Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 195 от 25.05.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 161/2023
Вид
Решение № 195
Подписан
25.05.2023
В сила
05.06.2024
Състав
Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Ани Харизанова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55, ал.1, предл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.121 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.62 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.88, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.169, ал.1 и 3 · Закон за устройство на територията
  • чл.169, ал.1 и 3 · Закон за устройство на територията
  • чл.288 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. П., 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Ани Харизанова при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20235200500161 по описа за 2023 година

Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №76/20.01.2023г., постановено по гр.д.№2359/2021г. по описа на РС- П., по иска на „А.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Н.Х“ №3А, ет.2, офис 3.8, представлявано от управителя С.Г.С, чрез адв.М. Б. Х.- САК, със съдебен адрес: гр.С. 1504, ул.“Проф. А.З“ №17, ет.3, ап. ляво против „Н.С“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Г.М“ №9, ет.5, ап.9, представлявано от управителя Л. И. С. и Л. И. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“Г.М“ №9, ет.5, ап.9, с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК е признато за установено, че „Н.С“ ЕООД, ЕИК ********* и Л. И. С., с ЕГН ********** дължат на „А.“ ЕООД солидарно сумата от 25000лв.- главница /заявена като частична от сума в размер на 114192лв./, представляваща подлежащо на връщане възнаграждение по развален договор за строителство от 22.06.2020г., както и обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК- 12.03.2021г. до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед №536 за изпълнение 1 на парично задължение по чл.410 от ГПК на 16.03.2021г. по ч.гр.дело №949/2021г. по описа на РС- П..

Осъден е „Н.С“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Г.М“ №9, ет.5, ап.9, представлявано от управителя Л.

И. С. и Л. И. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“Г.М“ №9, ет.5, ап.9, да заплатят на „А.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Н.Х“ №3А, ет.2, офис 3.8, представлявано от управителя С.Г.С, с пълномощник адв.М. Б. Х.- САК, със съдебен адрес: гр.С.

1504, ул.“Проф. А.З“ №17, ет.3, ап. Ляво, разноски за исковото и за заповедното производство в размер общо на 3400лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Н.С“ ЕООД, чрез пълномощника й адв.П. М. от АК- П..

Твърди се, че обжалваното решение на първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно- постановено при съществено процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

В тази насока се сочи, че с обжалваното решение съдът е приел, че от представените счетоводни документи, както и от приетите и неоспорени заключения на допуснатите ССЕ и СТЕ се установява, че със заприходените за процесния обект материали и услуги може да се извърши обем на работа със стойност от 10831,23лв.

Приема се, че тъй като на основание чл.88, ал.1 ЗЗД, в частта му за изключенията относно договорите с продължително изпълнение, развалянето на договора има действие занапред /ех nunc/ и не засяга договорното основание на твърдяното от ответника изпълнение е следвало да се приеме, че искът е неоснователен до размера на извършените СМР- 61001лв.

Счита се, че общото правило на чл.62 от ЗЗД, според което кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, не е приложимо в случая поради естеството на задълженията по договора за изработка в строителството. Налице е противоречие между мотиви и диапозитив.

Визира се, че неправилно е прието, че ответникът доказва обем на работа само за сумата от 10831,23лв. В тази връзка се сочи, че е игнорирано като доказателство, приетата и неоспорена електронна кореспонденция между страните, а именно имейл с приложен файл- отчет от ответника към ищеца за извършени СМР по видове и стойности от 20.08.2020г. за обекта на обща 2 стойност 61001лв. /стр.226-227 от делото/. Същевременно, съдът приема като доказателство в интерес на ищеца електронната кореспонденция за направени валидни волеизявления по повод изпълнение и прекратяване на договора.

