Решение № 119 от 04.07.2022, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Севлиево, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Н. Христов при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело № 20214230100837 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Постъпила е искова молба от „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев" 52-54, вписано в Търговски Регистър към Агенция по вписванията при МП с ЕИК 131134023, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С., в качеството им на изпълнителни директори на дружеството срещу А. Х. А., с ЕГН **********, от **.

Ищеца твърди, че „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е образувало ч. гр. д. № 636/2020 г., по описа на Районен съд Севлиево, по реда на чл. 417 ГПК срещу А. Х. А.. С издададените заповед за изпълнение и изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 21/2021 г. по описа на ** В.Ц.. Със свое разпореждане, получено от дружеството на 01.07.2021 г., съдът предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване иск за установяване вземането. На 21.09.2018 г. „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД сключило Договор за потребителски кредит № 7000799669 с ответника А. Х. А.. На основание така сключения договор, „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД предоставило сума в размер на 8264,91 лв.. В чл. 7, ал. 1 от Договора бил посочен размера на предоставения кредит - 6700,00 лв., като към отпуснатия кредит се включвала еднократна такса за оценка на риска, в размер на 885,53 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се финансирала от кредитора и се възстановявала от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането - декларация. Съгласно чл. 7, ал. 2 от договора за потребителския кредит за общо ползване, средствата по кредита се превеждали от кредитора по Б. сметка потребителя. В случаите, когато потребителят пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми средствата се 1 превеждали от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят давал изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В настоящия случай потребителят пожелал да сключи Застраховка „Живот" в размер на 679,38 лв.. Общото крайно задължение по договора (чл. 10 от договора) възлизало на 10 982,91 лв., която сума била разсрочена на 26 погасителни месечни вноски - 25 вноски всяка в размер на 422,42 лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 422,41 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвявал предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент бил в размер на 26,78 % (чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора). Така предоставената сума, кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 компонента: главница и договорна лихва. С част от отпуснатата сума било покрито друго задължение на А. Х. А. към „ТиБиАй Банк" ЕАД по договор № 7000433753 (510 лева) и по Договор № 7000405729 (1155 лева) в размер общо на 1665,00 лева. В договора била уредена автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски (осн. чл. 16, ал. 2 от договор за потребителски кредит). Въпреки това ответникът бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Разпоредбите на чл. 25.8 до чл. 25.11 (вкл.) от договора за потребителски кредит сочели за съгласие между страните, че взаимната кореспонденция следва да се изпраща единствено и само на адреса за контакт, посочен в договора. Според чл. 25.10 от договора при промяна на адресите за кореспонденция и контакти страните били длъжни да уведомят за това в писмен вид. Доказването, че дадено писмо е изпратено до посочения адрес било в тежест на страната, която изпратила писмото. В случая „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД разполагала с писмен документ, според който уведомлението за предсрочна изискуемост е адресирано именно до адреса на кредитополучателя, посочен в процесното съглашение, като постоянен адрес, а именно: **. В тежест на страните по договора било да актуализират адресите, които обитават и съответно да уведомяват насрещната страна по договора за настъпилите промени. Видно от приложена обратна разписка за доставка на пратка ИД PS 1421 00662L, с бар код 9120022801198, че длъжникът е търсен на посочения в договора за потребителски кредит адрес. Уведомлението за предсрочна изискуемост, с бар код: 9120022801198, било изпратено до посочения в договора за кредит постоянен адрес. Видно от обратната разписка за доставка с бар код: 9120022801198, че уведомлението за предсрочна изискуемост било получено лично. Видно от представените доказателства договор № 7000799669 бил изцяло падежирал към момента на входиране на исковата молба. Към датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (17.12.2019 г.), задължението на А. Х. А. към „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, по договора, било в размер на 7783,68 лв. главница и 2186,32 договорна лихва. Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от договора за потребителски кредит, ответникът дължал и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 03.07.2020 г. било в размер на 1350,41 лв.. Ищеца иска постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответника, в качеството си на кредитополучател по договор за потребителски кредит № 7000799669 от 21.09.2018 г., му дължи изпълнение на парично задължение, в качеството му на кредитодател по същия договор, за следните суми: 7 783,68 лв. - главница; 2 186,32 лв. - договорна лихва за периода 2 от 25.12.2018 г. до 08.06.2020 г.; 1 350,41 лв. - обезщетение за забава за периода от 25.12.2018 г. до 03.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК (15.07.2020 г.) до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор, с който претендира отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Твърди, че не е подписвал с „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД договор за потребителски кредит №7000799669 от 21.09.2018г. и не е получавал суми по договора.

