Решение № 1 от 08.01.2026, Районен съд - Девин
- Съд
- Районен съд - Девин
- Дело
- Гражданско дело 346/2025
- Вид
- Решение № 1
- Подписан
- 08.01.2026
- Състав
- Елка Антимова Хаджиева
Други актове по делото
- Протокол № 344 от 11.12.2025 · Елка Антимова Хаджиева
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал. 1, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 и сл. · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№1 гр. Девин, 08.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20255410100346 по описа за 2025 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :
Производството е по реда на чл.26, ал. 1, предл. трето ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 ал. 1, т. 9, т. 10, т.11 във вр. с ал.2 от ЗПК.
В исковата молба ищеца твърди, че на 11.09.2024г. ищеца сключил Договор за кредит № 30* с дружеството „К.“ ЕАД, с ЕИК: *********, за сумата от 6000.00 лева, със срок от 24 месеца. Твърди, че в Договора са договорени лихвен процент 28.00 % и ГПР 31.89 %. Общата сума за погасяване била 9000.11 лева. Твърди, че при сключване на договора за кредит и с оглед отпускането на кредита бил задължен да сключи друг договор за застраховка, чиято застрахователна премия била в размер на 789.08 лева, като същата била включена като част от предоставената в заем сума от 6000 лева, която сума общо станала 6789.08 лева, а сумата разпределена към месечните погасителни вноски не била включена към формиране на ГПР. Счита, че така реално със сумата за застраховка се повишила доста сумата дължима на кредитора. Твърди, че Договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени редица разпоредби от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа информация относно лихвения процент по кредита и условията за прилагането му. Счита, че 1 лихвеният процент по сключения договор за кредит е фиксиран, но това не дава основание да се счита, че в случая изискването за посочване на условията за прилагането му не важи. И при фиксиран лихвен процент следва да е налице яснота относно начина на изчисление на възнаградителната лихва- на база на целия размер на кредита към датата на неговото сключване, на база на остатъчната част от главницата при нейното последователно плащане или др., като в конкретния случай това на е изпълнено. Твърди, че съгласно съдебната практика, при формиране размера на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва. Счита, че в настоящия случай договорената между страните лихва в размер на 40% годишно надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерий за норми на поведение, установени в обществото, в този смисъл цитира съдебна практика. Твърди, че в договора за паричен заем не се съдържат конкретните параметри на общата дължима сума с включен в нея годишен процент на разходите, нито какъв е размерът на възнаградителната лихва, а само годишния процент на разходите /ГПР/.
Договорът за потребителски кредит нормативно е уреден като възмезден - по аргумент от чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, поради което нищожността на клаузата за договорната лихва, респ. на клаузата за ГПР, която е съществен елемент на договорното съдържание има за юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка. Твърди, че не са спазени и императивните изисквания на чл.11, ал.1, т. 11 от ЗПК в договорът за паричен заем да е разписан действителния размер на ГПР, като кредитора вписвайки в контракта ГПР от 31.89% е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 от ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Счита, че уговореното възнаграждение за застрахователна премия е разход по кредита, който следва да бъде включен 2 при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя”, съдържаща се в пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Твърди, че в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 31,89% разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение застрахователна премия. Поради невключването на възнаграждението за застраховка в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика” по смисъла на чл.68 д, ал.1, т.1 от ЗЗП. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. от ЗЗП.
Посоченият в стандартния европейски формуляр и в договора размер на ГПР от 31.89% съставлява невярна информация, която е заблудила потребителя относно действителния размер на разходите, които той ще следва да направи по време на действие на договора. С това кредиторът недобросъвестно е увредил потребителя, който е сключил кредитната сделка при планирани разходи в размер на 31.89% ГПР.
Моли съда да бъде признато за установено по отношение на „К.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Т., бул. В. № 1** (сграда *), ет. *, бизнес център Б., представлявано от С. Р. Я., че 3 договор за кредит № 30* сключен на 11.09.2024г. е нищожен на основание чл.
