Решение № 1037 от 18.12.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 1037 гр. Благоевград, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210102762 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

I. Обстоятелства по производството.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от ***** – изпълнителен директор против К. И. К., ЕГН **********, от гр.

****.

Ищецът твърди, че между „Вива Кредит“ ООД, действащ в качеството му на заемодател и ответника К. И. Календеркси, като кредитополучател, е бил сключен Договор за паричен заем Standard с № 5623845 от 21.07.2020 г. съобразно изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК). Сочи, че по силата на посочения договор заемодателят е предоставил на ответника парична сума в размер на 2500 лв. Поддържа, че кредитополучателя се задължил да върнел отпуснатата сума, ведно с договорна лихва в размер на 556,82 лв. (или обща сума от 3056,82 лв.) при условията на 26 двуседмични погасителни вноски. Заявява, че ответникът е бил направил плащания по кредита в общ размер от 300 лв. Излага, че крайният падеж на процесния кредитен договор бил настъпил на 20.07.2021г. Поддържа, че съгласно Приложение №1 от 02.07.2021г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.12.2016г. „Вива Кредит“ ООД (цедент) е прехвърлило на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕА вземанията си към ответника ******, произтичащи от горепосочения договор за кредит.

Ответникът, чрез назначения му процесуален представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Смята, че процесният договор за кредит бил недействителен, тъй като към него липсвала застраховка на кредитополучателя.

Прави и възражение, че цесията не можела да се съобщила на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК.

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните установителни искови претенции:

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл.

240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК -относно вземането за сумата от 2 448,77 лв. (две хиляди четиристотин четиридесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки) - главница по Договор за паричен заем Standard с № 5623845 от 21.07.2020 г., 1 сключен с „Вива Кредит“ ООД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.11.2023 г. до окончателното погасяване.

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно вземането за сумата от 518,05 лв. (петстотин и осемнадесет лева и пет стотинки) - договорна (възнаградителна) лихва за периода 04.08.2020 г. - 20.07.2021 г.

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от 711,38 лв. (седемстотин и единадесет лева и тридесет и осем стотинки) - обезщетение за забава (законна лихва) върху главницата, начислено за периода 21.07.2021 г. - 27.10.2023 г.

За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 652 от 30.05.2024г. по ч. гр. д. № 1409/2024г. на Районен съд – гр. Благоевград. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.

II. Фактически и правни изводи.

1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:

Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

2. Относно основателността на предявените установителни искове:

От приетия като писмено доказателство по делото Договор за паричен заем Standart 14 № 5623845 от 21.07.2020г. е видно, че същият е бил сключен между „Вива Кредит“ ООД (като заемодател) и ответника К. И. К. (като заемополучател). По силата на чл. 2, ал. 1 този договор за заем заемодателят е предал на заемополучателя сумата от 2500 лв., като последният се задължил с 26 двуседмични вноски, т.е. до 20.07.2021г. да върне заемната сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Заемополучателят е получил заемната сума при подписването на процесния договор за заем, което е видно от приетия по делото разходен касов ордер от 21.07.2020г. – подписан от заемополучателя. Получаването на заемната сума се установява и от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.

От съдържанието на цитираните документи се изясняват и основните параметри на заемното правоотношение, а именно: главница в размер на 2500 лв.; годишен процент на разходите /ГПР/ – 49,36 % (; фиксиран годишен лихвен процент – 40,32 % и общата дължима сума по кредита в размер на 3056,82 лв. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 8 при изчисление на ГПР са били взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислените разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора.

В чл. 4 от процесния договор била уговорена и клауза за неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 999,44 лв. Уговорено било в договора кредитополучателят в срок от 3 дни, считано от усвояването на заемната сума да предоставил на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. поръчител-физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания - да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател; 2. Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Банковата гаранция се изпраща от заемателя в срока по предходното изречение в оригинал на адреса за 2 кореспонденция на заемодателя.

