Решение № 166 от 21.07.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. ЛЕВСКИ, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря СОНЯ Й. ПАТАЗОВА като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело № 20254410100104 по описа за 2025 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове както следва: иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД;

В исковата молба се твърди, че между ищеца и първия ответник е сключен договор за потребителски кредит № 3029913, а с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 1000 лв.

Твърди се, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК и на основание чл. 143 т.19 от ЗЗП, поради неспазване на изискванията на чл. 11 ал.10 от ЗПК.

Заявява се, че съгласно условията на Договора за потребителски кредит лихвеният процент по кредита е в размер на 19,86%, а ГПР е 21,77%. Твърди се, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в договора ГПР от 21,77% е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК – нищожност на кредитната сделка, поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК.

Излага се твърдение, че уговореното възнаграждение за фирмапоръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19 ал.1 и 2 от ЗПК и поради невключването на възнаграждението в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, което 1 представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д ал.1 и ал.2 т.1 от ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, като липсва кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР.

В случай, че съдът не приеме за основателни доводите на ищеца за нищожност на кредитния договор, се заявява, че уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник за учредяване от негова страна на лично обезпечение, не е произвела правен ефект. Излагат се доводи, че уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не поражда правни последици, тъй като договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се осъществи за валидното му възникване, че договорът е едностранен, безвъзмезден и каузален, като правното основание за учредяването на поръчителство е кредитора да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника по обезпеченото правоотношение, че по договора за поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получава никаква престация, поради което се нарушава драстично принципа на справедливост. Заявява се, че кредиторът е длъжен преди сключването на договор за кредит да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение следва да бъде изпълнено преди отпускане на кредита и възлагането на потребителя да заплаща възнаграждение за обезпечение, с което дългът му нараства води до опасност от свръх задлъжнялост на длъжника и е в негова вреда.

Твърди се, също така, че договорът за поръчителство е с акцесорен характер и може да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг и тъй като кредитната сделка е нищожна, то и договора за учредяване на поръчителство не е породил правно действие.

В исковата молба се заявява също така, че е недействителна и уговорката за учредяване на обезпечение с одобрено от кредитора дружество – поръчител.

Моли се съда да постанови решение, с което:

1.Да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 3029913 сключен между Н. Л. Н. и „КРЕДИСИМО“ ЕАД.

2. Да прогласи нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и обезпечаващ договор за кредит № 3029913.

3. Да осъди „КРЕДИСИМО“ ЕАД да върне на ищеца сумата от 50 лв. платена възнаградителна лихва по договор за предоставяне на потребителски кредит № 3029913, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

4. Да осъди „КРЕДИСИМО“ ЕАД да върне на ищеца сумата от 50 лв.

2 платена от него без правно основание, в изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство към договор за предоставяне на потребителски кредит № 3029913.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е представил отговор на исковата молба и е изразил становище.

Заявено е становище, че предявените искове са недопустими, тъй като за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на самостоятелни искове за прогласяване нищожност на процесните Договор за потребителски кредит № 3029913/19.08.2024 г. и Договор за предоставяне на поръчителство от 19.08.2024 г., с оглед на това, че същите към момента не са действащи между страните. Алтернативно, ако съдът приеме, че тези искове са допустими се заявява, че същите са неоснователни.

По отношение на осъдителните искове, се изразява становище, че същите са допустими и се оспорват по основание и размер.

Не се оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № 3029913/19.08.2024 г. между „Кредисимо“ ЕАД и Н. Л. Н., както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от 19.08.2024 г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД, че по Договора за потребителски кредит Н. е получил в заем сумата от 1072,50 лв., а не както е посочил в резултат на техническа грешка 1000 лв. Не се оспорва твърдението на ищеца, че главницата е усвоена от него в цялост. Уточнява се, че 1000 лв. от главницата са усвоени от кредитополучателя за потребителски цели, а със сумата от 72,50 лв. е заплатена дължима от кредитополучателя застрахователна премия, тъй като кредитополучателят е закупил услуга „застраховка“, а дължимото за услугата възнаграждение е заплатено от кредитодателя от името и за сметка на кредитополучателя директно на доставчика на услугата.

В отговора на исковата молба се посочва, че между страните по договора е уговорено главницата да бъде върната в срок от 13 месеца, при фиксиран ГЛП от 40% и ГПР от 48,21%, че общият размер на дължимите по кредита суми при точно спазване на погасителния план възлиза на 1344,18 лв., от които 1072,50 лв. главница и 271,68 лв. договорна възнаградителна лихва.

