Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 225 от 15.11.2024, Районен съд - Мадан

Съд
Районен съд - Мадан
Дело
Гражданско дело 303/2023
Вид
Решение № 225
Подписан
15.11.2024
В сила
28.12.2024
Състав
СЛАВЧО АСЕНОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.53а, т.1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 54, ал.1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.54, ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.2,ал.1,т.1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 7, ал. 2 · Закон за общинската собственост
  • чл. 134, ал.2, т. 1 и т.2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 134, ал.2, т. 1 и т.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.208 · Закон за устройство на територията
  • чл.1 · Конституция на Република България

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. гр.Мадан, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. Д. при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. Д. Гражданско дело № 20235430100303 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от „*********” ООД, ЕИК: *********със седалище и адрес на управление: гр. Р, ул. "********” № **, представлявано от А. Р. - управител, чрез процесуалните му представители: адв. М. Д.- К. и адв. Т. Е. против Община Р., ЕИК: *******, адрес: гр. Р., бул. „******” №**, с която са предявени следните искове:

Да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на спорната реална част, с приблизителна площ от 20 кв.м., разположена в северната част от имота и понастоящем съставляваща част от имот с идентификатор **********върху която неправомерно е изградена улица и поради това е включена в обхвата на имот с идентификатор ********, като решението бъде съпроводено с проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, въз основа на което да се поиска изменение на кадастралната карта на основание чл.53а, т.1 от ЗКИР - иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР.

Да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на спорната реална част, с приблизителна площ от 20 кв.м., разположена в северната част от имота и понастоящем съставляваща част от имот с идентификатор *********, върху която неправомерно е изградена улица и поради това е включена в обхвата на имот с идентификатор *******и да задължи ответника да му предаде владението върху спорната реална част - иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение на стойност 6000 лв. за неоснователно обогатяване за ползване на имота без основание за периода от пет години преди предявяване на настоящата искова молба 07.09.2018 г.-22.08.2023 г. - иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

1

Да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за имуществени вреди на стойност 4000 лв., съизмеряващо се с пазарната стойност на неправомерно отнетата от ответника част от имота на ищеца - иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.

Да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение на стойност 10 000 (десет хиляди лева) неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразното изграждане на улица през част от имота му - иск с правно основание чл. 49 вр.

45 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на ******г. е придобил от община Р., по силата на договор за покупко-продажба, следния имот, намиращ се в гр. Р., ул.

„******** №** и представляващ към датата на сделката частна общинска собственост: урегулиран поземлен имот (УПИ) **, кв. ** по Подробния устройствен план (ПУП) на гр. Р., с площ от 965 кв.м., при следните граници: улична регулация, УПИ ** кв. ** и край на регулация. Според действащия към *******г. ПУП имотът бил с предназначение „за нафтово стопанство“. В акта за собственост от ******* г. неправилно била посочена площта на имота.

Графично определена, при съобразяване е посочените в акта за собственост граници на имота, които били меродавни за изчисляване на площта му, тя била 1045 кв.м. УПИ на ищеца бил образуван след частично изменение на Плана за регулация и застрояване (ПРЗ) на гр. Р. от 1977 г., одобрено със Заповед №*** от ******г. на кмета на община Рудозем. С нея УПИ *-нафтово стопанство и **-озеленяване, образувани по ПРЗ от ***** г., били преотредени за следните нови УПИ: УПИ *-нафтово стопанство; УПИ **-молитвен дом; УПИ ***детска площадка; УПИ **-нафтово стопанство; УПИ **-гаражи и улична регулация с нови о.т. ****, о.т. **** о.т. ****, о.т. ****о.т. **** и о.т. ****.

Според одобрения със Заповедта от ***г. ПРЗ ***/*** кв.м. идеални части от УПИ на ищеца са предвидени за изграждането на улица на запад от имота, между о.т. *****и о.т. ****. и са предвидени за отчуждаване. Отново със Заповедта от *******г. за частично изменение (ЧИ) на ПУП било предвидено изграждането на улица на север от имота на ищеца, без обаче с нея да е засегнат имотът и без да е предвидено отчуждаването на част от него за реализация на въпросната улица. Със Заповед № ****** от ***** г. на Изпълнителния директор на ********** (****) били одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри на (КККР) на гр. Р. В тях било отразено, че имотът на ищцовото дружество бил с идентификатор ****** с площ от 1067 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за ниско застрояване (до 10 м.). Според одобрената през ***** г. кадастрална карта съседният от запад имот на този на ищеца, отреден с ПУП от *******г. за улица, е с идентификатор ***** А имотът, с който УПИ на ищеца граничи на север и който също е отреден за улица съгласно ПУП от******* г. е с идентификатор *******. Една от причините за грешното отразяване на имотните граници на УПИ на ищеца в одобрената през ***** г. кадастрална карта била, че през ******** г. община Р. изгражда улица в предвидения за такава с ПУП от ******г. имот с идентификатор *****. При изграждането на улицата обаче не били съобразени границите на имоти с идентификатори ****** и ****** (имотът на ищеца) според предвидената с 2

ПУП от ********* г. регулация. Така върху реална част от имота на ищцовото дружество, с приблизителна площ от 20 кв.м., е изградена улица, без да е проведена отчуждителна процедура за тази част и без впоследствие общината да е обезщетила дружеството за фактически отнетата площ от парцела му.

Ищецът не бил уведомен за изработването на кадастралната карта, поради което бил лишен от възможността да подаде възражение срещу частта от нея, засягаща имота му. В рамките на установения в чл.208 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) 10-годишен срок за изграждане на елементи от уличната инфраструктура община Р. не започнала отчуждителна процедура за изграждане на предвидената с ПУП от *******г. улица, на запад от имота на ищеца, която според одобрената през ****** г. кадастрална карта на града е с идентификатор *********. В същото време, във връзка с основния предмет на дейност на ищцовото дружество и с негови инвестиционни намерения, то имало интерес имотът да бъде преотреден за складови, транспортни и производствени нужди. На ****** г., ищецът внесъл в община Р. проект за изменение на ПУП за имота му по отношение на неговото отреждане и предназначение на основание чл. 134, ал.2, т. 1 и т.2 от ЗУТ. В докладната записка от *******г, на кмета на община Р., било посочено посочено: „Освен това, част от имот с идент. ******* се засяга от улична регулация, намираща се между О.Т. *** и О.Т. ***. Същата не е реализирана, като са налице условията за нейното премахване, съгласно чл.208 от ЗУТ - изминали са повече от 10 години от влизане в сила на ПРЗ. В тази връзка били налице предпоставките за прекратяване на съществуващия режим на съсобственост в имота между Община Р. и „*****“ ООД. Въпреки даденото от кмета на община Р. предложение за одобрение за изменение на ПУП за имота на ищеца и за промяна на предназначението му, административната процедура не била довършена, поради установяване на визираното в т.9 и в т.10 несъответствие между границите на имота на „******“ ООД и отредения за улица имот на север - ПИ с идентификатор ******* според ПУП от ******* г., от една страна, и по кадастрална карта от ******* г., от друга страна. Във връзка с визираното неправилно отразяване на границите на имота му в кадастралната карта, на ******** г., ищецът подал заявление, на основание чл.51,ал.1, т.2 от ЗКИР пред СГКК-гр. С., за изменение на КККР на гр. Р. по отношение на границите между имота му с идентификатор *******и поземлени имоти с идентификатори ******** и ******. Към заявлението на „********“ ООД за изменение на КККР от *******г. бил приложен, съобразно с изискванията на чл. 54, ал.1 от ЗКИР проект за изменение. На ***** г. началникът на СГКК гр. С. постановил отказ да одобри исканото изменение на КККР с мотива, че е налице „изрично заявено несъгласие “ на заинтересовано лице и „засягане на собственически права “. Отказът на началника на СГКК -гр. Смолян за изменение на кадастралната карта и кадастрален регистър от ****** г. бил обжалван пред Административен съд С., като с Решение от ******* г. С.АС отхвърля жалбата на „*******“ ООД. Ищецът се позовава на ТР № 8 от 23.02.2016 г. по т.д. № 8 от 2014 на ОСГК ВКС. В случая реална част от имота на ищцовото дружество се владее без основание от ответника, като върху нея неправомерно била изградена улица. Вследствие на това тази част неправилно 3 била заснета като част от имот е идентификатор ********. Устройственият план, предвиждащ кои имоти са отредени за улична регулация, бил одобрен през ********г. по правилата на действащия по това време ЗУТ, поради което нямал отчуждително действие по отношение на части от имоти, частна собственост, включени в уличната регулация. Ищецът се позовава на чл. 17 от КРБ и по чл.1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС. Счита, че е налице незаконосъобразно и диспропорционално лишаване на ищеца от „притежание“, представляващо реална част от собствения му поземлен имот.

Това било така, защото върху процесната реална част общината била изградила улица, в противоречие с предвижданията на ПУП и без да изплати предварително равностойно обезщетение по пазарни цени за отнетата площ от парцела. Отнемайки незаконосъобразно част от имота на ищеца, включвайки тази част в обхвата на улица с идентификатор ******** и упражнявайки фактическа власт върху нея, ответникът възпрепятствал ищеца като действителен собственик да ползва тази част. По този начин той се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца в размер на спестения наем в съответствие със средната пазарна наемна цена, с оглед на характеристиките и разположението на имота. В резултат на неправомерното поведение на ответника и от неполагането на дължимата грижа ищците претърпяват сериозно увреждане на правната му сфера. Ищецът се позовава на т. 3 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и на 1-ва и II-ра колегии на ВАС по т.д. № 2 от 2014 г. 67. В хипотеза, в която в настоящия съдебен процес бъде установено, че връщането на владението върху процесната реална част е технически невъзможно и/или нецелесъобразно, за ищеца ще възникнат имуществените вреди, съизмеряващи се е пазарната стойност на неправомерно отнетата част от имота му към настоящия момент.

Ищецът търпял и неимуществени вреди от незаконосъобразното изграждане на улица през част от имота му, които оценява на общо 10 000 лева (десет хиляди лева). Неправомерното изграждане на улица през част от имота му, в нарушение на предвижданията на предвижданията на ПУП за уличната регулация и в нарушение на принципа на неприкосновеност на частната собственост, причинявало на управителя на ищцовото дружество силни негативни преживявания. В продължение на тринадесет години, “**********“ ООД било поставено в ситуация на правна несигурност относно устройствения статут на имота му. Представителят на дружеството също търпял сериозни неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения и загуба на перспективи, правна несигурност и най- вече разочарование от злоумишлените действия, извършени от лице, което не е частноправен субект, а е еманация на държавата на местно равнище - общината. Излага подробни съображения касаещи възможността да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическо лице. Моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва като недопустими предявените искове с правно основание чл. 45, във връзка с чл.52 от ЗЗД и чл. 59, във връзка с чл.55 от ЗЗД, доколкото Община Р. не е пасивно легитимирана страна. Счита, че деликт 4 може да е извършен само от физическо лице, защото само то може да действа виновно и затова по иск с правно основание чл.45 от ЗЗД могат да отговарят само физически лица. Оспорва предявения иск за неимуществени вреди. Сочи, че неимуществени вреди са причинени, когато увреждането е засегнало психическата сфера на пострадалия, като трайно и продължително състояние, а това житейски и правно е неприложимо към юридическите лица.