. А., ищец пред СРС, срещу решение № 20099821 от 20. 04.2021 г., постановено от СРС, Първо ГО, 32 състав по гр.д.№11091 по описа за 2020 г., с което са отхвърлени изцяло претенциите на ищеца по чл.55, ал.1,предл.3 ЗЗД, чл.88, ал.1,изр.2 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД, като неоснователни.

Решението се обжалва изцяло.

Излагат се доводи за допуснати процесуални нарушения от страна на СРС, тъй като не бил отменен дадения ход по същество на спора.

Въззивникът сочи, че на 25.03.2021 г. след проведеното публично съдебно заседание на 23.03.2021 г. от ищеца била подадена молба с искане определението за даване ход на делото по същество да бъде отменено, тъй като неявяването му, както и недовеждането на свидетеля било станало по независещи от ищеца причини свързани с внезапното влошаване на здравословното му състояние. Към този момент ищецът не бил имал 1 упълномощен адвокат и затова не могъл да доведе до знанието на съда причините за неявяването си, съответно за недовеждане на свидетеля. С молбата от 25.03.2021 г. бил представил само решение на ТЕЛК в което било посочено, че ищеца е 100 % инвалид и което бил сметнал за достатъчно основание съда да му даде възможност да организира защитата си. Намира, че неправилно СРС с определение от 29.03.2021 г. приел, че не са налице предпоставките на чл.142, ал.2 ГПК, както и, че молбата следвало да бъде подадена преди о.с.з. на 23.03.2021 г. Излагат се и доводи за необоснованост на така постановеното от СРС, решение. Свидетелските показания на свидетеля, разпитан на страната на ответницата М. не били възприети от СРС в смисъла в който същите били депозирани. Освен това свидетелят излагал факти, които не били изложени в отговора по исковата молба. Наред с това свидетелят бил заявил, че не е осъждан, но според въззивника свидетелят бил с обременено съдебно минало, който факта намира, че следва да бъде проверен /последното е оттеглено/. От тези показания не се установявало, че именно сина на ищеца /първоначален/ предава пари на ответницата, тъй като свидетелят бил категоричен, че не е чул за какво се предава сумата. С въззивната жалба представя изпълнителни листове издадени срещу ответницата и излага предположение, че сумите може да са предадени в изпълнение на тези изпълнителни листове. Освен това ответницата била защитник на сина на ищеца /първоначален/ поради което били обвързани от финансови отношения. Наред с това по делото бил представен писмен документ – договор за правна защита и съдействие с вписано договорено адв.възнаграждение в размер на 1600 лв., в който договор, обаче, било записано по неясен начин : „платена сума 50 лв., от които 100 лв. в брой“.

Твърди, че в исковата молба по гр.д.№ 730/2017 г. ответницата била потвърдила лично плащането на адв.възнаграждение на 3 пъти, т.е. по 800 лв. на щета. Твърди се, че решението на СРС било бланкетно. Твърди се, че по гр.д.№ 730/2017 г. ответницата била определила неправилно цената на иска, а след това не успяла надлежно да уточни същия, а накрая посочила, че е с оттеглено пълномощно, което не било така. Затова намира, че ответницата като адв. е нарушила чл.40, ал.2 от ЗАдв. като проявила недобросъвестност и така не защитила интересите на довереника си. Исковата молба била върната с определение от 26.11.2018 г., което не било обжалвано от адв.М. и то влязло в сила на 31.01.2019 г. Същевременно била настъпила давността поради което 2 ищецът не могъл да защити правата си. Именно затова за него били настъпили вреди, противно на приетото от СРС. Неправилно СРС бил приел и, че ответницата не е поканена. Исковата молба представлявала такава покана.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго с което да уважи претенциите на ищеца. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред СРС- По въззивната жалба е постъпил отговор от М. М. М., ответник пред СРС, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от СРС, решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивника процесуални нарушения. Твърди, че в деня на заседанието -23.03.2021 г. синът на ищеца /първоначалния/ бил в СРС, но не влязъл в съдебната зала. Въззиваемата уведомила за това съдията на 32 състав. Съдията помолила секретарката да потърси и извика лицето, но след като същият не бил открит, съдът дал хода на делото. Намира, че не е накърнено правото на защита на въззивника, освен това се съмнява в истинността на представените медицински документи. Счита, че с предявяването на процесния иск се цели оклеветяването й. Признава, че е задраскала в договора за правна защита и съдействие първоначално посочената от нея сума в размер на 500 лв. и по искане на сина на ищеца /първоначалния/ написала сумата в размер на 1 600 лв. От договора се установявало, че от сумата в размер на 1 600 лв. й били платени 150 лв. при това на два пъти- първо 50 лв., а след това 100 лв. Други суми не й били платени. Самото пълномощно синът на първоначалния ищец занесъл на баща си за подпис като ответницата останала да чака в автомобила. „Оформянето“ на пълномощното по този начин било по изричното искане на сина на щиеца /първоначален/.Твърди че се страхува от С. /син на първоначалния ищец/, тъй като същият бил забъркан в измами, вкл. застрахователни такива; имал и осъдителна присъда. С. успял да измами и нея като дори уронил авторитета й пред нотариалната кантора на Ц.С.. Затова ответницата решила да преустанови всякаква връзка със С.. Твърди, че С. я бил заплашил пред В.И. с която работели в една кантора. Затова по гражданското дело била пуснала молба за отвод на основание чл.36 от Закона за адвокатурата. След това С. я бил причакал веднъж пред входа на жилището й, за местонахождението на 3 което разбрал, тъй като докарал ответницата до дома й след подписването на пълномощното от бащата /първоначален ищец/ и втори път – на трамвайната спирка. Този втори път от страх подписала един документ, след което се развикала за помощ и по този начин осуетила въздействието на С. за подписване на останалите документи. Въззиваемата не знае дали ищеца /първоначален/ е запознат с поведението на сина си или и той участва в схемите за измама и лесни пари. Категорична е, обаче, че не дължи пари нито на С. А., нито на баща му С. А.. Сочи, че било образувано досъдебно производство срещу С. А. по чл.144 НК за извършени срещу въззиваемата две закани за убийство и обезобразяване.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 18.05.2021 г.

