Решение № 902 от 11.07.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 902 гр. Варна, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.а

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно гражданско дело № 20223100500635 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид :

С решението на ВРС-10с-в № 2034/14.12.2022г по гр.д.№ 8942/ 2021г, е постановено ПРЕКРАТЯВАНЕ на брака, сключен на 21.05.2011г между СЛ. МЛ. СЛ. ЕГН ********** и М.Й. Ч. ЕГН ********** в гр.Казанлък поради настъпило дълбокото м у и непоправимо разстройство;

ОБЯВЕНО Е, че вина за това има мъжът СЛ. МЛ. СЛ.;

ПРЕДОСТАВЕНО Е упражняването на родителските права по отношение на детето М. С.

С., род.25.01.2012г, на майката М.Й. Ч. и

ОПРЕДЕЛЕНО Е местоживеенето на детето при майката М.Й. Ч.;

ОПРЕДЕЛЕН Е режим на лични отношения на бащата СЛ. МЛ. СЛ. с детето М., както следва: всяка първа, трета и пета седмица от съответния месец, от 18ч в петък до 18ч в неделя, с преспиване, без присъствието на майката, като бащата има задължение да взема и връща детето от дома на майката; 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; по време на Коледните, Новогодишните и Великденските празници, от които всяка четна година – на Коледа, и всяка нечетна година – на Великден и Нова година, за времето от 9ч на първия почивен ден или 31-ви декември, когато не е почивен, до 18ч на последния почивен ден, съобразно официално одобрените празнични дни в България; на рождения ден на бащата – всяка година, както и на рождения ден на детето - всяка нечетна година;

ОСЪДЕН Е СЛ. МЛ. СЛ. да заплаща в полза на детето М., род.2012г, чрез неговата майка и законен представител М.Й. Ч. месечна издръжка в размер на 400лв, считано от датата на подаване на ИМ в съда – 21.06.2021г, с падеж всяко пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка забавена вноска, до настъпване на законово 1 основание за изменение или прекратяване, като Е ОТХВЪРЛЕНА претенцията за разликата над 400лв до общия размер от 500лв поради неоснователност;

ПОСТАНОВЕНО Е жената да носи предбрачното си фамилно име Ч.;

ОСЪДЕН Е СЛ. МЛ. СЛ. да заплати държавна такса общо в размер на 576лв, като и да заплати в полза на М.Й. Ч. сумата от 640лв, представляваща сбор на сторените в производството разноски.

Въззивни жалби са подадени от двете страни срещу различни части на първоинстанционното решение:

I от ищцата М.ЙО. С. - с вх.№ 1303/ 11.01.2022г срещу решението в частта му, с която е отхвърлена претенцията за издръжка в полза на малолетното дете М., род.2012г, за разликата над 400лв до 500лв.

Излага следните доводи: РС не се е съобразил с паричните нужди за отглеждане на детето, както и материалните възможности на бащата. Основава претенциите си със събраните писмени доказателства, установяващи разходите по ежемесечния наем на жилището, в което живеят майката и малолетната дъщеря в размер на 350лв, разходите за комунални услуги, заплащане на извънкласни занимания, разходи за закупуване на дрехи, обувки, помагала и транспорт, както и на инфлационните процеси в страната.

От друга страна, бащата имал високо месечно трудово възнаграждение.

В СК е предвидено, че минималната издръжка за едно дете е ¼ от минималната работна заплата. Съпоставяйки претенцията от 500лв месечна издръжка със заплата на бащата, дори сумата е по-малка от 1/4.

Поради изложеното моли за уважаване на жалбата и постановяване на съдебно решение, с което да се увеличи размерът на присъдената ежемесечна издръжка в полза на детето М. С. С., дължима от нейния баща СЛ. Мл.С..

В срока по чл.263 ал.1 ГПК ответникът по жалбата С.М. СЛОВОВ в подадения писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване решението в тази част.

Твърди, че също заплаща извънкласни занимания за малолетната М. С. С..

Оспорва твърдението, че разполага с големи материални възможности. Освен това, и той не притежава собствен недвижим имот в гр.Варна, поради което имал ежемесечни разходи по жилището.

