Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 392 от 18.03.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 428/2024
Вид
Решение № 392
Подписан
18.03.2024
В сила
05.04.2024
Състав
Панайот Рангелов Велчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 165 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т.5 · Закон за движението по пътищата

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. П., 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20245330200428 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия „К“, № 4864279, издаден от ОД на МВР- П., с който на Т. В. Д. с ЕГН: ********** в качеството на собственик на когото е регистрирано МПС ,,БМВ 320Д‘‘, с рег. № *** като на основание чл.

189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева.

Жалбоподателката, чрез процесуалния представител адв. Б. обжалва процесния електронен фиш. Излага съображения, че същият е неправилен и незаконосъобразен, поради което иска неговата отмяна. Процесният автомобил не бил управляван от нея, а от нейния син. Претендира разноски на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Въззиваемата страна редовно уведомена депозира становище, чрез процесуалния представител юрисконсулт Ивелина Пенкова с което оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна и иска потвърждаването на обжалвания електронен фиш. Претендира разноски. В случай на уважаване на подадената жалба прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

1

Съдът, след като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу подлежащ на самостоятелно обжалване пред съд акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Обжалваният електронен фиш е издаден от ОДМВР гр. П., като в същия се съдържат данни за лицето, което следва да се санкционира по повод извършеното нарушение, населеното място и часа на извършване на нарушението, МПС с което е извършено същото.

В конкретния случай жалбоподателката е била санкционирана за това, че 13.05.2021 г. в 19:11 часа в Републикански път II-64 км 49+800 в посока с.

Труд при въведено ограничение на скоростта 60 км/ч с пътен знак В26, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч с МПС ,,БМВ 320Д‘‘ с рег. № *** е нарушила разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като същата се е движела със скорост от 84 км/ч. Видно от изготвената справка се установява, че този лек автомобил е собственост на Т. В. Д..

Към датата на извършване на процесното нарушение е в сила разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, съгласно изменението й с ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., съгласно която "При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение". Със същото изменение на закона е приета и новата разпоредба на § 6, т.5 от ДР на ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 19 от 2015 г.), с която се въведе легално определение на понятието и съобразно която "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: ,,стационарни’’ - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и ,,мобилни’’ - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя 2 начало и край на работния процес.

Отделно от това с новата ал. 3 на чл. 165 от ЗДвП, приета също с посоченото изменение обн. ДВ бр.19 от 2015 г. в съответствие именно на мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС (съгласно мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата № 454-01-62 от 11.12.2014 г., 43-то НС) на Министъра на вътрешните работи е вменено задължение да приеме наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В изпълнение на законовата разпоредба е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи (обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), с която са уредени условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред обхващат, както стационарните, така и мобилните АТСС.

Съгласно чл. 2 от Наредбата стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, а по силата на чл. 3 от същата, за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Т.е. с изменението на закона и приемането на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. са приети ясни правила за използване на мобилни технически средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват, с което на практика е преодоляна констатираната в мотивите на Тълкувателно Решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС празнота, което именно е в основата на даденото със същото тълкуване на материалния закон.

Ето защо, се достигна до извод, че към датата на извършване на процесното нарушение на правилата за движение по пътищата е налице детайлна нормативна уредба на правилата във връзка с използването на мобилни технически средства, които са достатъчно ясни и подробни, както и процедура, регулираща действията на контролните органи при използването технически средства.

Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че собственикът или този на който е предоставено МПС отговаря за извършеното нарушение. От друга страна разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП предвижда, че електронният 3 фиш се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като същото в 14-дневен срок, ако е управлявало друго лице, трябва да посочи кое е това лице.

В конкретния случай по делото е налице справка за собственост на МПС видно от която се установява, че собственик на МПС с рег. № 0729 СХ е жалбоподателката Т. В. Д..

От справка АИС АНД се установява, че процесният електронен фиш е връчен на жалбоподателката на 03.01.2024 г.

Настоящото административно-наказателно производство е било инициирано по повод депозирана жалба от Т. Д. до Директор на ОДМВР гр.

П. на 05.01.2024 г. в която е посочено, че се възразява срещу осем броя електронни фиша. Изрично е посочено, в случай, че намерят жалбата за неоснователна да препратят преписката до Районен съд гр. П..

Тълкувайки разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП се достигна до извод, че пътят на защита на едно лице против издаден срещу него електронен фиш са два. Първият е моторното превозно средство да е било управлявано от друго лице, като в срока за обжалване се представи декларация придружена с копие от СУМПС на последното и това възражение се прави пред съответната териториална структура на МВР, като в конкретния случай това се явява ОДМВР гр. П.. Вторият път на защита се явява обжалването на съответния електронен фиш, чрез учреждението, което го е издало до съответния районен съд.

Жалбоподателката Т. Д. е избрала първия път на защита, като е депозирала Декларация с правно основание чл. 189, ал. 5 ЗДвП в която е посочено, че не е извършила вменените й нарушения, не притежава шофьорска правоспособност, не се е намирала на процесните места, като писмено е упълномощила сина си Н.Т.Д. с ЕГН: ********** да управлява лек автомобил с рег. № ***. В подкрепа на това е представено и копие от пълномощно с нотариална заверка на подписа, видно от което се установява, че Т. Д. е упълномощила Н.Д. да я представлява пред различни държавни учреждения, както и да управлява и стопанисва на територията на Република България процесния лек автомобил марка ,,БМВ‘‘. Представено е също така и копие от Експертно решение № 3126 от 127 от 15.07.2020 г., видно от което се установява, че жалбоподателката е със 100 % намалена работоспособност, с потребност от чужда помощ, вследствие от претърпян мозъчен инфаркт и с ампутация на ляво ходило. В подкрепа на здравословното състояние на 4 жалбоподателката се явяват показанията на свидетелката М. Д., която пред съдебния състав заяви, че първата от 20 години е инвалид, а от 14 години е на легло.

Ето защо, се достигна до извод, че Т. Д. не е управлявала и въобще не е в състояние да управлява процесния лек автомобил ,,БМВ‘‘. В действителност депозираната от нея декларация до ***** на ОДМВР гр. П. не е придружена с копие от декларация на СУМПС на лицето Н.Д., но от друга страна са налице достатъчно убедителни писмени доказателства в насока, че процесният лек автомобил ,,БМВ‘‘ се управлява от последния.

Предвид гореизложеното се достигна до извод, че организацията, която е издала процесния електронен фиш е следвало да го анулира и да издаде нов такъв против Н.Д., който е бил действителният водач и за който са налице достатъчно на брой и като тежест писмени доказателства.

Предвид гореизложеното обжалваният Електронен фиш следва да се отмени.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на жалбоподателката. Последната, чрез адв. Б. е направила искане за овъзмездяване на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева /което е под минимума предвиден в закона /, като основанието на което същият е бил представляван от адвокат е било чл. 38, ал. 1, т. 2 Закона за адвокатурата, а именно безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица. Жалбоподателката Т. Д. беше представлявана от адв. Г. Б..

Предвид гореизложеното, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на последния сумата в размер от 180 лева, представляваща уговорено адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.

По изложените съображения, П.ският районен съд, XXVI н. с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия „К“, № 4864279, издаден от ОД на МВРП., с който на Т. В. Д. с ЕГН: ********** в качеството на собственик на когото е регистрирано МПС ,,БМВ 320Д‘‘, с рег. № *** като на основание чл.

5

189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА

ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – П. да заплати на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. Г. Б. сумата в размер от 180 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – П. в 14дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е постановено.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

6