Решение № 123 от 20.08.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. К., 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно гражданско дело № 20255100500013 по описа за 2025 година С Решение № 62/25.11.2024 г., постановено по гр.д. № 71/2024 г. по описа на Районен съд – А. е отхвърлен предявеният от Р. С. М. и Ф. Ф. М. против Ш. Ф. Ф. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот с кадастрален № 1 по частична регулация на гр. А., кв. „Г.“, общ. А., обл. К., одобрен със Заповед № 494/ 17.04.1964 г., допълнен със Заповед № 495/27.05.2024 г. на кмета на община А., с площ 600.00 кв.м., ведно с построената в него двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 65.00 кв.м., при граници на имота: изток дере; запад - улица; север - общински имот и юг - общински имот, на основание изтекла придобивна давност за периода от 29.01.2014 г. до 29.01.2024 г., като неоснователен. С решението съдът е осъдил Р. С. М. и Ф. Ф.

М. да заплатят на Ш. Ф. Ф. направените по делото разноски в размер на 1 500 лева.

Въззивното производство е образувано по подадена жалба от Р. С. М. и Ф. Ф. М. чрез пълномощника адв. В. Х., с която първоинстанционното решение се обжалва изцяло като неправилно – постановено при съществени наР.ия на материалния закон и процесуалните правил и необосновано.

1

Въззивниците сочат, че изводите на съда противоречат на събраните по делото доказателства и действителното фактическо положение между страните, и това е довело до неправилно приложение на материалния закон. Излагат следните съображения: владението върху имота им било предадено на 29.01.2014 г. от собственика Ш. Ф. Ф., след упълномощаването им от последния с нотариално заверено пълномощно от помощник-нотариус по заместване Р. С. при нотариус Р. М., с рег. № *** и район на действие Районен съд - гр. В. Т., с което Ш. Ф. Ф. ги упълномощил да продават имота от негово име и за негова сметка на когото намерят за добре, при каквито условия и цена преценят, включително да договарят сами със себе си, в което изрично заявил, че при подписване на пълномощното получил дължимата продажна цена и отношенията им са напълно уредени.

Въззивниците сочат, че по отношение на процесния имот ответникът Ш.

Ф. Ф. не е заявявал претенции за собственост и не е демонстрирал собственическо поведение спрямо същия. Твърдят, че поради работата им в гр. В. Т. посещавА. имота периодично, като през последните 2 години ищцата Ф. С. М. (въззивник в настоящето производство) живяла постоянно в него, гледайки болната си майка до смъртта й. Сочат, че ответникът Ш. Ф. Ф. е брат на ищцата Ф. Ф. М. и поради тази причина последната не възразявала, че съпругата на ответника, преди да замине при съпруга си в Белгия живяла в имота и държала багажа си в една от стаите на жилищната сграда. Сочат, че преди подписването на горепосоченото пълномощно жалбоподателите (ищци в първоинстанционното производство) платили на ответника 10 000 лева.

Местният данък и такса смет за имота заплащА. те на името на ответника Ш.

Ф. Ф., поради невъзможността да прехвърлят имота на свое име и защото същият бил деклариран на името на ответника, въз основа на притежавания от него нотариален акт.

Въззивниците твърдят, че не могли да прехвърлят правото на собственост, защото ответникът не живеел постоянно в България, а в Белгия и когато си идвал отказвал да им предостави необходимите декларации за нотариалното производство. Твърдят също, че при идването си от Белгия, той не оставал да преспива в жилищната сграда, а отсядал в дома на родителите на съпругата си. Оспорват твърденията му, че е оттеглил горепосоченото пълномощно. Считат, че в първоинстанционното производство ответникът не 2 е успял да докаже, че се е противопоставил на владението им върху процесния имот, както че е демонстрирал владението си върху имота пред тях. По изложените съображения молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендират присъждане на направените в двете съдебни инстанции разноски.

