Решение № 220 от 16.06.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Русе, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова

Членове:

Йордан Дамаскинов

Татяна Черкезова при участието на секретаря Ева Д. като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20264500500331 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.17 от ЗЗДН.

Б. А. Н. е обжалвал решението на Русенския районен съд, постановено по гр.д.N 7269/2025г., с което е уважена молбата на Е. Д. И. за защита от домашно насилие, като са наложени мерки за защита от домашно насилие.

Развива оплаквания за неправилност на решението, наведените доводи сочат на необоснованост на същото и допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в непълен и неправилен анализ на доказателствата по делото.

Иска въззивният съд да отмени обжалвания съдебен акт, да отхвърли молбата за защита от домашно насилие, при законните последици.

Въззиваемата изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено, че жалбоподателят Б. А. Н. извършил по отношение на Е. Д. И. актове на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, поради което : задължил Б. А. Н. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Е. И.; наложил забрана за срок от 18 месеца да приближава жилището й в гр.****, ул. “ ****** ****** ” №*, вх.*, ет.*, ап.* в гр. ****, 1 както и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице; забранил за срок от 18 месеца Н. да осъществява контакти с Е. И. под каквато и да е форма, вкл. по телефон, чрез ел. и обикновена поща, и факс, както и чрез всякакви други средства за комуникация; осъдил Н. да заплати д.т. и сторени от Е. И. разноски за производството.

Въззивният съд, при извършената проверка на обжалваното решение намира същото за валидно, допустимо и правилно.

От ангажираните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка :

Жалбоподателят в настоящото производство Б. А. Н. и Е. Д. И. имали връзка и интимни отношения в периода 2011 - 2020г. Когато последната поискала да ги прекратят, Н. започнал да я заплашва, че ще я убие, ще я залее с киселина, ще я заколи, разлепил нейни некролози. По случая било образувано досъдебно производство в Русенската районна прокуратура, по което Н. бил предаден на съд и осъден за извършени престъпления по чл.

144ал.3 вр.ал.1 вр.чл. 26 ал.1 от НК и по чл. 131 от НК.

На 19.11.2025 г., около 2.20 ч. сутринта, прибирайки се вкъщи, И. забелязала Н. да шофира след нея. На паркинга до блока, в който живее, го питала защо я следи, но вместо отговор той започнал да я обижда и я ударил.

И. уведомила за случая Второ РУ - Русе, но преди да пристигнат полицейските служители Н. си тръгнал. След този случай той продължил системно да причаква И. около дома й, да звъни на домофона, като през това време автомобилът му стоял на паркинга до жилището й.

В началото на декември 2025г. пълнолетната дъщеря на И. – св.

А.В.В., ученичка, била спряна в близост до дома им от Н., който започнал да я обижда и да я заплашва с убийство. Това много притеснило свидетелката, която разказала за случилото се на работодателя си – св.В.А.. Той разговарял по телефона с Н., да спре да я притеснява. Тъй като последният не преустановил действията си, след няколко дни И., дъщеря й и св.А. отишли да подадат сигнал срещу Б. Н. във Второ РУ - Русе, но ги препратили в прокуратурата. Н. продължил да упражнява тормоз спрямо И. - да я следи и причаква пред блока, като в един от случаите успял да се качи и до етажа, на който живее, и звънял на вратата на жилището й.

На 13.12.2025г. вечерта Н. отишъл на работното място на Е. И., в ****** "*****" на бул. „*** ***********", където започнал да я обижда и заплашва, че ще затрие семейството й. На следващата вечер - 14.12.2025г., Н. отново отишъл на работното място на И. и пак я обижда. Казал й, че щом не иска да пие кафе с него, ще стане по неговия начин и ще я чака след работа.

Сутринта И. се оплакала на управителя на ******то - Д.В., и двете заедно отишли в Първо РУ- Русе да подадат сигнал, че Н. с посещенията си в ******то притеснява И. и колегите й. Полицейските служители не приели сигнала, под предлог, че И. не била натиснала паник - бутона в ******то.

С допълнителна молба по делото от 02.02.2026г., на основание чл.15, ал.З от ЗЗДН, И. сезирала съда, за това, че въпреки постановените на 19.12.2025г. мерки за защита по издадената Заповед за незабавна защита, Б. Н.

2 продължава да я преследва, да праща обидни и заплашителни съобщения както на нея, така и на дъщеря й.

Установява се от доказателствата по делото, че на 23/24.01.2026г. И. била на работа - нощна смяна, когато около 04.05 часа сутринта Б. Н. отворил вратата на ******то и без да влиза започнал да я обижда и заплашва. Вечерта на следващия ден - 25.01.2026г., около 21.00 часа, дъщерята на Е. И. видяла от прозореца на жилището им, че Б. Н. е до колата на майка й и вдига чистачката на автомобила. Заедно с нейния приятел слезли до автомобила, за да предотвратят нарязване на гумите му, като Б. Н. отново отправял обиди и заплахи както по адрес на И., така и спрямо дъщеря й. Веднага след инцидента Е. И. сигнализирала на тел. 112, а след това и във Второ РУ – Русе, като обяснила, че има постановени мерки за защита и въпреки това, Б. Н. е пред жилището й, в близост до автомобила й. Пристигнал полицейски патрул и след преследване от полицаите Н. успял да избяга. Полицейските служители съставили протокол за действията си.

От изготвената служебна справка за съдимост се установява, че ответникът Б. А. Н. е осъждан за престъпления от общ характер, вкл. за извършени в условията на домашно насилие, спрямо И..

Изложената фактическа обстановка правилно била приета от първоинстанционния съд за доказана, като подкрепена от свидетелските показания и писмените доказателства по делото.

