Определение № 335 от 26.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 335 гр. София, 26.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20258002103595 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Н. В., чрез адв. В. З. против решение № 54/13.03.2025 г. по в.гр.д. № 711/2024 г. на Окръжен съд Добрич, с което като е потвърдено решение №96/07.10.2024г. по гр.д.№27/2024г. на Районен съд Генерал Тошево, касаторът е осъден да заплати на Кооперация „Демокрация”, представлявана от Станислав Атанасов Станчев, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от 22 539.28 лева, от които: получено без правно основание обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ в размер на 20 448.00 лева и получено без правно основание обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ в размер на 2 091.28лева, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяването на исковата молба – 16.01.2024г., до окончателното изплащане.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди се, че изложените от въззивния съд изводи, че сумите са получени без основание, тъй като ищецът не е заемал длъжността „председател“ на кооперацията по трудово правоотношение са неправилни и необосновани, тъй като не кореспондират със събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следните въпроси: 1/ В случай, че в устава е налице ограничителна разпоредба по отношение на членовете на УС, а именно, че същите не могат да бъдат в трудовоправни отношения с 1 кооперацията, следва ли за председателя на кооперацията изрично да е посочено, че такова ограничение също съществува или при липсата на изрично посочване за това, то ограничението се отнася до изборните членове на УС? – поддържа се липса на съдебна практика по въпроса, за който се сочи, че е от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона; 2/ Следва ли в закон, акт на МС или устав изрично да бъде записано сключването на трудов договор за изборна длъжност и кое е основанието за възникване на трудовото правоотношение в настоящия случай между В. Н. В. и кооперация „Демокрация“, и изобщо налице ли е такова? При обосновката на въпроса е посочена практика по приложението на чл. 88, ал. 2 КТ – решение № 93 от 03.07.2015 г. по гр. дело № 5507/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 729 от 30.11.2010 г. по гр. дело № 20/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., според която правната уредба по чл.83-87 КТ има субсидейрно приложение, ако в правните източници на чл.88, ал.1 КТ- закон, акт на МС или устав, не е предвидено друго. 3/ В кои случаи длъжността се заема въз основа на избор по смисъла на чл. 83, ал. 1 КТ и при какви предпоставки възниква трудово правоотношение от избор? Твърди се, че практиката по третия въпрос е оскъдна, което обосновава основание за допустимост на касационния контрол на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и следният въпрос: 1 / Длъжен ли е съдът да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, като изложи в мотивите си изводи по доказателствата и установените чрез тях твърдения на страните, възражения и доводите им; По въпроса се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 176 по т.д. № 1885/2015 г. на ІІ т.о., решение № 153 по гр. дело № 886/2018 г. на ІІІ г.о., решение № 65 по т.д. № 1656/2013 г. на ІІ т.о. и решение № 381 по гр. дело № 756/2010 г. на І г.о. В изложението се твърди, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Изложени са съображения, че е налице прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, както и нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството.

Насрещната страна – Кооперация „Демокрация“, гр. Генерал Тошево, представлявана от Станислав Атанасов Станчев, чрез адв. Д. Ч., поддържа становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество - неоснователност на доводите за неправилност и необоснованост на въззивното решение, изложени в касационната жалба. Претендират се сторените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че по фактите, установени по делото с представените писмени доказателства, страните нямат спор и те са следните: ответникът е изпълнявал длъжността „председател“ на ищцовата кооперация за периода от м.януари 2006 г. /след избора му за председател на кооперацията от ОС, проведено на 2