В съдебно заседание жалбоподателите Р. С. М. и Ф. Ф. М., чрез своя представител по пълномощие, поддържат въззивната жалба. Претендират присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Ш. Ф. Ф., чрез представител по пълномощие, в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Сочи се за безспорно установено по делото, че единствен собственик на процесния имот е Ш. Ф. Ф., въз основа на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том II, дело 369 от 2006 г. на Районен съдия при Районен съд – А., който не е губил владението над имота. Въззиваемият твърди, че до смъртта на майка му А. Х.

Ф., починала на ******* г., никой никога не е проявявал, демонстрирал и претендирал собственост над процесния имот, както че ищцата и съпругът й не са владели, ползвА. и живели в процесния имот, и същите не са предявявА. собственически претенции към него. Уточнява, че ищцата Ф. М. е пребивавала в имота след като била назначена от Община А. за личен асистент на майка си през 2022 г. Твърди, че с извършеното упълномощаване няма предаване на владението и от ищците не е осъществявано владение след датата на упълномощаването. Сочи, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установило, че процесният имот се ползва и владее от неговия собственик – Ш. Ф. Ф.. Моли въззивният съд да потвърди обжалваното решение.

След образуване на въззивното производство по делото на 22.01.2025 г. и предвид представен в проведено на 05.03.2025 г. открито съдебно заседание препис извлечение от Акт за смърт от ******* г., издаден въз основа на акт за смърт ********* г. от Община А. на ответника по жалбата Ш. Ф. Ф., починал на ****** г. в гр. А., с протоколно определение рег. № 53/05.03.2025 г. въззивното производство е спряно на основание чл. 229, ал.1, т.2 от ГПК поради настъпила смърт на страна – на ответника Ш. Ф. Ф..

В срока по чл. 230, ал.2 от ГПК, с молба вх. № 2876/17.06.2025 г., 3 подадена от въззивниците Р. С. М. и Ф. Ф. М. чрез адв. В. Х., е направено искане за възобновяване на производството, с приложено заверено копие на Удостоверение за наследници изх. № 1079/03.04.2025 г., издадено от Община А.. Като правоприемници на починА.я в хода на производството Ш. Ф. Ф. са посочени: Н. Ю. Ф. – съпруга и малолетните му деца Е. Ш. Ф. – дъщеря и Ф.

Ш. Ф. – син. Към молбата е приложено заверено копие на Удостоверение за наследници изх. № 1079/03.04.2025 г., издадено от Община А., видно от което посочените в молбата правоприемници са наследници по закон на Ш. Ф. Ф., починал на ****** г.

С Определение рег. № 232/18.06.2025 г. производството е възобновено и като ответници са конституирани наследниците по закон на починА.я Ш. Ф.

Ф., а именно: Н. Ю. Ф. – съпруга, и малолетните деца Е. Ш. Ф. и Ф. Ш. Ф., действащи чрез своята майка и законен представител Н. Ю. Ф..

В съдебно заседание ответниците чрез представител по пълномощие – адв. М. Ш., поддържат подадения от наследодателя им отговор на въззивната жалба. Претендират присъждане на разноски съобразно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Във връзка с горното, въззивният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършената на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на обжалваното изцяло първоинстанционно решение, въззивният съд констатира, че същото е вА.дно и допустимо, като по отношение правилността му е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен за разглеждане от Р. С. М. и Ф. Ф. М. против Ш. Ф. Ф. е установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици по давностно владение на основание чл. 79, ал.1 от ЗС на недвижим имот, находящ се в гр. А., кв. Г. № 53, общ. А., представляващ: урегулиран поземлен имот (УПИ) I с кадастрален № 1 по частична регулация на гр. А., кв. „Г.“, общ. А., обл. К., одобрен със Заповед № 494 от 17.04.1964 г., допълнен със Заповед № 495/27.05.2024 г. на кмета на община А., с площ на парцела 600,00 кв.м., ведно с построената 4 върху него двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 65,00 кв.м., при граници на имота: изток - дере; запад - улица; север - общински имот и юг - общински имот.

