Определение № 111 от 09.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 111 гр. Варна, 09.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20243100502510 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Подадена е въззивна частна жалба от “Подем ЖМ“ ООД, с ЕИК 103806097, действащо чрез адв.М. Л., против Определение №12046/24.10.2024г. постановено по гр.д.

№10967/2024г. по описа на Районен съд Варна, с което производството по делото е прекратено като недопустимо.

В жалбата инициирала настоящото производство се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваният съдебен акт, като се навеждат твърдения, че първоинстанционния съд неправилно и противно на релевираните от ищеца факти и обстоятелства, е приел, че е сезиран с иск по чл.145 от ТЗ за търсене на отговорност от управител на търговско дружество и тъй като не е представено решение на ОС на съдружниците за търсене на отговорност от управителя, е счел искът за недопустим. Излага се, че ищецът изрично и многократно е посочил, че не претендира вреди от управлението на А. М., тоест не твърди, че в периода докато е била управител тя е извършила действия или бездействия, довели до вреди за дружеството. Излага се още, че твърденията на ищеца са, че осчетоводената касова наличност на дружеството в размер на 19712.59лв. правилно и в съответствие с дружествения договор и закона, е държана от А. М. докато е била управител.

Едва след смяната на управителя тази касова наличност /оборотни средства, пари в брой, с които дружеството оперира/ не е предадена на новия управител, поради което отговорността на А. М. не произтича от това, че докато е била управител е извършила нещо вредоносно за дружеството, а от това, че след като е престанала да бъде управител, не е възстановила материални активи, собственост на дружеството, а е продължила да ги свои. Сочи се, че ищецът е поканил А. М. да предаде на новия управител касовата наличност /парите в брой/, служебен автомобил, служебен печат и други служебни движими вещи, но въпреки 1 поканата А. М. не се е явила и не е предала посочената касова наличност и останалите вещи, собственост на дружеството. Поддържа се, че за определяне на предмета на делото и приложимата правна норма е от значение дали действията /бездействията/ на А. М. са извършени по време, в което тя е била управител или след това. Твърди се, че А. М. не е причинила вреди и не се е обогатила неоснователно за сметка на дружеството докато е изпълнявала функциите на управител, тъй като до освобождаването й чрез вписване в ТР тя е била длъжна да оперира с парите в брой, имала е право да ползва служебен автомобил, да използва печата на дружеството и останалите негови вещи. Твърди се, че до вписването в ТР на освобождаването като управител на А. М., тя не е могла да предаде нито пари, нито вещи на друго лице, тъй като би носила отговорност. Твърди се, че едва след като е загубила качеството управител, А. М. е следвало да върне чуждото имущество-касова наличност и вещи. Поддържа се, че тъй като А. М. вече като обикновено физическо лице, не е върнала вещите е причинила вреда на дружеството, защото то няма достъп до своите пари в брой, които му се водят в счетоводните записи и няма достъп до собствени движими вещи, или се е обогатила неоснователно с касовата наличност от пари в брой и останалите движими вещи на дружеството. Поддържа се още, че няма правен ред, при който бивш управител да може да задържи за себе си без съгласие на собственика и без правно основание, собственост и активи на дружеството, респективно те да преминат в неговият патримониум. Твърди се, че ищецът не може да заведе иск по чл.145 от ЗЗД, защото задържането и своенето на парите и вещите от А. М., не се случва докато е управител и не е действие/бездействие при изпълнение на функциите и като управител. Развити са обстойни съображения за неотносимост на цитираната в обжалваното определение съдебна практика. Моли се за отмяна на атакуваният съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, след като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред районният съд е образувано по искова молба на “Подем ЖМ“ ООД, против А. М., с която се претендира осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 19712.59лв, представляваща причинена вреда поради това, че тази сума като касова наличност и собственост на ищцовото дружеството не е възстановена от А. М. след освобождаването и като управител на дружеството. При условията на евентуалност се претендира връщане на сумата в хипотезата на неоснователно обогатяване, доколкото след освобождаването на ответницата като управител липсва основание, същата да държи процесната касова наличност-пари в брой и тя се е обогатила неоснователно.

Изложените фактически твърдения в подкрепа на иска са, че след освобождаването й като управител, ответницата не е предала на новия управител касовата наличност и печата на дружеството, както и други движими вещи на значителна стойност. Също така е осуетила 2 възможността за достъп на дружеството до електронната му поща и до електронно съхраняваната му документация, т.е. налице е позоваване на недобросъвестното и вредоносно поведение на А. М., с което тя блокира цялата дейност на дружеството.

С уточняваща молба се сочи, че претенцията на ищеца не касае действия или бездействия на ответницата по време, в което същата е била управител на дружеството и от които да са настъпили вреди за търговеца, а такива след смяната й като управител, настъпила след вписването в ТРРЮЛНЦ, от който момент е престанало да е налице основание да държи вещи и парични средства, собственост на ищцовото дружество.

