Протокол № 949 от 31.12.2021, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Частно наказателно дело 777/2021
- Вид
- Протокол № 949
- Подписан
- 31.12.2021
- В сила
- 05.01.2022
- Състав
- ДОРОТЕЯ ЕНЧЕВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 296, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.63, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 949 гр. Разград, 30.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА при участието на секретаря СНЕЖИНА П. РАДЕВА и прокурора Павлина Малчева Узунова (РП-Разград)
Сложи за разглеждане докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА Частно наказателно дело № 20213330200777 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – Разград прокурор У..
ОБВИНЯЕМИЯТ ЕРВ. С. Р., лично и със служебен защитник от ДП адв. М. Е..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
АДВ. Е.: Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на производството по чл. 64 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ПРОИЗВОДСТВОТО по реда на чл. 64 от НПК
СНЕМА самоличността на обвиняемия.
ЕРВ. С. Р. – роден в гр. Разград на ***., живущ в гр. Разград, български гражданин, средно специално образование, неженен, неосъждан, ЕГН: **********.
СЪДЪТ докладва внесеното искане от Районна прокуратура Разград, с което на основание чл.64 във вр. с чл.63, ал.1 от НПК, се прави искане за вземане по отношение на обвиняемия ЕРВ. С. Р. от ДП№1873ЗМ-539/2021 г. по описа на РУ на МВР-Разград, мярка за неотклонение „ Задържане под стража“.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам така внесеното искане. Към настоящия момент няма да соча други доказателства, освен приложените в ДП.
АДВ. Е.: Запознати сме с искането. Считаме същото за неоснователно. Няма да сочим доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Вчера преди да ме задържат за 24 часа ми звънна работодателят.
1
Аз от 14 дена бях горе в психодиспансера, защото майка ми ме изпрати горе. Аз доброволно отидох там. Аз от малък, тя постоянно ме е отхвърляла. Живял съм по пансиони. Пия си лекарствата в момента. Добре се чувствам в момента. Аз искам да мога да си работя и да бъда в обществото. Разбирам абсолютно всичко. Емоционалното ми състояние тогава, когато отидох на адреса при майка ми, беше, тя не беше ме пускала вкъщи да влизам тричетири дена и аз не бях се къпал. Аз не обичам такива неща да не се къпя и да не се подстригвам. След връчването на тази заповед през цялото време съм живял при майка ми.
Имало е единичен случай на скандали с майка ми. Въпреки тази ограничителна заповед, аз там съм живял при майка ми с нейното съгласие. Никога не съм й посягал. Не мога. Тя е просто моята майка и аз я обичам. Аз много я обичам моята майка и никога не съм я удрял. Не мога да я ударя. Това нещо не е против закона. Тя иска постоянно да е над това и да ме възпитава и да става по нейната. Такива работи се случват. Това е в кръга на шегата.
Разговарях с доктор Вълканов. Тези разговори с него ми се отразяват добре. Изписаха ме от болницата. В болницата влязох на рождения си ден на 14-ти декември 2021 година и ме изписаха след 14 дена, значи на 28-ми, 29-ти декември 2021 година излязох. След като излязох от болницата и тогава приказвахме по телефона с майка ми много добре. Тя е човек, като че ли с две лица. Казвам й: „Мамо, благодаря ти, че ме изпрати тука, че ме лекуват” и такива работи и тя ме разбра, казваше: „Добре, добре”. Разбирахме се с нея по телефона и аз мисля, защото през цялото това време, когато имах ограничителна заповед. Не, че мисля, че я нямам тази заповед. Имам я, мислех, че тя пак ще ме приеме, както преди. И като отидох, дойде полицията и пак ме задържаха за 24 часа на 29-ти декември 2021 година. В дома на майка ми отидох към 15: 30 - 16:00 часа, не съм викал, просто седнах на стъпалата. Бях пред входа и звъннах по телефона на майка ми. Тя излезе на терасата и каза, че няма да ми отвори и аз казах: „Добре”, обаче, в този момент вратата се отвори от комшиите. Някой отвори вратата, се качих до етажа и й казах: „Мамо, моля ти се пусни ме да си почина и да си поспя, защото вече много съм изморен”. Аз скитам от малък, тя ме е изпращала постоянно по пансиони от седми клас насам, в седми клас включително също бях в град Добрич на пансион. Докторите ми казаха: „Като излезеш оттук, легни и си почини” и аз нямаше къде да отида и тя не ме пусна