Св.А.В. сочи, че в продължение на години, докато майка й и Н. поддържали отношения, е била свидетел на актове, които могат да бъдат окачествени като домашно насилие, от Н. спрямо майка й - побои, заплахи, закани. Същата изнася данни и за случаите – предмет на настоящото производство за защита от домашно насилие.

Макар и от кръга на лицата по чл. 172 от ГПК, изнесените от св.В. в показанията й данни са непротИ.речиви и логични, и преценявайки ги с оглед всички други данни по делото, съдът ги кредитира. Преценявайки възможна заинтересованост предвид роднинските отношения, съдът счита, че такава не е налице, доколкото в настоящото производство се цели защита от домашно насилие на пострадалото лице, а не самоцелно санкциониране на ответника по молбата за защита от домашно насилие. Св.В. е била очевидец на част от конкретно посочените и предмет на молбата на защита инциденти, за друга част показанията й са производни, като възпроизвеждат споделеното й от молителката. С оглед предмета на делото – актове на домашно насилие, извършвани обичайно насаме, без присъствие на други лица, обективно няма как да има очевидци на случило, освен ако не са от семейния кръг или в близки приятелски отношения. Това обаче не може да е основание съдът да игнорира или да не цени свидетелските показания на В. като достоверни. В противен случай ще бъдем изправени пред хипотезата на принципна невъзможност за доказване на осъществени актове на домашно насилие, съответно на защита на пострадалите от домашно насилие лица.

Св.В.А. не е заинтересован от изхода на делото, същият се е опитвал да окаже съдействие на пострадал от домашно насилие – чрез разговор с Н. да 3 преустанови действията спрямо И. и дъщеря й, и след като не е имало резултат, като я придружи при подаване на сигнал в полицията.

Свидетелите на Б. Н. – майка му и сина му, са от кръга на лицата по чл.

172 от ГПК. Първият – А.Н. / на ** години / сочи, че И. и баща му са приятели, познати от години, но счита, че не са имали връзка, не са живели заедно. Обяснява за случай, при който св.А. разговарял с баща му по повод И., като счита, че свидетелят го заплашвал и това притеснило него и баба му.

Последната – св. Г.Н., твърди в показанията си, че преди 15 година Е. И. била причината синът й да се раздели със съпругата си. От тогава двамата били заедно, били повече от приятели. Счита, че понастоящем не се срещат, но чувала разговори на сина си с разправии и караници, за които предполага, че ги води с И.. Сочи за случай преди Нова година, когато св.А. разговарял със сина й да престане да се занимала с Е., за да не стане проблем.

Съдът цени показанията на двамата свидетели като достоверни, като счита, че те, макар и в близки роднински отношения с Н., изнасят обективно фактите, които са им известни, но нямат пряко отношение към конкретни актове на домашно насилие – предмет на делото.

В подкрепа на установената фактическа обстановка са и материалите от преписка на Второ РУ – Русе, за извършена проверка по сигнал от Е. И. за нарушена Заповед за незабавна защита от Б. Н., съдържащи и протокол за предупреждение към последния за наказателната отговорност по чл. 296 ал.1 от НК и по чл. 144 ал.1, ал.2 от НК. Съгласно чл. 13 ал.2 т.1 от ЗЗДН те са годно доказателствено средство в производството за защита от домашно насилие.

Декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, с изнесени конкретни данни за осъществени спрямо молителката от Н. актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, са годно доказателствено средство по делото, съгласно разпоредбата на чл. 13 ал. 2 т. 3 от ЗЗДН. Е. И. е описала актове на упражнено спрямо нея физическо, емоционално и психическо насилие, декларирайки и че е запозната с наказателната отговорност при посочване на неверни данни.

От заявеното от И. пред въззивната инстанция се установява, че и понастоящем Н. продължава да я притеснява по телефона, макар и с блокиран номер, като й отправя закани за саморазправа.

При така приетите за доказани от ангажираните в производството гласни и писмени доказателства факти въззивната инстанция споделя извода на районния съд, че молителката и ответникът са от кръга на лицата, визирани в чл.3 т. 2 от ЗЗДН и от Б. Н. спрямо Е. И. са извършени в процесния период актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Видът и продължителността на мерките за защита са правилно определени от първоинстанционния съд, с оглед наличните данни по делото за ескалация на отношенията между страните по делото, интензитета на осъществяваните в продължителен период актове на домашно насилие, и установеното от сл.изисканото свидетелство за съдимост осъждане на Н.. Последното е със споразумение от 16.12.2020г. по НОХД 1922/2020г. на РРС за престъпления по 4 чл. 144ал.3 вр.ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК и по чл. 131 ал.1т.5 а от НК – извършени спрямо Е. И., като на Н. било наложено общо наказание от 3 години лишаване от свобода, отложено за изпълнение за срок от 5 години, с пробационна мярка по чл. 42 ал.2 т.3 от НК – ограничение в свободното предвижване / да не доближава на 200 метра жилището, местоработата и местата за социални контакти на Е. И., и за период от 1 година пробационната мярка да се изпълнява чрез електронно наблюдение /. Макар и Н. да е реабилитиран по посоченото осъждане, то има значение, тъй като санкционира извършени от него престъпления против личността на лице – молител в настоящото производство за защита от домашно насилие.

Въззивната инстанция намира, че с постановените с първоинстанционното решение мерки ще се постигне целта на производството /чл. 1 а от ЗЗДН / - да се осигури помощ и подкрепа на лице, пострадало от домашно насилие и да се упражни превантивно и възпиращо действие върху извършителя на насилието, като го лиши и от възможност да упражнява актове на домашно насилие занапред.

Изложените съображения обуславят неоснователността на въззивната жалба. Атакуваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.