Подписите положени на страници от 1/едно/ до 7 /седем/ от Договор за потребителски кредит №7000799669 от 21.09.2018г. не били положени от него. Не бил положен от него и подписа на заявител на стр. 3 от заявление - декларация за установяване на договорни отношения от 21.09.2018 г.. Не бил положен от него и подписа на застрахован на стр. 2 от Застрахователна полица №8100INL , както и на стр. 2 от Преддоговорна информация по програма „ЗАЩИТА ЖИВОТ", както и на стр. 1 на „застрахован" в Потвърждение за приемане и съгласие по Застрахователен договор №№8100INLВ201170007996692018. Не бил положен от него и подписа на заявление за рефинансиране на задължение под декларация от 21.10.2018 г .. Не бил положен от него и подписа на стр. 3 под „заявител" от Рамков договор за платежни услуги за физически лица от 21.10.2018 г., както подписа под „декларатор" и на приложената към него декларация от 21.09.2018г.. Никога и по никакъв повод ответника не бил уведомяван за съществуването на Договор за потребителски кредит № 7000799669 от 21.09.2018 г., както и за обявяването на предсрочна изискуемост на този кредит. Във връзка с това категорично твърди, че подписа положен от него на получател на разписка № 9120022801198 с посочено в нея уведомление за предсрочна изискуемост на дог.

№7000799669 не е положен от него, нито бил изписан от него текста "лично" в същата разписка. С оглед на изложеното оспорва истинността на подписите на всички гореописани документи, поради което съдът е открил производство по оспорване истинността на оспорените документи. Единствения договор, който бил сключил с „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД бил с № 7000701707 през 2018 г., като веднага се отказал от него и на 05.09.2018 г. върнал сумата в размер на 5 317,28 лева на „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД. Приложеният към исковата молба договор за потребителски кредит №7000799669 от 21.09.2018 г. нарушавал няколко разпоредби от Закона за потребителския кредит, поради което бил нищожен. На първо място , договорът не отговарял на изискванията на закона - чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, с оглед на което бил незаконосъобразен, недействителен и нищожен. Договора за потребителски кредит №7000799669 от 21.09.2018г. не съдържал негов подпис, което било предвидено изрично в чл. 11, ал. 1, т. 27 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следвало да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, и последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Разпоредбата на т. 12 допълва, че планът следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, 3 изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, като с чл. 22 от същия закон било предвидено, че ако горното изискване не е спазено, договорът за потребителски кредит е недействителен. В настоящия случай на стр. 2 от договора за потребителски кредит № 7000799669 от 21.09.2018 г. била посочена периодична вноска от 422,42 лева, което не доказвало наличието на изготвен погасителен план към процесния договор за кредит, съдържащ разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо - допълнителните разходи, което било основание да се приеме, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Следвало да се отбележи, че договорът не съдържал дори капитализирано цифрово изражение на дължимите по него договорни лихви и разходи, а единствено парична вноска в размер на 422,42 лева, като общият размер на задължението бил посочен без да могат да се установят включените по стойност компоненти в него. Отделно от това нищожна била уговорката за такса за оценка на риска, тъй като не отговаряла на изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Според тази разпоредба видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябвало да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Посочената такса била уговорена в чл. 7.1 от договора като задължителна. Според тази клауза таксата била еднократна, дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансирала се от кредитора и се възстановявала от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план и предвид заявеното му желание в искането-декларация. Посочената уговорка не отговаряла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като била неясна - не ставало ясно за какво точно действие (услуга) се дължи въпросната такса. Следователно се заобикаляли изискванията на закона и като такава клаузата била нищожна по аргумент на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Доколкото оценката на риска предхождала сключването на договора, то тази дейност касаела усвояването на кредита, във връзка с което кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони, на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Клаузата противоречала и на чл. 16 ЗПК, която предвиждала императивно задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния.

Клаузата, с която била уговорена такса за оценка на риска, на практика прехвърляла върху самия длъжник финансовата тежест от изпълнението на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, вменени й с посочената нормата и водела до неоправдано допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит бил обявен за недействителен, потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита. Във връзка с изложеното счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и не дължи на ищцовото дружество претендираните суми.