Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 281 от 05.08.2024, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Гражданско дело 475/2023
Вид
Решение № 281
Подписан
05.08.2024
Състав
Ирина Руменова Славчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 20 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 122, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 19 · Закон за пътищата
  • чл. 30, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 129 · Наказателен кодекс
  • чл. 342, ал. 1 пр. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 67, ал. 1, т. 3 · Наредба № 3 от 16 август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците
  • чл. 25, ал. 1 и 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 и 2 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. С., 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело № 20231800100475 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на М. А. А. срещу А.П.И.. Ищцата твърди, че на 06.07.2018г. пътувала в лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ********, управляван от М. Д., когато на второстепенен път II-81, в района на 16-ти километър, в участъка между гр. К. и с. „Б.Х.“, автомобилът попаднал в необезопасен изкоп на пътя. В резултат от това пътнотранспортно произшествие (ПТП) пострадали както водачът на автомобила, така и останалите пътници, сред които и ищцата. Същата заявява, че получила травматична екстирпация /изтръгване/ на нокътя на палеца на лявата ръка и счупване на дистална фаланга на същия пръст, счупване на основата на втора предикиткова кост на дясната ръка, счупване на дистална фаланга на първи пръст на лявата ръка, малък абриз /костен откършек/ от основата на втората предикиткова кост вдясно и контузия на гръдния кош, причинили й трайно затруднание в движението на левия горен крайник и десния горен крайник, съставляващи средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК. Ищцата поддържа, че на мястото на ПТП се извършвал ремонт на пътното платно, като работният участък бил сигнализиран и обезопасен с поставяне на 8 броя ограничителни табели С4, като 4 от тях се намирали преди изкопа спрямо посоката на движение на лекия автомобил „Опел Зафира“, рег. № *********. Първата от ограничителните табели била тип С4.4 и била разположена на 1,9 метра от дясната граница на платното за движение и указвала преминаване на леките автомобили вдясно от нея. Втората ограничителна табела била тип С4.3 и реално заблуждавала водачите на автомобили, че следва да преминат в дясно от нея.

Водачът на лекия автомобил „Опел Зафира“, рег. № *********, следвал указанията на тези табели, в резултат от което, попаднал в изкопа за изграждане на тръбен водосток и така 1 реализирал процесното ПТП. Според ищцата, тъй като дълготрайните СМР се извършвали на двулентов двупосочен път върху една от пътните ленти и работният участък бил с дължина не по- голяма от 50 метра, временната организация и безопасност на движението и обезопасяване на строителството следвало да се изпълнят в съответствие с Приложение № 42 към чл. 67, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. Счита, че така изпълнената схема за временна организация и безопасност на движението и обезопасяване на строителството не била в съответствие с това приложение, тъй като, според изискванията му, върху всеки знак от ВОБД трябва да има поставена светлинна сигнализация с мигаща жълта светлина, каквато в случая липсвала.

Освен това, първата ограничителна табела С4.4 е трябвало да бъде поставена на ръба на дясната граница на платното за движение по посока на движението, а не както в случая на 1.9 м от дясната граница на платното за движение. Върху нея е трябвало да има поставен знак Г10, какъвто липсвал. Втората ограничителна табела тип С4.3 била така поставена, че заблуждавала водачите на автомобилите в каква посока е безопасно да преминат. Съгласно цитираното Приложение № 42, работният участък преди изкопа е следвало да бъде обезопасен с най- малко 4 ограничителни табели тип С4.4, а не с една, както е в процесния случай. Независимо от горните несъответствия, обаче, ответникът АПИ бил одобрил и утвърдил проекта за временна организация и безопасност на движението (ВОБД), поради което ищцата счита, че именно той следва да понесе отговорност за вредите, претърпени от нея вследствие от произшествието, настъпило на републикански път, поддържането и ремонтът на който били задължение именно на АПИ, която осъществява дейностите по чл.

30, ал. 1 от ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението им. Твърди, че бездействието на последните по обезопасяване на пътното движение в процесния участък съставлява неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 от ЗП, и е причина за настъпване на процесното ПТП, от което претърпяла увреждания. Поддържа, че е търпяла силни и продължителни болки, а и движенията й дълго време били ограничени.

Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 50000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от ПТП на 06.07.2018 г. на второстепенен път 81, в района на 16 километър, в участъка между гр. К. и „Б.Х.“, настъпило поради неизпълнение от страна на ответника на задължението му да обезопаси движението, да обозначи надлежно извършващата се фактически на пътя ремонтна дейност към датата на извършването й, да сигнализира за препятствията и опасностите на пътя, вкл. като постави изискуемите пътни знаци и маркировка за обезпечаване на безопасността на движението към същия момент в съответствие с Наредба № 3/16.08.2010 г за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, в качеството си на лице, което е собственик на пътя, и на което е възложено управлението на пътя по Закона за пътищата, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска - 06.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, както и да й заплати на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 15222,23 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 50000 лева за периода от 2

05.06.2020 г. до 05.06.2023 год.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът АПИ е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Оспорва твърденията на ищцата, че процесното ПТП е настъпило при описания в исковата молба механизъм. Във връзка с това оспорва доказателствената стойност на представения с исковата молба констативен протокол за ПТП. Твърди, че мястото, в района на което се извършвал ремонт на пътя, е било надлежно обозначено, включително със сигнални лампи с мигаща жълта светлина. Оспорва релевираните в исковата молба травматични увреждания, за които ищцата претендира обезщетение.

Анализира фактическия състав на отговорността по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД. При условията на евентуалност, навежда възражение за съпричиняване от водача на лек автомобил „Опел Зафира“, рег. № *********, който се движел с несъобразена скорост в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Моли съда да отхвърли исковете. Отправя искане за привличане на трето лице- помагач и предявява обратен иск срещу него. Представя писмени доказателства.

Прави доказателствени искания. След конституиране на „П. - 92“ АД като трето лицепомагач на страната на ответника А.П.И., съдът е приел за разглеждане предявения от агенцията против подпомагащата я страна обратен иск, който се основава на твърдения за сключен между тях на 29.08.2017г. договор за обществена поръчка за обособена позиция № 3 за строителство на обект: BG16RFOP001 - 7.001-0009-S-01, Лот 2 „Път II - 81 К. - Б.П.“ от км 8+200 до км 30+400, с обща дължина 22,2 км. Ищецът по обратния иск поддържа, че по силата на този договор, ответното дружество, в качеството си на изпълнител, било поело задължение да предприеме всички необходими действия за осигуряване на безопасни условия на движение и да поддържа републиканските пътища в добро експлоатационно състояние, поради което то следва да отговаря за щети, възникнали за възложителя или за трети лица вследствие допуснати пропуски при изпълнение на работите по договора и при причиняване на ПТП и/или щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение предмета на договора, както и на всички нормативни и технически изисквания, които следва да спазва при изпълнението на договора, като носи пълна имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди и отговаря за тях пред потърпевшите и застрахователите.

Поради това ответникът по главния иск и ищец по обратния иск претендира, ако бъде осъден да заплати исковата сума, ответникът по обратния иск да бъде осъден да му заплати сумата по главния и акцесорния иск, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Ответникът по обратните искове и трето лице- помагач на страната на ответника по главния иск – „П. - 92“ АД – е подал в срока и по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор, с който оспорва тези искове. Оспорва да има качеството на изпълнител по договора за обществена поръчка, на който АПИ се позовава. Оспорва, процесното ПТП да е настъпило при описания в исковата молба механизъм, като твърди, че мястото, в района на което се извършвал ремонт на пътя, е било надлежно обозначено, вкл. със сигнални лампи с мигаща жълта светлина, като организацията на движение е била одобрена и проверена от МВР и АПИ. Оспорва претендираните от ищцата и описани в исковата молба травматични 3 увреждания, за които претендира обезщетение. Твърди, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лек автомобил „Опел Зафира“, рег. № *********, който се движел с несъобразена скорост, несъобразявайки се с пътната обстановка, с въведената организация на движение и поставените пътни знаци. Оспорва твърденията на ищцата, че въведена временна организация не отговаряла на Наредба № 3 от 16.08.2010г. Моли за отхвърляне на иска. В открито съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява от адв. К., който поддържа исковата молба и моли съда да уважи изцяло претенцията по основание и размер.

