Решение № 502 от 08.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 502 гр. Б., 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20262120201158 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по повод на подадена жалба от М. С. П. с ЕГН ********** с адрес в гр.Б., чрез адв.П. К. АК-Б. и съдебен адрес в гр.Б., ул...., срещу наказателно постановление №22-0431-000044/27.11.2022г., издадено от началник сектор в ОДМВР-Б., І-во РУ-Б., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3 предложение първо от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева (102,26 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.

Със жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление, като се излага доводи за неправилност на НП и ненадлежно връчване на същото. Твърди се, че датата и подписът на НП при връчването му на 08.07.2025г не са били изпълнени от жалбоподателя.

Твърди се, че02.03.2026г на жалбоподателя е била връчено копие от НП. Прави се възражение за изтекла абсолютна погасителна давност. Не се претендират се разноски.

Жалбоподателят, редовно призован се явява лично. За него се явява упълномощен представител. Не се сочат нови доказателства, поддържа се жалбата.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не изразява писмено становище по жалбата.

Жалбата е подадена от легитимно лице. В изпратената преписка няма данни освен завереното копие от НП за датата на неговото връчване, тъй че съдът да установи по несъмнен начин, че жабата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В същото време в изпратеното копие от НП няма отбелязване, че същото е влязло в законна сила. Такива обстоятелства има в справката за нарушител/водач (лист 16 от делото), където е записано, че 1 на 23.07.2025г е влязло в сила обжалваното НП издадено на 27.11.2022г. Съдът поради липсата на други доказателства, приема, че НП не е било връчено по надлежния ред и същото е обжалвано пред съда в законовия срок по чл.59 ал.2 ЗАНН (връчено на 02.03.2026г и жалбата входирана на 16.03.2026г пред ОДМВР-Б.. Жалбата е срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.

Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.08.2022г, около 22,00 часа, в гр. Б., по ул.“П. Б.“ № ... в посока на движение към ул.“Т.“ жалбоподателят управлявал л.а. марка „Ауди“ модел „А4“ с рег.№... собственост на И. Т. А. с ЕГН **********, видон то договор за покупко-продажба на МПС от 20.06.2022г на н. № ... –Н. С. район на действие град С., като към дата 22.08.2022г автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП, поради, това че не бил регистриран в двумесечния срок от придобиването му.

За установеното нарушение по ЗДвП И. Б. на длъжност мл.автоконтрольор в І-во РУБ. съставил срещу жалбоподателя АУАН (лист 11 от делото). Преписката била изпратена на РП-Б., като с постановление от 22.10.2022г. прокурор при РП-Б. постановил отказ да се образува досъдебно производство, след което материалите били върнати отново в сектор „ПП“- Б.. На 27.11.2022г. било издадено и обжалваното в настоящото производство НП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на АУАН, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и останалите доказателства и които съдът кредитира изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. АУАН също е съставен от компетентно

(териториално и материално) лице.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а НП е издадено в 6-месечния срок.

В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която норма по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано 2 пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Съгласно посочената разпоредба, прекратяването на регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система, като не е предвидено задължението да се уведомява новия собственик на автомобила, както и да се отнема свидетелството за регистрация и да се свалят регистрационните табели. Липсва такива задължения и в Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни преводни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр.105 от 2002г., изм., бр.67 от 2012г., бр.20 от 2018г.), за разлика от другите случаи на служебно прекратяване на регистрацията.

Действително, от обективна страна, се установява, че жалбоподателят М. С. П. с ЕГН ********** с адрес в гр.Б. е управлявал процесния автомобил, регистриран на името на И. Т.

А. с ЕГН ********** и е бил придобит с покупко-продажба изповядана от нотариус.

Жалбоподателят няма данни да е съсобственик на автомобила.

За целите на настоящото производство обаче, за да се ангажира административнонаказателна отговорност на жалбоподателят за процесното нарушение е необходимо да се установи по категоричен начин, че същият е знаел, че управлява автомобил със служебно прекратена регистрация. Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно, за да се приеме, че едно деяние е нарушение следва то да е било извършено виновно от установения нарушител.

Настоящият състав счита, че по делото липсват доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, поради което се изключва възможността да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност за процесното деяние. Този извод съдът прави с оглед наличните по делото данни. Жалбоподателят не е съсобственик на управлявания от нея автомобил, който е бил с регистрационни табели, като тези обстоятелства сочат, че обективно е било невъзможно при управлението на автомобила да разбере, че регистрацията на автомобила е била прекратена служебно, поради това, че собственикът не е регистрирал процесното МПС в предвидения в чл.143 ал.15 ЗДвП срок.

Жалбоподателят дори не е съсобственик. За него следователно не е съществувало задължението за следене на регистрацията на автомобила поради промяната на собствеността. Следователно не може да се презюмира вина на жалбоподателя, т.е. да се предполага, че същият е съзнавал, че управлява автомобил със служебно прекратена регистрация. Ето защо съдът счита, че по делото липсват категорични доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя при извършване на процесното деяние. По отношение на погасителната давност същата е изтекла на 22.08.2025г като няма данни производството да е било прекъсвано или спирано.

Наказателното постановление е неправилно и като такова следва да бъде безусловно 3 отменено.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, представителят на жалбоподателят не е поискал да бъдат присъдени направените разноски за адвокат и поради това съдът не следва да се произнася.

Така мотивиран, Б.кият районен съд, V наказателен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-0431-000044/27.11.2022г., издадено от началник сектор в ОДМВР-Б., І-во РУ-Б., с което на М. С. П. с ЕГН ********** с адрес в гр.Б., чрез адв.П. К. АК-Б. и съдебен адрес в гр.Б., ул.... за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3 предложение първо от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева (102,26 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

4