вкъщи, и дойдоха полицаите, и пак разправии и проблеми и после се стигна дотук. Имам приятели, имам баща, но той има къща в село Трапище и има и апартамент в град Лозница. А аз при него мога да отида, но първо ще потърся един човек, при който аз бях излязъл на квартира в този ограничителен период, за един месец пак ме нямаше. Точно за един месец беше, пак ме нямаше вкъщи и сега мисля директно, автоматично, ако ми се даде телефон, да му се обадя и да го попитам. Напуснах тази квартира, понеже имаше много мухъл, трябваше да се чисти. Просто, не искам аз лично да се занимавам с този ремонт. Ако е възможно, пак ще го попитам, но мисля, че никой не е вземал квартирата, тя не беше много скъпа и така. Продължавам да работя в „Шишеджам” гр. Търговище. На 04.01.2022 г. ми обещаха горе от психиатрията да ми дадат болничен и ще го занеса в „Шишеджам - Тракия глас” - България и тогава всичко ще бъде точно. Баща ми живее в с. Трапище има апартамент в гр. Лозница. Баща ми има друг син от друга жена, но жената вече не е при него и той е сам. Ние с баща ми се имаме. Аз по принцип мога да 2 живея при него, но трябва аз лично да съм съгласен с това. Но как да Ви кажа, той не е само при мен. Винаги момчетата обичат майките си, а момичетата бащите си. Аз съм по привързан към майка ми, въпреки нещата, които тя ми е причинила и ме е отхвърлила насам-натам по пансиони. Косата ми е побеляла, то се вижда, но си мисля, че не е от хубав живот. На млади години съм и мисля, че заслужавам да съм добър човек и мисля, че съм добър човек и не мисля, че задържането ми ще оправи нещата ми. Не казвам да ме освободите. Лично Вие ще решите какво да направите и хлябът е във Вас и ножът е във Вас, Вие сте съдията, аз просто Ви казвам, че това няма да ми помогне, това ще ми навреди. За заповедта, която се отнася, вече ми е ясно, разбрах, защото не беше един път и не беше два пъти. Сега ще опитам, чрез приятели, чрез баща ми да намеря някакъв друг начин, за да не живея при майка ми.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото писмените такива, находящи се в ДП№1873ЗМ-539/2021 г. по описа на РУ на МВР-Разград.
СЧЕТЕ делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам внесеното предложение. Действително, отношението на обвиняемия Р. престъпление е тежко по смисъла на закона, но са налице много възпрепятствия, които поставят под съмнение факта, че конфликтът между него и майка му може да прерасне и да ескалира в нещо много по-лошо. На първо място, от доказателствата и от обясненията на Ервин е видно, че той живее на същия адрес и е живял до момента на постъпването му на лечение в МБАЛ-Разград при майка си. Имаме един голям процес от време от няколко месеца, в който, след като му е било връчена по надлежния ред заповед, издадена за защита от домашно насилие, той я нарушил. Непосредствено след това, след съответно освобождаването му от психодиспансера, където е бил на лечение, това нарушаване на тази заповед се удължила, като той многократно е ходил пред дома на майка си и е звънял и по този начин е нарушил една от клаузите, в която е вписана и с чието съдържание е бил запознат обвиняемият, а именно да не приближава по-малко от 50 м. от дома Османова. Освен липсата на постоянна адресна регистрация и извън тази, която той е в дома на майка си, това обстоятелство мисля, че е предпоставка, което може да обоснови опасност същият да се укрие и да осуети разкриването на фактическата обстановка и съответно за понасяне на наказателната отговорност. По отношение на това наказателно производство, същевременно в процес на разследването е била назначена комплексна психиатрична, психологическа експертиза, която е посочила, че действително Е.Р. е вменяем по смисъла на закона, но същият има емоционално личностново разстройство, което в определени моменти ескалира в агресивност спрямо хората, с които той живее в едно домакинство и именно зачестилите случаи на домашно насилие, мен лично ме мотивират по 3 отношение на същия да му бъде внесено такова искане за постановяване на мярка за неотклонение, както и фактът, че същият не притежава постоянен адрес. Това са, всъщност, мотивите, които и съображенията, заради които Районна прокуратура - Разград е внесла това искане за налагане на постоянна мярка и предоставям на съда съответно съобразяване и анализ на обстоятелствата и да вземе мярка за неотклонение, по отношение на обвиняемия.