Въззивната жалба е подадена на 31.05.2021 г; следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

С решението, което се обжалва, предявените от ищеца /пред СРС/, въззивник пред настоящата инстанция, искове по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД не са били уважени, следователно въззивната жалба е допустима.

Първоначалният въззивник С. А. А. е починал на 06.07.2022 г. и с определение от 13.06.2023 г. съдът на основание чл.227 ГПК е конституирал неговите наследници по закон – С. С. А. и Р. С. А.. Последните с нарочна молба от 05.06.2023 г. са заявили, че поддържат въззивната жалба.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно.

По основателността на въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че страните не спорят, че е бил сключен договор за правна защита и съдействие от 06.01.2017 г. по който била платена сумата в размер на 150 лв. Този договор бил развален с депозирането на исковата молба.

Ответницата следвало да докаже, че е изпълнила точно задължението си 4 по договора за правна защита и съдействие от 06.01.2017 г.

Спорно по делото било дали е от ищеца е заплатен остатъка по договора, както и дали са настъпили за него вреди.

От данните по приложеното гр.д.№ 730/2017 г. се установявало, че ответницата като адвокат и процесуален представител на С. А. била предявила искова молба по която било образувано делото. Ищецът бил освободен от заплащане на такси и разноски. Представен бил отговор по исковата молба. С определение от 18.04.2018 г., в което бил обективиран доклада по чл.140 ГПК, на ищеца /и по гр.д.№ 730/2017 г./ били дадени указания за уточняване на твърденията в исковата молба, като делото било насрочено за 14.05.2018 г. С молба от 11.05.2018 г. ответницата адв.М. уведомила съда, че е ангажирана по друго дело, както и представила становище по отговора по исковата молба, както и уточнение на исковите суми. В о.с.з. на 14.05.2018 г. съдът оставил исковата молба без движение с указания. В заседанието ищецът се явил лично. Ответницата адв.М. подала молба на 18.05.2018 г. с ново уточнение. Подадено било уточнение и от ищеца. С определение от 26.11.2018 г. исковата молба била върната.

Определението било връчено лично на ищеца на 23.01.2019 г., а видно от разписката от 17.01.2019 г. ответницата адв.М. била посочила, че е оттеглено пълномощното й. Определението за връщане на исковата молба влязло в сила на 31.01.2019 г. От показанията на разпитания на страната на ответницата свидетел, се установило, че същият е присъствал на разговор между ответницата и сина на ищеца, при който последният бил дал на ответницата 23 банкноти по 50 лв. СРС е приел, че е недоказано ответницата да е в неизпълнение на задълженията си по договора за правна защита и съдействие от 06.01.2017 г., тъй като от приложеното гр.д.№ 730/2017 г. било видно, че същата е предприемала необходимите процесуални действия съобразно компетентността си, а прекратителното определение било получено лично от ищеца, който не бил предприел действия по обжалването му в срок. Затова съдът е достигнал до извода, че поведението на ответницата адв.М. не може да бъде квалифицирано като неизпълнение на договора и затова не се дължало връщане на получената сума от 150 лв. От така установените факти не било доказано ищеца да е платил на адв.М. сумата от 1 600 лв., а само сумата в размер на 150 лв. Не се установило ищецът да е претърпял вреди от неизпълнението на договора в размер на 2 500 лв. Не се установило и 5 ответницата да е поканена да възстанови на ищеца същата сума. Тъй като ищецът не доказал пълно и главно поставените в негова тежест факти, а от страна на ответницата било доказано изпълнението на задълженията й по договора от 06.01.2017 г., то предявените искове като неоснователни са отхвърлени.

По доводите във въззивната жалба:

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

Основният спор между страните е дали е налице изпълнение на договора за правна защита и съдействие от 06.01.2017 г.

Кога е налице неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.55, ал.1,предл. 3 от ЗЗД:

Хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД урежда отношения между двете страни, възникнали по повод изпълнение на задължение, което е имало основание, но чийто правопораждащ факт е заличен с обратна сила. Тогава, освен даване и получаване, включва се и наличие на основание към момента на получаването и настъпване на последващ юридически факт, обуславящ извод за заличаване на последиците от основанието.

Следователно за уважаване на иска по чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. имуществено разместване на блага от ищеца към ответника 2. съществуване на основание за това имуществено разместване към датата на осъществяването му и 3.отпадане на това основание към момента на предявяване на претенцията.