Счита за доказано настъпването на ПТП и получените от ищцата травматични увреждания, както и връзката между тях. Позовава се на приетите по делото съдебна автотехническа експертиза и допълнителна такава, като прави извод, че основна причина за настъпване на процесното ПТП е схемата за временна организация на движението, която не е била изпълнена съобразно техническите изисквания. Позовава се на изявленията на вещото лице в смисъл, че ако схемата е била правилно изпълнена, водачът е щял да отиде наляво.

Оспорва твърденията за съпричиняване на вредоносния резултат. Претендира разноски.

Представя списък по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

В открито съдебно заседание ответникът се представлява от юрк. Н., който оспорва исковете срещу Агенцията, поддържа представения от него отговор и предявения обратен иск срещу „П. - 92“ АД, като оспорва отговора на това дружество. Моли съда да отхвърли исковата претенция по съображения, изложени в отговора. Счита за доказано, че водачът на превозното средство се е движил в нарушение на чл. 20 от ЗДвП, като в подкрепа на това твърдение се позовава на експертизата от досъдебното производство. Подчертава, че скоростта при удара е била 54 км/ч. Оспорва съдебно[1]техническата-експертиза в частта за неправилно изпълнена схема. Освен това счита за неотговарящо на истината, че изпълнението и разчитането на схемата били степенувани по важност. Изтъква, че в участъка са минавали и други пътни превозни средства, т.е. имало е и други водачи, които не са могли да разчетат схемата. Счита, че водачът на лек автомобил „Опел Зафира“, рег. № ********* не е обръщал внимание и не е следял пътната обстановка. От събраните гласни доказателства прави извод, че не е имало нито преди него, нито след него автомобил, за да го заслепява и да препятства видимостта му. Акцентира върху субективните действия на водача съгласно втората част на експертизата за неправилно разчетена пътна обстановка.

При условията на евентуалност, настоява за осъждане третото лице - помагач. Претендира юрисконсултско възнаграждение по преценка на съда.

Третото лице – помагач на страната на ответника и ответник по обратния иск – „П. 92“ АД – се представлява от изпълнителния директор А. Л., който оспорва обратния иск и поддържа подадения отговор. Моли съда да отхвърли предявения иск срещу АПИ. Счита за доказано, че водачът се е движил с несъобразена скорост и не е могъл да установи всички пътни знаци, указващи движението на автомобилите. Оспорва заключението на вещото лице по съдебно- техническата експертиза, в частта за неправилно поставяне на знаците. Изтъква, че при поставяне на място те се въвеждат с протоколи, подписани и удостоверени, за състоянието на знаците и временната организация от представител на КАТ, АПИ и 4 строителя. Намира за неправилно заключението, че не били поставени правилно и в съответствие с наредбата. Представя писмени бележки, в които поддържа вече изразеното становище за настъпване на ПТП по вина на водача на лек автомобил „Опел Зафира“, рег. № *********. Подчертава, че на пътя се е извършвал ремонт, за който е имало въведена временна организация на движението, приета изцяло и без забележки - както от органите на ОДМВР - С. област, така и от А.П.И.. Оспорва твърденията на ищцата, че временната организация не отговаряла на Наредба 3/16.08.2010г. Позовава се на част от приетите по делото писмени доказателства (Заповед № РД - 11 - 78/05.04.2018 г. и Протоколи 02.07.2018 г. и 27.06.2018 г.) в подкрепа на твърдението си за спазване на Наредба № 3 от 16.08.2010 г., като временната организация не противоречи на законовите изисквания. Оспорва твърдението, че вторият знак С 4.4 е сочил надясно, за разлика от първия, който е сочил отбиване на наляво, като подчертава, че експертите са формирали своите изводи и заключения след настъпване на произшествието. В противовес твърди, че на място оглед на временната организация и нейната подредба имат единствено и само представителите на ОДМВР- С. област, АПИ и строителите, като счита, че тя е отговаряла на изискванията.