07.01.2006г. и последващо трикратно преизбиране за председател - от ОС, проведени съотвено на 21.03.2010г., на 27.04.2014г. и на 28.04.2018 г., т.е общо четири мандата, до 12.04.2022 г., когато пълномощията му като председател на кооперацията са прекратени с решение на ОС на кооперацията, проведено на 02.04.2022 г., поради изтичане на мандата, вписано на 12.04.2022 г. ; в качеството му на представляващ кооперацията и лично за себе си като служител на кооперацията ответникът е сключил трудов договор №13/28.01.2006 г., с който е определено началото и края на изпълнение на функциите на председател на кооперацията - от 23.01.2006 г. до следващия избор, срещу възнаграждение в размер на 400 лева месечно; впоследствие са сключени споразумения за изменение на трудовия договор - допълнително споразумение №15/05.04.2007 г. за изменение на основното възнаграждение на 500 лева и допълнително такова за трудов стаж и професионален опит 27%, допълнително споразумение № 18/28.02.2008 г. за изменение на основно месечно възнаграждение от 800 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит- 28%, допълнително споразумение № 4/03.01.2011 г., с което е уговорено основно възнаграждение от 1 250 лева и допълнително възнаграждение - 31%, споразумение № 20/09.01.2015 г., с което е уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 1 500 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит 35%, споразумение № 9/11.01.2016 г., с което е уговорено основно месечно възнаграждение от 2 000 лева, споразумение № 12/28.01.2019 г., с което основното месечно възнаграждение е определено на 2 200 лева и споразумение № 7/31.01.2020 г., с което е уговорено основно месечно възнаграждение от 2 400 лева; в качеството си представляващ кооперацията, ответникът е издал заповед № 23/28.02.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение със себе си като служител на кооперацията, считано от 28.02.2022 г. на основание чл. 327, ал. 1, т.12 КТ - придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, с която е разпоредил и изплащането на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 заплати, равняващи се на сумата от 20 448 лева; на същата дата е сключен трудов договор № 59/28.02.2022 г. за длъжността „председател“ от ответника в качеството му на представляващ кооперацията и лично като служител на кооперацията, с който е определено началото на изпълнение на функциите на председател 01.03.2022 г. срещу възнаграждение от 2 400 лева; сумата от 20 448 лева, начислена като обезщетение по чл.222, ал.3 КТ е платена на ответника по банков път на 04.03.2022 г.; на 20.05.2022 г. ответникът е получил и сумата от 3 204,76 лв., включваща заплата за м.април 2022 г. и обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск от 15 дни в размер на 2091,28 лв.

Въззивният съд е приел, че спорният между страните въпрос по делото е дали длъжността „председател“ е изпълнявана от ответника по трудово правоотношение, с прекратяването на което е възникнало правото му да получи, съответно да задържи извършеното плащане на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ. Съдът е посочил, че съгласно 3 разпоредбата на чл. 83 КТ, длъжностите по трудово правоотношение, които се заемат въз основа на избор се установяват в закон, в акт на Министерски съвет или в устав. В случая регламентацията на процесните отношения се съдържа в специален закон - Закона за кооперациите и в Устава на кооперацията.

Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗК, председателят на кооперацията се избира между членовете на кооперацията, като той е председател и на управителния съвет и участва в неговата работа с равен глас. Това правило е залегнало и в Устава на кооперацията /чл.41 от Устава/. Председателят е орган на кооперацията, представлява я, организира изпълнението на решенията на общото събрание и на управителния съвет и ръководи текущата й дейност /чл. 26, ал. 2 ЗК/. На следващо място, въззивният съд е приел, че проведеният избор от ОС по чл.

15, ал. 4, т. 2а ЗК е необходимо и достатъчно условие избраното лице да упражнява правомощията по чл.26, ал.2 ЗК. Прекратяването на това оправомощаване е обусловено от проведен нов избор /с изключение на изрично уредените в ЗК и Устава хипотези на предсрочно прекратяването на тези правомощия/. Условията, при които оправомощеното лице ще изпълнява правомощията по чл. 26, ал. 2 ЗК могат да бъдат уговорени в договор.

Допустимо е тези условия да бъдат уговорени и в трудов договор, ако това е предвидено в ЗК, в акт на Министерски съвет или в Устав /така решение № 268/15.10.2013 г. по гр.д. № 1301/2012г. на ВКС, ІVг.о./. Посочено е още, че в Закона за кооперациите липсва изричен текст, който да урежда възможност за възникване на трудово правоотношение между председателя и самата кооперация. Разяснено е също така, че такава възможност не е била регламентирана и в Устава на кооперацията до изменението и допълването му с решение № 20 на ОС от 27.04.2024 г. като досегашният текст на чл. 41 /идентичен на чл.26, ал.1 ЗК/, става ал.1 и се създава нова ал. 2 на чл. 41, според която между кооперацията и нейния председател възниква трудово правоотношение въз основа на избора по ал.1 със срок - срокът на мандата на председателя, и е отменен досегашният текст на чл.34, ал.2, б.“ж“ от Устава.

Разпоредбата на чл.34, ал.2, б.“ж“ от Устава е създадена с решение на ОС за неговото изменение от 20.04.2013 г. и с нея е установена забрана членовете на УС на кооперацията да бъдат в трудовоправни отношения с кооперацията.

Приложимостта на тази забрана по отношение на председателя не може да се отрече, защото той е член на УС с право на глас, има се предвид при изчисляване на кворума и мнозинството за заседанията на управителния съвет, ръководи заседанията му, ограниченията по чл. 20, ал. 2 ЗК относно участието на член кооператори в състава на УС и на чл. 34, ал. 2 от Устава се прилагат и за него. Като краен извод, въззивния съд е приел, че след като в ЗК и в Устава на кооперацията, не само няма изрично предвиждане на избор на председател като основание за възникване на трудово правоотношение, а с правилото на чл.34, ал.2, б.“ж“ от Устава изрично е отречена възможността за съществуване на такова, то не може да се приеме, че правоотношението между страните е било трудовоправно, независимо от сключените трудови договори и издадената заповед за прекратяване на трудово правоотношение. Основание 4 за определяне на отношенията като „трудови“ е изрична регламентация в ЗК или в Устава, че въз основа на избора на Общото събрание между председателя и кооперацията възниква трудово правоотношение, а такава в случая липсва. Във връзка с доводите на въззивника, съдът е посочил, че разпоредбата на § 2 ДР КТ е неприложима, тъй като касае трудовите правоотношения на членовете - кооператори /в този смисъл Тълкувателно решение № 4/2005 от 05.04.2006 г. на ВКС по т.д. № 4/2005 г. на ОСГТК/, както и че приложението на правната уредба по глава V, раздел ІІІ КТ /чл. 88, ал. 2 КТ/, принципно е условно - ако в източниците по чл. 83, ал.1 КТ /закон, акт на МС или Устав/, не е предвидено друго. В случая обаче в Устава на кооперацията не е предвидено изборът на председател на кооперацията да е основание за възникване на трудово правоотношение. След като създаденото въз основа на избора от ОС правоотношение между ответника и кооперацията не е трудово, издадената заповед № 23/28.02.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение не може да произведе последиците от прекратено трудово правоотношение – обезщетение при пенсиониране, за неползван платен годишен отпуск и други. При така изложените съображения, въззивният съд е приел, че ответникът е получил процесните суми при липса на основание за това, поради което искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, се явява основателен. Във връзка с доводите на въззивника - ответник е приел, че приложението на правилото на чл. 271, ал. 1 КТ е изключено при липсата на трудово правоотношение, както и че без правно значение за спора е отмяната по реда на чл. 58 ЗК с решение № 52/19.02.2024 г. по в.гр.д. № 861/2023 г. на Окръжен съд Добрич на взетото от ОС решение № 10 от 30.04.2023 г., с което е дадено разрешение за търсене на имуществена отговорност от ответника за нанесени имуществени вреди в качеството му на бивш председател и член на управителния съвет, тъй като в случая не се касае за непозволено увреждане /виновно и противоправно поведение на ответника/, а за неоснователно обогатяване /безвиновно имущественото разместване/.