Определение № 3186 от 11.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3186 гр. София, 10.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20241000503168 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 114482/23.10.2024 г. на М. М. Т., ЕГН **********, с местожителство в с. ***, ул. „***“, № * срещу Определение (без номер) от 13.09.2024 г., по в.гр.д. № 5821/2024 г., на СГС, ГО, II-д възз.с. в частта, с която е оставено без уважение искането й, за спиране на предварителното изпълнение на Решение № 20097816/19.07.2023 г., поправено с Решение № 20107783/08.11.2023 г., по гр.д. № 42830/2020 г., на СРС, 36-ти с., на осн. чл. 245 ГПК.

Частният въззивник излага, че атакуваният акт е абсолютно недопустимо, неправилно, несправедливо, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. В частната жалба излага доводи относно съществуването на избено помещение към сградата и съответно съществуване на входове към него. По същество моли за отмяна на атакувания съдебен акт и спиране на предварителното изпълнение, поради липса на предмет за осъществяване на въвод във владение.

В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, частният въззиваем Б. Д.

Т., ЕГН **********, със съдебен адрес адв. В. В., гр. София, пл. „Позитано“, № 3, ет. 2, офис 15, депозира отговор вх. № 123305/11.11.2023 г., в който счита, че депозираната частна жалба е неоснователна, а атакуваният съдебен акт – правилен и законосъобразен. Сочи, че допуснатото предварително изпълнение на постановеното първоинстанционно решение не е било обжалвано, поради което и жалбоподателката цели по пътя на спирането да препятства изпълнението на съдебното решение. Сочи, че действията по затваряне входа на избеното помещение са извършени от жалбоподателката.

По същество моли атакуваното определение да бъде потвърдено.

Въззивната частна жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане 1 по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски Апелативен Съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред СГС е образувано по въззивна жалба вх. № 25033589/05.09.2023 г. и въззивна жалба вх. № 25004927/20.02.2024 г. на М.

Т. срещу Решение № 20097816/19.07.2023 г., поправено с Решение № 20107783/08.11.2023 г. , по гр.д. № 42830/2020 г., на СРС, 36 с., с които е уважен предявеният от Б. Т., иск с правно основание чл. 76 ЗС и е постановено, че решението подлежи на предварително изпълнение. В първата от въззивните жалби към въззивния съд е отправено искане да бъде спряно предварителното изпълнение.

С атакуваното Определение от 13.09.2024 г., постановено по реда на чл.

267 ГПК, СГС се е произнесъл по доказателствените искания на страните, насрочил е производството за разглеждане в открито съдебно заседание и е отхвърлил искането на въззивника за спиране на предварителното изпълнение на първоинстанционното решение, по реда на чл. 245 ГПК. В тази му част произнасянето е обосновано с доводи, че предвид вида на производството – за защита и възстановяване на нарушено владение, съгл. изричната разпоредба на чл. 361 ГПК постановеното осъдително решение подлежи на предварително изпълнение, което не може да бъде спряно.

Произнасянето се преценява като правилно. Доколкото въззивния съд, като съд пред който делото е висящо, за пръв път се е произнесъл по искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на постановеното първоинстанционно решение, което искане е направено от страна срещу която решението се изпълнява, то настоящата инстанция се явява компетентна да се произнесе по частната жалба, в хипотезата на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Видно от първоинстанционно решение е, че същото е постановено в границите на проведено производство по реда на гл. Тридесета – Защита и възстановяване на нарушено владение, ч. Трета – „Особени искови производства“ от ГПК. В посочената глава от процесуалния закон са уредени процесуалните правила за провеждане на производството по искове с правно основание чл. 75 и 76 ЗС. Съобразно разпоредбата на чл. 361 ГПК решението относно предаването на имота подлежи на предварително изпълнение и не може да бъде спряно. Следователно по императивен начин се явява уреден въпросът за спиране на допуснатото предварително изпълнение на решението.

При това положение предвидената в разпоредбата на чл. 245, ал. 1 ГПК възможност за спиране на допуснато предварително изпълнение на решение при определени условия, не може да намери приложение, доколкото се явява обща по отношение на цитираната специална разпоредбата на чл. 361 ГПК.

В заключение, сезиращата частна жалба се явява неоснователна, а постановеното в горния смисъл Определение на СГС като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.

Въпросът за присъждане на разноските в настоящото производство подлежи на разрешаване с оглед окончателния изход от спора между страните.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд, ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Определение (без номер) от 13.09.2024 г., по в.гр.д.

№ 5821/2024 г., н а СГС , Г О , II-д възз.с . в частта, с която е оставено без уважение искането й, за спиране на предварителното изпълнение на Решение № 20097816/19.07.2023 г., поправено с Решение № 20107783/08.11.2023 г., по гр.д. № 42830/2020 г., на СРС, 36-ти с., на осн. чл.

245 ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3