При тези данни, с атакуваният съдебен акт, съдът е приел, че предявената претенция намира правното си основание в чл.145 от ТЗ и предвид липсата на твърдения за взето решение по чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ, съответно представянето на решение на общото събрание на съдружниците за предприемане на действия по ангажиране на имуществената отговорност на управителя, е счел иска за недопустим.

Въззивният съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателят във връзка с обжалвания съдебен акт и относимата нормативна уредба, намира за установено от правна страна, следното:

Разпоредбата на чл.145 от ТЗ визира специален ред за реализиране на имуществена отговорност на управител на търговското дружество, представляваща вид гражданска отговорност и произтичаща от съществуващите между последния и дружеството два вида правоотношения-договорно и органно, като фактическият й състав обхваща освен наличието на деликт и проявяването на виновно, противоправно и вредоносно неизпълнение /действие или бездействие/ на задълженията на управителя.

В случая е безспорно, че до 09.11.2024г. ответницата е имала качеството на управител на ищцовото дружество, като твърденията на ищецът са, че към момента на освобождаването й, касовата наличност на дружеството е била в размер на 19712.59лв., които парични средства не са предадени /отчетени/ на новият управител, съответно е нанесена вреда на дружеството, или евентуално че ответницата се е обогатила неоснователно задържайки посочената сума.

Настоящият състав на съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че вредата за ищцовото дружеството, формирана от непредадена касова наличност, е резултат от действия на ответницата, извършени след като тя е престанала да бъде управител. Въпросните средства са собственост на дружеството и следва да се намират в канцеларията или счетоводството му, а не в държане на управителя, който да се разпорежда с тях по свое усмотрение. Наред с това придобиването /държането/ на сумата или евентуалното безотчетно разпореждането с нея, е станало в момент, в който ответницата е имала качеството на управител, а не след като е престанала да бъде такъв. В този смисъл факта, че ответницата не е предала /отчела/ сумата при освобождаването й като органен представител, не променя основанието за търсене отговорност за правилното разходване /държане/ на средствата, доколкото имено задължение управителя, е следи за спазване на финансовата 3 дисциплина и защита на интересите на дружеството.

В контекста на гореизложеното не могат да бъдат споделени и доводите на ищеца, че до момента на вписването в ТРРЮЛНЦ на обожаването й като управител, ищцата е била длъжна да държи процесната сума и не е могла да я предаде на друго лице, тъй като би носила отговорност. Както вече се посочи, процесните средства не са лични за ответницата, съответно същите не подлежат на лично съхранение, а следва да са на разположение на дружеството, т.е. се съхраняват по подходящ начин в канцеларията или счетоводството на търговеца. Наред с това освобождаването/замяната на управителя е двуфазен процесвземане на решение от общото събрание на съдружниците /ОСС/ за освобождаване на управителя и избор на нов такъв, и вписване на решението е ТРРЮЛНЦ. Решението на ОСС има незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството, чрез неговите органи и съдружниците, в резултат от което дори да се възприеме твърдението на ищеца, че дружеството няма каса или служител, чрез който сумата да се отчете и съхранява, то след избора на нов управител в периода до вписване на освобождаването на ответницата, такъв е наличен в лицето на новия органен представител.

В обобщение съдът намира, че макар ищецът да се домогва да обоснове интерес и допустимост на претенцията си извън приложното поле на чл.145 от ТЗ, то правната квалификация на иска е имено посочената правна норма. Очевидна е целта на гореописаните съображения на ищеца, а именно да се заобиколи изискването по чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ за вземане на решение от ОСС за предявяване иск на дружеството срещу управителя за причинени вреди, с както решение се твърди, че страната не разполага.

Тук е мястото да се посочи, че дори при дадена правна квалификация на иска като такъв за деликт с правно основание по чл.45 от ЗЗД, практиката на ВКС е, че решението на ОСС по чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ за реализиране на отговорност, представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на осъдителния иск срещу заличен в ТРРЮЛНЦ негов управител /в този смисъл решението по т.д.№975 по описа за 2017г. на ВКС, I т.о./.

Доводите на жалбоподателя, че не съществува правен ред, при който бивш управител да може да задържи за себе си без съгласие на собственика и без правно основание, собственост и активи на дружеството, респективно те да преминат в неговият патримониум, са ирелевантни за спора, който всъщност касае правилната правна квалификация на иска за репариране на претърпени вреди.

За пълнота следва да се посочи, че действително съгласието на собственика за разпореждане със средствата му е необходимо, но в случая собственик на средствата, е търговското дружество, респективно съдружниците в дружеството, а не неговият органен представител-управителя. Именно поради това за воденето на процесната претенция, е нужно решение на ОСС и не е достатъчно желанието за това на новият управител.

В заключение въззивният състав на съдът намира, че по делото не се установява наличието на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявеният осъдителен иск, респективно че оплакванията на жалбоподателят, се явяват неоснователни.

4

Ето защо атакуваното определение на РС Варна като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №12046/24.10.2024г. постановено по гр.д.

№10967/2024г. по описа на Районен съд Варна, с което е прекратено като недопустимо производството по делото.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4 от ГПК.