Заявява се, че ищецът е погасил задълженията си по договора за кредит доброволно и предсрочно.

Оспорва се твърдението на ищеца, че същият е заплатил по сметка на дружеството сума в размер на 50 лв., разпределена за погасяването на задълженията му за договорна възнаградителна лихва по кредитното правоотношение и се посочва, че постъпилата сума по сметка на дружеството, която е разпределена за погасяване на задължения на ищеца за договорна възнаградителна лихва е в размер на 10.88 лв.

Оспорва се твърдението на ищеца, че същият е заплатил по сметка на дружеството сума в размер на 50 лв., разпределена за погасяване на задълженията му по процесния договор за предоставяне на поръчителство, сключен с втория ответник и се посочва, че постъпилата сума по сметка на дружеството, която е разпределена за погасяване на задълженията на ищеца по процесния договор за предоставяне на поръчителство, сключен с другия ответник е 20,08 лв.

3

Относно начина на формиране на ГПР не се оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК и единствения разход, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва. Заявява се становище, че възнаграждението за поръчител не следва да се включва като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в §1 т.1 от ДР на ЗПК, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между двете дружества. Заявява се също така, че размерът на възнаграждението за поръчител не е известен на кредитора към момента на сключване на договора за кредит.

Моли се съда да постанови решение, с което да остави без разглеждане като недопустим предявения иск срещу този ответник за прогласяване нищожност на процесния договор за потребителски кредит, а в условията на евентуалност да бъде отхвърлен същия като неоснователен и недоказан. Да се отхвърлят като неоснователни и недоказани и предявените срещу този ответник искове за връщане на сумата от 50 лв. като недължимо платена за погасяване на договорна възнаградителна лихва по кредитното правоотношение и за връщане на сумата от 50 лв. като недължимо платена за погасяване на задължения на ищеца по процесния договор за предоставяне на поръчителство, сключен с другия ответник „Ай Тръст“ ЕООД.

Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. и се иска отхвърляне претенцията на ищеца за разноски, като се оспорва, че е приложим чл. 38 ал.2 от ЗА. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че на процесуалния представител на ищеца се дължат разноски се прави искане да бъде определен възнаграждение в справедлив размер, като се заявява, че справедлив би бил хонорар в размер на 150 лв.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е представил отговор на исковата молба и е изразил становище по предявения иск. Заявява се, че в конкретния случай не е необходимо обхващането на нищожността от силата присъдено нещо на съдебното решение за ефективната защита на правата на потребителя. Заявява се, че процесния договор за предоставяне на поръчителство понастоящем е погасен и не е действащ между страните, поради което за ищеца не съществува правен интерес от предявяване на иска за прогласяване на нищожността му.

Не се оспорва твърдението в исковата молба, че е сключен договор за потребителски кредит № 3029913 от 19.08.2024 г. между „Кредисимо“ ЕАД като кредитодател и Н. Л. Н. като кредитополучател и във връзка с обезпечаването на задълженията на ищеца по този договор е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 19.08.2024 г. между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД. Заявява се, че договорът за поръчителство е сключен при условията на чл. 180 от ЗЗД – като договор за поръчка, наименован „договор за предоставяне на поръчителство“, съгласно който „Ай Тръст“ ЕООД е поело 4 задължението да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, за да гарантира като поръчител задължението на ищеца по договора за кредит, а ищеца се е задължил да плати възнаграждение за предоставяната услуга поръчителството в размер на 741,32 лв., погасяването на което е разсрочено на 13 месечни вноски. Заявява се, че възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същия не дължи възнаграждение на поръчителя за периода след пълното изплащане на кредита. Заявява се, че размера на вноските за възнаграждение на поръчител са намаляващи, като размерът им е в зависимост от размера на главното задължение.

Излага се твърдение, че възнаграждението за поръчител не следва да се включва в ГПР, тъй като не отговаря на дефиницията по §1 т.1 от ДР на ЗПК и че когато разходът представлява възнаграждение за допълнителна услуга, то той се включва в ГПР само когато „сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита“, каквато задължителност в настоящия случай не е налице. Излага се твърдение, че дължимото възнаграждение за поръчител няма как да се включи в ГПР, тъй като кредитора не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя, по който бъдещ договор кредитора не е страна.