От приетия като писмено доказателство по делото Рамков договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.12.2016г. се установява, че „Вива Кредит“ ООД (цедент) е прехвърлило на "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД вземанията си към ответника, произтичащи от процесния договор за заем. Коментираното прехвърляне се потвърждава от представеното препис-извлечение от и Приложение № 1 от 02.07.2021г. към цесионната сделка, в което вземането, произтичащо от договора за паричен заем, отнасящ се до ответника, е визиран с отразяване на номера му и на трите имена на последния. Тези данни са достатъчни за индивидуализацията на прехвърлянето вземане, поради което възраженията на особения представител на ответника, че обсъжданата цесия не удостоверява надлежното прехвърляне на вземанията, претендирани от ищеца, не могат да бъдат споделени.

Ответникът е бил уведомен за извършената цесия в рамките на настоящото исково производство. Това се е случило с получаване на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, включващи договора за цесия, писменото потвърждение по чл. 99, ал. 3, предл. последно ЗЗД и самото уведомление. Без значение в тази насока е обстоятелството, че ответната страна се представлява от особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, защото връчването на представител се смята за лично връчване, съгласно чл. 45, изр. 2 ГПК, която разпоредба не прави разлика между договорен (доброволен) и особен представител. Следователно ответникът К. И. К. е бил известен за прехвърлянето на процесните вземания в хода на сегашното исково дело, поради което и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК посоченото фактическо обстоятелство няма как да не бъде отчетено от съда (вж.

Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. на ВКС и Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о. на ВКС). Възможността уведомяването на длъжника за цесията да се случи посредством депозирането на искова молба от цесионера, придружена с документите, които обективират прехвърляне на вземането, се допуска и в облигационноправната доктрина (вж. Ал. Кожухаров „Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение“, нова редакция и допълнение от П. Попов, София, 2002 г., стр. 487). Извън гореизложеното, е необходимо да се отчете, че поначало длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомление за цесията, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице. В случая липсват както възражения, така и доказателства от такъв порядък. Ето защо, след като бъде известен за цесията (дори и чрез връчване на препис от исковата молба) длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение поради липсата на уведомяване, след като не е изпълнил на предишния кредитор (вж. Решение № 40 от 13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г., I т. о. на ВКС и Определение № 987 от 18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г., IV г. о. на ВКС).

Посредством заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, се изясняват всички плащания, осъществени от ответника по процесния договор за заем. От заключението се установява, че от страна на ответника по кредитния договор е била заплатена общо сумата от 300 лв., като на 18.02.2021г. е било извършено последното плащане по кредита в размер на 100 лв. След 18.02.2021г. е било преустановено плащането на суми за погасяване на главница и лихва по процесния договор за кредит. Общо платената от кредитополучателя сума от 300 лв. е отнесена от цедента и след от него от цесионера ищец по следния начин: 210 лв. е отнесена към такса разходи за събиране на вземането, 38,77 лв. са отнесени към договорната лихва и 51,23 лв. са отнесени към главницата.

Стана ясно по делото, че посоченият в договора ГПР от 49,36 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/. Това е така, тъй като предвидените в чл. 4 от Договора и ОУ към него такси за събиране на вземането и неустойка за непредставяне на обезпечение, следва да се включат в ГПР, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, в противен случай това 3 ще доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.

Според съда неустойката и таксите по същество представляват скрити договорни лихви и е следвало да бъдат калкулирани при изчисляването на ГПР. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗПК преди сключване на договора за кредит кредиторът има задължение за оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, след като извърши справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Процесната неустоечна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. При извършена предварителна оценка от кредитора, че е нужно обезпечение, той не би трябвало да отпуска кредита преди да се предостави обезпечение /чл. 18 ЗПК/. Ето защо кредиторът не може да черпи права за себе си от неизпълнението на задължението си да направи предварителна оценка с оглед недопускане на необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Отделно от това, с тази неустойка се търси обезщетение за вредите от това, че вземането може да не бъде събрано от длъжника. Със същата обаче се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, съгласно която при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва.