Решение № 5576 от 07.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5576 гр. София, 07.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100502109 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20108838 от 20.11.2023 г., постановено по гр.д. № 28 840/2020 г. на СРС, ГО, 138 състав, е ОСЪДЕН ответникът „Г.“ ЕООД да заплати на ищеца „АУТОТЕХ ГРУП“ ООД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 8 651,78 лв – стойност на допълнително оборудване по Ф а к т у р а №

1100000488/15.04.2020 г., ведно със законната лихва считано от 03.07.2020 г. до погасяване на вземането, както и сумата от 134,89 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 08.05.2020 г. – 02.07.2020 г., като са ОТХВЪРЛЕНИ:

1. Искът за главница за горницата над 8 651,78 лв до пълния предявен размер от 13 507,70 лв., а именно: а / по Фактура № 1100000396/03.02.2020 г. за сумата от 2 400 лв. и по Фактура № 1100000419/26.02.2020 г. за сумата от 55,92 лв. като неоснователни; б/ по остатък от Фактура № 1100000487/15.04.2020 г. на стойност 14 400 лв за претендираната сума от 2 400 лв. като погасен чрез прихващане със сумата от 2400 лв. по фактура № 2000000189/10.02.2020 г., издадена от „Г.“ ЕООД за префактуриране на чужда фактура;

2. Искът за лихва за забава за горницата над 134,89 лв. до пълния предявен размер от 213,86 лв. като неоснователен.

Въззивникът – ответник „Г.“ ЕООД обжалва с въззивна жалба вх. № 25043578/11.12.2023 г. решението в частта, с която искът е уважен за сумата от 1

8 651,78 лв. – главница по Фактура № 1100000488/15.04.2020 г., и сумата от 134,89 лв.

– лихва за забава.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Сочи, че съгласно протокол от 17.03.2020 г., съставен за приемане на работата по договор за доставка № БП098/14.08.2019 г., ако купувачът/възложител „Г.“ ЕООД желае допълнително оборудване, то той следва да направи изрична писмена заявка, каквато не е сторена.

Оспорва да е поръчал стоките по Фактура № 1100000488/15.04.2020 г. за допълнителни материали. Излага, че посоченото във фактурата оборудване /комплект предпазители против удар, система за управление на врати и за извършена допълнителна преработка на автомивка СТ/ е част от уговореното оборудване по договор за доставка № БП098/14.08.2019 г., но неговата цена е включена в уговорените и погасени 144 000 лв. от „Г.“ ЕООД. Относно първа позиция от Фактура № 1100000488/15.04.2020 г., а именно комплект за повдигане на мотокар, поддържа соченото и в отговора на исковата молба, че това оборудване не е доставено. Ответникът въззивник разполагал с мотокар, поради което не се наложило да се използва за монтирането на автомивката комплект за повдигане на мотокар.

Въззиваемият „АУТОТЕХ ГРУП“ ООД оспорва подадената въззивна жалба.

Моли за потвърждаване на решението в сочените части и присъждане на сторените по делото разноски. Сочи, че поради некоректно представена информация от ответника по договора и неточния проект не е било възможно да се монтира първоначално доставеното оборудване, а се наложило поръчване на допълнителни елементи и материали от Италия, което ищецът изпълнител „АУТОТЕХ ГРУП“ ООД осигурил.

Стойността на тези елементи била 8 651,78 лв по Фактура № 1100000488/15.04.2020 г.

Тези елементи били вложени в обекта автомивка и работата била приета, поради което се дължала сумата по Фактура № 1100000488/15.04.2020 г..

Подадена е в срок и друга въззивна жалба вх. №250313639/12.12.2023 г. от въззивника – ищец „АУТОТЕХ ГРУП“ ООД срещу решението в частта, с която искът за главница е отхвърлен за горницата над 8 651,78 лв. – главница, до пълния предявен размер от 13 507,70 лв. или по фактури № 1100000396/03.02.2020 г., № 1100000419/26.02.2020 г. и Фактура № 1100000487/15.04.2020 г. за остатъка от 2 400 лв. от нея.

