Решение № 121 от 09.02.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Перник, 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20221720100089 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:

113012360, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Eм.М., срещу С. Й. К., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от общо 1825.80 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № 126, находящ се в гр. *****, от които главница в размер на 1620.56 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл., и 205.24 лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2019 г. до 02.06.2021 г. вкл., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № ***/2021 г. на РС Перник – 06.07.2021 г. до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. По тези 1 съображения се иска претенциите да бъдат уважени.

С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди и копие от нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 3, том І, рег. № 76, нот.дело № 3 от 2004 г. от 14.01.2004 г. на нотариус ИВ.ИВ..

Препис от исковата молба е връчен на ответника С. Й. К. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание ал. 6 от посочената разпоредба на същата с определение № 2674 от 01.08.2022 г е назначен особен представител – адв. В. В..

В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника не е депозиран писмен отговор. По ч.гр.д. № ***/2021 г. по описа на Пернишкия РС не е постъпило възражение от длъжника ответник, а заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /в редакцията й от ДВ. бр.

100 от 2019 г./.

В съдебно заседание особеният представител на ответника адв. В. оспорва размера на процесните суми и доставката на топлинна енергия до процесния имот през процесния период.

Поради това в хода на производството е извършена и комплексна съдебна технико икономическа експертиза /КСТИЕ/.

В съдебно заседание, проведено на 16.01.2023 г., процесуалният представител на ищеца изразява писмено становище за уважаване на исковете.

Процесуалният представител на ответника адв. В. изразява становище за отхвърляне на исковете като неоснователни.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 880/07.07.2021 г. по ч.гр.д. № ***/2021 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представено по делото копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3, том І, рег. № 76, нот.дело № 3 от 2004 г. от 14.01.2004 г. на нотариус ИВ.ИВ. се установява, че имот с адрес гр. *****, ап.

126 е продаден на ответницата С. Й. К., с ЕГН: ********** на 14.01.2004 г. В тази връзка се установява, че ответницата е придобила собствеността върху имота като в нотариалния акт не е уговорено запазване на вещно право на 2 ползване.

По делото е изготвена и приета комплексна съдебна технико икономическа експертиза. От същата в техническата й част се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” – с подписването на договор № 308/20.03.2002 г. – сключен между етажната собственост и дружеството „Техем сървисис“ ЕООД /ФДР/. Налице е и договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение / ФДР /, считано от 30.11.2011 г. – договор № 97/30.11.2011 г. /с „Техем сървисис“ ЕООД /, както и договор с фирма подизпълнител – договор № 76/01.09.2017 г. с „Директ“ ЕООД. По отношение на годността на измервателните уреди вещото лице посочва, че през процесния период топломерът е преминал задължителните метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен да се използва за търговски измерване, а показанията му могат да се счетат за достоверни.

Отразено е, че количеството на топлинна енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС, а от направената проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.

Посочва, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно нормативно утвърдената методика, прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди. От експертизата се установява, че главницата на задълженията за процесния период е в размер н а 1620.56 лева, което съвпада с исковата претенция. На последно място от заключението е видно, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в сградата като преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.

От експертизата в икономическата й част се установява, че през процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. стойността на доставената топлинна енергия за имота е в размер на 1620.56 лева. Установява се и че размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата за претендирания период от 09.07.2019 г. до 02.06.2021 г. е в размер на 205.24 лева и е съобразена с общите условия на дружеството, регламентиращи падежа на периодичните плащания. Въведени и съобразени при получаване на тези стойности са извършените в периода изравнителни сметки. На последно място от експертното заключение се установява и че счетоводството на ищеца е водено редовно, досежно задълженията на ответника и че последният не е извършил плащания за топлинна енергия относно процесния период.

Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещите лица от изхода на производството. Освен това същите са работили въз основа на документи, представени им от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, 3 съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На последно място експертизата кореспондира с представеното по делото извлечение от сметка.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.

415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 880/07.07.2021 г. по ч.гр.д. № ***/2021 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /в редакцията от преди ДВ, бр. 100 от 2019 г./. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал.1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключване на индивидуален договор с потребителя.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства / копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с 4 публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди и копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3, том І, рег. № 76, нот.дело № 3 от 2004 г. от 14.01.2004 г. на нотариус ИВ.ИВ./ следва извод, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е изключителен собственик на процесния имот.

Посоченият извод следва от обстоятелството, че имотът е придобит чрез покупко-продажба от страна на ответника /липсват данни ответникът да е придобил имота във съсобственост с трето лице в това число като съпружеска имуществена общност, липсват данни и за запазено вещно право на ползване/. В тази връзка между ответника и „Топлофикация-Перник“ АД е налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.

По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото се установи, че същият е едноличен собственик на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и други възражения въобще за промени във вещноправния статут на имота след придобиването му.