Решение № 138 от 25.04.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. С.З., 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

РумЯ. Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20235501000059 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение № 1112/21.12.2022г., постановено по гр.д № 1592/2022 г. на по описа на Районен съд - С.З., в частта с която е признато за установено по отношение на „Д.**" ЕООД, съществуването на вземането на „С.И.Е." ЕООД, за сумата от 3 512 лв. с ДДС, представляваща главница за част от възнаграждение по договор за строителство от 01.09.2021 г., а именно изработка/направа на конкретно СМР - плоча с кота +7,20, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 07.03.2022 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, като на основание чл.

78, ал. 1 ГПК „Д.**" ЕООД е осъдено да заплати на „С.И.Е." ЕООД, сума в размер на 1 845 лв., представляваща част от направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и сума в размер на 871,25 лв., представляваща част от направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 918/2022 г. по описа на С. районен съд съдебни разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.

Въззивникът „Д.**" ЕООД излага съображения за неправилност на решението. Позовава се на договора, сключен между страните, който по1 късно е развален от възложителя. Оспорва се сумата по извършените СМР по подписания Протокол обр. 19. Направено е искане да бъде отменено решението и да бъде отхвърлен предявения иск в обжалваната част като изцяло неоснователен и недоказан и да бъде уважено направеното възражение за прихващане за сумата 1 512 лв. по фактура № 1211/20.12.2021 г.

Претендират се разноските по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „С.И.Е." ЕООД, в който се взема становище по направените в жалбата оплаквания. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

422 ГПК вр. чл. 286, ал. 1 и чл. 288 ТЗ вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД.

Ищецът „С.И.Е." ЕООД моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника „Д.**“ ЕОО, съществуването на вземането на ищеца „С.И.Е.“ ЕООД, за сумата 12 000 лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане на извършени СМР /направа на плоча с кота +7.20/ по Договор за строителство от 01.09.2021 г., сключен между „Д.**“ ЕООД като възложител и „С.И.Е.“ ЕООД като изпълнител, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като заема позиция за неоснователност на иска.

По делото не е спорно, че между страните по делото е сключен договор за извършване на СМР от 01.09.2021 г., съгласно който „С.И.Е." ЕООД, се е задължил срещу уговорено възнаграждение, по поръчка на „Д.**" ЕООД да изпълни строително монтажни работи посочени в чл. 1, ал. 2 от договора в срок до 20.12.2021 г. /чл. 4 от договора/. Страните са постигнали съгласие в клаузата на чл. 11 от договора, че допълнително възникналите видове работи ще се разплащат по предварително утвърдени цени и с анекс към договора.

Уговореното възнаграждение по договора е в размер на 42 000 с ДДС, 2 съгласно чл. 10, ал. 1, от което в хода на изпълнението на договора на падежите съгласно чл. 12, ал. 1 от договора - 07.10.2021 г., 03.11.2021 г. и 05.11.2021 г. са били заплатени общо 18 000 лв. с ДДС. В чл. 12 от договора е посочено, че изискуемостта на задължението за заплащане на уговореното възнаграждение настъпва на етапи и в посочени срокове.

За процесната кота +7,20 е представен акт образец 19 от дата 15.01.2021 г. /л. 10 от делото/ подписан от двете страни по договора, от който се установява, че процесната кота +7,20 е била изпълнена с необходимото качество.

За така възникналото задължение е била съставена фактура № 0000000046/14.01.2022 г. за сума в размер на 12 000 лв. с ДДС, която се претендира от „С.И.Е." ЕООД. По делото е налице и количествена сметка, вкл. строителната документация за обекта.

Представена е и кореспонденция между страните във връзка с прекратяването на договора, от която се установява, че след направата на процесната кота +7,20 договорът между страните е прекратен. В тази връзка ответникът е съставил две фактури – 1/ фактура № 0000001211/20.12.2022 г. за продадени на ищеца греди /л. 27 от делото/ и 2/ фактура № 0000001234/17.01.2022 г. за начислена неустойка по чл. 22, ал. 4 от договора /л. 28 от делото/.

Във връзка с обстоятелствата по изпълнението на договора за изработка във времево отношение и наличието или не на договор за покупко-продажба на дървен материал продаден от ответника на ищеца са разпитани четирима свидетели.

От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че общата квадратура на трите плочи предмет на договора за СМР е 517,66 кв.м., общата квадратура на плочите +3,60 и + 7,20 е 376, 26 кв.м., от които по 188,13 кв.м. на всяка една от двете плочи. В.л. е установило, че площите по проектната документация и изпълненото на място съвпадат.