II от ответника СЛ. МЛ. СЛ. - с вх.№ 3741/ 20.01.2022 срещу решението в частта му, с която е обявено, че той има вина за ДНР на брака, както и по отношение размера на определената в полза на детето им М. издръжка за разликата над 300лв до 400лв и осъждането му да заплати на ищцата разноски в размер на 640лв Възразява, че за ДНР на брака вина имали и двамата съпрузи. РС неправилно е приел, ч е вина имал само мъжът. Смята, че няма събрани доказателства в подкрепа на това решение, а съдът бил дал превес на твърденията на ищцата, изложени в ИМ за причината за разстройство на брака. Затова счита, че може да се направи извод, че поведението и на двамата съпрузи е довело до настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Счита, че може да заплаща 300лв за месечната издръжка на детето, каквото е било поддържаното и пред РС становище. Позовава се на това, че бил участвал активно в необходимите за отглеждането на детето разходи; освен това полагал грижи за друго 2 непълнолетно дете и нямал друго недв.имущество, а цялото налично обзавеждане на значителна стойност бил оставил в семейното жилище-СИО.

Моли за постановяването на друго решение в обжалваните части, с което да се постанови, че вина за разстройството на брака имат и двамата и дължимата от него издръжка да Бъде намалена на 300лв.

В случай, че жалбата бъде уважена, претендира присъждането на разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от М. Й. СЛ. чрез адв.Г.Г. със становище за оставянето й без уважение. РС правилно и законосъобразно е приел, че вината за прекратяването на брака е само на СЛ. Мл. С. въз основа събраните доказателства.

Изтъква за извънбрачната връзка на С. с друга жена, както и че той имал дете от нея, било основната причина за ДНР на брака им.

Що се отнася до оспорвания размер на счита възраженията за неоснователни, като изтъква, че БТВ на бащата възлиза на 3000лв. Ето защо моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Моли да се приеме, че жалбата на С. е неоснователна и да се присъдят направените съдебни разноски.

КОНТРОЛИРАЩАТА СТРАНА ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“

ВАРНА, редновно призована, не е изпратила представител и не е изразила становище по жалбата.

В исковата си молба М. Й. СЛ. излага , че с ответника СЛ. Мл.С. имали сключен граждански брак на 21.05.2011г в гр.Казанлък и от брака си имат едно дете М., род.25.01.2012г.

Семейството живеело в гр.Варна в апартамент под наем.

От м.02.2021г ответникът започнал да се държи хладно със съпругата си, избягвал всякакви теми на разговор, не проявявал никакъв интерес към семейството си и се държал потайно. През м.май 2021г й заявил, че има връзка с друга жена, която е бременна от него и очакват дете, след което напуснал семейното жилище.

Поради изложеното счита, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има ответникът.

Сочи, че между детето и майката има стабилна емоционална връзка.

Отправя искане за постановяване на решение, с което бракът между страните да бъде прекратен поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство, за което вина има ответникът.

Моли да й бъдат предоставени за упражняване родителските права и задължения по отношение детето М., като се постанови местоживеенето на детето да е при майката; на бащата да бъде определен режим на лични отношения с детето и последният да заплаща издръжка в размер на 500лв месечно до 5-то число на съответния месец, за който се дължи.

Желае да възстанови предбрачното си фамилно име – Ч..

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника СЛ. МЛ. СЛ., в който не оспорва, че бракът им бил дълбоко е непоправимо разстроен, но възразява, че вина за това имал само той. Твърди, че ищцата показвала хладно отношение към ответника за периода от последната една година. Оспорва и размера на претендираната издръжка и счита същия за прекомерно висок.

Отправя искане за определяне по-разширен режим на лични отношения с детето, като не се противопоставя на майката да бъде предоставено упражняването на родителските 3 права.

СЪДЪТ, съобразно твърденията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

Решението на ВРС в частите му, с които бракът е прекратен между страните, както и по отношение на фамилното име на жената след развода, а също и по отношение упражняването на родителските права, режима на лични отношения и местоживеенето на детето, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Пред въззивния съд са спорни само въпросите относно вината и размера на дължимата от бащата издръжка в полза на малолетното дете М. и затова на обсъждане следва да бъдат подложени само доказателствата, имащи отношение към твърденията за фактите по спорните въпроси.

В становището на Дирекция „Социално подпомагане“–Варна е посочено, че в случай непостигане на споразумение между родителите, би следвало да бъде определен режим на лични контакти между бащата и детето, който да позволява на родителя да участва пълноценно в отглеждането му; Издръжката следва да бъде съобразена с възрастта и потребностите на детето, както и с финансовите възможности на родителите.“ По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите: Г.Д.Ж., без родство и дела със страните, сочена от ищцата, и Мария Младенова С., сочена от ответника и негова ссетра.

По думите на свид.Ж. когато на страните им се родило дете, майката поела по– голямата част от грижите за детето. СЛ. също бил отговорен човек, но бил по–фокусиран върху работата си, но и той полагал грижи за детето. От м.02.2021г М. започна да й споделя, че СЛ. се държал странно, дистанцирано, много често отказвал да се храни; понякога се държал грубо с нея; бил умислен. Всичко това той обяснявал, че било резултат от работата му. Това продължило до м.май 2022г, когато М. го попитала какъв е проблемът реално и той признал, че се среща с друга жена и очаква дете от нея.

Свид.М.С. /сестра на ответника/ излага, че в началото отношенията между двамата съпрузи били добри, но поради силния характер на М. имало доста често проблеми между тях, вкл. когато и на обществени места се опитвала да го унижава. През последната една година по–скоро били като съквартиранти, отколкото като съпрузи. Брат й се отнасял много добре с детето си и купувал всичко, което било необходимо. СЛ. имал и второ дете, което се родило на 14.10.2021г.

Няма спор между страните ,че семейното жилище е апартамент под наем, за който ищцата заплаща по 350лв месечно.

От служебна бележка, изд. от СК„Посейдон – спорт за всички“– Варна е видно, детето М. посещава тренировки по плуванес месечен членски внос от 70лв и такса басейн от 50лв.

От у-е, изд. от „Елдоминвест“ООД е видно, че чистият доход на ищцата месечно е малко над 1000лв.

От у-е, изд. „Оркид Мениджмънт“България е видно, че С.С. получава брутен месечен доход в размер на 3489,65лв.

Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:

Относно вината.

Основанието за прекратяването на брака е неговото дълбоко и непоправимо разстройство. Съобразно дадените задължителни указания с ППВС № 10/1976г „дълбоко“ е 4 разстройството, при което между съпрузите липсват взаимност, уважение, доверие, другарски отношения, брачната връзка съществува формално; „ непоправимо“ е когато това не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормалните отношения между съпрузите; продължителната фактическа раздяла на съпрузите може да е причина за или проява на дълбокото разстройство на брака.

В конкретния случай няма спор за настъпилата трайна фактическа раздяла между съпрузите от момента, когато през м.май 2021 ответникът признал, че му се е родило през м.април 2021г детето от друга жена, с която имал извънбрачна връзка Съдът не дава вяра на показанията на свид.С. доколкото цени същите при условията на чл.172 ГПК, като ги намира за пристрастни, целящи да подпомогнат ответника, и необективни. Изложеното от свидетелката, че поради силния характер на М., имало доста често проблеми между тях, вкл. когато и на обществени места тя се опитвала да го унижава, е доста обща формулировка и отразява преценката на свидетелката за поведените на ищцата, без да е подкрепено с някакви конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които съдът да направи самостоятелни изводи. Що се отнася до казаното от същата свидетелка, че през последната година двамата съпрузи живеели по-скоро като съквартиранти, отколкото като съпрузи, е само в подкрепа на твърдяното от ищцата и признато от ответника, че е имал извънбрачна връзка и родено дете, от което се налага изводът, че отношенията между съпрузите са охладнели именно поради създадената връзка на мъжа с друга жена, която е продължила повече от година, когато той е укривал този факт от съпругата си. До този момент липсват убедителни доказателства за влошаване на отношения между съпрузите.