От фактическа страна по делото се установява следното: ищцата Ф. Ф.

М. и ответникът Ш. Ф. М. са сестра и брат и техни родителите са Ф. К. Ф.

/баща/ и А. Х. Ф. /майка/. С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том втори, дело № 369/2006г. на Районен съдия при Районен съд – А. родителите са дарили на сина си Ш. Ф. Ф. своя собствен недвижим имот, представляващ дворно място от 98 кв.м., застроено с двуетажна жилищна сграда със застроена площ 49 кв.м., построена върху дворно място от 600 кв.м., състояща се от гараж на долния етаж и жилищно помещение на горния етаж, съставляващ парцел I от кв.1 по частична регулация на гр. А., кв. Г., при граници: дере, път и общински терен. Бащата Ф. К. Ф. е починал на ****** г., а майката А. Х. Ф. – на 22.12.2023 г., като по време на брака си родителите придобили недвижим имот с Нотариален акт за покупко-продажба № 41, том І, дело № 215/1998 г. на нотариус при Районен съд - А., представляващ двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 49.00 кв.м., построена върху дворно място от 300.00 кв.м., съставляващо парцел I от кв.1 по частична регулация на гр.А. при граници: дере, път и общински терен, като за изповядването на сделката е представен НА № 52, том I , дело 19 от 1969 г. от 16.10.1969 г. на А. районен съдия.

С нотариално заверени подписи и съдържание с рег.№ 217/2014 г. и рег.

№ 218/2014 г. по описа на помощник-нотариус по заместване на нотариус, рег.

№ *** на НК в район на РС-В. Т. на пълномощно от 29.01.2014 г., ответникът Ш. Ф. Ф. упълномощил ищците Р. С. М. и Ф. Ф. М. заедно да го представляват пред нотариус като продадат от негово име и за негова сметка на когото намерят за добре и при каквито условия и цена преценят, включително и на самите себе си като договарят сами със себе си при условията на чл.38 от ЗЗД или с лица, които представляват, за което е дадено изричното съгласие на упълномощителя, следните недвижими имоти: дворно място от 98 кв.м., застроено с двуетажна жилищна сграда със застроена площ 49.00кв.м., построена върху дворно място от 600кв.м., състояща се от гараж на долния етаж и жилищно помещение на горния етаж, съставляващ парцел I от кв.1 по частична регулация на гр.А., кв.Г., при следните граници: дере, път и 5 общински терен, при подробно описание на имота в НА № 137, том II , дело 369 от 22.08.2006г. на районен съдия при РС-А., като упълномощителят е заявил, че при подписване на пълномощното е получил дължимата се продажна цена, с което отношенията между упълномощителя и упълномощените са напълно уредени.

Със заповед № 495/27.05.2024 г. на кмета на община А., влязла в сила на 11.06.2024 г., по искане на ответника Ш. Ф. е одобрено изготвено геодезическо заснемане за отстраняване на непълноти или грешки с цел отразяване на съществуваща сграда, построена върху УПИ I с кад.№ 1 от квартал 1 по частична регулация на гр.А., кв.Г., общ.А., обл.К., одобрен със Заповед № 494/17.04.1964г., а именно: двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 65,00 кв.м. УПИ I с кад. № 1 от квартал 1 по частична регулация на гр.А., кв. Г., общ. А., обл. К. – с площ 600.00 кв.м. при граници: изток – дере; запад – улица; север – общински имот и юг – общински имот.

По делото е установено още, че на 14.05.2018 г. ответникът е сключил застрахователна полица за срок от 12 месеца за пожар и други опасности и кражба на къща с адрес на застрахованото имущество: гр.А., кв.Г. № 53, а на 20.10.2021 г. е заплатил дължимите за 2021г. за земя и сграда, находящи се в кв. Г., общ. А. № 53, данък недвижими имоти и такса битови отпадъци по декларация № 0901000319/27.10.2006 г.