От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че фактура № 70000001211/20.12.2021 г. с издател ответното дружество и получател ищцовото дружество не е била заведена в счетоводството на ищеца, за нея не е ползван данъчен кредит и не е била отразена в дневника за покупки. Размерът на евентуално дължимата от ищеца 3 неустойка за забавено изпълнение бил в размер на 1750 лв. с ДДС. В.л. не отговаря каква е цената на кв.м. СМР, тъй като сочи, че на този въпрос следва да отговори съдебно -техническата експертиза.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по сключен договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Договорът е двустранен и възмезден и всяка от страните може да иска пълно изпълнение от насрещната, само в случай, че от своя страна е изпълнила задължението си точно. С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи дадена вещ, съгласно поръчката на другата страна, а възложителят следва да му заплати възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 2 от ЗЗД, възложителят има нормативно определено задължение да прегледа работата и да направи всички възражения, които има относно работата, включително и за недостатъци. Ако възложителят не направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена, както е посочено в необорима презумпция в чл. 264, ал. 3 от ЗЗД.

Въззивният съд намира, по делото е безспорно установено, че по сключеният между страните договор за строителство, от страна на ищеца е изпълнена процесната плоча с кота +7.20, която е приета без възражения от ответното дружество, като последното е заплатило на ищеца сумата от 6 738 лв. на 23.05.2022 г.

Спорните въпроси между страните са следните: какъв е размера на възнаграждението за изработката на плоча с кота +7.20 - 12 000 лв. с ДДС /както счита ищеца/ или 10 000 лв. с ДДС /както счита ответника/; основателна ли е претенцията на ответника за неустойка при едностранно прекратяване на договора за изработка и основателна ли е претенцията на ответника произтичаща от твърдян от него договор за покупко-продажба на дървен материал с купувач ищеца.

По отношение на възнаграждението за изработката на плоча с кота + 7.20.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от договора за строителство, възнаграждението за процесната плоча с кота +7,20 се определя на 12 000 лв. с ДДС и е платимо до 4 три дни след нейната направа.

Въззивният съд изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, че в горепосочената клауза е ясно и категорично изразена волята на страните, че стойността на всеки един от извършените етапи на строителство, включително процесната плоча с кота +7,20 е определена като твърда сума.

Нито от съдържанието на договора, нито от строителната документация може да се направи извод, че страните са постигнали уговорка, че цената на процесната кота + 7.20 се определя по начин, различен, от посочения в чл. 12 от договора. В подкрепа на този извод е, както определянето на цялата стойност на договора, като твърда цена, а именно 42 000 лв. с ДДС, така и извършените от ответното дружество три доброволни плащания, всяко едно по 6 000 лв. във връзка с изпълнението на кота +3,60 /изпълнена преди процесната кота +7,20/, която също е заплатена като твърдо определената в договора цена. Поради това съдът намира, че стойността на процесната плоча с кота +7,20 е 12 000 лв. с ДДС, така както е посочено в договора и в подписания от ответника протокол от 15.01.2022 г. В този смисъл, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които настоящата съдебна инстанция изцяло споделя и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

По възражението за прихващане със сумата от 1 750 лв. представляваща неустойка за периода 20.12.2021 г. – 17.01.2022 г.

По делото не е спорно, че „С.И.Е." ЕООД не е изпълнил плоча с кота +10.80 /последната плоча/ и договорът, сключен между страните е прекратен на 17.01.2022 г. От представения протокол образец 19 се установява, че процесната плоча кота +7,20 е била окончателно изпълнена на 15.01.2022 г.

Така към 20.12.2021 г. договорът не е изцяло изпълнен от ищеца съгласно чл.

4. Поради това за ответното дружество е възникнало правото освен да прекрати договора да претендира и предвидената в чл. 22, т. 4 вр. чл. 10, ал. 1 от договора неустойка в размер на 1 750 лв.

По отношение на твърденията на ищеца, че са били налице обективни причини за забавеното изпълнение не са представени доказателства, като в този смисъл, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които настоящата съдебна инстанция изцяло споделя и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

5

По възражението за прихващане с покупната цена от 1 512 лв. с ДДС произтичаща от твърдения от ответника договор за покупкопродажба на дървен материал с купувач ищеца.

Въззивният съд намира, че за да възникне задължение за ищеца „С.И.Е." ЕООД да заплати цената от 1 512 лв. с ДДС, продавачът „Д.**" ЕООД следва да установи факта на сключване на договора за продажба и предаването на стоката на купувача.

С оглед изявлението на ответното дружество, че не е сключен писмен договор за продажба на дървен материал от 4 кубика на обща цена 1 512 лв. с ДДС, са разпитани свидетели – Г.Г. и М.П.. От техните показания, подробно обсъдени от първоинстанционния съд не се установява, нито сключване на такъв договор, нито предаване на дървен материал на стойност 1 512 лв. с ДДС от страна на ответното дружество.

Представената по делото фактура № 0000001211/20.12.2021 г. също не може да установи наличие на облигационно правоотношение между страните за покупко - продажба на дървен материал. От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се установи, че фактура № 0000001211/20.12.2021 г. не е била заведена в счетоводството на ищеца, за нея не е ползван данъчен кредит и не е била отразена в дневника за покупки.

Счетоводните записвания при купувача по договора за продажба е обстоятелство от важно значение за делото, тъй като съставляват признание на неизгодните за страната факти, отнасящи се до сключването на договора и неговото изпълнение от страна на продавача (в този смисъл е и решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС ІІ т.о., решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г. на ВКС, I т. о./.