Решение № 229 от 16.04.2019, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 304/2019
- Вид
- Решение № 229
- Подписан
- 16.04.2019
- В сила
- 15.05.2019
- Състав
- ЕЛИСАВЕТА ЙОРДАНОВА РАДИНА
Цитирани разпоредби
- чл.24 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.157 ал.7 · Закон за устройство на територията
- чл.160 ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.161 ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл. 222, ал.1 т.15 · Закон за устройство на територията
- чл.233 · Закон за устройство на територията
Р Е Ш Е Н И Е гр.Пазарджик,
16,04,19г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в публично заседание на четвърти април
2019 г. година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА при секретаря Хр. В.
, като разгледа докладваното от съдията АНД № 304/19 год. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на В.Н.Б. с ЕГН **********, в качеството й на управител на „Б.П.Е.Г.И.Г.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.София против НП
№ Пз-22-12 от 25.05.2018г. на
Началника на РО „НСК”-Пазарджик, с което за нарушение чл.233 от ЗУТ, във вр. с чл.161 ал.1 и във вр. с чл.157 ал.7 от ЗУТ и на основание чл.239, а.1 т.2 вр. чл. 222, ал.1 т.15 от ЗУТ й е наложена глоба в размер на 100лв. /сто лева/.
В жалбата се навеждат доводи за наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание за жалбоподателката се явява процесуален представител, който поддържа жалбата, излага съображения за нейната основателност и пледира за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска НП да се потвърди.
Районният съд прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като прие за установено следното от фактическа страна:
На 09.02.2018г. бил надлежно издаден Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на линия и ниво на строеж „Газстанция към съществуваща бензиностанция”, находящ се в ПИ № ******, м. „В.Ч.”, землище на с.В.дол, общ.Септември, обл.Пазарджик. Възложител на строежа бил „Б.П.Е.Г.И.Г.” ЕООД, представлявано от жалбоподателката, консултант - „Я.“ ЕООД Велико Търново, а строител „И.М.“ ЕООД гр.Свищов. Със съставянето на този Акт образец 2 / Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на линия и ниво на строеж на 09,02,18г. било поставено началото на строителството.
На 12.03.2018г. била извършена проверка на строежа от служители на РДНСК ЮЦР, РО „НСК”-Пазарджик. В хода на същата била установена липсата на временна ограда по указания на общинска администрация на строителна площадка за строеж „Газстанция към съществуваща бензиностанция”, находящ се в ПИ № ******, м. „В.Ч.”, землище на с.В.дол, общ.Септември, обл.Пазарджик, съдържаща данни за строителя, проектанта, лицето, упражняващо строителен надзор и др.
Резултатите от проверката първоначално били обективирани в констативен протокол от 12.03.2018г., който освен липсата на табела съдържал и констатация за липса на поставена информационна табела за строеж.
На 20.03.2018г. била извършена повторна проверка на строежа, при която било установено, че все още липсвала информационна табела и временна ограда, за което бил съставен КП от посочената дата, с приложен към него снимков материал.
Трета проверка последвала на 30.03.2018г. , когато вече била поставена информационна табела с необходимите реквизити на видно място, както поставена временна ограда, което бил отразено в съставения КП ( с приложен към него снимков материал).
При горните констатации св. Т. приел, че жалбоподателката е отговорна за липсата на поставена информационна табела и е извършила нарушение на чл.157 ал.7 във вр. с чл.161 ал.1 и чл.160 ал.1 от ЗУТ, поради което за такова нарушение й съставил АУАН.
Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя с препис и обжалвано в срок.
С него жалбоподателката В.Б. е санкционирана за това, че в качеството си на управител на горепосоченото дружество и възложител по смисъла на чл.160 ал.1 и чл.161 ал.1 от ЗУТ, не била осигурила поставянето на временна ограда по указания на общинска администрация на строителна площадка за строеж „Газстанция към съществуваща бензиностанция”, находящ се в ПИ № ******, м. „В.Ч.”, землище на с.В.дол, общ.Септември, обл.Пазарджик.
Спор по фактите за липсата на такава ограда няма -те еднозначно се сочат този факт.
Спорът по делото е относно възприетото от административните органи авторство. Те са приели с издадените от тях констативен и санкционен акт, че автор на нарушението е физическото лице В.Б. и то качеството й на управител на „Б.П.Е.Г.И.Г.” ЕООД и възложител на гореописания строеж.
За изясняване на обстоятелството кой е възложител на строежа делото стартира от въззивната инстанция за втори път, след като със свое решение ПзАдС отмени първото постановено и го върна за ново разглеждане.
Така от представените от страна на въвзиваемата страна доказателства ( л. 12 и сл.- протокол за откриване на строителна площадка, разрешение за строеж и договор за строителство) става несъмнено ясно, че възложител на процесния строеж е юридическо лице - „Б.П.Е.Г.И.Г.“ЕООД.
Това е и правният субект, отговорен за изпълнение на задължението за поставяне на временна ограда по указания на общинска администрация на строителна площадка за строеж. Респективно- при неизпълнение това е авторът на нарушението, осъществено чрез неизпълнение на правно дължимото поведение.
Всъщност, това е отразено включително и в КП от извършената проверка на строежа на 12.03.2018г., където ясно и категорично контролните органи, които са го подписали (единият , от които актосъставителят) са посочили възложителя на стоежа, лицето, упражняващо строителен надзор, технически ръководител на строежа, строител на строежа и т.н. Като възложител в този КП е посочено „Б.П.Е.Г.И.Г.“ЕООД, а не неговият управител В. Б..
Нормата на чл.160 ал.1 от ЗУТ дефинира участниците в процеса на строителството : възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част "Конструктивна", техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване. Според чл. 161 ал.1 от ЗУТ възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон, като възложителят или упълномощено от него лице осигурява всичко необходимо за започване на строителството.
От нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване (/л.24-25 , анд 958/18 става ясно, че собственик на ПИ № ******, находящ се в процесната местност м. „В.Ч.”, землище на с.В.дол, общ.Септември е ЕООД „Б.П.Е.Г.И.Г.” ЕООД, което е учредило с този акт на друго дружество ЕООД „Б.и партньори” вещно право на ползване върху имота за срок от 10 години. Тоест жалбоподателката не е собственик на процесния имот, не притежава учредено ограничено вещно право, още по-малко право на строеж. Затова и правилно се настоява в защитната теза, че тя не може да е възложител на строежа по смисъла на чл. 161 ал.1 от ЗУТ и респективно върху нея не може да тежи процесното задължение. .
Посочените норми като виновно нарушени - по чл. 161, ал.1 и чл. 157, ал.7 от ЗУТ ( всъщност основно втората) не съдържат ясно законодателно решение относно субекта на ъведеното с чл. 157, ал.5 задължение за поставяне на информационна табела и ограждане с временна ограда. Именно това е предизвикало и правния спор по въпроса, който също следва да бъде решен в полза на жалбопдателката. На първо място тук следва да се посочи, че нито в акта, нито в НП става ясно защо се приема, че задължението за поставяне на временна ограда и информационна табела е на възложителя, след като това не следва от цитираните норми. Тази липса ограничава както нарушителя да разбере защо нему е вменено това задължение, така и Съдът да осъществи контрол.
Вярно е, че според разпоредбата чл.24 ал.2 от ЗАНН за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. В случая, дори да се приеме, че волята на наказващия орган е била да санкционира В.Б. като ръководител на възложителя, т.е. като управител на дружеството-възложител „Б.П.Е.Г.И.Г.” ЕООД, то отново с начина на описване на нарушението в НП е допуснато съществено процесуално нарушение. Това е така, защото по никакъв начин не е описано и не се твърди, че именно управителят на дружеството- възложител – В.Б. е допуснала, респ. наредила да се извърши нарушението – непоставянето на временна ограда по указания на общинска администрация на строителна площадка за строеж по смисъла на чл.157 ал.7 от ЗУТ. Жалбоподателката е приета не като допустител , а като извършител на процесното нарушение, какъвто не може да бъде по обсъдените подробно горе съображения.
С оглед на горното и на основание чл.63 ал.2 от ЗАНН, Пазарджишкия районен съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № Пз-22-15 от 25.05.2018г. на
Началника на РО „НСК”-Пазарджик, с което на В.Н.Б., ЕГН **********, на основание чл. 239,ал.1т.2 вр. чл.222,ал.1,т.15 ЗУТ и за нарушение по чл.233 във вр. с чл.161 ал.1 и във вр. с чл.157 ал.7 от ЗУТ е наложена глоба в размер на 100лв. /сто лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: