Решение № 22418 от 08.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22418

* 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Ив. Кратункова при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А като разгледа докладваното от Гергана Ив. Кратункова Гражданско дело № 20251110130415 по описа за 2025 година

Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу А. Д. Д., К. Д. Д., К. К. Я. обективно съединени установителни искове с правно основание чл.415,ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат следните вземания:

2984,47 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот, находящ се в *** за периода от 01.05.2022 г., до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 24.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 387,31 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 17.02.2025 г., 90,79 лева цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.5.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 24.02.2025г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 19,66 лв. – мораторна лихва, дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 17.02.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 10777/2025 г. по описа на СРС. Вземането се претендира при квоти 4/6 за К. Я. и по 1/6 за ответниците А. Д. и К. Д..

В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение между ищеца и ответниците по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор ищецът е доставил за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. топлинна енергия, а потребителите не заплатили, в 45-дневен срок от датата на публикуването на месечните фактури на интернет страницата на дружеството, дължимата цена, поради което са изпаднали в забава. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответниците дават становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорват същите по размер, но е оспорено наличието на облигационно правоотношение между тях и ищцовото дружество.

Претендират разноски за производството.

Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД не е взело становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

1

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В тежест на всяка от страните е доказването на твърдените от нея положителни факти, както и оборването на оспорените от нея и твърдени от другата страна отрицателни факти, в частност: в тежест на ищеца е доказването на валидно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, размера на претендираните лихви, истинността на представените доказателства, а на ответника – извършени плащания за потребена енергия и евентуално – демонтаж на радиатори с документи.

В проведеното на 13.10.2025 г. о.с.з., с оглед становището на страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е доставил до процесния имот топлинна енергия на претендираната стойност, както и че дължимите законни лихви и суми за дялово разпределение са в сочените от ищцовото дружество размери. Според между страните е въпросът относно наличието на облигационна връзка между тях.

Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

В настоящия случай по делото е представено писмо, изходящо от Столична община, район Младост, адресирано до ищеца, от 16.02.2018 г. /л.15/, в което е посочено, че ап. ***, е продаден с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 23.07.1992 г. на К. К. Я. и Д.И. Д..

Представена е справка от 30.11.2018 г. за роднини на Д.И. Д. /л.16/, видно от която лицето е починало на 29.10.2011 г., като негова съпруга е К. К. Я., син – А. Д. Д. и син К. Д.

Д..

По делото е постъпило писмо от Столична община, район Младост /л.67/, към което е приложен Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 23.07.1992 г. /л.68/. Видно от представения договор, на 23.07.1992 г. К. К. Я. и Д.И. Д., въз основа на заповед 2796/24.03.1991 г., са закупили ***

Макар по делото да липсват данни относно това дали към момента на закупуване на имота, лицата са се намирали в брак, то от съвпадението на фамилните имена на купувачите 2 може да се направи извод, че същите са били в брак. Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на действащия Семеен кодекс правилата относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. В конкретния случай съдът приема, че заварени бракове са всички бракове, сключени до влизане в сила на действащия Семеен кодекс. Ето защо съдът достига до извода, че процесният имот е придобит в режим на СИО, като след смъртта на Д.И. Д., СИО е прекратена върху процесния имот и е възникнала обикновена съсобственост. С оглед така изложеното, К. К.

Я. се легитимира като собственик на ½ от имота, а останалата ½ е наследена от наследниците на Д.И. Д.: А. Д. Д. /син/, К. Д. Д. /син/, К. К. Я. /съпруга/ . Квотите в съсобствеността с оглед изложеното, са както следва: К. К. Я. – 4/6, А. Д. Д. -1/6 и К. Д.

Д. – 1/6.

За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че този извод остава непроменен, дори да се приеме, че към момента на закупуване на имота, лицата К. К. Я. и Д.И. Д., не са били в брак. Това е така, доколкото в Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ, като купувач фигурира и К. К. Я., като не са посочени конкретни ид.ч. от имота. Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗС частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното.

С оглед изложеното съдът достига до извода, че облигационно отношение за доставка на ТЕ през процесния период е съществувало между ищеца и ответниците, които се явяват купувачи на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.

139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Т.С.“ ЕООД. По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и „Т.С.“ ЕООД при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ по чл. 139в ЗЕ.

От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за доставка на топлинна енергия и дялово разпределение. Както беше посочено по-горе ответниците не оспорват, че ищецът е доставил ТЕ до процесния имот на претендираната стойност. Ответницате не доказват плащане на претендираните суми, поради което следва извода, че искът за главница за ТЕ, е основателен и следва да се уважи изцяло, като ответниците дължат съобразно квотите си в съсобствеността, сумите както следва:

А. Д. Д. – 1/6 или сумата от 497,41 лв.;

К. Д. Д. – 1/6 или сумата от 497,41 лв.;

К. К. Я. 4/6 или сумата от 1989,65 лв.

Ответниците не оспорват, че е извършена услуга дялово разпределение на претендираната в исковата молба стойност, но оспорват стойността на същата да е дължима на ищеца. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост се извършва възмездно. Съгласно сключения между „Т.С.“ ЕАД като 3 възложител и „Т.С.” ЕООД като изпълнител, договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, заплащането на цената на тази услуга се извършва от възложителя, който на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ получава стойността на тази цена от крайните клиенти, каквито са ответниците. Законовата уредба установява задължение за купувача на топлинна енергия да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя в договора, сключен между него и топлинния счетоводител, като е без значение факта дали топлофикационното дружество е платило предварително или не тази цена на търговеца, извършващ услугата. Меродавно е единствено обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това не се оспорва от ответниците. Ответницате не доказват плащане на претендираните суми, поради което следва извода, че искът за главница за услуга дялово разпределение, е основателен и следва да се уважи изцяло, като ответниците дължат съобразно квотите си в съсобствеността, сумите както следва:

А. Д. Д. – 1/6 или сумата от 15,13 лв.;

К. Д. Д. – 1/6 или сумата от 15,13 лв.;

К. К. Я. – 4/6 или сумата от 60,53 лв.

Ответниците са релевирали възражение за изтекла погасителна давност във възраженията подадени срещу издадената заповед за изпълнение. Задълженията за заплащане стойността на топлинна енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищеца, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.