Изразява несъгласие с изводите на СРС за основателност на възражението за прихващане между сумата по Фактура № 1100000487/15.04.2020 г. за остатъка от 2400 лв. и сумата по фактура № 2000000189/10.02.2020 г. за 2 400 лв. Излага, че не е приел да поема задължения във връзка със закупено от „Г.“ ЕООД оборудване – скари, от трето за спора лице. Оспорва да е приел префактурирането на чуждо задължение по фактура № 2000000189/10.02.2020 г., издадена от „Г.“ ЕООД. Оспорва вземанията по двете фактури да са насрещни, а вземането по фактура № 2000000189/10.02.2020 г. да е и ликвидно и изискуемо. Излага, че работата по доставка и монтиране на автомивка за възложителя „Г.“ ЕООД е приета без забележки и се дължи възнаграждение от 13 507,70 лв.

Отговор на тази жалба от „Г.“ ЕООД не е подаден.

С разпореждането за насрочване са дадени указания по чл. 101 ГПК на ответника „Г.“ ЕООД да уточни възражението си за прихващане. В отговора на исковата молба в тази връзка се сочи единствено, че преди да сключи процесния 2 договор с „АУТОТЕХ ГРУП“ ООД възложителят „Г.“ ЕООД е сключил договор с подобен предмет – за доставка на автомивка, с друго, трето за спора лице „Евромаркет аутомотив“ АД. Това трето за спора лице издало на „Г.“ ЕООД фактура на стойност 2 400 лв.; че съществувала уговорка „АУТОТЕХ ГРУП“ ООД да „заеме мястото“ на третото за спора лице „Евромаркет аутомотив“ АД като доставчик и „компенсира“ направения разход по фактурата; че с фактура № 189/10.02.2020 г. задължението било префактурирано и поради това дължимо от „АУТОТЕХ ГРУП“ ООД. В този вид възражението за прихващане е било неуточнено и нередовно. Поддържащата го страна – ответникът по осъдителен иск, е изложил само твърдения за счетоводни операции /префактуриране/, но не и такива относно възникването и съдържанието на материалното право.

Дадени са указания от СГС на „Г.“ ЕООД да уточни: била ли е заплатена сумата от 2400 лв. на „Евромаркет аутомотив“ АД, кога, от кое лице - „Г.“ ЕООД или от „АУТОТЕХ ГРУП“ ООД, по какъв начин; какви точно са били уговорките между „Г.“ ЕООД и „АУТОТЕХ ГРУП“ ООД относно сумата от 2400 лв., дължима от „Г.“ ЕООД на кредитора „Евромаркет аутомотив“ АД; кредиторът „Евромаркет аутомотив“ АД бил ли е уведомен за уговорките между длъжника му „Г.“ ЕООД и третото за правоотношението лице „АУТОТЕХ ГРУП“ ООД, ако да – какво е било становището м у ; изменян ли е договорът между „Евромаркет аутомотив“ АД и „Г.“ ЕООД, настъпили ли са промени относно неговия предмет и страни, изпълнен ли е този договор; за какво е дължима сумата от 2400 лв. от „Г.“ ЕООД на „Евромаркет аутомотив“ АД; да се обоснове относно твърдяното от него насрещно задължение на „АУТОТЕХ ГРУП“ ООД към „Г.“ ЕООД за сумата от 2 400 лв. във връзка с фактура № 189/10.02.2020 г.

С молба – становище от 04.02.2024 г. ответникът въззивник „Г.“ ЕООД е уточнил, че е заплатил на кредитора си „Евромаркет аутомотив“ АД скарите на стойност 2 400 лв., които били доставени на „Г.“ ЕООД. Сочи, че скарите се намирали при него, като „АУТОТЕХ ГРУП“ ООД не ги е взело, макар да съществувала неформална уговорка за това.

С молба от 29.07.2024 г. ответникът по възражението за прихващане, ищец и въззивник „АУТОТЕХ ГРУП“ ООД оспорва възражението за прихващане. Оспорва да е подписвано тристранно споразумение между „Евромаркет аутомотив“ АД, „Г.“ ЕООД и „АУТОТЕХ ГРУП“ ООД. Оспорва да се е съгласявало да придобие скарите, които са собственост на „Г.“ ЕООД. Оспорва префактурирането с фактура № 2000000189/10.02.2020 г.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. СРС е разгледал всички относими факти и елементи от фактическия състав на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен от доставчика/изпълнител „АУТОТЕХ ГРУП“ О О Д по процесния договор за доставка № БП098/14.08.2019 г. срещу купувача/възложител „Г.“ ЕООД за дължими суми за доставена и монтирана автомивка в обект на „Г.“ ЕООД. Изложени са мотиви за приемане на работата с протоколи.

3

Самите страни твърдят да са съставени протоколи за приемане на работата.

Настоящият състав намира, че решението е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът за сумата от 2 400 лв.- остатък по Фактура № 1100000487/15.04.2020 г., както и в частта, с която е уважен искът за част от сумата от 8 651,78 лв по Фактура № 1100000488/15.04.2020 г., а именно за сумата от 1 445,38 лв. без ДДС или 1 734,45 лв. с ДДС по първата позиция от фактурата, както и в частта, с която е отхвърлен искът за лихва за забава за горницата над 134,89 лв. до дължимия размер от 146,61 лв.

СГС намира, че са основателни исковете за ищеца за главница до размера от 9 317,33 лв. /за 2 400 лв. – остатък по фактура № 1100000487/15.04.2020 г. на стойност 14 400 лв, който остатък не е погасен чрез прихващане поради липса на две насрещни изискуеми ликвидни вземания, както и за 6 917,33 лв. с ДДС – дължима сума по Фактура № 1100000488/15.04.2020 г. по пера комплект предпазители против удар, система за управление на врати и за извършена допълнителна преработка на автомивка СТ/ и искът за лихва за забава върху главницата от 9 317,33 лв. за периода 08.05.2020 г. – 02.07.2020 г. до размера от общо 146,61 лв.

Поради това следва да се присъди допълнително на ищеца сумата от 11,72 лв. – лихва за забава.

Съдът намира, че са неоснователни исковете за главниците по фактури № 1100000396/03.02.2020 г., № 1100000419/26.02.2020 г. и за сумата от 1 734,45 лв. с ДДС - позиция първа по Фактура № 1100000488/15.04.2020 г., както и искът за лихва за забава над размера от 146,61 лв. до пълния предявен размер от 213,86 лв.

В исковата молба ищецът „АУТОТЕХ ГРУП“ ООД твърди, че е доставчик по договор за доставка № БП098/14.08.2019 г. с насрещна страна „Г.“ ЕООД. Ищецът твърди да се е задължил по договора да изгради в обект на ответника автомивка, като поръча от Италия, достави до България, достави до обекта на ответника оборудване за автомивка, както и да я монтира, осигури пуск и обучи служителите на ответника как да боравят с нея.

Излага, че е изпълнил задълженията си по договора, като работата била приета с протоколи от 14.02.2020 г.. и 13.04.2020 г., като по договора му се дължала общо сумата от 144 000 лв. Не спори да са му заплатени общо 141 600 лв., като останали дължими 2 400 лв. Относно тях била издадена по договора от 14.08.2019 г. фактура № 1100000487/15.04.2020 г. на стойност 14 400 лв, издадена на осн. чл. 6, ал. 1, т. 4 от договор за доставка № БП098/14.08.2019 г. за последно плащане в размер на 10 процента от общата сума по договора 144 000 лв. за доставена и монтирана автомивка в помещение на ответника „Г.“ ЕООД. От тази фактура се претендират останалите незаплатени 2 400 лв.

Сочи че в срока на договора и при монтиране на автомивката се установила необходимостта за доставяне от Италия на допълнителни елементи, а именно: комплект за повдигане на мотокар, комплект предпазители против удар, система за управление на врати и за извършена допълнителна преработка на автомивка СТ. Това се наложило поради виновното поведение на ответника, който предоставил на ищеца данни за обекта си, които не отговаряли на реалните размери. В тази връзка излага, че обектът е с денивелация. С и-мейл от 10.02. 2020 г. ищецът доставчик/изпълнител уведомил ответника, че проектът е с несъответствия. Това наложила доставката на нови елементи съгласно проформа фактура от 03.02.2020 г. и съгласно фактура № 1100000488/15.04.2020 г. на стойност 8 651,78 лв. Твърди, че работата била приета с 4 протоколи от 14.02.2020 г. и от 13.04.2020 г., поради което тази сума от 8 651,78 лв. се дължала отделно от уговорената по договор сума от 144 000 лв.