26, ал. 1, предл. трето ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10, вр. с чл.11, ал.2 от ЗПК. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „К.” ЕАД, с който намира предявения иск за недопустим, а по същество и неоснователен като излага доводи и съображения. Оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № 30*/11.09.2024г. между ищеца, като кредитополучател и „К.“ ЕАД, като кредитодател. Твърди, че не е предоставял кредит на ищеца в размер на 6789.08 лева на основание Договор за потребителски № 30*/11.09.2024г. Твърди, че посочените в исковата молба параметри на Договора за кредит не съответстват на параметрите на Договора, генериран във връзка с неодобрената заявка за кредит. Счита, че действително като доказателства е представен от ищеца договор за потребителски кредит с цитирания номер, но на същият липсва подпис и не са представени доказателства за получаване на волеизявления от двете страни за съгласие за сключване на договора. Също така не са представени и доказателства за предаване на заемната сума с основание, посочения договор за кредит.
Твърди, че няма сключен такъв договор за кредит, предмет на настоящия спор и оспорва представените доказателства. Твърди, че доверителят му не е изразил съгласие с договора под каквато и да било форма, нито е предоставил в заем уговорената сума (доколкото настоящият договор е реален и усвояването на заема е част от фактическия състав за възникване на правоотношението). Съгласно чл. 3, раздел V от Общите условия към договори за потребителски кредит на „К.“ ЕАД (включително и тези представени от ищеца) договорът за кредит се сключва по отлагателно условие и влиза в сила от момента, в който „К.“ ЕАД одобри подаденото заявление. За одобрение се счита получаването от страна на кредитополучателя на уведомление за одобрение от страна на кредитодателя, което следва да бъде извършено на указания от кредитополучателя email и/или телефонен номер (чрез SMS или позвъняване). Твърди, че в случая такова одобрение не е изпратено от доверителя му, ищецът не е представил доказателства в този смисъл. Т.е, представения по делото договор е генериран във връзка с подадено от страна на ищеца искане за отпускане на кредит, но искането не е одобрено от доверителя му, съответно сумата не е предадена на ищеца. Твърди, че представения от ищеца договор е генериран във връзка с 4 подадена от заявка, но същата не е одобрена от доверителя му и договорът не е подписан от „К.“ ЕАД, както и главницата по заема не е предадена на заемоискателя. Твърди, че „К.“ ЕАД не е отпускал каквито и да било суми на основание Договор за потребителски кредит № 30*/11.09.2024г., както и поради липса на договор за потребителски кредит не е сключван и договор за поръчителство към същия. Счита, че дори и съдът да приеме, че е налице сключен договор за потребителски кредит, което обстоятелство изрично оспорва, то искът се явява неоснователен, тъй като процесният договор за кредит има необходимото съдържание съгласно ЗПК и в този смисъл са неоснователни възраженията на насрещната страна за нищожност поради противоречие с чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. В чл. 11, ал. 1, т.
9 ЗПК е разписано задължението за кредитодателя да посочи лихвения процент на кредита, начина на формирането му и условията за прилагането му, като при фиксиран лихвен процент (какъвто е настоящия случай), не е необходимо посочване на периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. Твърди, че в договора за кредит и в приложение № 1, представляващо неразделна част от същия, е посочен общият размер на кредита и условията за усвояването му, посочени са броят, размерът и датите на плащане на погасителните вноски, като табличен вид е представен и размерът на компонентите на вноската - главница и възнаградителна лихва. В този смисъл счита, че са спазени изискванията и на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения срещу доверителя му иск. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева, на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., във връзка с чл.78, ал. 8 ГПК. Моли съда да отхвърли претенцията на ищеца за разноски - оспорва, че ищцата е материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 на ЗАдв., оспорва, че е приложим чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че на процесуалния представител на ищеца са дължими разноски, моли да бъде определено възнаграждение в справедлив размер спрямо ниската правна и фактическа сложност на производството, който би могъл да бъде и под минималния по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В о. с. з. ищеца не се явява и не изпраща представител. С молба пълномощникът му адв. С. П., поддържа исковата молба, оспорва отговора и 5 излага съображения по същество.
В о. с. з. ответното дружество не изпраща представител. С молба от пълномощникът му юрк. А. И., поддържа отговора на исковата молба и представените с него доказателства. Моли съда да отхвърли предявения главен иск, като излага съображения по същество.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Разпечатката съдържа 19 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cba4aae7-fdbb-4df8-b011-34b9f4c100b9