Приема се, че съдът /с оглед чл.9 и чл.154 от ГПК/ е следвало да приеме, че е извършена работа за 61001лв. Горното доказателство не е оспорено от ищеца, а и се подкрепя от останалите събрани писмени и гласни доказателства по делото- разписки от Изи пей за изплащани работни надници, свидетелски показания за извършен и заплатен труд на обекта, фактури за материали и услуги. Същите са обект и на приетите ССчЕ и СТЕ.

Твърди се, че крайният извод на съда, че всичко, което е получено в резултат на отпадналото основание след разваляне на договора, следва да се върне, а развалянето има обратно действие е неправилен. Договорите с продължително действие като процесния /22.06.2020г.- 30.09.2020г./ се развалят за в бъдеще с арг. чл.88, ал.1 от ЗЗД.

Твърди се, че доказаното извършване на СМР води до неоснователност на претенцията на ищеца в размера й- 25000лв. и искът е следвало да се отхвърли като неоснователен, тъй като лисва неоснователно обогатяване. Не се е стигнало до несправедливо разместване на имуществени блага, което да доведе до обогатяване на едното лице и обедняване на другото.

Визира се, че доказателства, че престираните СМP-та са приети/признати от получателя на услугата са събрани. В тази насока се сочи постъпилия от ТД на НАП С. дневник за покупки по ЗДДС с включена от ищеца в него на окончателна фактура №103/14.10.2020г.

Приема се, че е погрешно схващането на съда, че издаването на авансови фактури и приемането на окончателната фактура касае само сключването на договора и възникване на задължението, което не било спорно.

Сочи се, че фактурата удостоверява двете насрещни престациипарична, като задължение на възложителя и услугата по конкретния обект, като задължение на изпълнителя. Противно на приетото от съда, връзката /основанието/ им по договора е очевидна, с оглед изричното им съдържание.

Твърди се, че приемането е осчетоводяването на фактура №103/14.10.2020г. за 95160лв. доказва приемането на резултата от работата към този момент и за тази сума. В този смисъл се приема, че съдебният акт е в 3 противоречие със съдебната практика.

Твърди се, че не е обсъдено изобщо наведеното възражение, че изпълнението по процесния договор е в резултат на неправилно превъзлагане на работата, както и допуснатото в тази връзка искане да се представят от ищеца актове за междинни плащания, с който е следвало да се докаже стойността на видовете СМР към определена дата /Наредба №3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството/. В тази насока се сочи, че е представена и приета електронна кореспонденция, доказваща отношенията между страните, вкл. с „Х.и“ ЕООД и „А.“ ЕООД.

Визира се, че съдът е следвало да приеме, че към 15.10.2020г. са изпълнени СМР на стойност 95756,91лв. без ДДС при завършеност на текущия период от 86,38 процента. Сочи се, че това е видно и от акт/сертификат за междинно плащане №8/15.10.2020г.

Приема се, че действително има разминавания в стойностите по фактури, отчет за изпълнени СМР и сертификат за междинно плащане, но очевидно е, че всички надхвърлят значително размера на исковата претенция и установяват значителния обем извършени СМР. Счита се, че тези релевантни факти са пренебрегнати от съда.

Твърди се, че с оглед на посоченото изводът, че липсват данни за конкретно извършени СМР към определена дата е необосновано. Напротив, „А.“ ЕООД е приел без възражения извършените СМР на процесните обекти, а работата на Л. С., пряко ангажиран в процеса по извършване на СМР е била приета от останалите участници в строителния процес. В този смисъл се визират показанията на св.П. С., която потвърждава наличието на такива актове/сертификата за междинно плащане, които сама е изготвяла като ръководител проект и е предоставяла за подпис на отговорните лица. Същата не е виждала и не знае за друг договор за изпълнение на процесните обекти освен този между „А.“ ЕООД от една страна и „Х.и“ ЕООД и „А.“ ЕООД от друга страна, а Л. е работел за неговото изпълнение с оглед показанията й.

Приема се, че всички тези доказателства са неглижирани от съда.

Твърди се, че са игнорирани и доказателствата за това, че е уговорен по-дълъг срок на договора.

Сочи се, че съдът не е съобразил чл.87, ал.1 от ЗЗД относно уведомяване на насрещната страна за последиците, които ще настъпят в 4 нейната правна сфера и даването на подходящ срок за изпълнение, доколкото, ако в допълнителния срок, длъжникът изпълни, ефектът от развалянето няма да настъпи.

Твърди се, че безспорно сключеният между страните писмен договор на 22.06.2020г. е договор за изработка по смисъла на чл.258 и сл. от ЗЗД и доколкото е сключен между търговци в изпълнение на основната им дейност, сделката е търговска.

Приема се, че от действията на страните не може да се заключи, че е налице пълно неизпълнение на договора и че ищецът е целял неговото разваляне с обратна сила. Въпреки отправеното предизвестие за разваляне на договора от 09.11.2020г. отношенията между двете страни по договора продължават, както преди и за това свидетелства електронната кореспонденция, с която се поръчват от изпълнителя и се одобряват от възложителя още материали за изпълнение на СМР по договора.

Едновременно с това въпреки отправеното предизвестие на 09.11.2020г. с твърдения за почти пълна липса на изпълнение на договора, в същия месец ноември 2020г. ищецът претендира пред НАП ползване на ДК по фактурите и го получава без възражения.

Счита се, че крайно нереалистично, както от фактическа, така и юридическа страна е да се приема, че е налице пълно неизпълнение по договора и че направеното изпълнение не е прието от възложителя. В този смисъл се приема, че иска е неоснователен, тъй като до размера на получените аванси работата очевидно е приета от възложителя, а развалянето с арг. от чл.88, ал.1 от ЗЗД има действие занапред.

Твърди се, че е направено възражение за размера на иска още с писмения отговор, но и то не е коментирано от съда. Получената сума по авансови фактури е с включен ДДС, която сума е начислена от получателя и съответно приспадната под формата на данъчен кредит от ищеца, за което има доказателства по делото. Въпреки това неправилно претенцията се уважава в размер с включен ДДС, което неоснователно я завишава.

Счита се, че атакуваното решение е постановено при необсъждане на направени възражения и доказателствата поотделно и в съвкупност и в противоречие със ЗЗД. Визира се, че познавателната дейност на съда, като инстанция по същество следва да се основава на процесуалните, логическите 5 и опитните правила, а не на избирателно/изолирано/ изградени тези и предположения. Така се приема, че дори да е изпълнена някаква част от СМР, за тях не било направено възражение за прихващане. Визира се, че не е налице и хипотеза на еднородни насрещни вземания, а реалното изпълнение по договора е установено надлежно.

Искането е да се уважи подадената жалба и се отмени обжалваното решение.

В срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „А.“ ЕООД, представлявано от управителя С.Г.С, чрез пълномощника му адв.М. Х..

В него се приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено при правилно възприета от съда фактическа обстановка, отговаряща на събраните и приети по делото доказателства, подведена правилно под съответните разпоредби на закона.

В тази насока относно доводите за извършените по договора СМР се сочи, че в производството по иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД в тежест на ответника е да установи пълно и главно наличието на правно основание за получаване на претендираната от ищеца сума. Приема се, че в настоящия случай, ответниците само твърдят наличието на такова „основание“, но не са провели успешно доказване на твърдението си.

Твърди се, че през цялото времетраене на производството по делото, многократно е изменено становището, в какъв обем СМР са изпълнени- от посочването в отговора на исковата молба, че договорът на който се позовава ищецът е изпълнен, при това без забележки, т.е. че това са всички работи на стойност 648 950,84лв. без ДДС, през изявлението в открито съдебно заседание на 31.10.2022г. на процесуалния .представител на ответника и на самия ответник, че става въпрос само за определени видове и размери СМР, със стойност 10 000лв. до твърдението в устните състезания по делото и в писмената защита, че работите са на стойност около 61000лв.