АДВ. Е.: Уважаема госпожо Председател, аз съвсем не съм съгласен с казаното от представителя на държавното обвинение. Все пак, ние трябва да тълкуваме закона.
Обвинението не е за тежко престъпление. Какви са доказателствата за това, че лицето може да се укрие и да извърши друго престъпление. Такива доказателства няма. Когато прокурорът е водил това искане, към него момент се е бил запознал само със становището на едната страна показанията на майката. Неговите обяснения, които той даде са в противоречие с казаното от нея и той сега и пред Вас го заяви. Не че два-три пъти той постоянно от самото начало е нарушавал тази заповед, той си е живял в този дом с майка си с нейното съгласие, тя го е допуснала, но предвид нейното минало, още като дете е била малтретирана от нейния баща, е живяла тежък живот. В настоящия момент гледа болната си майка, която е на памперси и тя я обслужва. Явно, нейното напрежение е много високо и настъпват моментите на спречквания помежду им, но никога не е било насилие, само повишаване на тон. Физическо насилие не е имало. Освен това, на 14.02. 2022 година изтича нейното действие. Какво ще помогне по това дело. Аз като погледна в това дело, то е приключило. Какъв е смисълът той да стои в ареста, като прокурорът в началото на януари предполагам ще трябва да напише обвинителния акт и да го внесе в съда. Колко време ще стои в ареста и защо? На какво ще помогне? Той работи, изкарва достатъчно, за да се издържа сам. Може да си намери жилище, където да живее и ще се регистрира вече на адрес. Ето защо, считам, че не следва да бъде уважавано това искане и да му се даде възможност да продължи да работи. Той се чувства добре вече, като приема тези лекарства, по-спокоен е и по този начин ще се спомогне за неговото бъдеще.
СЪДЪТ ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Искам да кажа, каквото и да е било, аз никога не съм удрял майка ми, не съм й правил нищо лошо, също я обичам и даже вече тя да иска няма да отида при нея. Благодаря Ви много, че ме изслушахте, и че решавате проблеми, семейни. Съжалявам за всичко случило се.
ДОКЛАД НА СЪДА: Производството е по реда на чл. 64, във вр. с чл. 63, ал.1 от НПК, образувано по искане от Районна прокуратура-Разград, за вземане на най-тежката мярка „Задържане под стража“, по отношение на обвиняемия ЕРВ. С. Р. ЕГН ***, по ДП№1873ЗМ-539/2021 г. по описа на РУ на МВР-Разград. Същото се поддържа и в съдебно заседание.
ОБВИНЯЕМИЯТ и защитата му в лицето на адв. Е., застъпват становище, че искането е неоснователно.
ОБВИНЯЕМИЯТ заявява, че е във възможност,
4 има финансови средства и възможност да си наеме квартира, съответно може да живее в дома на баща си в гр.
Лозница, или в с. Трапище.
СЪДЪТ, след като съобрази становището на страните и доказателствата, събрани на Досъдебното производство, констатира, че спрямо обвиняемия ЕРВ. С. Р. с постановление за привличане на обвиняем от 29.12.2021 година е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 296, ал.1 от НК. За това престъпление законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ до 3 години, или „Глоба“ до 5000 лв.
ВИДНО от приложената справка за съдимост, обвиняемият ЕРВ. С. Р. е неосъждан, същият е реабилитиран по право, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК. Найтежката мярка, предвидена в закона „Задържане под стража” се взема, когато е налице основано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода, или друго по-тежко наказание и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност същият да се укрие, или да извърши престъпление. В случая, действително от доказателствата по делото може да се направи предположение, че обвиняемият е съпричастен в извършването на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, същото е наказуемо с лишаване от свобода, но не е тежко умишлено по смисъла на закона. Отделно от това е предвидено алтернативно много по-леко наказание, а именно глоба.
Разпечатката съдържа 41 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cba9bff8-d77b-4517-b934-607dcc84eb13