Решение № 19640 от 19.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19640 гр. С., 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20261110105604 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от С. Р. П. отрицателен установителен иск против „МФМ“ ЕАД за сумата в размер на 1022,58 евро, представляващ остатък от просрочена главница по договор за кредит, обявен в Централния кредитен регистър с идентификатор FERRI-3511, с дата на разрешаване 01.09.2023 г. и дата на издължаване 01.09.2033 г. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 09.04.2025 г. ищцата направила справка в Централния кредитен регистър при БНБ, съгласно която ответникът вписал задължение по договор за кредит с идентификатор FERRI-3511, с дата на разрешаване 01.09.2023 г. и дата на издължаване 01.09.2033 г., в размер на 2000 лева. Страната поддържа, че изпратила писмено искане до ответното дружество за заличаване на вписаното в регистъра непогасено задължение поради изтекла погасителна давност. В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът не отговорил на искането, като в телефонни разговори със служители на дружеството било заявено, че няма да бъдат предприети действия по заличаване на задължението поради липса на подобна практика. Ищецът поддържа, че ответникът отказал да предостави каквато и да е информация относно основанието, на което е начислено процесното вземане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не изразява становище по исковата претенция.

По делото е постъпила молба от ответното дружество от 05.10.2026 г., в която са изложени твърдения, че между ищеца и „ФБ“ ЕООД съществува кредитно правоотношение по договор за кредит № 747974/21.04.2019 г., по силата на който в полза на С. Р. П. бил отпуснат паричен заем в размер на 2000 лева със срок за връщане 15.04.2020 г., като представителят на ответника поддържа, че по договора не се извършвани никакви плащания. В молбата са изложени твърдения, че по силата на договор за цесия от 23.10.2023 г. вземанията по договора са прехвърлени в полза на „МФМ“ АД, като след придобиване на вземанията ответното дружество не е предприемало съдебни или изпълнителни действия за принудителното им събиране.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на 1 ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи, че ответникът е вписал процесното задължение в Централния кредитен регистър към БНБ. В доказателствена тежест на ответника е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на парично вземане срещу ищеца.

Страните не спорят, а и от представената по делото справка за кредитна задлъжнялост, издадена от Централния кредитен регистър към БНБ, се установява, че по партидата на ищеца С. Р. П. е вписано непогасено задължение в размер на 2000 лева с идентификатор FERRI-3511с титуляр ответника. Ищецът не оспорва поддържаните от ответника твърдения, че вписаното непогасено задължение произтича от договор за кредит № 747974/21.04.2019 г., вземанията по който са станали изискуеми на 15.04.2020 г. По делото не е спорно, че ответникът не е предприел действия по принудително събиране на вземането за главница по процесния договор за кредит. От изложеното следва, че вземането за главница по договора за кредит, вписано в ЦКР, е погасено по давност с изтичане на срока по чл. 110 ЗЗД, считано от 15.04.2020г., респ. предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.

С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски за внесена държавна такса за разглеждане на спора в размер на 40,90 евро.

Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на оказана безплатна правна помощ и съдействие в хипотезите на чл. 38, ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда. С Определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО е разяснено, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗА, като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът, също така, не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия, като възнагражденията разписани в Наредбата могат 2 да служат за ориентир. В случая повдигнатия спор няма никаква правна или фактическа сложност, цената на иска е в нисък размер, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и делото е разгледано в едно открито съдебно заседание в отсъствие на представителя на ищеца. Предвид изложеното адвокатското възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ следва да бъде определено в размер на 204,52 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от С. Р. П., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. „Люлин“, бл. 417, вх. Г, ет. 2, ап. 64, против „МФМ“ АД, ЕИК 200385975, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 1022,58 евро, представляващ остатък от просрочена главница по договор за кредит, обявен в Централния кредитен регистър към БНБ с идентификатор FERRI-3511, поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА „МФМ“ АД, ЕИК 200385975, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, да заплати на С. Р. П., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к.

„Люлин“, бл. 417, вх. Г, ет. 2, ап. 64, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 40,90 евро, представляваща сторени по делото съдебни разноски.

ОСЪЖДА „МФМ“ АД, ЕИК 200385975, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, да заплати на адвокат И. Д. от САК, с адрес на кантората в гр.

С., ул. „Петър Парчевич“ № 14, партер на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, сумата в размер на 204,52 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца С. Р. П..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3